Акт № 4015 от 02.11.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4015 гр. София, 02.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:МАРИЯ ХР. ШОЙЛЕКОВА

МАРИНОВА при участието на секретаря ЖЕНИ П. ЖЕЛЕВА-СТОИЛОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ХР. ШОЙЛЕКОВА МАРИНОВА Административно наказателно дело № 20261110208434 по описа за 2026 година

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

„,,***''“ КД чрез адв. Т. е обжалвало наказателно постановление /НП/ №881273-F872609/24.03.2026г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ - София, дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ ЦУ на НАП, с искане за отмяната му, като незаконосъобразно, поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила. Както в АУАН, така и в НП не били посочени датата и мястото на нарушението, а също липсвало описание на нарушението и механизма на извършване, предвид че не били изследвани обективните икономически фактори, довели до промяна на цената на стоката. Това ограничило правото на защита на наказаното лице. Отделно, описаното деяние не съставлявало нарушение, тъй като законът – ЗВЕРБ не поставял изискване за определен марж, с който да работят търговците, както се сочело в НП, а в АУАН и НП се признавало, че покупната цена при доставка на стоката от м.11.2025г. до м.01.2026г. се била повишила над 100%, при повишаване на цената на продажба с малко над 99%, т.е. цитирали се обективни икономически фактори – увеличение на покупната цена като обективен икономически фактор за по-високата продажна цена. В допълнение, изтъква че липсвал и единен критерий или указание от НАП за обоснованото повишаване на цените, което да се съблюдава и спазва от търговците. Обръща внимание и на факта, че при извършената проверка от всички стоки, които се предлагали в обекта, само на 1 една е установено необосновано повишаване на продажните цени, без да се коментират другите стоки.

В съдебно заседание, жалбоподателят чрез адв. Т. поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено по съображения подробно изложени в същата. Акцентира на липсата на задължителни реквизити в акта и НП, както и липса на указания и ясни критерии, въз основа, на които да се направи категоричен извод за извършено нарушение, за което дружеството е наказано. Претендира присъждане на разноски по списък за адвокатско възнаграждение.

Наказващият орган, чрез юрк. Ч. оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Намира, че при съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а нарушението било установено по категоричен начин, включително и с представени фактури от дружеството не се оборило необоснованото повишаване на цената на съответната стока. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражения за прекомерност на адвокатския хонорар.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

С обжалваното НП на „,,***''“ КД е наложена имуществена санкция в размер на 2557 евро, за това, че при извършване на проверка по линия на контрол за спазване на забраната за необосновано повишаване на продажните цени по Закона за въвеждане на еврото в Р. България /ЗВЕРБ/ на 08.02.2026г. в 11:38 часа в търговски обект – магазин „,,***''“, находящ се в гр. София, ул. „,,***'', стопанисван от дружеството и след като са изискани и представени по имейл документи за периода от м.11.2025г., м.12.2025г. и за 24.01.2026г. за продажната стойност на артикул „тиквички“ за килограм, въз основа, е установено, че на 24.01.2026г. дружеството необосновано е повишило цената на артикула за килограм на 5.97 лева или 3.05 евро с марж от 55.8%, при цена на същия артикул за м.11 и м.12.2025г. от 2.99 лева или 1.53 евро с марж 39%, видно от ФКБ копие /КЛЕН/ №**********/11.11.2025г., №**********/17.12.2025г. и №**********/24.01.2026г. – нарушение на чл.15, ал.4 от Закон за въвеждане на еврото в Република България /ЗВЕРБ/.

НП е издадено въз основа на АУАН №F872609/20.02.2026г. и констативен протокол за извършена проверка, серия АА №0239709/08.02.2026г.

Приобщена по делото е административнонаказателната преписа /АНП/ по издаване на обжалваното НП и представени в съдебно заседание от страна на жалбоподателя писмени доказателства – 2бр. фактури за доставна/ покупка цена на стоки, между които „тиквички“ от 09.11.2025г. и от09.12.2025г.

