Решение № 204 от 04.04.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 204 гр. София, 28.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Снежина Колева

Членове:

Петър В.. Сантиров

ЦвеТ.ла Данова при участието на секретаря Мария Д. Абаджиева Господинова в присъствието на прокурора Р. Ст. И. като разгледа докладваното от Снежина Колева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231100600704 по описа за 2023 година

Производството е по реда на глава XXI от НПК.

С присъда от 16.11.2022 г., постановена по н.о.х.д. № 5126/2022 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 13-ти състав, подсъдимият Н. Н. Ч. е признат за виновен в това, че на 17.12.2021 г. около 13:30 часа в гр. София, ж.к.

„Студентски град“, ул. „Акад. Борис Стефанов“, търговски обект „Фантастико“, отнел чужди (собственост на „К-И 12“ ЕООД с представител В.Д.А.) движими вещи – парична сума в размер на 1 450 (хиляда четиристотин и петдесет) лева, от владението на В.Д.А., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като откраднатите вещи са заместени до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд, поради което и на основание чл. 197, ал. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 54 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три месеца, изпълнението на което е отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от три години.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК подс. Н. Ч. е осъден да заплати в полза на държавата по сметка на СДВР сумата от 244,45 (двеста четиридесет и четири лева и четиридесет и пет стотинки) лева, представляваща разноски в досъдебното производство, както и сумата от 5 (пет) лева за служебно издаване на изпълнителен лист.

Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпили въззивна жалба от подс. Н. Ч. чрез защитника му с доводи, че не е налице кражба, тъй като не е имало такъв умисъл, поради което се иска отмяна на съдебния акт и постановяване на нов, с който подсъдимият да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото обвинение.

1

В открито съдебно заседание подс. Н. Ч. нередовно призован, не се явява. За него се явява адв. Е. И..

В хода на съдебните прения представителят на Софийска градска прокуратура счита обжалваната присъда за правилна, поради което прави искане за нейното потвърждаване. Посочва, че първоинстанционният съд в мотивите подробно е изложил аргументи защо приема за категорично установено, че подсъдимият е извършил деянието, за което му е повдигнато обвинение. Посочва, че е върнал вещите още на досъдебната фаза на производството до приключване на съдебното следствие, като първостепенният съд е обсъдил и възражението на защитата, че деянието следва да се квалифицира по друг текст – по чл. 207 от НК, като е обосновал защо не може да се приеме, че вещта не е загубена и намерена от подсъдимия. Прокурорът счита за правилно и определеното на подсъдимия наказание, изпълнението на което е отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК.

Защитникът на подсъдимия прави искане за отмяна на първоинстанционната присъда като неправилна и постановяване на нова, с която подзащитния й да бъде признат за невиновен по така повдигнатото обвинение. Поддържа, че не е налице умисъл у подсъдимото лице за извършване на кражба, а се касае за намерена вещ.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, XVII-ти въззивен състав, след като обсъди доводите във въззивната жалба, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните, и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира следното.

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежно легитимирана страна, срещу съдебен акт, който подлежи на въззивен съдебен контрол, поради което е допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Подсъдимият Н. Н. Ч. е роден на ******* г. в гр. Свиленград, българин, български гражданин, неженен, неосъждан, с висше образование, трудово ангажиран.

Към декември 2021 г. св. В.А. работел в „К-И 12“ ЕООД като сервизен техник на компютърна техника. Дружеството било партньор с „Изипей“ АД и обслужвало офиса на последното, намиращ се в гр. София, ул. „*******. В офиса събирали паричните суми от заплащанията на клиентите в брой и при достигане на определен оборот трябвало да се изпразни касата, за да може да продължи да се работи. За целта събраните парични суми следвало да се занесат в брой в централен офис на „Изипей“ АД, който се намира в близост.

