Решение № 83 от 25.04.2023, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 83 гр. Враца, 24.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Калин Тр. Тодоров

Христо Н. Христов при участието на секретаря Мария К. Ценова като разгледа докладваното от Евгения Г. Симеонова Въззивно гражданско дело № 20221400500517 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл.ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 15813/27.10.2022г., подадена от Ц. Т. Д., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез адв. М. М., против Решение № 586/11.10.2022 г. по гр. дело № 20221420101043/2022 г. по описа на Районен съд - Враца, с което е осъдена да заплати на Министерството на земеделието, БУЛСТАТ ***, сумата от общо 16 741,28 лв., включваща следните суми: 14 746,28 лв. – главница по Договор за аренда № 03/12.08.2016 г. за стопанската 2020/2021 г., законната лихва върху главницата, считано от 25.03.2022 г. до окончателното изплащане на главницата; 1 995,00 лв. - обезщетение за забава за периода 02.10.2020 г. - 31.01.2022 г.; 669,65 лв. – внесена държавна такса и 150,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

В жалбата се поддържа, че първоинстанционното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост.

На първо място, въззивницата изразява несъгласие с изводите на районния съд, че не са доказани фактическите й твърдения по направеното възражение за неизпълнение на договора от страна на ищеца относно задължението му да осигури необезпокояваното ползване на арендуваните имоти. Счита, че представените с отговора на исковата молба писмени доказателства са достатъчни за установяване на твърденията, че е била лишена от възможността да ползва арендуваните имоти, т.к. от извлеченията от заповедите да разпределяне на масиви за ползване в процесните землища 1 през стопанската 202-2021 г. е видно, че е включена с нулева площ на разпределените масиви и на имотите, ползвани на друго основание. Навежда доводи, че обстоятелството, че е записано включването й в разпределението, доказва, че е заявила по реда на чл.70 ППЗСПЗЗ желанието си да участва в създаването на масиви за ползване, но такива не са й били разпределени.

Същевременно от номерата на имотите, разпределени като полски пътища със Заповед № 16/13.01.2021 г., Заповед № 21/13.01.2021 г. и Заповед № 26/13.01.2021 г. на директора на Областна дирекция "Земеделие", гр.Враца, сравнени с номерата (идентификаторите на арендуваните имоти), се установява, че се касае за граничещи с арендуваните имоти пътища, които са били предоставени на други ползватели. Според въззивницата, това обстоятелство доказва твърдението й, че поради предоставяне полските пътища на други ползватели, обективно не е било възможно да достигне до арендуваните имоти и да ги обработва в реални граници, макар че не са били заявени за ползване по този начин.

На второ място се посочва, че възражението за неизпълнение на договора от страна на ищеца, като основание за ответницата да откаже изпълнение на насрещните си задължения, се основава на факта, че през процесната стопанска година (2020/2021 г.) тя е била лишена от възможността да ползва отдадените й под аренда земеделски земи в техните реални граници като последица от незаконосъобразните действия на директора на Областна дирекция "Земеделие" - Враца, упражняващ делегираните му от министъра на земеделието правомощия по чл. 37в, ал. 12 ЗСПЗЗ. Доколкото не е спорно, че представените с отговора заповеди са влезли в законна сила, този факт не е доказван по делото и съдът не е давал указания в тази насока. Въззивницата счита, че актовете на органа, на когото са делегирани правомощията на министъра, следва да се приемат като действия на самия министър, поради което в качеството му на арендодател по договора последният е нарушил задълженията си, ответницата не е могла да ползва арендуваните имоти и не дължи плащане на договорената рента.

На трето място, поддържа, че неправилно и в нарушение на материалния закон, първоинстанционният съд е достигнал до извода, че ответницата дължи претендираното арендно плащане за цялата стопанска година, тъй като претенцията на ищеца е лишена от основание за периода след 26.03.2021 г. до края на стопанската 2020/2021 г. (30.09.2021 г.), защото договорът е прекратен, считано от тази дата. Посочва, че тъй като се касае за договор с продължително изпълнение, от момента на прекратяване на договора се погасява арендното правоотношение, както и всички права и задължения на страните по него, включително и за плащане на уговорената рента. Ето защо, според жалбоподателката, от деня на прекратяване ищецът няма право да търси рента по договора, без оглед на обстоятелство дали фактическата власт върху арендуваните имоти е върната или не. Това обстоятелство би било относимо към претенция на ищеца за обезщетение за неоснователно ползване на имотите от ответницата след прекратяване на договора, но такава не е заявена.

Моли съда да отмени решението на Районен съд - Враца като неправилно и да постанови друго, с което да отхвърли изцяло претенциите на ищеца като неоснователни и да й му присъди направените разноски по делото за две инстанции.

2

В срока по чл.263 ГПК от въззиваемата страна Министерство на земеделието, гр.София не е постъпил писмен отговор.

Постъпило е писмено становище вх.№ 7185/06.12.2022 г. от третото лице-помагач Областна дирекция "Земеделие", гр.Враца, чрез юрисконсулт Ц. Д., с което въззивната жалба се оспорва като неоснователна и недоказана.

Изразява се несъгласие с възражението на въззивницата, че исковата молба е нередовна, както и с възражението й, че е била лишена от възможността да ползва имотите. Твърди се, че имотите са били предадени с протокол-опис № 03/12.08.2016 г., който е подписан от арендатора, чрез негов пълномощник.

Навеждат се доводи, че с подписването на този протокол е предадено владението, че същият е неразделна част от договора и не може да се оспорва от страните след подписването му. Посочва се, че такъв протокол е трябвало да бъде съставен и при прекратяването на договора, но арендаторът не се е явил в срока по изпратената му нотариална покана. Третото лице-помагач счита за неоснователни и доводите на въззивницата, че имотите по договора не са включени в масиви на ответника или са били разпределени със заповед по чл.37в ЗСПЗЗ на други ползватели. Навежда доводи, че разпределението на земи, т.нар. комасация, представлява административно производство, което не е относимо към предмета на настоящия спор. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

С Определение № 59/08.02.2023г. съдът е дал възможност на въззиваемата страна да посочи надлежната страна– ищец по предявените искове, и надлежния й представител в процеса - дали това е Министерството на земеделието, представлявано от министъра на земеделието или е държавата, представлявана от министъра на земеделието. С уточняваща молба вх. № 1130/14.02.2023г. въззиваемата страна е посочила , че ищец по предявените искове е Министерството на земеделието, представлявано от министъра на земеделието.

В съдебното заседание жалбоподателката Ц. Т., чрез процесуалния си представител, изразява становище, че с оглед заявеното от въззиваемата страна в уточняващата молба, предявените искове се явяват недопустими, поради ненадлежна страна – ищец, тъй като Министерство на земеделието и храните не е носител на защитаваното в процеса субективно материално право, поради което не се явява активно легитимирана страна в настоящия процес. Счита, че производството следва да бъде прекратено, а първоинстанционното решение – обезсилено, поради недопустимост на процеса; евентуално – отменено като неправилно, а предявените искове да бъдат отхвърлени.

Въззиваемата страна се представлява в съдебното заседание от процесуалния си представител, който моли съда да потвърди първоинстанционното решение и да му присъди юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в рамките на законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

Районен съд-Враца е сезиран с искова молба на Министерство на земеделието, с която против Ц. Т. Д. са предявени следните обективно 3 съединени осъдителни искове: 1/ Иск за сумата 14 746,28 лв. - главница, представляваща дължима арендна вноска по Договор за аренда № 03/12.08.2016 г. за стопанската 2020 /2021 г. и 2/ Иск за сумата 1 995,00 лв. обезщетение за забава върху главницата за периода 02.10.2020 г. -31.01.2022 г. Претендира се и присъждане на законната лихва върху тези суми, считано от депозиране на исковата молба в съда до окончателното им изплащане, както и на направените по делото разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение.

В исковата молба се твърди, че съгласно Договор за аренда № 03/12.08.2016 г., вписан в Службата по вписванията гр. Бяла Слатина, Министерство на земеделието, храните и горите, чрез директора на Областна дирекция „Земеделие”, гр.Враца, като арендодател, е предоставило на ответницата Ц. Т. Д., като арендатор, за временно и възмездно ползване земя от държавния поземлен фонд (ДПФ) на територията на Община Бяла Слатина от общо 245.555 дка. Поддържа, че съгласно т. 5 от раздел I и т.5.3 от договора за аренда арендаторът се задължил при сключване на договора и не по-късно от 01 октомври на всяка следваща стопанска година да заплати 100% от годишната арендна вноска по т.5.1. и да представи на арендодателя оригинал или заверено копие на платежен документ. Посочва, че договорът за аренда е прекратен от арендодателя с нотариална покана с рег. № 382/22.01.2021г. на нотариус Р. С. с район на действие Районен съд Враца, която е връчена на длъжника на 11.03.2021г. с уведомление, съгласно чл.57, ал.1 ГПК, считано от 26.03.2021г., към който момент е изтекъл 14-дневния срок за плащане на сумите по нотариалната покана. Изтъква, че до подаване на исковата молба ответницата не е изпълнила задълженията си по договора за аренда и съответно дължи годишната арендна вноска за стопанската 2020/2021 г. с падеж 01.10.2020г. в размер 14 746,28 лв. и лихва за забава върху главницата за периода 02.10.2020 г. - 31.01.2022 г. в размер 1 995,00 лв.

По делото е постъпил отговор на исковата молба от ответницата Ц. Т.

Д. , чрез адв. М. М. от АК Враца, с който се оспорва основателността на исковете. На първо място в отговора се прави възражение за нередовност на исковата молба с твърдения, че надлежна страна, като ищец по делото, е министъра на земеделието, който съгласно разпоредбите на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ упражнява правата на държавата като собственик на земеделските земи от ДПФ. По същество не с е оспорва съществуването на арендно правоотношение между страните по посочения в исковата молба договор за аренда, но се твърди, че през процесната стопанска година (2020/2021 г.) ищцата е била лишена от възможността да ползва отдадените й под аренда земеделски земи с процесния договор за аренда като последица от незаконосъобразните действия на директора на Областна дирекция "Земеделие" - Враца, явяваща се териториална структура на Министерството на земеделието. При тези и други подробно изтъкнати доводи моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани като претендира и разноски.

С обжалваното Решение № 586/11.10.2022 г. по гр.д.№ 1043/2022 г.

РС-Враца е уважил предявените искове. В мотивите на съдебния акт е посочено, че възражението за липса на надлежна страна в процеса е неоснователно, тъй като договорът е сключен именно от Министерство на земеделието като държавна структура с надлежна правосубектност.

4

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

При извършената проверка, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно - постановено е от законен състав в пределите на правораздавателната му власт и в предвидената от ГПК писмена форма; подписано е и е разбираемо. Решението е и допустимо – произнесено е при наличие на правен интерес от търсената защита, при определен съобразно с принципа на диспозитивно начало предмет на спора и спрямо посочените в исковата молба страни.