Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2407 от 23.05.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 16689/2022
Вид
Решение № 2407
Подписан
23.05.2023
Състав
МАРИЯ ХРИСТОВА ШОЙЛЕКОВА МАРИНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.144 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.36 · Закон за адвокатурата
  • чл.104б, т.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.179, ал.1, т.5 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189, ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.25, ал.1 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 2407 гр. София, 23.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ХР. ШОЙЛЕКОВАМАРИНОВА при участието на секретаря МИХАЕЛА Д. МИХАЙЛОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ХР. ШОЙЛЕКОВА-МАРИНОВА Административно наказателно дело № 20221110216689 по описа за 2022 година

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Н. Н. Л. от с. Господинци, община Гоце Делчев чрез адв. Р. е обжалвал наказателно постановление /НП/ №22-4332-020268/11.10.2022г. на Началник Сектор ОПП-СДВР, с искане за отмяната му като незаконосъобразно. Сочи, че при съставяне на АУАН е нарушен чл.40, ал.3 от ЗАНН, тъй като акта е съставен в присъствието на един свидетел, който не може да се установи, дали е очевидец, присъствал при извършване на нарушението, или пък е установил нарушението, или пък е само при съставяне на акта. Намира, че при съставяне на АУАН и издаване на НП не са спазени изискванията за задължително съдържание по чл.42, т.4 и т.5 и чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН, тъй като нямало подробно и разбираемо описание на нарушението, обстоятелствата на неговото извършване, подведено под съответната законова разпоредба и така е ограничено правото на защита на наказания. Подчертава, че следвало да се опише и обоснове специалната цел като обективен признак от състава, при квалифициране на деянието като административно нарушение по чл.104б, т.2 от ЗДвП. По този начин, както в акта и НП, направеното описание на нарушението, не съответства на посочената законова разпоредба, под която е подведено. Твърди, че при движение на Л., преди изкуствено повдигане на пътя задната част на автомобила му поднесла и това било възприето от полицейските служители, които се намирали зад 1 него със служебният им автомобил, поради което бил спрян от тях за полицейска проверка, в резултат, на която му бил съставен настоящия акт за използване на пътищата не по предназначение, или за т.нар. дрифтене, без да е извършвал въртеливи движения с автомобила си, рязко да е подавал газ, което да причини завъртане на автомобила, така, че да създава опасност за спрели МПС или участници в движението.

Освен това, управлявания от жалбоподателя автомобил бил с ниска мощност, бавно увеличавал скоростта си и така не позволявал дрифтене. Намира, че наложеното наказание е несъразмерно тежко с извършеното нарушение, дори и да се приеме, че с поведението си водачът е нарушил правилата за движение по пътищата. При евентуалност, в случай, че съдът не се съгласи с изложеното, моли да бъде квалифициран като маловажен и да се приложи чл.28 от ЗАНН.

В съдебно заседание, жалбоподателят чрез адв. Л. поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено като незаконосъобразно, въз основа на изложените в същата съображения. Допълва, че от събраните по делото доказателства, не се установили констатациите в акта и НП, а показанията на двамата полицейски служители останали изолирани, а били и противоречиви по между си. От разпита на двамата свидетели очевидци се установило, че настилката и гумите на автомобила били мокри, поради което действително е имало превъртане на гумите, но категорично не е имало завъртане или отклоняване на автомобила, така както се описва от контролните органи.

Позовава се в този смисъл на съдебната практика, изложена в жалбата за т.нар. дрифтене, което в случая не се доказало. Претендира присъждане на съдебни разноски по представен списък - заплатеното адвокатство възнаграждение от 900 лева.

Наказващият орган не се явява и не се представлява, включително и не изразява становище по жалбата.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

С обжалваното НП на Н. Н. Л. е наложена глоба от 3000 лева и е лишен от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, за това, че на 14.09.2022г., около 21:28ч. в гр. София, по ул. “Проф. Д-р Иван Странски“ като водач на лек автомобил „БМВ 535Д“ с рег.№*********, движещ се в посока от бул. „Симеоновско шосе“ към бул.

