Акт № 996 от 06.03.2014, Окръжен съд - Благоевград
- Съд
- Окръжен съд - Благоевград
- Дело
- 519/2013
- Подписан
- 06.03.2014
Други актове по делото
Цитирани разпоредби
- чл. 258, ал. 1, предложение първо · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 270, ал. 1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 270, ал. 1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 271, ал. 1, предл. трето · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 10, ал. 3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 2, ал. 1, т. 2, предл. второ · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 2, точка 2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 5 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 5, ал. 2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 20 · Наказателен кодекс
- чл. 212 · Наказателен кодекс
- чл. 212, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 214, ал. 1 · Наказателен кодекс
Публикувай
Решение №
Номер
Година
14.10.2010 г.
Град
Велико Търново
Окръжен съд - Велико Търново
На
09.14
Година
2010
В публично заседание в следния състав:
Председател:
Секретар:
Прокурор: като разгледа докладваното от
Янко Янев дело номер
20104100500802 по описа за
2010 година
Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение първо ГПК - въззивно обжалване.
С Решение № ../...2010 г., постановено по гр. дело № ../2010 г. по описа на Районен съд – Велико Търново е осъдена П. на Р. Б., гр. С., ул. ”В.” № 2 да заплати на Б. Н. Х., ЕГН * от гр. Г. О., ул. „П. Е.” № 9 сумата от 3 000 лева, обезщетение за причинените неимуществени вреди в следствие на незаконно обвинение повдигнато по наказателно производство, водено по сл. дело № ../1999 г. по описа на ОСС – В.Търново, образувано с Постановление на Великотърновска районна П. от 05.04.1999 год., ведно със законната лихва считано от прекратяване на наказателното производство – 18.07.2006 г., до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлен искът за горницата до 16 000 лева, като неоснователен. Със същото решение е осъдена П. на Р. Б., гр. С., ул. ”В.” № 2 да заплати на Б. Н. Х., ЕГН * от гр. Г. О., ул. „П. Е.” № 9 сумата от 76.87 лева, представляваща направените в хода на производството деловодни разноски, съразмерно уважената част от иска.
В законния срок е постъпила въззивна жалба от адв. К. М. от ВТАК, като пълномощник на Б. Н. Х. от гр. Г. О. против Решение № ../11.06.2010 г., постановено по гр. дело № .../2010 г. по описа на Районен съд – Велико Търново.
В същата се прави оплакване, че решението в отхвърлителната му част е неправилно. Излага се, че правилно и законосъобразно съдът бел посочил, че искът обхваща хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 2, предл. второ от ЗОДОВ и надлежна страна се явявала П. на Р. Б.. Правилен бил изводът на съда и, че разследването продължило много дълго и били извършени много следствени действия. Неправилни обаче били изводите на съда, че сумата от 3 000 лв. обезщетява в достатъчна степен моралните вреди и душевни страдания за тези 8 години докато се води наказателното преследване. Неправилно било становището на районния съд, че публикациите в печата и отрицателното им въздействие върху ищеца и оценката на обществеността за него не били пряка последица от действията на прокуратурата и не трябвало да се съобразяват при определяне размера на обезщетението. Излага се обратното становище, че тъкмо действията на прокуратурата с неправилното и незаконосъобразно повдигане на обвинение са станали причина за публикациите в печата, които пък са дали допълнително отрицателен ефект върху психическите преживяване и стрес на жалбоподателя. Излага се, че действително отрицателният факт на образуваното наказателно производство се подсилвал от широкото му разгласяване от средствата за масова информация и следвало да влияе върху размера на дължимото обезщетение от прокуратурата, защото тя била тази, която започнала и провеждала 8 – годишно разследване срещу жалбоподателя и която дава повод на печата да изнася като достоверни факти недоказани негови злоупотреби. Излага се, че присъденото обезщетение за претърпени неимуществени вреди било в нисък размер и не съответствал на общоприетите критерии за справедливост по чл. 52 от ЗЗД. Твърди се, че за близо 8 години прекарани в напрежение, страх и несигурност в бъдещото, невъзможност да си намери работа, поради висящо обвинение и търпейки всички неблагоприятни последици от повдигнатото обвинение били присъдена минимална сума, която обикновено се присъждала за деяния от частен характер или средна телесна повреда, като се заявява, че психическите изживявания, отрицателните емоции и стресът оставяли много по-големи поражения и често пъти не можели да бъдат изтрити или забравени.
