Разпореждане № 8650 от 28.09.2026, Районен съд - Кюстендил

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 8650 гр. Кюстендил, 28.09.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XXI-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Тихомир Р. Рачев като разгледа докладваното от Тихомир Р. Рачев Частно гражданско дело № 20261520104494 по описа за 2026 година и като съобрази следното:

Производството е образувано по заявление от „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, с ЕИК 131468980, със седА.ще и адрес на управление: гр. София, ул. „Кукуш“ № 1, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Ф. Р. А., с ЕГН **********, с адрес: гр. *** обл. Добрич, за заплащане на следните суми:

1) 22,42 евро – абонаментни такси за предоставени електронни съобщителни услуги по Приложение № 1 от *** г. към Договор с партиден номер *** за услуга с номер ***, с план A1 DTH 100 promo - Feb'22 -2Y, за периода от 07.12.2023 г. до 06.06.2024 г., ведно със законната лихва за забава от 14.09.2026 г. до окончателното изплащане;

2) 5,49 евро – законна лихва за забава върху последната сума за периода от 30.01.2024 г. до 13.09.2026 г.;

3) 28,01 евро – абонаментни такси за предоставени електронни съобщителни услуги по Приложение № 1 от *** г. към Договор с партиден номер *** за услуга с номер ***, с план A1 ТВ 100+ July'23, за периода от 07.12.2023 г. до 06.06.2024 г., ведно със законната лихва за забава от 14.09.2026 г. до окончателното изплащане;

4) 6,88 евро – законна лихва за забава върху последната сума за периода от 30.01.2024 г. до 13.09.2026 г.;

5) 28,01 евро – абонаментни такси за предоставени електронни съобщителни услуги по Приложение № 1 от *** г. към Договор с партиден номер *** за услуга с номер ***, с план A1 ТВ 100+ July'23, за периода от 07.12.2023 г. до 06.06.2024 г., ведно със законната лихва за забава от 14.09.2026 г. до окончателното изплащане;

6) 6,89 евро – законна лихва за забава върху последната сума за периода от 30.01.2024 г. до 13.09.2026 г.;

1

7) 111,63 евро – абонаментни такси за предоставени електронни съобщителни услуги по Приложение № 1 от *** г. към Договор с партиден номер *** за услуга с номер ***, с план Unlimited M March 2023 2y, за периода от 07.12.2023 г. до 06.06.2024 г., ведно със законната лихва за забава от 14.09.2026 г. до окончателното изплащане;

8) 27,73 евро – законна лихва за забава върху последната сума за периода от 30.01.2024 г. до 13.09.2026 г.;

9) 118,29 евро – абонаментни такси за предоставени електронни съобщителни услуги по Приложение № 1 от *** г. към Договор с партиден номер *** за услуга с номер ***, с план Unlimited L March 2023 2y, за периода от 07.12.2023 г. до 06.06.2024 г., ведно със законната лихва за забава от 14.09.2026 г. до окончателното изплащане;

10) 29,24 евро – законна лихва за забава върху последната сума за периода от 30.01.2024 г. до 13.09.2026 г.;

11) 83,51 евро – абонаментни такси за предоставени електронни съобщителни услуги по Приложение № 1 от 10.04.2023 г. към Договор с партиден номер *** за услуга с номер ***, с план Netbox Unlimited 5G Mar'23 -2Y, за периода от 07.12.2023 г. до 06.05.2024 г., ведно със законната лихва за забава от 14.09.2026 г. до окончателното изплащане;

12) 20,62 евро – законна лихва за забава върху последната сума за периода от 30.01.2024 г. до 13.09.2026 г.;

13) 15,77 евро – такса за събиране на дължими суми по Договор с партиден номер *** за периода от 07.03.2024 г. до 06.04.2024 г., ведно със законната лихва за забава от 14.09.2026 г. до окончателното изплащане;

14) 3,78 евро – законна лихва за забава върху последната сума за периода от 25.04.2024 г. до 13.09.2026 г.;

15) 1,02 евро – такса за достъп до услуги след просрочие по Договор с партиден номер *** за периода от 07.01.2024 г. до 06.02.2024 г., ведно със законната лихва за забава от 14.09.2026 г. до окончателното изплащане;

16) 0,26 евро – законна лихва за забава върху последната сума за периода от 01.03.2024 г. до 13.09.2026 г.;

17) 708,25 евро – сбор от неустойки по Договор с партиден номер ***;

18) 156,06 евро – законна лихва за забава върху неустойките за посочените в заявлението периоди.