„Акад. Борис Стефанов“, преди кръстовището с ул. „Васко Абаджиев“ използва пътищата за обществено ползване за други цели освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на пътници и товари, като преднамерено извеждане на МПС извън контрол чрез презавиване, довеждайки до загуба на сцепление на гумите - дрифт - нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП.

НП е издадено, въз основа на АУАН, серия GA, №684238/14.09.2022г.

Приобщена по делото е административнонаказателната преписка по издаване на 2 обжалваното НП.

Разпитан по делото са свидетелите Р. Х. Б. - актосъставител и А. С. С. присъствал при установяване на нарушението и съставяне на акта, според който на 14.09.2022г., между 21:00 и 21:30 часа пътували със служебния си автомобил в гр.

София по ул. “Проф. Д-р Иван Странски“, когато пред тях видели водач на лек автомобил „БМВ“ със софийска регистрация, движещ се в посока от бул.

„Симеоновско шосе“ към бул. „Акад. Борис Стефанов“ да използва пътя не по предназначение, като задната част на МПС поднасяла 3-4 пъти наляво- надясно, което водило да загуба на сцепление на гумите, т.е. извършвал дрифтене и така се създавала опасност за спрените от дясната страна на пътя автомобили. За нарушението съставили АУАН на водача, в негово присъствие, на когото го връчили.

Разпитани по делото са свидетелите Ш. Ф. Ч. и Х. Х. Б., според които на 14.09.2022г., вечерта пътували с жалбоподателя от гр. Гоце Делчев до ж.к. „Студентски град“ с управлявания то него автомобил БМВ. В гр. София, минали през автомивка и след това се насочили към ж.к. „Студентски град“. При излизане от улицата, по която се движили от автомивката на главния път, завили наляво. По главния път имало повече движение и Лешов в стремежа си да се включи в движението, без да изчака останалите, подал повече газ на автомобила си, поради което при завоя на ляво, гумите превъртели и задницата поднесла, усетило се разклащане, но без автомобила да напуска платното за движение. Жалбоподателят бил спрян от полицаи, които се движили с полицейски автомобил зад техния и му бил съставен акт.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи от правна страна:

Съдът приема жалбата за процесуално допустима, тъй като не са представени доказателства за датата на връчване на НП, а разгледана по същество е основателна.

Съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП, редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното.

При проверка на АУАН, въз основа на който е издадено НП, съдът установи, че е със задължителното съдържание по чл.42 от ЗАНН, в това число по т.4 и т.5, тъй като е направено конкретно и разбираемо описани на нарушението, обстоятелствата на извършването му, както и е посочена нарушената законова разпоредба. Друг е въпроса, дали тези обстоятелства и така описаното деяние се доказват, т.е. формално изискванията за задължително съдържание са спазени. Актът е съставен по правилата на чл.40, ал.1 от ЗАНН и е предявен, съгласно изискванията на чл.43, ал.1 от ЗАНН.

Действително в акта не е посочено качеството на свидетеля, подписал АУАН, дали е очевидец на извършване на нарушението, присъствал е при установяване и/ или при съставяне на акта, но това не е съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като не е ограничило правото на водача на МПС на защита. Впрочем при разпита на Б.

3 и С., както и косвен от показанията на свидетелите на жалбоподателя, се установи, че актосъставителят и вписания свидетел са били очевидци на извършеното нарушение, те са го установили и на място, в присъствието на Л. са съставили АУАН, на когото са го предявили и връчили.

Актосъставителят е оправомощен със Заповед №8121з1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи по т.2.1.

При проверка на НП, съдът установи, че същото е издадено от компетентен орган, овластен със Заповед №8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи по т.3.6, както и е със задължителното съдържание по чл.57, ал.1 от ЗАНН, включително по т.5 и т.6. Съдът горе вече изложи съображения за това и не счита, че тук следва да ги повторя, тъй като съдържанието на НП е идентично с това на АУАН.