Направено е искане да се отмени обжалваният съдебен акт в обжалваната му част и да се постанови друг, с който да бъде уважен предявения иск изцяло.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е подаден отговор на въззивната жалба, не е подадена насрещна въззивна жалба, и не са направени искания за събиране на нови доказателства.
В съдебно заседание ответникът по жалбата е оспорил същата.
В законния срок е постъпила въззивна жалба от П. на Р. Б., гр. С., ул. ”В.” № 2, чрез Районна П. – В. Търново против Решение № .../11.06.2010 г., постановено по гр. дело № ../2010 г. по описа на Районен съд – Велико Търново.
В същата се прави оплакване, че решението в осъдителната му част е неправилно и необосновано. Излага се, че липсвало правно основание, на което на ищеца да бъде присъдено обезщетение. Прекратяването на наказателното производство, поради недоказаност на обвинението, касаело само обвинението по чл. 212 от НК. В постановлението за прекратяване било прието, че били налице и документни престъпления, но давността за преследването им била изтекла, което било друго основание за прекратяване на наказателното производство, поради което ищецът нямал право на обезщетение за вреди. На следващо място се твърди, че дори да се приемело, че е налице предвиденото в закона основание за обезщетение, такова не следвало да се присъжда, тъй както не бил завършен целия фактически състав, обуславящ реализирането на отговорността, а именно – липсвала причинна връзка между наказателното производство и причинените неимуществени вреди. Нямало достатъчно доказателства, че в резултат на широкото разгласяване на факта на воденото срещу ищеца наказателно производство той да е ограничил социалните си контакти, че не е можал да се реализира на вакантното място в Община Г. О. и че не е намерил място в листите на партията, в която членува.
Направено е искане да се отмени обжалваният съдебен акт в обжалваната му част и да се постанови друг, с който да бъде отхвърлен предявения иск.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е подаден отговор на въззивната жалба, не е подадена насрещна въззивна жалба, и не са направени искания за събиране на нови доказателства.
В съдебно заседание ответникът по жалбата е оспорил същата.
Окръжен съд – Велико Търново, след като разгледа жалбата, обсъди доводите на противната страна, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери правилността на обжалваното решение, съобразно правомощията си, приема за установено следното:
Производството по гражданско дело № ../2010 година по описа на Районен съд – Велико Търново е образувано въз основа на предявен от Б. Н. Х. от гр. Г. О. против П. на Р. Б., гр. С. иск с посочено в молбата правно основание чл. 2, алинея 1, точка 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди за сумата от 16 000 лева. В исковата молба се излага следното:
Ищецът твърди, че в през 1999 г., срещу него било образувано сл. дело № ../1999 г. по описа на ОСлС – Велико Търново, по което му е повдигнато обвинение за тежко престъпление по чл. 212 от НК. Производството по делото било прекратено с Постановление на ВТРП от ...2006 г., влязло в сила от ..2006 г., по преписка № .../1998 г. на ВТРП. Излага, че в продължение на 8 години бил обвиняем за тежко престъпление и че в следствие на незаконосъобразното и неправилно повдигнато обвинение, е претърпял големи неимуществени вреди. Седем години живял в страх как ще завърши наказателното производство и какви ще са последствията за него. Изкарал десетки безсънни нощи от притеснения и тревоги. Неколкократно бил привикван и разпитван в полицията и следствието. Търпял всички неблагоприятни последици от несправедливото обвинение, била му взета и мярка за неотклонение „парична гаранция” в размер на 100 000 неденом. лв., която сума надхвърляла месечния му доход. Сериозно били засегнати достойнството и авторитета му, тъй като бил управител на ППК „Ч.”. Посочва, че по повод разследването е имало над 10 публикации в местния и централен печат, където бил представен като измамник и участник в престъпна схема за точене на пари. Тъй като членувал в БЗНС – Народен съюз, Постоянното присъствие назначило съвещание по повод на публикациите в печата, както и била назначена комисия от министъра на ЗГ за разследване на изнесеното в печата. Имало три питания – в деня на парламентарния контрол в Народното събрание по този въпрос. В следствие от всичко това били засегнати честа, достойнството и авторитета му в семейството и околните и причинени душевни страдания. Търпял изолация по отношение на обществото и познатите му. Затворило всички възможности пред него за намиране на нова работа, наложило се баща му да му помага с издръжката. Излага, че не е осъждан и обвиняван за престъпления преди това.
Направено е искане съдът да постанови решение, с което да осъди П. на Р. Б., гр. С. да заплати на ищеца сумата от 16 000 лв. – обезщетение за причинените му неимуществени вреди от незаконосъобразното обвенение, изразени в психически страдания, стрес и унижения пред обществото, ведно със законната лихва върху тази сума и направените по делото разноски.
