Решение № 147 от 12.07.2024, Апелативен съд - Бургас
- Съд
- Апелативен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно гражданско дело 9/2024
- Вид
- Решение № 147
- Подписан
- 12.07.2024
- Състав
- Събина Ненкова Христова Диамандиева, Кирил Градев Стоянов, Даниела Дончева Михова
Цитирани разпоредби
РЕШЕНИЕ
№ 147 гр. Бургас, 11.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Събина Н. Христова Диамандиева
Членове:
Кирил Гр. Стоянов
Даниела Д. Михова при участието на секретаря М.а Д. Димова като разгледа докладваното от Събина Н. Христова Диамандиева Въззивно гражданско дело № 20242000500009 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по в.гр.дело № 9/2024г. по описа на Апелативен съд – Бургас е по реда на чл.258 ГПК.
Образувано е по въззивната жалба на Р. Л. У., гражданин на О. на В. и С. И. чрез пълномощника адв.К., против решение № 1116/27.10.2023г. по описа на Бургаския окръжен съд в частта, с която е отхвърлен предявения от нея иск против А. Х. иск за осъждането и за сумата от 37 550 лв., получена на отпаднало основание над уважения размер от 1362 лв. Иска се отмяна на решението в обжалваната част като неправилно и незаконосъобразно и постановяването на друго, с което искът да бъде уважен изцяло.
В отговор на въззивната жалба, подаден от А. Х., чрез пълномощника адв.М., се иска оставянето и без уважение като неоснователна.
Бургаският апелативен съд в рамките на заявените въззивни оплаквания и въз основа на собствен анализ на събраните по делото доказателства приема следното:
С обжалваното решение съдът е осъдил А. Х. с JIHЧ *, родена на **********г. в гр.Б., В., с адрес в Б.: с.С., община С., област Б. да заплати в полза на Р. Л. У. (R. L. W.), гражданин на О., родена на **********г. в гр.П., В., с адрес в Б.: с.С., община С., област Б. сумата от 1 362 (хиляда триста шестдесет и два) лв., заплатена на отпаднало основание, получена от Д. А. Х., гражданин на О., роден на *. в гр.С., В., починал на *. за изграждане на къща и гараж в с. С., ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба до 1 окончателното изплащане, като за разликата до претендираните 37 550 лева отхвърлил иска като неоснователен.
С решението съдът е приел, че между страните е бил сключен договор за строителство на жилищна сграда и гараж в собствен на ищцата имот, че договорът е прекратен със смъртта на Д.Х. и се дължи връщане на полученото без основание. Прието е, че на 01.09.2020г. ищцата е превела на Даниел Х. сумата от 37 550 лв. във връзка с твърдените договорни отношения и, че договорът не е изпълнен – съгласно доказателствата по делото поради неуредени регулационни сметки. От друга страна съдът е приел, че към момента на смъртта на Д. Х. в имота са извършени СМР на стойност 36 188 лв., т.е. Д.Х. частично е изпълнил поетото задължение.
Предявен е иск от Р. Л. У. представлявана от адв. П. К. против Д. А. Х., гражданин на О., роден на * в гр. С., В., с адрес в Б.: с.С., община С., област Б. да бъде осъден да заплати сумата от 37 550 лв., представляваща общата получена сума за изграждане на къща в имот собствен на ищцата.
В хода на делото, поради смърт на ответника, е заместен от съпругата А. Х..
Ответницата в своя отговор по чл. 131 ГПК оспорва иска по размер, като изтъква, че до устните уговорки между ищцата и починалия Д.Х. са извършени различни СМР.
Не е спорно между страните, че между ищцата и Д.Х. са били налице договорни отношения по повод договор за строителство, с който ищцата, в качеството на възложител, възложила на Д. Х. в качеството му на изпълнител, да построи жилищна сграда в собствения недвижим имот в с. С., общ. С..
