Решение № 2414 от 15.06.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2414 гр. Варна, 15.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Весела Гълъбова при участието на секретаря Анелия Ц. Николова като разгледа докладваното от Весела Гълъбова Гражданско дело № 20253110106809 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е образувано по искова молба на „АСП БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление гр.

София, район „Триадица“, бул. „България“ №81 срещу Х. Ц. Х., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ***, с която са предявени обективно съединени искове по реда на чл.415 от ГПК за установяване на вземанията, предмет на Заповед № 979/24.02.2025г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 1690/2025 г. по описа на ВРС за следните суми: сумата от 100 лева, представляваща главница по договор за потребителски кредит №393430 от 30.01.2020г., сключен със „Сити Кеш“ ООД, сумата от 5,01 лева, представляваща договорна лихва за периода 30.01.2020г. до 15.03.2020г. и сумата от 35,96 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода 15.03.2020г. до 29.01.20205г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 10.02.2025г. до окончателното изплащане на задължението, които вземания са прехвърлени на ищеца с договор за продажба и прехвърляне на вземания от 13.01.2022г.

В исковата молба са изложени твърдения, че на 30.01.2020г. ответникът 1 е сключил договор за потребителски кредит № 393430 със „Сити Кеш“ ООД, по силата на който получил сумата от 100 лева, срещу което се съгласил да върне 1 вноска от 164 лева в срок до 15.03.2020г. съгласно Погасителен план, неразделна част към Договора за потребителски кредит. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 40.05%, както и годишен процент на разходите в размер на 48.66%. Договорът бил сключен по електронен път като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитодателя, при което от отправяне на предложението до сключване на договора страните са използвали средства за комуникация от разстояние. При сключването на процесния договор на ответника била предоставена цялата информация, изискуема по закон. Твърди се, че ответникът не е изпълнил в срок задълженията си по договора за кредит. С договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 13.01.2022г. „Сити Кеш“ ООД като цедент прехвърлило своите вземания към длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера ищец. Длъжникът бил уведомен за цесията на посочения от него настоящ адрес на 21.03.2022г., както и със СМС на посочения от него телефонен номер.

В законоустановения срок от назначения от съда особен представител на ответника е депозиран писмен отговор, с който исковете се оспорват като неоснователни. Оспорва сключването на процесния договор за паричен заем с праводателя на ищеца като такъв от разстояние по реда на ЗПФУР. Оспорва ответникът е получил процесната сума в размер на 100 лева. Счита за недоказано, че твърдените вземания спрямо ответника са били прехвърлени в полза на ищеца по делото. Прави възражение за изтекла погасителната давност за исковата претенция и претендираните лихви.

В съдебно заседание страните, редовно призовани, чрез процесуалните си представители, поддържат исковата молба, респективно отговора.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, събраните и проверени по делото доказателства в тяхната съвкупност и приложимата законова уредба , прие за установено от фактическа и правна страна:

Предявените обективно съединени искове са с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.99, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.240, ал. 1 и 2 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД. Предявени са след провеждане на производство по чл.410 от ГПК в срока, предвиден в разпоредбите на чл.415, ал.4 от ГПК и са процесуално 2 допустими.

От доказателствата по делото се установява, че е сключен договор за потребителски кредит от №393430/06.08.2020г., по силата на който „Сити Кеш“ ООД е предоставило на ответника Х. Ц. Х. кредит размер на 100.00лв. с падеж 15.03.2020г., платим с 1 бр. вноска в размер на 164.00лв. при лихвен процент 40.05% и годишен процент на разходите 48.66%. Предвидена е такса за експресно разглеждане: 63.99 лв.

Сумата от 100 лева е преведена, съгласно разписка на 30.01.2020г. чрез Изипей на ответника.

След извършен анализъ на съдържанието договора за кредит и при вземане предвид основната дейност на ищеца, съдът приема, че той има характер на потребителски, а от своя страна ответникът, като физическо лице се явява потребител на основание §13, т. 1 от Закона за защита на потребителите и чл.9, ал.3 от Закона за потребителския кредит.

Договорът попада в приложното поле на Закона за потребителския кредит.

Съгласно нормата на чл.22 от Закона за потребителския кредит когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 , чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и чл. 12, ал.

1, т. 7 - 9, договорът е недействителен. На основание чл.23 когато договорът е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

С оглед изложеното, съдът пристъпва към преценка дали процесния договор съответства на материално правни норми, уреждащи императивно реквизитите, които следва той да съдържа, като за тях съдът следи служебно.

В случая процесният договор е такъв за предоставяне на финансови услуги от разстояние, тъй като е сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Това се потвърждава от приложените писмени доказателства.