Констатациите в акта и НП относно превъртане на гумите и поднасяне на задната част на автомобила, при подаване на повече газ от водача, се установиха от показанията на всички свидетели по делото, които съдът кредитира като единни, хронологични и незаинтересовани. По тази причина е възприето за достоверно и категорично доказано извеждането на МПС извън контрол, довеждайки до загуба на сцепление на гумите.

Свидетелите на жалбоподателя, които са били в автомобила посочват в показанията си, че Л. в стремежа си да се включи на главния път, тъй като имало движение, без да изчака останалите, подал повече газ на автомобила си, поради което при завоя на ляво от улицата по главния път, гумите превъртели и задната част поднесла, усетило се леко разклащане на автомобила, но без да напуска платното за движение.

Полицейските служители в показанията си също посочват, че са видели поднасяне на задницата на автомобила, управляван от жалбоподателя наляво-надясно, водещо до загуба на сцепление на гумите 3-4 пъти, оценили като опасно за спрените автомобили на платното. В случая е без правно значение, колко пъти е било това поднасяне, като чисто житейски е повече от веднъж, тъй като при завоя наляво и включване по пътя е едното понасяне и връщане на платното в правилната посока е второто понасяне на автомобила, като при всички случаи е имало превъртане на гуми от подаването рязко на повече газ и извършената маневра на преминаване от единия път по другия.

Казаното обаче не сочи на използване на пътищата за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на пътници и товари, тъй като Л. е управлявал МПС, в което са били и другите му двама спътници, движил се е по пътното платно в посоката си на движение, т.е. той е използвал пътя по предназначение. Съдът не счита за нужно да се впуска в превод на използваната дума – дрифт като взаимствана от чужд език, тъй като ЗДвП и главно законовата разпоредба, под която е подведено нарушението – на чл.104б, т.2 от ЗДвП не използва думата. В 4 случая се установи такова субективно поведение на водача, воден от своята неопитност на водач на МПС, тъй като към датата на деянието е на 26 години, включително и желание да се покаже пред приятелите си, да се изтъкне като водач, който не е склонен да се подчинява на правилата за предимство, включително и да е отговорен в поведението си на пътя и да може да овлавява управляваното МПС, за да не представлява опасност за останалите участници в движението. Изхождайки от казаното, съдът счита, че жалбоподателят не е извършил нарушението на чл.104б, т.2 от ЗДвП, тъй като е използва пътят именно по предназначението му, като е управлявал МПС.

Л. е извършил нарушение на чл.25, ал.1 от ЗДвП, тъй като при завиване наляво за навлизане по друг път, преди да започне маневрата, не се е убедил, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, а е извършил маневрата, без да се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение. Накратко, не е имал търпение да изчака движещите се по пътя автомобили, а е завил наляво от пресечка, като е подал повече газ, губите са превъртели и задната част на автомобила е поднесла, ситуацията е опасна за другите участници в движението, които се движат след него, преди него и минават или са спрели покрай него. За това нарушение е предвидено наказание по чл.179, ал.1, т.5 - наказва се с глоба в размер 150 лв., който не спазва … правилата за предимство, за разминаване, за изпреварване или за заобикаляне, ако от това е създадена непосредствена опасност за движението.

Съдът не може да преквалифицира деянието като нарушение на чл.25, ал.1 от ЗДвП и да наложи наказание по чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП, макар да е по-леко наказуемо от това по НП по правилата на чл.63, ал.7, т.1 от ЗАНН, тъй като в АУАН и НП не са изложени обстоятелства от състава на нарушението на чл.25, ал.1 от ЗДвП, с които да се е запознал жалбоподателя при съставяне на акта, т.е. налице е съществено изменение на обстоятелствата и недопустимо е едва в съдебната фаза на процеса, въз основа на разкритите обстоятелства при извършване на нарушението, Лешко да се наказва, за деяние, чийто обстоятелства не са му предявени в АНП.