Определение № 3287 от 02.08.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3287 гр. Варна, 02.08.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V А СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на първи август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Иванка Д. Дрингова мл.с. Христо Р. Митев като разгледа докладваното от мл.с. Христо Р. Митев Въззивно частно гражданско дело № 20243100501335 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.248 от ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 36660/8.05.2024 на К. В. К., чрез адв. М. Петкова против определение № 4065 от 05.04.2024 г. постановено по гражданско дело № 4808 по описа на ВРС за 2021 г., с което е допълнено определение № 15135/21.12.2023г по гр.д. № 4808/2021 г. по описа на Районен съд - град Варна в частта относно сторените от ответниците разноски, както следва:

Осъден е К. В. К., ЕГН **********, адрес: гр. Варна ул. Владимир Висоцки № 4 ет. 3, ап. 7 да заплати на С. В. К., ЕГН 770910960, адрес: град Варна, к.к. Чайка, ПИ 219 /ул. "Владимир Райчев" сумата от 400 лева, представляващи сторени в настоящото производството разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал.4 ГПК Осъден е К. В. К., ЕГН **********, адрес: гр. Варна ул. Владимир Висоцки № 4 ет. 3, ап. 7 да заплати на „САМИ 77“ ЕООД, ЕИК 103807815, със седалище и адрес на управление: град Варна, ж.к. Възраждане, бл.53, вх.4, ет.7, ап.87 сумата от 400 лева, представляващи сторени в настоящото производството разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал.4 ГПК

В жалбата се излага, че разноските се дължат при прекратяване на производството, когато страната не е станала причина за завеждане на делото, какъвто настоящият случай не е. Посочва, че видно от решение по гр. д 4580/2021 г., което е преюдициално по отношение на гр. д. № 4808/2021 г., исковите му претенции са отхвърлени, само защото ответниците в хода на процеса са възстановили макар и частично правното положение преди завладяването на площ от 21 кв. м от имота му. В настоящото дело претенциите били обосновани именно от противоправното поведение на 1 двамата ответници, вследствие на което е претърпял вреди. Това от своя страна изключва възможността съдът да присъди разноски в полза на ответниците. Моли да се отмени обжалваното определение и да му се присъдят разноски.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК насрещните страни С. В. К. и „САМИ 77“ ЕООД са депозирали отговори на жалба, в който излагат становища за нейната неоснователност. Претендира разноски.

Съдът намира, че жалбата е подадена от легитимирана страна, чрез надлежен пълномощник, срещу акт, който подлежи на обжалване и в законовия срок за това, поради което и същата се явява процесуално допустима.

За да се произнесе по нейната основателност, съдът съобрази следното:

Производството по гр. д № 4808 по описа на ВРС за 2021г. е образувано в основа на подадена искова молба от К. В. К. срещу С. В. К. и „Сами 77“ ЕООД, с петитум да бъде постановено решение, по силата на което ответниците да бъдат осъдени да заплатят в полза на ищеца солидарно:

- сумата от 3000,00 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на такси за присъединяване към електрическата мрежа, причинени от противоправното поведение на ответниците, изразяващо се в отнемане владението на 21 кв.м. от собствения на ищеца недвижим имот, като претенцията е частична от общ размер от 20 000,00 лв., както и сумата от 20,83 лв., представляваща законна лихва за забава върху главницата за периода от 07.03.2021г. до 01.04.2021г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата;

- сумата от 2000,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от противоправното поведение на ответниците, изразяващо се в отнемане владението на 21 кв.м. от собствения на ищеца недвижим имот, като претенцията е частична от общ размер от 20 000,00 лв., както и сумата от 13,89 лв., представляваща законна лихва за забава върху главницата за периода от 07.03.2021г. до 01.04.2021г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата.

С Определение от 21.11.2021г. производството по гр. д № 4808 по описа на ВРС било спряно поради наличие на преюдициално такова – гр.д. № 4580/2021г. по описа на ВРС.

С Определение № 15135/21.12.2023г. е прекратено производството по гр .д. № 4808/2021г. по описа на Районен съд град Варна, поради постъпила от ищеца молба, в която е било обективирано искане за оттегляне на исковата претенция, на основание чл. 232 ГПК.

С молба с вх. № 8045 от 30.01.2024 г. С. В. К. и „Сами 77“ ЕООД отправят искане за допълване на цитираното по горе определение, като и 2 бъдат присъдени сторените в прекратеното производство разноски.

Настоящият състав намира обжалваното определение за правилно и законосъобразно по следните съображения:

Разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК предвижда право на ответника да получи разноски при прекратяване на делото. Ищецът би се освободил от отговорността за разноски при прекратяване на делото само в случаите, когато ответникът с поведението си е станал причина за завеждане на иска, но е изпълнил задължението си след като делото е било заведено. В този смисъл Определение № 149 от 22.03.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3/2012 г., I г. о., ГК, Определение № 277 от 14.05.2014г. на ВКС по ч. гр. д. № 2432/2014г., I г. о., ГК

На първо място от приложеното по делото решение № 1972 от 02.06.2023 г. по гр. дело на 4580 по описа на на ВРС, се установява че искът по преюдициалния спор с правно основание чл. 109 от ЗС не е отхвърлен защото ответниците в хода на процеса са премахнали оградата, а защото не се е установило оградата да навлиза в имота на ищеца.

На следващо място предмет на предявения иск са твърдени вреди от противоправно поведениу на ответниците, изразяващо се в отнемане владението на 21 кв.м. от собствения на ищеца недвижим имот.

Възстановяване на владението не отнема възможността да се претендират вече претърпените от това вреди. Ищецът не би дължал разноските за прекратеното дело, ако ответниците в хода процеса бяха заплатили твърдените вреди и с това признаят извършеното от тях увреждане.

С оглед изложеното обжалваното Определение № 4808 от 05.04.2024г., постановено по гр. дело № 4808 по описа на ВРС за 2021г. се явява правилно и като такова следва да бъде потвърдено.

По отношение на претендираните от С. В. К. и „Сами 77“ ЕООД разноски в настоящото производство, съдът намира следното: За производството по чл. 248 от ГПК, както и за обжалване на определение по чл.

248 от ГПК, не се дължат съдебни разноски. Интересът е материален, но не е самостоятелен предмет на защита и не следва да се допуска кумулиране на нови задължения за разноски в производството относно разноските /в този смисъл Определение № 254/05.08.2020 г. по ч. т. д. № 810/2020 г. по описа на ВКС, I т. о., Определение № 278/01.07.2020 г. по ч. гр. д. № 1338/2020 г. на ВКС, III - то г. о., Определение № 75/14.02.2019 г. по ч. гр. д. № 4561/2018 г. по описа на ВКС, III г. о./.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 4065 от 05.04.2024 г. постановено по гражданско дело № 4808 по описана ВРС за 2021 г.

3

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4