Определение № 255 от 16.01.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 255 гр. Варна, 16.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V А СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Иванка Д. Дрингова мл.с. Ива Бл. Благоева като разгледа докладваното от мл.с. Ива Бл. Благоева Въззивно гражданско дело № 20253100502764 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и следващите ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх.№89091/24.10.2025г., подадена от „Финанс Инвест Трейд“ ЕООД, ЕИК 206069813, чрез адвокат Б. А. и адвокат Б. Ж., срещу Решение №3600/14.10.2025г., постановено по г.д.№390/2024г. по описа на ВРС, 33 състав, с което е прието за установено в отношенията между страните, че ищецът К. В. И., ЕГН **********, е собственик на поземлен имот с идентификатор: ***********.1914 по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Варна, одобрени със Заповед №РД-18-64/16.05.2008г. на изпълнителен директор на АГКК, с адрес: град Варна, район Младост, местност „Шашкъна“, целият с площ от 376 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг обществен обект, комплекс, стар идентификатор: ***********.611, номер по предходен план: квартал 2, парцел: част от IX444, при съседи за целия парцел, поземлени имоти с идентификатори:

***********.1758,

***********.1757,

***********.55, ***********.1913, ***********.1890, на основание публична продан по изпълнително дело №20177180400022 на ЧСИ Станимира Данова с рег. №718 в КЧСИ, с постановление за възлагане от 20.02.2018г., вписано в СВ-Варна с вх.рег. №8798 от 16.04.2018г. акт №122, том XXI, дело №1134/2018г., влязло в законна сила на 29.03.2018г. и ответникът „Финанс Инвест Трейд“, ЕИК 206069813, е осъден да предаде владението върху горепосочения недвижим имот на ищеца К. В. И., ЕГН **********, на основание чл.108 ЗС.

Във въззивната жалба се излагат доводи, че обжалваното решение е неправилно, необосновано и като такова следва да бъде отменено.

Конкретизира се, че в решението си, първоинстанционният съд тенденциозно е неглижирал възраженията на ответната страна. Сочи се, че процесният имот е бил част от отредената за нуждите на БКС „Инжстрой“ - Варна строителна 1 база още през 1981г. След което е станал част от активите на общинска фирма „Инжстройинженеринг“, след което дружеството е преобразувано във „Финанс Инвест Трейд“ ЕООД. Допълва се, че при проследяване на посочената хронология се достига до извод, че ответното дружество е собственик на процесния имот на основание чл.17а ЗППДОбП (отм.). Допълва се, че към момента на влизане в сила на реституционните закони, комплексното мероприятие, за което е бил отчужден процесният имот, вече е било започнало. С оглед горното се защитава извод, че ищецът не може да му противопоставя права, произтичащи от реституционна процедура, протекла спрямо един от неговите косвени праводатели. В тази връзка се позовава на влязло в сила в съдебно решение, касаещо съседен на процесния имот – ПИ с идентификатор ............1913. Посочва се, че с това решение дружеството е било признато за собственик на посочения имот, именно на основание чл.17а ЗППДОбП. Конкретизира се, че този имот и процесният такъв са били обособени като самостоятелни от ПИ с идентификатор ***********.611, поради което и статутът им е идентичен и следователно реституирането му е било недопустимо. Оспорват се изводите на съда за момента, от който процесният имот е могъл да се владее, както и съжденията му за липсата на достатъчно доказателства, от които да се изведе, че ответникът е упражнявал необезпокоявано давностно владение в продължение на период от повече от 10 години. Посочва се, че имотът е бил заграден още през 90-те години като част от строителната площадката, нужна за осъществяване на дейността на държавното предприятия и от този момент се намира зад ограждения, поставени от дружеството и се стопанисва от него. Допълва се, че настъпили промени в начина, по който имотът е бил отразяван в кадастралния план и регистри не се отразява върху горното обстоятелство. В тази връзка се конкретизира, че съдът е бил длъжен да извърши косвен съдебен контрол както по отношение на действителността, така и по отношение на законосъобразността на реституционното решение, постановено по реда на ЗВСОНИ. А след което да съобрази, че цялата складова база е придобита от ответника на основание чл.17а ЗППДОбП, поради настъпилото правоприемство от държавното предприятие БКС „Инжстрой“ – Варна.

Претендират се разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор от К. В. И., чрез адвокат А. А., в който се оспорва жалбата и се моли решението да бъде потвърдено.

Излага се подробна хронология относно начините, по които е бил прехвърлян процесният имот и неговия статут през годините. Сочи се, че същият е бил възстановен на наследниците на Г. Ц. и никога не е попадал в границите на площадката, стопанисваната от ответното дружество, както и няма данни имотът да е бил включван в неговите активи след преобразуването му.

Конкретизира се, че реално имотът е бил надлежно обособен и е възникнал през 2003г., след провеждане и прилагане на първата регулация за зоната.

Допълва се, че няма доказателства, от които да се изведе, че е започнало изпълнението на мероприятието, както и че имотът е бил част от него и е имал отредено предназначение. Обобщава се, че имотът не е владян от ответното дружество или от неговия праводател, нито е демонстрирано такова фактическо положение спрямо действителния собственик. Сочи се, че разпитаните в хода на производството свидетели не са съумели да посочат границите на базата, която се стопанисва от ответното дружество, както и да 2 конкретизират къде са разположени техните ограждения. С тези доводи се моли жалбата да бъде оставена без уважение и решението да бъде потвърдено.

Претендират се разноски.