От страна на ответникът е извършено кандидатстване за кредит по интернет от разстояние, видно от представена разпечатка на логфайл №393430 3 на л.15 чрез неговия мобилен телефон. Във формата за кандидатстване се попълват задължителни полета касаещи индивидуализация на кредитополучателя, посочва се и размера на искания кредит. Искането представлява електронен документ по смисъла на чл. 3 от Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, тъй като е налице електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен или друг носител, който дава възможност да бъде възпроизвеждано. Съдът приема за установено, че автор по смисъла на чл. 4 на електронното изявление и документ е ответника, тъй като е посочил в заявката си, всичките си индивидуализиращи данни /три имена, адрес, ЕГН, телефон, номер на лична карта/ и имейл, а адресат /чл.5 от закона/ на същото е ответника. Според нормата на чл.8, ал.1 от Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги „потвърждаване на получаването на електронно изявление не е необходимо, за да се смята, че е получено от адресата, освен ако страните са уговорили друго”. В случая е доказано получаването на електронното изявление за кандидатстване, което е обработено от кредитодателя и изпратен договора, заедно с общите условия на имейла на ответника, което е видно от коментираната разпечатка на логфайла на 30.01.2020г. в 12.55ч.

Всички електронни документи с автор всяка една от двете страни са подписани с обикновен електронен подпис. Това е така защото данните за потребителя, както и за доставчика сочат и индивидуализират автора на електронното изявление. Законът за предоставяне на финансови услуги от разстояние не изисква поставяне на усъвършенстван или квалифициран електронен подпис, дефинирани в чл.13, ал.2 и ал.3 от Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги и чл.3, т.11 и т.12 от Регламент /ЕС/ №910/2014 за да е валиден електронния документ. Съгласно чл.3, ал.2 от цитирания закон писмената форма се смята за спазена, ако е съставен електронен документ, съдържащ електронно изявление.

Изложените мотиви обуславят крайния извод за спазена писмена форма, съгласно изискването на чл.10, ал.1 от Закона за потребителския кредит и шрифта на текста не е видимо по – малък от 12.

Договорът, в съответствие с чл.11, ал.1, т.1-9 съдържа дата и място на сключването му, вида на предоставения кредит, индивидуализация на 4 страните по него, срок на договора, общия размер на кредита, размер на лихвения процент. В него е инкорпориран погасителен план /чл.11, ал.1, т.11/, който съдържа 1 вноска.

В случая съдът констатира, че в нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от Закона за потребителския кредит в договора за кредит не е отразен вярно годишният процент на разходите, като не са посочени всички разходи и допускания, а именно тези по допълнителните услуги експресно разглеждане на искането за отпускане на потребителски кредит.

Според нормата на чл.19, ал.1 от Закона за потребителския кредит годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Според дефиницията дадена в §1, т.1 "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит.

Видно от съдържанието на договора за кредит ГПР е в размер на 48.66%.

В клаузите на договора няма излагане на подробна информация за всички разходи, включени в общите разходи по кредита за потребителя и конкретика.

Такава информация липсва и в Общите условия - в чл.30, ал.1 посочено, че ГПР изразява общите разходи, настоящи или бъдещи, изразени като годишен процент от предоставения заем. Не са изброени дори някакви примерни компоненти, които могат да бъдат включени при формиране на ГПР: лихви, такса за експресно разглеждане и др.

Таксата за допълнителни услуги за експресно разглеждане категорично следва да бъде включена в ГПР, тъй като тези действия на кредитодателят са свързани пряко или косвено с кредитното правоотношение, а именно с отпускането кредит.

В този смисъл е и даденото задължително тълкувание в Решение на СЕС от 21.03.2024 год. по дело C‑714/22 член 3, буква ж) от Директива 2008/48.

5

При 48.66 % ГПР съдът не констатира в него да е включена като разход, таксата за експресно разглеждане. Тя, в размер на 63.99 лева, е 0.64 % от главницата 100 лева, при годишен лихвен процент 40.05%.

Следователно ГПР е посочен грешно, а невярното отразяване на ГПР без всички негови компоненти е равнозначно на липса на ГПР.

Изложеното обуславя извод, че договорът за кредит на основание чл.22 от Закона потребителския кредит е нищожен, като противоречащ на закона поради липса на съдържание по чл.11, ал.1, т.10. На основание чл.23 от същия нормативен акт потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихви или други разходи по кредита, а именно само сумата от 100.00лв.

След като съдът установи съществуването на вземането по основание и размер у патримониума на заемодателя в размер на 100 лева, следва да се произнесе същото годно ли е прехвърлено на ищеца по силата на договор за цесия при съобразяване на въведените възражения в отговора на исковата молба.

От представения по делото договор за прехвърляне на парични задължения от 13.01.2022г. се установява, че вземанията по отношение на ответника са цедирани на „АПС Бета България“ ЕООД.

Договорът за цесия е действителен и не страда от пороци водещи до неговата нищожност поради нарушение на чл.26, ал.1 от Закона за потребителския кредит. Съгласно цитираната норма кредиторът може да прехвърли вземането си по договор за потребителски кредит на трето лице само ако договорът за потребителски кредит предвижда такава възможност.