На 17.12.2021 г. около 13:00 часа св. В.А. тръгнал от офиса на „Изипей“ АД, който „К-И 12“ ЕООД обслужвал на ул. „*******, с оборотните пари, собственост на дружеството, които трябвало да занесе в централна каса на „Изипей“ АД. Св. А. сложил парите, които били в размер на 6 000 (шест хиляди) лева, в джоб на якето си и решил да отиде до касата на „Изипей“ АД в магазин „Фантастико“, намиращ се в гр.

София, ж.к. „Студентски град“, ул. „Акад. Борис Стефанов“. Около 13:30 часа св. А. се наредил на опашката на касата на „Изипей“ АД, като преди да дойде неговият ред, извадил парите, за да ги преброи, след което ги прибрал отново в джоба си, като част от банкнотите паднали на земята – двадесет и девет банкноти с номинал от по 50 (петдесет) лева, или общо 1 450 (хиляда четиристотин и петдесет) лева.

По същото време подс. Н. Ч. пазарувал в същия магазин „Фантастико“, като заплатил закупените от него продукти на касата и тръгнал към изхода на търговския обект. Минавайки покрай св. В.А., подсъдимият забелязал намиращите се на пода банкноти, при което се върнал назад и застанал непосредствено зад свидетеля. След като дошъл реда на св. А. и той застанал на касата на „Изипей“ АД, подсъдимият 2 стъпил върху намиращите се на пода банкноти, навел се, взел ги, преброил ги и ги прибрал в дрехите си, след което напуснал търговския обект.

Междувременно св. В.А. установил, че част от паричната сума, която искал да преведе, липсвала. Огледал се около себе си, но не видял липсващите банкноти. Тогава потърсил съдействие от охраната на търговския обект, а след това подал и сигнал в 07 РУ – СДВР.

На 23.12.2021 г. било образувано досъдебно производство, в хода на което били извършени оперативно-издирвателни дейности по установяване на извършителя на кражбата. На 06.01.2022 г. подс. Н. Ч. бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК. На същата дата той предал с протокол за доброволно предаване на полицейски служител при 07 РУ – СДВР сумата от 500 (петстотин) лева, а на 07.01.2022 г. предал с разписка на св. А. и сумата от 950 (деветстотин и петдесет) лева.

За да постанови присъдата, първоинстанционният съд е събрал следния обективно съществуващ и относим към предмета на делото доказателствен материал: гласни доказателствени средства: обясненията на подсъдимия Н. Н. Ч. (л. 41 от съд. д.) и показанията на свидетелите С.Д.К. (л. 39-40 от съд. д.) и В.Д.А. (л. 40-41 от съд. д., вкл. приобщените на осн. чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК – л. 13 от ДП); писмени доказателства и доказателствени средства: разписка

№

0300014550101172/17.12.2021 г. на „Изипей“ АД (л. 14 от ДП), разписка за получени пари от 07.01.2022 г. в размер на 950 лева (л. 18 от ДП), протокол за освидетелстване на лице от 06.01.2022 г. (л. 19 от ДП), експертна справка № 4/2022 г. от извършено видео-техническо изследване (л. 49-50, 52-53 от ДП), протокол за доброволно предаване от 06.01.2022 г. (л. 54 от ДП), писмо от 06.01.2022 г. от „Изипей“ АД (л. 57 от ДП), приемо-предавателен протокол за предаване на видео-запис на оптичен носител от 06.01.2022 г. (л. 58 от ДП), протокол за доброволно предаване от 07.01.2022 г. ведно с приложени документи (л. 59-64 от ДП), протокол за доброволно предаване от 06.01.2022 г. на 10 броя банкноти (л. 65 от ДП), разписка за връщане на веществено доказателство от 07.01.2022 г. (л. 66 от ДП), справка за съдимост на подс. Н. Ч. (л. 67, 69 от ДП, л. 11 от съд. д.), декларация за семейно и материално положение и имотно състояние от 06.01.2022 г. (л. 71 от ДП) и заповед за задържане на лице от 06.01.2022 г.