Съдът намира за недължими претендираните неустойки, както и таксата за събиране на дължими суми и таксата за достъп до услуги след просрочие, които по същество представляват допълнителни санкционни плащания, свързани с неизпълнението или забавата на потребителя.

Видно от изложеното в заявлението, таксата за събиране на дължими суми се начислява именно поради нА.чието на просрочени задължения, а таксата за достъп до услуги след просрочие е обусловена от неплащането в 2 срок на дължими суми. Следователно и двете такси не представляват възнаграждение за самостоятелно и независимо предоставена от търговеца услуга, а са поставени в зависимост от неизпълнението на паричното задължение на потребителя. Поради това те имат характер на предварително определена санкция за забава и следва да бъдат преценявани съобразно правилата за неравноправните клаузи в потребителските договори.

Според чл. 143, ал. 2, т. 4 неравноправна е клауза, която позволява на търговеца или доставчика да задържи заплатените от потребителя суми, в случай че последният откаже да сключи или да изпълни договора, като същевременно не предвижда право на потребителя да получи обезщетение на същата стойност при несключване или неизпълнение на договора от страна на търговеца или доставчика. Тази хипотеза е нА.це, тъй като в договора и приложенията към него са предвидени многобройни клаузи, предвиждащи задължение на потребителя да заплати неустойки при предсрочно прекратяване на договора, но не и реципрочно право на потребителя да получи обезщетение на същата стойност при предсрочно прекратяване на договора от страна на мобилния оператор.

Според чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП неравноправна е клауза, която не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора. В случая тази преценка следва да обхване не само отделната неустойка за предсрочно прекратяване, но и съвкупния икономически ефект от всички плащания, които потребителят би следвало да извърши при неизпълнение на договора. От данните по заявлението се установява, че при прекратяването на договорите се претендират едновременно трикратен размер на стандартните месечни такси, възстановяване на предоставени отстъпки, стойност на невърнато оборудване, както и допълнителни такси, свързани с просрочието и събирането на вземанията.

Съгласно посочените от заявителя договорни клаузи при прекратяване на договора по вина на абоната се дължи неустойка до трикратния размер на стандартните месечни абонаментни такси без отстъпка, а наред с това и възстановяване на част от стойността на предоставените отстъпки. Отделно се претендират суми за невърнато оборудване. Така съвкупността от предвидените последици надхвърля обичайното обезщетяване на действително претърпените от търговеца вреди и води до значително икономическо обременяване на потребителя при неизпълнение.

Съдът счита, че всички разглеждани неустойки са така формулирани, че разглеждани в тяхната взаимовръзка излизат извън присъщите за неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.

Същият извод следва да се направи и по отношение на таксата за събиране на дължими суми и таксата за достъп до услуги след просрочие.

Макар формално да не са обозначени като „неустойка“, тяхното основание за начисляване е именно неизпълнението или забавата на потребителя. Така търговецът получава допълнително възнаграждение за последиците от 3 просрочието, наред със законната лихва за забава и с договорните неустойки за предсрочно прекратяване. Това води до натрупване на няколко различни по наименование, но сходни по икономическа функция плащания, произтичащи от едно и също неизпълнение.

Обстоятелството, че „достъпът до услуги след просрочие“ е представен като отделна услуга, не променя този извод, когато предоставянето му е обусловено от нА.чието на неплатени в срок задължения и срещу него се начислява еднократна такса. От данните в заявлението не се установява потребителят свободно да е заявил отделна, самостоятелно договорена услуга срещу възнаграждение, различно от последиците на просрочието.