Пред първоинстанционния съд ответникът е оспорил предявения иск. Релевира възражение, че искът е неоснователен. Не били налице доказателства, че обвинението е незаконно. Излага се, че не била доказана връзка между действията на Прокуратурата и настъпилите вреди. Посочва, че в наказателнот¯ производство е установено, че ищецът се е ползвал от представените документи и с противоправното си поведение е станал причина за образуване на наказателното производство, поради което следва да намери приложение чл. 5 от ЗОДОВ.
Въззивният съд приема за установена следната фактическа обстановка:
От следствено дело № ../1999 г. по описа на ОСлС – В.Търново, се установява, че наказателното производство е образувано с Постановление от ...1999 год., по преписка № ../98 год. по описа на Районна П. – Велико Търново и водено срещу лицата - С. Н. Р., който на 10.11.1997 год. в гр. Велико Търново, чрез използване на документи с невярно съдържание получил от ДФ "З.” 37 805 360 неденоминирани лева, с намерение противозаконно да ги присвои, като имуществото е в особено големи размери - престъпление по чл. 212, ал. 3, пр. 1, във вр. с ал.1 от НК; С. М. М., който на 10.11.1997 год. в гр. Велико Търново, чрез използване на документи с невярно съдържание получил от ДФ "З.” 37 805 360 неденоминирани лева с намерение противозаконно да ги присвои, като имуществото е в особено големи размери - престъпление по чл. 212, ал. 3, пр. 1 във вр. с ал. 1 от НК и срещу Б. Н. Х., С. Н.Р. и С. М. М., които на 23.12.1997 год. в гр. Велико Търново, в съучастие помежду си, чрез използване на документи с невярно съдържание получили от ДФ "Земеделие" 38 646 000 неденоминирани лева с намерение противозаконно да ги присвоят, като имуществото е в големи размери - престъпление по чл. 212, ал. 3, във вр. с ал.1, вр. чл. 20 от НК.
С Постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 19.10.2001 г., ищецът Б. Н. Х., е привлечен в качеството на обвиняем, за това, че на 23.12.1997 г. в гр. Велико Търново чрез използване на оправдателни документи за направени разходи с невярно съдържание - фактура № .../...1997 г., издадена от „З." ЕООД гр. В. Търново за извършени ССР /мероприятия/ на стойност 640 000 неденоминирани лв., фактура № */17.12.1997 г., издадена от „А.” гр. В. Търново за закупуване на препарат „Д. " на стойност 2 405 596 неденоминирани лв., фактура № */...1997 г., издадена от „З." ЕООД гр. В. Търново за превоз на пшеница и слънчоглед семе на стойност 1 022 970 неденоминирани лв., фактура № ../...1997 г., издадена от „З." ЕООД гр. В. Търново за извършване на селскостопански работи на стойност 11 631 000 неденоминирани лв., фактура № .../..1997 г., издадена от „С. " гр. С. за пшеница за семе на стойност 14 903 520 неденоминирани лв., фактура № ../...1997 г. от „С. " гр. С. за пшеница за посев на стойност 6 457 600 неденоминирани лв., фактура № ../..1997 г. издадена от „А." ЕООД гр. В. за дълбока оран и транспорт на стойност 445 422 неденоминирани лв., фактура № ../...1997 г., издадена от „А." ЕООД гр. В. за дисковане на 100 дка на стойност 216 248 неденоминирани лв., фактура № ../..1997 г., издадена от „А." ЕООД за дълбока оран на 40 дка на стойност 274 256 неденоминирани лв., фактура № ../...1997 г., издадена от „А." ЕООД за дълбока оран, култивиране и сеитба на окопни култури на стойност 643 428 неденооминирани лв., както и на договори за наем на земеделски земи с ППЗК „Д. ." сМ. от 02.10.1997 г. в размер на 3 000 дка, договор за наем на земеделски земи с ППК „П." с. Д. от 05.11.1997 г. в размер на 3 000 дка, получил без правно основание чуждо движимо имущество - сумата от 38 640 220 неденоминирани лв. от Държавен фонд „З." по договор № .../...1997 г. с намерение противозаконно да ги присвои, като имуществото е в особено големи размери и представлява особено тежък случай - престъпление по чл. 214, ал. 4, вр. ал. 1 от НК.
Разпечатката съдържа 39 от 82 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0586c9e6-d130-408b-8565-43c94cd4fa94