(л. 77 от ДП); веществени доказателствени средства: фотоалбум от освидетелстване на лице от 06.01.2022 г. (л. 20-28 от ДП) и оптични носители (л. 45 от ДП); експертни способи на доказване: видео-техническа експертиза по протокол № 22/ИДИ-026 (л.

32-44 от ДП).

Въззивният съд констатира, че първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, а при обсъждане на доказателствената съвкупност не са допуснати съществени процесуални нарушения. Извършеният от СРС анализ на доказателствата напълно се подкрепя от настоящата инстанция. Въззивният съдебен състав изцяло споделя анализа на доказателствата от страна на проверявания съд, както и изложените мотиви кои доказателства кредитира и кои не. Без да бъдат преповтаряни изводите на СРС, настоящият съдебен състав намира за необходимо, с оглед на доводите и възраженията във въззивната жалба, както и в съответствие със законово вмененото му задължение за служебна проверка на правилността на решението в цялост, да посочи следното.

Между събраните по делото доказателствени материали поначало не са налице противоречия. По отношение на времето, мястото и начина на извършване на инкриминираното деяние в доказателствения материал не се съдържат несъответствия, признават се от подс. Н. Ч., поради което и не се налага обсъждането им поотделно.

Времето, мястото и механизма на извършване на деянието се установява несъмнено от заключението на приетата по делото видео-техническа експертиза, както и от 3 обясненията подс. Н. Ч. и показанията на св. В.А.. Изводите относно авторството на деянието правилно са изведени от експертното заключение на ВТЕ, признанието на подсъдимия и от показанията на св. С.К..

В жалбата срещу първоинстанционното решение, защитникът на подсъдимия твърди, че са налице допуснати нарушения на материалния закон, като в производството не са събрани доказателства подсъдимият да е действал с умисъл, че извършва престъплението кражба, а се касае за намерена вещ.

Фактите по делото сочат, че предмет на престъпното посегателство е инкриминираната парична сума, владяна от св. В.А., който не е бил лишен от възможност да възстанови фактическата си власт върху нея. За се приеме, че дадена вещ е загубена от някого, то същата следва по някакъв начин да е излязла от фактическата власт на нейния собственик или на лицето, да е прекъснато владението над нея.

От събрания доказателствен материал по делото се изяснява, че непосредствено преди да установи липсата на инкриминираната парична сума „минута“, както заявява в с.з. , св. А. е преброил парите, докато чакал на опашката за касата на „Изипей“ АД да дойде неговия ред. Веднага след като разбрал за липсващата част от паричната сума е предприел действия за възстановяване на владението върху нея, като се свързал с управителя на процесния магазин „Фантастико“, а след това и с централата на „Изипей“ АД, за да бъдат прегледани записите от наличните на мястото видео-камери и да бъде установено лицето, което ги е взело; уведомил е МВР.

Със самия факт на изпадане на вещта от А., при положение , че се е намирал в непосредствена близост до нея, не може да се приеме, че е прекъснал владението си върху сумата. Същият като владелец се намирал в близост до парите и обективно е било възможно да ги възприеме и прибере.

Изложените факти несъмнено не определят вещта като изгубена, поради обективната възможност свидетелят да упражни владението си върху нея, от каквато фактическа възможност не е бил лишен към момента, в който е установил липсата на инкриминираната сума при повторното преброяване на наличните в него пари, доколкото банкнотите са се намирали в непосредствена близост на пода до него до отнемането им от страна на подсъдимия.

Посочените изводи не противоречат на задължителните указания за съдилищата, дадения в Постановление № 6 от 26.04.1971 г. по н. д. № 3/1971 г., Пленум на ВС относно вземането на забравената вещ в превозно транспортно средство, в чакалня или друго обществено заведение с намерение да бъде присвоена, е кражба. В тази насока, с основание СРС е привел и актуална практика на ВКС, а именно решение 533/2014 г. , ІІ, н.о.