От пълномощно без дата (от данните на упълномощителя е видно, че то е съставено след 18.09.2020г.) е видно, че ищцата е упълномощила изпълнителя да я представлява във връзка с предстоящо строителство на сграда в недвижим имот, представляващ: дворно място с площ от 2 416 кв. м., съставляващо ПИ 204, в кв. 29 по плана на с.С., ведно с построените в имота масивна жилищна сграда на един етаж, със застроена площ от 45 кв.м. и стопанска постройка с площ от 25 кв.м., за който имот по влязъл в сила, но неприложен дворищно регулационен план е бил отреден УПИ II-204, в кв. 29, целият с площ от 2510 кв.м., с неуредени регулационни сметки за 95 кв. м. от имот № 210.
На 01.09.2020г. У. е превела по банкова сметка на Д.Х. сума от 37 550 лева, като в представено по делото потвърждение за плащане е посочена цел на плащането: „продажба на имот“.
Не е спорно също, че за други притежавани или управлявани от ищцата имоти в същото населено място между двамата са съществували отношения като по договор за изработка. Представят се доказателства за извършени периодично плащания на различни суми от ищцата към Д. Х.. От значение за настоящото производство е спорната сума от 37 550лв. по фактическите основания на които е предявена претенцията, а именно за построяване на къща и гараж в описания по- горе имот.
2
В тежест на кредитора по неизпълнен договор за изработка е да докаже вземането си, а на длъжника – изпълнението.
Към настоящия момент в имот ПИ 204, в кв. 29 по плана на с. С. е построен гараж и тоалетна от изпълнителя Д. Х.. Този факт не се оспорва и се установява и от показанията на разпитаните свидетели. Въз основа на данните от показанията им и при възложена от съда оценъчна експертиза се установява, че строителните работи са на стойност 36 188 лв.
По възраженията на въззивника за необсъдени доказателства, представляващи други плащания, отразени на представения CD въззивният съд посочва, че в рамките на настоящото производство съдът дължи произнасяне само по предмета на делото, очертан от заявените в исковата молба фактически основания и насрещните възражения на ответника. За непредявени по делото правоотношения между страните, макар страната да е представила доказателства, съдът не следва да излага съображения.
По възраженията на въззивника относно представените писмени доказателства – картони с описани строителни материали, за които не е доказано, че са вложени в обекта на ищцата.
Както бе посочено по- горе стойността на изпълнението СМР е посочена от вещо лице по описан от него метод – л. 219- средна часова ставка за вложения труд и и средни цени за вложените материали публикувани в СЕК, съпоставени с посочените цени на основните материали в картоните.
Следователно вещото лице не е включило в общата стойност всички описани строителни материали както се възразява.
По възражението за необсъждане на водената кореспонденция.
Съдържанието на документираните разговори между ищцата и Д. Х. не дава сведения за конкретния имот, нито за конкретните СМР, нито за исковата сума. Общото съдържание за водени помежду им разговори за евентуалните им финансови взаимоотношения не са годна доказателствена основа за настоящия спор.
От правна страна съдът приема следното:
Между страните устно е сключен договор за строителство на къща и гараж в имот на ищцата. Доказано е превеждането от нея по сметка на изпълнителя на исковата сума, но не се твърди и не се установява това да е окончателна договорна стойност, като е възможно и да бъде частично плащане. Доказано е също забавено и частично изпълнение от страна на изпълнителя.
Според въззивният съд в случая следва да намери приложение хипотезата на чл. 268 ЗЗД. Доказано е по делото, че поради неуредените регулационни отношение изготвения и предаден от св. арх. Н. Д. проект, с всички части за къща и гараж не е могъл да бъде одобрен, но по съгласие на страните е започнало строителството на гараж, външна баня и навес.
Забавянето поради пречки от административно естество е основателна причина по смисъла на чл. 268 ЗЗД и поръчващият може да се откаже от договора, макар изпълнението и да е започнало, като заплати на изпълнителя 3 направените разходи, извършената работа и печалбата, която той би получил от изпълнението на работата. Затова и въззивният съд достига до крайни изводи за частична основателност на предявения иск, а обжалваното решение като правилно –потвърждава.
Мотивиран от изложеното БАС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1116/27.10.2023г. по описа на Бургаския окръжен съд.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните с касационна жалба.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4