Решение № 210 от 13.05.2025, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Търговско дело 17/2024
- Вид
- Решение № 210
- Подписан
- 13.05.2025
- Състав
- Симеон Захариев
Цитирани разпоредби
- чл. 78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 429, ал. 2, т. 2 · Кодекс за застраховането
- чл.432, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл. 493, ал. 1, т. 5 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 210 гр. Пловдив, 13.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Симеон Г. Захариев при участието на секретаря Илияна П. Куцева Гичева като разгледа докладваното от Симеон Г. Захариев Търговско дело № 20245300900017 по описа за 2024 година
Иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ.
М. Д. А., ЕГН **********, действаща лично и със съгласието на своята майка и законен представител В. Р. А., чрез адв. Й. Д. от ***, съд.адрес:
*******, твърди че на 19.06.2023 г., в град Пловдив, на ул. **, водачът Ю. А.
М. при управление на лек автомобил „Опел Астра“, с рег.№ ******, я блъснал с предната част на автомобила и й причинил:
1.
Контузия и изкълчване на дясна глезенна става, придружени от кръвонасядания в областта - разстройство на здравето, причинило физически болки, страдания и ограничения в движенията на десен долен крайник за период по-дълъг от 30 дни;
2.
Контузия на десни стъпало, коляно и подбедрица - разстройство на здравето, причинило физически болки, страдания и ограничения на движенията на десен долен крайник за период по-дълъг от 30 дни;
3.
Контузия на дясна предмишница, придружена от охлузни рани в областта - разстройство на здравето, причинило физически болки, страдания и ограничения в движенията на десен горен крайник;
1
4.
Контузия на лакътя - разстройство на здравето, причинило физически болки, страдания и ограничения в движенията на десен горен крайник;
5.
Посттравматично стресово разстройство - разстройство на съзнанието, причинило болки и страдания за период по-дълъг от 30 дни;
Твърди също, че посочените травми били свързани с изключителни болки и страдания, които продължават и до днес. Това довело до нарушаване на ритъма й на живот, силно негативни емоции, отразило й се на психиката, за което била потърсена и последваща специализирана помощ и консултации.
Заявява, че отправила пред ответното дружество претенция за обезщетяването им, тъй като виновният водач и управлявания от него автомобил, били застраховани към него със застрахователна полица полица № ВG/06/122002196357 - „Гражданска отговорност на автомобилистите“.
Дружеството заявило съгласие за доброволно изплащане на обезщетение в размер на 3 000 лв., който според ищцата е недостатъчен, за реално претърпените от нея физически и психически болки и страдания.
Претендира ответното дружество да бъде осъдено да й заплати обезщетение в размер на 27 500,00 лв, ведно със законната лихва върху присъдената сума от 15.12.2023 г. - датата на изтичане на тримесечния срок за произнасяне по доброволната претенция от страна на застрахователя до окончателно заплащане на обезщетението.
Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Ответното дружество „ДЗИ - Общо Застраховане“ ЕАД, седА.ще и адрес на управление: град София, бул. Витоша № 89Б, чрез адвокатско дружество ***, съдебен адрес: *******, оспорва основателността на иска, както и всички твърдения в исковата молба, с изключение на наличието на цитираната застрахователна полица.
Оспорва механизма на настъпване на произшествието и вината на водача на автомобила. При условията на евентуалност, прави възражение за съпричиняване като пострадалата по време на удара е била на пътното платно.
Оспорва обема, интензитета и продължителността на претърпените от ищцата вреди, както и размера на претендираното обезщетение.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за 2 установено следното:
Представен е констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 10231154/21.06.2023 г. От него, от показанията на третото лице-помагач на ответника Ю. А. М., изслушан в съдебно заседание, проведено на 07.102024 г., показанията на свидетелката Н.М.И., в същото съдебно заседание, както и от заключението по допуснатата и изслушана комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза, изготвена от в.л.д-р М. Б. и инж. С., която не бе оспорена от страните и която съдът кредитира изцяло, като компетентно изготвена и непротиворечаща на събраните по делото доказателства, се установява следния механизъм на настъпване на описаното пътно транспортно произшествие:
На 19.06.2023 г., около 18.30 часа в гр. Пловдив на ///, е настъпило произшествие между л.а. „Опел Астра“, с peг. № *****, управляван от водача Ю. А. М. по платното за движение на **** в гр. Пловдив, в посока от север на юг, и пешеходката М. Д. А. в момент, когато последната се е намирала на платното за движение и се е движела в същата посока.
По същото време пред автомобила вдясно на платното за движение спрямо посоката на автомобила са се движили пешеходките Н.М.И. и вдясно до нея М. Д. А.. В един момент пешеходката М. Д. А. е навлязла на платното за движение на същата улица отдясно на ляво пред автомобила. В резултат на скорости и пресичане на траектории е настъпил удар. Ударът е настъпил в задната дясна врата на автомобила и дясната страна на пешеходката, като непосредствено преди удара пострадалата е променила положението си наляво и/или обратно по часовниковата стрелка, гледано от горе, така че ударът да е в дясната й страна.
Произшествието е настъпило на хоризонтален и равен участък от пътя, при движение през деня, при добра видимост на дневна светлина, по платното за движение в мястото на произшествието е имало настилка от асфалт, която по време на произшествието е била суха.
Движението в посочения участък на улицата е двупосочно, без разделителна линия. Няма данни за наличие на хоризонтална и вертикална маркировка на пътното платно към момента на настъпване на ПТП.
Пострадалата М. Д. А. е била с дясната си страна към лекия автомобил „Опел Астра“ с peг. № ******. Ударът е настъпил на около 1-1,50 м., източно от западната граница на платното за движение.
Според експерта, автомобилът е без видими следи и увреди от удара с пешеходката, което означава, че скоростта му е била до 7-15km/h.
След удара л.а. „Опел Астра“ е спрял, след което е напуснал местопроизшествието, а М. Д. А. е откарана за медицинска помощ.
От техническа гледна точка причини за настъпилото ПТП са, че водачът на л.а. „Опел Астра“ - Ю. А. М., е управлявал автомобила по начин, който не е бил безопасен - без да съобрази скоростта и траекторията на движение на 3 автомобила с наличието на пешеходци на пътното платно и/или е реагирал със закъснение, а пешеходката М. Д. А. се е движила по платното за движение по начин, който не е бил безопасен – вместо извън платното за движение, тя се е движила по него.
В своето заключение, експертът е изготвил два варианта на механизма на настъпване на произшествието, поради известна разлика в показанията на двамата посочени свидетели относно механизма на настъпване на произшествието. Според свидетелката на ищцата, пострадалата и тя са се движили по пътя, а автомобилът – срещу тях, а според водачът на автомобила, пешеходците са се движили по посока на движение, като свидетелката е била в най-лява позиция, т.е. възможно най-отдалечена от автомобила, за разлика от пострадалата, която е била вдясно от нея. Не са налице обективни данни кой от двата варианта реално е настъпил, като съдът намира, че това не се отразява на крайните изводи относно вината и последиците от настъпилото произшествие.
От данните, съдържащи се в разказите на третото лице помагач Ю. А. М. и свидетеля Н. М. И. може да се определи, че към момента на ПТП е имало неограничена техническа възможност за взаимна видимост за пешеходката и водача един към друг.
Предвид така посочените доказателства, съдът намира, че по делото безспорно се установява механизма на настъпване на процесното пътнотранспортно произшествие, както и причините за това – водачът Ю. А. М., е управлявал автомобила по начин, който не е бил безопасен - без да съобрази скоростта и траекторията на движение на автомобила с наличието на пешеходци на пътното платно и/или е реагирал със закъснение, а пешеходката М. Д. А. се е движила по платното за движение по начин, който не е бил безопасен – вместо извън платното за движение, тя се е движила по него.
Съгласно неоспореното от страните заключение на комплексната съдебно-медицинска и автотехническа експертиза, в резултат на настъпилото произшествие на ищцата са били причинени: контузии в областта на десния горен и долен крайници с кръвонасядане по десния долен крайник и охлузване по десния горен крайник, изкълчване на дясната глезенна става, като е налице пряка причинно следствена връзка между установения механизъм на процесното ПТП и причинените при него телесни увреждания на ищцата.
След извършените прегледи при съответните специА.сти на пострадалата са били предписани покой и обезболяващи, а след това и провеждането на физиотерапия. Лечението е било адекватно и съобразено с правилата за добра лекарска практика. Пострадалата е провела две физиотерапевтични процедури в рамките на 1,5 месеца и още една 15 месеца след ПТП. Към момента на извършване на прегледа на пострадалата, същата е напълно възстановена от получените телесни увреждания с възстановен пълен обем на движенията в дясната глезенна става и дясната колянна става.
4
По делото е изслушана и съдебно-психиатрична експертиза, изготвена от в.л. д-р М. Г.. Заключението по нея не противоречи на събраните по делото доказателства, изготвено е компетентно и съдът го кредитира изцяло.
Съгласно същото, към настоящия момент М. А. се намира в нормално психологично състояние, не се установяват последици от психотравмено събитие, свързано с преживяното пътнотранспортно произшествие. Не е настъпило психично разстройство или тежка житейска дезадаптация, не се установяват последици от преживяното пътнотранспортно произшествие.
В о.з. на 03.06.2024 г. е изслушана като свидетел М. А. А., баба на ищцата. Свидетелката заявява, че когато за първи път видяла пострадалата след произшествието: „целият й десен крак беше подут, беше премазан от кола и посинял. Ръката, на която е паднала върху колата, беше ожулена, беше и посиняла. Нямаше кръв.“
Според свидетелката ищцата не е могла да стъпва на крака „поне два, три месеца“…… „През това време куцаше. Не ползваше патерица, само куцаше. Отначало не можеше да ходи сама, поне един месец не можеше. През този един месец я водих на физиотерапия, правих й масажи, лекувах я, след това тя започна на училище, но все куцаше“.
„Беше много тревожна, не можеше да спи. На психиатър я водих, започна за вдига кръвно, взехме лекарства за кръвно, тя въобще не беше спокойна“.
При така събраните по делото доказателства, съдът намира, че по делото безспорно се установява, че вследствие на описаното ПТП, ищцата е претърпяла: контузии в областта на десния горен и долен крайници с кръвонасядане по десния долен крайник и охлузване по десния горен крайник; изкълчване на дясната глезенна става.
Съдът не кредитира изцяло показанията на изслушаната свидетелка М. А., баба на ищцата. Причина за това е не цитираната родствена връзка и вероятната заинтересованост от изхода от спора. Налице са противоречия между тези показания и установеното от експертите, както по отношение характера на травмите, така и относно интензивността на претърпените болки и страдания, и не на последно място – относно тяхната продължителност.
От представената медицинска документация и изслушаната експертиза се установява, че пострадалата е прегледана своевременно в отделение за „Спешна медицинска помощ“ към УМБАЛ „Свети Георги“ – Пловдив. След като са установени кръвонасядания и ожулвания, и липса на счупвания, на нея й е предписано единствено медикаментозно лечение. Не са събрани доказателства, описаните травми да са били с по-дълга от обичайната продължителност за такъв вид травми. Не са представени данни и за по-висок интензитет на преживените от пострадалата болки и страдания.
5
Не се доказа и твърдяното в исковата молба
„Посттравматично стресово разстройство - разстройство на съзнанието, причинило болки и страдания за период по-дълъг от 30 дни. Напротив, от изслушаната СПЕ безспорно се установява, че вследствие на произшествието, пострадалата не е получила каквито и да е психиатрични последици, нито нужда от специализирана лекарска психиатрична помощ.
Разпечатката съдържа 55 от 87 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/05897585-6eda-42f6-9135-0103ecca7fcc