Решение № 6182 от 12.10.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6182 гр. София, 12.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-А СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ваня Н. И.

Членове:

Полина Люб. Амбарева

Стоян Ст. Петров при участието на секретаря Димитринка Б. Димитрова-Г.а като разгледа докладваното от Полина Люб. Амбарева Въззивно гражданско дело № 20251100513456 по описа за 2025 година

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба , вх. № 363150/05.11.2025год. от М. С. Б.,ответник по делото ,чрез адв.В. К. ,срещу Решение № 18328/13.10.2025год. постановено по гр.дело № 11530/2024год. по описа на СРС,90 състав , в частта ,в която М. С. Б. е осъдена да заплати на М. Н. В.,на основание чл. 30, ал. 3 ЗС сумата от 1 167,54 лева, представляваща 1/2 от извършени от ищцата ремонтни дейности по ветроходната яхта с личен труд по вещта и боядисване.

С решението съдът се е произнесъл и по въпроса за разноските като е осъдил,на основание чл.78,ал.3 от ГПК ответника да заплати на ищеца сумата от 373,61 лева ,деловодни разноски съобразно уважената част от иска.

Във въззивната жалба се съдържат доводи за неправилност на съдебното решение, като постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост.Не се оспорва ,че движимата вещ ветроходна яхта е съвместно притежание на страните при равни квоти.Оспорва се като необоснован изводът на първоинстанционния съд ,че извършените ремонтни дейности са неотложни/ аварийни ,като се твърди да не са се събрали данни да са такива,които да са продиктувани от необходимост от запазване на вещта.Решението за евентуалното боядисване на яхтата било взето от съсобственика ,без да е съгласувано с въззивника , а не се установявало и ремонта да е наложителен.

Излага също ,че не са събрани доказателства и за вложени материали,за твърдяното лично полагане на труд като експертното заключение сочело относими стойности ,но без да може да потвърди реалното им влагане.Оспорва и че извършените дейности не били наистина полезни за поддръжката на вещта. Отправя се искане за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново, с което предявеният иск с правно основание чл.30,ал.3 от ЗС бъде отхвърлен. Претендират се направените по делото разноски.

1

Въззиваемата страна М. Н. В. ,чрез адв.Н. И. в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е депозирала отговор на въззивна жалба.Оспорва същата като неоснователна и моли съда да потвърди решението на първоинстанционния съд като правилно ,подборно мотивирано и съобразено със събраните доказателства и с материалния закон.Претендират се разноски пред въззивната инстанция.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК, от легитимирано лице срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258, ал.1 ГПК валиден съдебен акт. Разгледана по същество се явява неоснователна, при прието за установено следното от фактическа и правна страна:

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми.

Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правните изводи на първоинстанционния съд, поради което по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС, като по този начин те стават част от правните съждения в настоящия съдебен акт.

Въззивният съд следва да отговори на правните доводи, релевирани във въззивната жалба.

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба от М. Н. В., ЕГН **********, с която срещу М. С. Б. са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 30, ал. 3 от ЗС за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2 000лева , извършени от ищцата ремонтни дейности по ветроходната яхта, които са 1/2 от всички суми за извършените ремонтни дейности с личен труд по вещта и боядисване, без да са ангажирани майстори за това, а са извършени от неин приятел В.Д.М., както и по чл.

31, ал. 2 от ЗС за осъждане на ответницата да й заплати и сума в размер на 3 000 лева за пропуснати ползи, вследствие на невъзможността от използването на яхтата за летен сезон 2023г., поради преместването без нейно знание, както и категорично без нейно съгласие от пълномощника на ответницата по настоящето съдебно производство В.П.Т..

В исковата молба ищцата твърди ,че с ответницата са съсобственици на ветроходната яхта при равни дялове,както и че същата била преместена от гр.Несебър в гр.София от сина на ответницата ,който към този момент бил упълномощен и от ищцата.В последствие се твърди ,че последната оттеглила упълномощаването.Навеждат се твърдения че от м.09. 2021 г. единствено тя заплаща всички разходи по вещта, като във връзка с производство по делба на яхтата, по което била назначена съдебно-оценителна експертиза от вещо лице за оценка на вещта, било установено, че яхтата се намира в гр. София, ж.к.