Разпитани по делото са свидетелите И. К. Ш. – актосъставител и И. Л. И. – 2 присъствал при установяване на нарушението и съставяне на акта, според които на 08.02.2026г. извършили проверка в търговски обект – магазин, стопанисван от дружеството-жалбоподател, находящ се в гр. София, ул. „,,***'', за което съставили протокол. Изискали да се представят контролните ленти на електронен носител /КЛЕН/ за месеците ноември, декември на 2025г. и за 24.01.2026г. за продажната цена на един артикул „тиквички“. Установили след получаване на КЛЕН, че през последните два месеца на 2025г. продажната цена на тази стока е 2.99 лева или 1.53 евро, а на 24.01.2026г. продажната цена за същата стока е 5.99 лева или 3.05 евро, което представлявало около 90% увеличаване на цената, представляващо нарушение на чл.15, ал.4 от ЗВЕРБ, за необосновано повишаване на цените на стоката, за което съставили АУАН и го предявили на представител на дружеството.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи от правна страна:

Подадената жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество – основателна.

Съдът, при проверка на АУАН, въз основа на който е издадено обжалваното НП, установи задължителното съдържание по чл.42, ал.1 от ЗАНН, в това число по т.3 и т.4 – дата и място, описание на нарушението и обстоятелствата на извършването му. Тук трябва да се отбележи, че датата и мястото са изводими от съдържанието на акта, където ясно е посочено, че на 24.01.2026г. в търговския обект в гр. София е констатирано необосновано повишаване на цената на съответната стоката. Направено е и достатъчно разбираемо, а така също и пълно описание на констатираното нарушение, като е посочено, че въз основа КЛЕН за м.11 и м.12.2025г. при съпоставка на продажната цена на стоката с тази по КЛЕН за 24.01.2026г. е установено необосновано повишаване на цената. Друг е въпросът, по същество дали този извод се потвърждава от събраните доказателства при проверката, свеждащи се единствено до трите КЛЕН, без да се изследва доставната/ покупката цена, на която е придобита стоката в обекта. Актът е съставен в съответствие с изискванията на чл.40, ал.1 от ЗАНН и е предявен по правилата на чл.43, ал.1 от ЗАНН от оправомощено длъжностно лице от изп. директор на НАП – орган по приходите в ГД „ФК“ при ЦУ на НАП със Заповед №З-ОПР-30-1/13.01.2026г., съобразно нормата на чл.60, ал.1, т.3 от ЗВЕРБ и в сроковете на чл.34, ал.1 от ЗАНН.

Съдът установи, че НП е издадено от компетентен орган, упълномощен със заповед №З-ОПР-30-1/13.01.2026г. на Изп. директор на НАП на осн. чл.60, ал.2, т.3 от ЗВЕРБ и съдържа задължителните реквизити по чл.57, ал.1 от ЗАНН, в това число по т.5 – дата и място, описание на нарушението и обстоятелствата на неговото извършване. Горе вече се аргументира подробно, поради което тук не е нужно да се повтаря, тъй като съдържанието на НП е идентично с АУАН. НП е издадено в срока по 3 чл.34, ал.3 от ЗАНН.

Констатациите в акта и НП за повишаване на продажната цена на контролирания артикул „тиквички“ на килограм на 24.01.2026г. в сравнение с месеците ноември и декември на 2025г., се установиха от показанията на разпитаните по делото свидетели, които съдът кредитира като единни и незаинтересовани, така също и приобщените писмени доказателства – част от АНП и представени в съдебно заседание. Жалбоподателят не оспорва тези констатации. Страните спорят обосновано ли е това повишаване и основава ли се на обективни икономически критерии, с оглед на повишаване на доставната/ покупна цена на стоката, според фактури за м.11., м.12.2025г. и от 23.01.2026г.

Съгласно чл.15, ал.4 от ЗВЕРБ, в периода на двойно обозначаване търговците, които предлагат стоки и услуги на потребители, формират цените си добросъвестно и прозрачно, като всяко увеличение на цените следва да бъде обосновано от обективни икономически фактори. Търговците са длъжни при поискване да представят на контролните органи доказателства за наличието на обективни икономически фактори.

Според §1, т.6 от ДР на ЗВЕРБ, "Обективни икономически фактори" са външни за търговеца, предоставящ стоки и услуги на потребители, документируеми промени в разходите по производство, доставка, съхранение и продажба, както и нормативни промени, извънредни обстоятелства – форсмажор, и други фактори, които имат пряко и съществено отражение върху себестойността.