На основание чл.267, ал.1 ГПК при извърШ. служебна проверка съдът констатира, че въззивната жалба е допустима - депозирана е от активно легитимирана страна по делото, имаща правен интерес от обжалването, подадена е в срока по чл.259, ал.1 ГПК, както и отговаря на изискванията за редовност по чл.260 и чл.261 ГПК.

Не са направени доказателствени искания.

Предвид допустимостта и редовността на въззивната жалба и на основание чл.267, ал.1 ГПК, производството по делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

Мотивиран от гореизложеното, Варненски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА производството по в.г.д.№2764/2025г. по описа на ВОС, Va състав за разглеждане в открито съдебно заседание на 17.02.2026г. от 13:00ч., за която дата и час да се призоват страните по делото.

ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение, а на въззивника и препис от отговора на въззивната жалба.

ПРИКАНВА страните към спогодба и им разяснява възможността да уредят доброволно отношенията си чрез медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, като им указва, че при приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.

УКАЗВА за възможността страните да разрешат спора, чрез медиация, като ползват Съдебния център по медиация, разположен на адрес: град Варна, ул. „Ангел Кънчев“ №12, телефон за контакт: + 359 52 623 362; електронна поща: [email protected], служител за контакти - Н. В.а.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 255 гр. Варна, 16.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V А СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Иванка Д. Дрингова мл.с. Ива Бл. Благоева като разгледа докладваното от мл.с. Ива Бл. Благоева Въззивно гражданско дело № 20253100502764 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и следващите ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх.№89091/24.10.2025г., подадена от „Финанс Инвест Трейд“ ЕООД, ЕИК 206069813, чрез адвокат Б. А. и адвокат Б. Ж., срещу Решение №3600/14.10.2025г., постановено по г.д.№390/2024г. по описа на ВРС, 33 състав, с което е прието за установено в отношенията между страните, че ищецът К. В. И., ЕГН **********, е собственик на поземлен имот с идентификатор: ***********.1914 по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Варна, одобрени със Заповед №РД-18-64/16.05.2008г. на изпълнителен директор на АГКК, с адрес: град Варна, район Младост, местност „Шашкъна“, целият с площ от 376 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг обществен обект, комплекс, стар идентификатор: ***********.611, номер по предходен план: квартал 2, парцел: част от IX444, при съседи за целия парцел, поземлени имоти с идентификатори:

***********.1758,

***********.1757,

***********.55, ***********.1913, ***********.1890, на основание публична продан по изпълнително дело №20177180400022 на ЧСИ Станимира Данова с рег. №718 в КЧСИ, с постановление за възлагане от 20.02.2018г., вписано в СВ-Варна с вх.рег. №8798 от 16.04.2018г. акт №122, том XXI, дело №1134/2018г., влязло в законна сила на 29.03.2018г. и ответникът „Финанс Инвест Трейд“, ЕИК 206069813, е осъден да предаде владението върху горепосочения недвижим имот на ищеца К. В. И., ЕГН **********, на основание чл.108 ЗС.

Във въззивната жалба се излагат доводи, че обжалваното решение е неправилно, необосновано и като такова следва да бъде отменено.

Конкретизира се, че в решението си, първоинстанционният съд тенденциозно е неглижирал възраженията на ответната страна. Сочи се, че процесният имот е бил част от отредената за нуждите на БКС „Инжстрой“ - Варна строителна 1 база още през 1981г. След което е станал част от активите на общинска фирма „Инжстройинженеринг“, след което дружеството е преобразувано във „Финанс Инвест Трейд“ ЕООД. Допълва се, че при проследяване на посочената хронология се достига до извод, че ответното дружество е собственик на процесния имот на основание чл.17а ЗППДОбП (отм.). Допълва се, че към момента на влизане в сила на реституционните закони, комплексното мероприятие, за което е бил отчужден процесният имот, вече е било започнало. С оглед горното се защитава извод, че ищецът не може да му противопоставя права, произтичащи от реституционна процедура, протекла спрямо един от неговите косвени праводатели. В тази връзка се позовава на влязло в сила в съдебно решение, касаещо съседен на процесния имот – ПИ с идентификатор ............1913. Посочва се, че с това решение дружеството е било признато за собственик на посочения имот, именно на основание чл.17а ЗППДОбП. Конкретизира се, че този имот и процесният такъв са били обособени като самостоятелни от ПИ с идентификатор ***********.611, поради което и статутът им е идентичен и следователно реституирането му е било недопустимо. Оспорват се изводите на съда за момента, от който процесният имот е могъл да се владее, както и съжденията му за липсата на достатъчно доказателства, от които да се изведе, че ответникът е упражнявал необезпокоявано давностно владение в продължение на период от повече от 10 години. Посочва се, че имотът е бил заграден още през 90-те години като част от строителната площадката, нужна за осъществяване на дейността на държавното предприятия и от този момент се намира зад ограждения, поставени от дружеството и се стопанисва от него. Допълва се, че настъпили промени в начина, по който имотът е бил отразяван в кадастралния план и регистри не се отразява върху горното обстоятелство. В тази връзка се конкретизира, че съдът е бил длъжен да извърши косвен съдебен контрол както по отношение на действителността, така и по отношение на законосъобразността на реституционното решение, постановено по реда на ЗВСОНИ. А след което да съобрази, че цялата складова база е придобита от ответника на основание чл.17а ЗППДОбП, поради настъпилото правоприемство от държавното предприятие БКС „Инжстрой“ – Варна.