"Орландовци" на неохраняем паркинг, като до датата на описа и оценката и били установени още доста липси на части от нея.С уточнителна молба от 04.06.2024год. ищцата посочва ,че ремонтните дейности са извършени в периода м.април,май и част от м.юни 2022год. от близък приятел като посочва и извършените дейности : цялостно реновиране на корпус;

Сваляне на водна и надводна боя; Изшкурване на неравности и повреди по корпуса;

Цялостно китосване на корпуса; Цялостно изшкурване на лодката; Цялостно облепяне на лодката в найлони с цел да запазим металните елементи; Нанасяне на 2 /две/ ръце щприц кит и отново цялостно изшкурване; Нанасяне на 2 /две/ ръце боя; Поставяне на обозначителни лепенки; Финно зашкурване на целия корпус; Полагане на 2 /две/ ръце лаково покритие;

Полагане на специален грунд за подводните части; Полагане на 2 /две/ ръце подводна боя под ватер линията; Поставяне на ватер линия; Изшкурване на всички нередности и дефекти 2 по кокпита; Полагане на кит; Цялостно изшкурване; Полагане на 2 /две/ ръце боя; Финно изшкурване; Полагане на 2 /две/ ръце лаково покритие; Полагане на под от EVA пяна;

Премахване на найлоните, предпазващи металните части; Полиране на всички метални части; Смяна на текелаж и мачтови въжета; Обслужване на двигател и скоростна кутия;

Замяна на масла и филтри, както и на трапецовиден ремък и подмяна на импелер; Цялостна подготовка за пускане във вода; Обтягане на леери и поставяне на платна; Поставяне на вътрешна изолация на лодката.

В срока за отговор ответницата е оспорила предявените искове като неоснователни и недоказани.Навела е доводи ,че не се установяват липси по оборудването на плавателния съд ,както и в какво се изразяват щетите .В тази връзка се възразява ,че изброените от ищцата дейности са без остойностяване ,както и че някои от не могат да бъдат окачествени като ремонтни дейности.Оспорва и че при доказване ,че ищцата е боядисала яхната със собствен труд ,тази дейност да е полезна за поддръжката й ,предвид че като морски съд се нуждае от специализирани грижи ,каквито следва да притежава лице с такава подготовка.

По делото не е спорно ,че М. Н. В. и М. С. Б. са съсобственици при равни дялове на ветроходна яхта „М.“ НС – 1347, за която е издадено свидетелство за регистрация № 2111439-20, от ИА „Морска администрация“,като доказателство в тази насока е и представения договор за покупко-продажба на ветроходна яхта от 28.09.2020 г.

Представено е и нотариално заверено пълномощно, с което М. В. е упълномощила В.П.Т. в това да закупи при цени и условия, каквито договори и с когото намери за добре параходна яхта, СЗ – 1270, модел „Шадоу“, находяща се на пристанище Созопол.

Упълномощаването е за управление на яхтата, като същото било издадено безсрочно. От приложеното по делото писмено доказателство, озаглавено оттегляне на пълномощно от 02.12.2021 г., М. В. оттеглила напълно и безусловно пълномощното, издадено в полза на В.П.Т..

От представеното с исковата молба Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 16.12.2022год. на прокурор при РП-Бургас ,се установява че М. Н. В. е подала сигнал ,че на 05.08.2022год. била уведомена ,че яхтата я няма ,като от записи на охранителни камери установила ,че същата била преместена от В.П.Т. и предишния собственик. С допълнителна молба тъжителката е посочила ,че яхтата е открита на 14.10.2022год. след обаждане на вещо лице Стамов ,като при оглед същия ден било установено ,че тя се намира в гр.София на обществен паркинг като била ожулена и надраскана ,в следствие преместването й от пристанището в Несебър до сегашното й местонахождение ,като липсвали части и елементи.

От заключение по приетата по делото съдебно-оценителна експертиза се установява , че са осъществени ремонтни дейности и боядисване на яхтата „М.“ лично от ищцата, оценени на 2 335,07 лева, от които 1 810,07 лева за материали и консумативи за ремонт и боядисване, и 525,00 лева – изчисляване на стойността на вложения личен труд, като сумата е определена в общ минимален размер на напълно доказуеми разходи.При оценка на представените разходооправдателни документи вещото лице е установило , че следните липсващи елементи от яхтата са пряко свързани с извършените ремонтни и бояджийски дейности : Туба и 2 кутии с подводна боя ; Машинки за шлайф ; Крепежни елементи (болтове и гайки) ; Кутии боя ; Кутии с шкурки ;Пистолет и маркуч за боядисване ; Външни повреди и наранявания. Същите доказват наличие на извършвани дейности по подготовка, шлайфане, ремонт и боядисване на корпуса и части от яхтата. Тези позиции потвърждават, че е извършен реален и значителен по обем ремонт с боядисване, в резултат на констатирани външни повреди и липсващи елементи. Същите съответстват с представените касови бележки и фактури за материали, възлизащи на 1 810.07 лв. с ДДС.

При така установеното ,първоинстанционният съд е уважил частично предявеният иск с правно основание чл.30,ал.3 от ЗС за сумата от 1 167,54 лева, представляваща 1/2 от 3 извършени от ищцата ремонтни дейности по ветроходната яхта с личен труд по вещта и боядисване.Отхвърлил е същия до пълния предявен размер от 2000лв. ,както и изцяло иска с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС за заплащане на сумата от 3 000,00 лева като в тази отхвърлителна част съдебното решение като необжалвано е влязло в законна сила и не е предмет на въззивно обжалване.

Разпоредбата на чл. 30, ал. 3 ЗС предвижда на съсобственика да участва в ползите от общата вещ, но и в тежестите, които съпътстват ползването и това трябва да бъде също според съразмерността на частта си. Т. е. правопораждащият общ факт, който следва да води до неоснователно разместване на благата в имуществото на съсобствениците, е да са извършени разноски за общата вещ, над дела на съсобственика или с други думи платеното да е за запазването или за ползването на общата вещ според предназначението й (необходими разноски), или да я подобрява, без промяна на предназначението или лукс (полезни разноски). Следователно ищцата М. Н. В., като съсобственик по смисъла чл. 30, ал.

2 от ЗС има право да получи себестойността на извършените необходими и полезни разноски, съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 3 от ЗС, защото на заплащане от другия съсобственик подлежат само тези разходи, които са свързани с необходимостта от запазване на целостта и функционалното предназначение на общата част, каквито безспорно са извършените дейности по подготовка и боядисване на ветроходната яхта ,тъй като тези това осигурява целостта и здравината на плавателния съд.

Ако съсобственикът е извършил подобренията като такъв, без да е изменил намерението си да владее като такъв, отношенията между него и другия съсобственик се уреждат съобразно правилата за водене на чужда работа без пълномощие, ако липсва съгласието на останалите съсобственици и съобразно чл. 30, ал. 3 от ЗС, ако подобрението е извършено със съгласието на останалите съсобственици и съобразно правилата за неоснователното обогатяване, ако останалите съсобственици са се противопоставили на извършването на подобренията. Дали действията, извършени от един от съсобствениците, съставляват подобрения или са необходими разноски, се определя от съда според фактическите твърдения на страната и искането й. Съгласието на другите съсобственици за извършване на подобренията е само условие, при което те са извършени, и е относимо към правната квалификация, т. е. до прилагането на конкретната правна норма. При всички положения, възмездяването се дължи по общия принцип за недопустимост на неоснователното обогатяване. Изключение от това са само луксозните подобрения, които винаги остават за сметка на подобрителя.