Търговецът – дружеството, което е жалбоподател в това производство е приложил към писменото си възражение срещу АУАН, а и в съдебно заседание фактури за цената на доставка на коментираната стока „тиквички“ на килограм:

Фактура №**********/09.11.2025г. с цена на килограм за тиквички от 1.95 лева без ДДС, Фактура №**********/19.11.2025г. с цена на килограм за тиквички 1.100 евро без ДДС, Фактура №**********/09.12.2025г. с цена на килограм за тиквички 1.0600 евро без ДДС и Фактура №**********/23.01.2026г. с цена на килограм за тиквички 2.3800 евро без ДДС. При сравняване на доставните цени на стоката се вижда, че цената на килограм на стоката от началото на м.11.2025г. до 23.01.2026г. се е вдигнала повече от два пъти, което надвишава 100% и то без ДДС. Тези обстоятелства – повишаване на доставната цена, въпреки че напълно покриват легалното определение на "обективни икономически фактори" от закона, нито са изследвани, нито са обосновавани в ата и НП. Даже и след като търговецът е представил фактури с писменото си възражение срещу констатациите в АУАН – Фактура №**********/19.11.2025г. с цена на килограм за тиквички 1.100 евро без ДДС и Фактура №**********/23.01.2026г. с цена на килограм за тиквички 2.3800 евро без ДДС, не са обсъдени от наказващия орган.

В АУАН и НП е подходено формално, без да се съберат всички относими 4 доказателства и в пълна степен да се изясни формирането на по-високата продажна цена от търговеца, а доказателства са били представени, както в административнонаказателното производство, а се потвърди и от представените и други фактури пред съда. При анализ на цените на доставка ясно се забелязва повишаване, т.е. търговецът е представил документи – първични счетоводни – фактури, от които се вижда, че разходите му за доставка на стоката са се повишили с над 100%, а това съгласно §1, т.6 от ДР на ЗВЕРБ представлява обективни икономически фактори за повишаване на продажните цени

Съдът намира, че търговецът не е извършил нарушение на чл.15, ал.4 от ЗВЕРБ, тъй като в периода на двойно обозначаване, е формирал цените на артикула „тиквички“ на килограм добросъвестно и прозрачно, като увеличението на цените е обосновано от обективни икономически фактори – увеличаване на цената на доставка от 1.95 лева без ДДС, равняващо се на 0.997 евро без ДДС или 1.20 евро с ДДС през м.11.2025г. на 2.3800 евро без ДДС или 2.86 евро с ДДС на 23.01.2026г. Според използваните от проверяващите и наказващия орган за продажните цени на тиквичките КЛЕН №**********/11.11.2025г., №**********/17.12.2025г. и №**********/24.01.2026г. стоката се е продавала в търговския обект за 2.99 лева или 1.53 евро с ДДС през м.11 и м.12.2025г. и за 5.99 лева или 3.05 евро с ДДС на 24.01.2026г. Не е нужно да се назначава вещо лице, за да се установи, че повишаването на цените в търговския обект на предлаганата стока следват повишаването на цената на доставка на тази стока, но с по-малко, а не с над 100% каквото е увеличението на придобиването.

При тези съображения, НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно, без да се обсъжда правилността на наложеното наказание.

При този изход на делото, на осн. чл.63д, ал.1 от ЗАНН в полза на жалбоподателя следва да се присъдят сторени разходи за адвокат, но в различен размер от претендирания по списък от 960 лева, равняващи се на 491 евро. С оглед на направеното възражение от страна на наказващия орган за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът взе предвид разпоредбата на чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа и наложената с процесното НП имуществена санкция на дружеството, в размер на 2557 евро (5000 лева), за да определи, че минималното възнаграждение за адвокатска работа е 409 евро (800 лева). Предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото, така също бързото му приключване, а работа на адвоката не се отличава с обем и сложност, различни от обичайната подготовка, водят на извод, че възнаграждението е прекомерно и следва да се намали до минималното от 409 евро, а в останалата част – да се отхвърли.

Разпечатката съдържа 28 от 37 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/058903e1-04ed-4909-b699-9b2f7fa254b9