По отношение на таксата за събиране на дължими суми също не се твърди конкретно извършено действие или разход, чиято стойност да се възстановява от потребителя. Самото нА.чие на просрочено задължение не обосновава автоматично възникването на отделно възнаграждение за търговеца, доколкото за забавата законът вече предвижда последицата по чл.

86 ЗЗД.

Не на последно място, от данните по заявлението се установява, че договорът е прекратен автоматично на основание чл. 54.12 от Общите условия, съгласно който договорът се счита за едностранно прекратен от страна на А1 при забава на плащането на дължимите суми, продължила повече от 124 дни. Такова автоматично прекратяване не освобождава търговеца от задължението да упражни надлежно правото си на разваляне и да уведоми потребителя за настъпването на прекратяването, когато от този момент се претендират последици, неблагоприятни за потребителя.

В случая заявителят не излага твърдения за отправено до длъжника предупреждение или уведомление, с което същият да е бил поставен в известност за прекратяването на договорните отношения и за последиците от него. Това обстоятелство е от значение както за възникването на претендираните неустойки, така и за началния момент на забавата върху тях.

В посочения по-горе смисъл е практиката на окръжните съдилища в страната, включително Окръжен съд – Кюстендил: Определение № 757 от 25.11.2024 г. по в. ч. гр. д. № 573/2024 г. на Окръжен съд – Кюстендил, Определение № 758 от 25.11.2024 г. по в. ч. гр. д. № 529/2024 г. на Окръжен съд – Кюстендил, Определение № 1673 от 22.01.2026 г. на СГС по в. ч. гр. д.

№ 8930/2025 г. на Софийски градски съд, Определение № 321 от 19.05.2023 г. по в. ч. гр. д. № 159/2023 г. на Окръжен съд – Шумен и много други.

Всичко изложено по-горе води до извод, че са нА.це основанията по чл.

411, ал. 2, т. 2 и 3 ГПК за отхвърляне на заявлението относно претендираните неустойки, таксата за събиране на дължими суми, таксата за достъп до услуги след просрочие и акцесорните вземания върху тях. Няма пречка да се издаде заповед за останА.те претендирани вземания.

На заявителя следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение и държавна такса съразмерно с уважената част от 4 заявлението. Съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 40 евро. Държавната такса, заплатена от заявителя, е 10,86 евро. Предвид уважената част от заявлението в размер на 488,72 евро при общ размер на претендираните вземания от 1373,86 евро, на заявителя се дължат съответно 14,23 евро за юрисконсултско възнаграждение и 3,86 евро за държавна такса.

Мотивиран от горното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявление № 14412/14.09.2026 г., подадено от „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, с ЕИК 131468980, със седА.ще и адрес на управление: гр.

София, ул. „Кукуш“ № 1, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Ф. Р. А., с ЕГН **********, с адрес: гр. *** обл. Добрич, за заплащане на следните суми:

1) 15,77 евро – такса за събиране на дължими суми по Договор с партиден номер *** за периода от 07.03.2024 г. до 06.04.2024 г., ведно със законната лихва за забава от 14.09.2026 г. до окончателното изплащане;

2) 3,78 евро – законна лихва за забава върху последната сума за периода от 25.04.2024 г. до 13.09.2026 г.;

3) 1,02 евро – такса за достъп до услуги след просрочие по Договор с партиден номер *** за периода от 07.01.2024 г. до 06.02.2024 г., ведно със законната лихва за забава от 14.09.2026 г. до окончателното изплащане;

4) 0,26 евро – законна лихва за забава върху последната сума за периода от 01.03.2024 г. до 13.09.2026 г.;

5) 708,25 евро – сбор от неустойки по Договор с партиден номер ***;

6) 156,06 евро – законна лихва за забава върху неустойките за посочените в заявлението периоди.

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в полза на „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, с ЕИК 131468980, със седА.ще и адрес на управление: гр.

София, ул. „Кукуш“ № 1, срещу Ф. Р. А., с ЕГН **********, с адрес: гр. *** обл. Добрич, за заплащане на следните суми: