Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 261775 от 21.06.2021, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 7/2019
Вид
Решение № 261775
Подписан
21.06.2021
В сила
21.07.2022
Състав
ДАФИНА НИКОЛАЕВА АРАБАДЖИЕВА

Цитирани разпоредби

Р Е Ш Е Н И Е № 261775 гр. Пловдив, 21.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V гр. състав, в публично съдебно заседание на деветнадесети май две хиляди двадесет и първа година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДАФИНА АРАБАДЖИЕВА при секретаря Петя Мутафчиева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 7 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от С.А.Д. против Л.Ф.К., с която е предявен иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 15 000 лв.- обезщетение за неимуществени вреди вследствие на описаните в исковата молба и уточнителната молба действия и отправени изрази, представляващи противоправно поведение от страна на ответника, ведно със законна лихва от датата на депозиране на исковата молба -02.01.2019 г. до окончателното й изплащане.

Ищецът посочва, че работи като *** към ***

–Б., като през 2014 г. и по – късно е представлявала Р. Х. – О. от гр. С. в качеството й на пострадала в наказателно производство срещу ответницата Л.К. за престъпление по чл. 143 НК, по което впоследствие ответницата била осъдена с влязла в сила присъда.

На 30.01.2014 г. ищцата и доверителката й посетили офиса на фирма „***“ ООД с *** – ответницата, находящ се в гр. П., за да получат подписан от доверителката й документи – празни листове, записи на заповед и договор за заем. На срещата присъствал и екип на ***. След като ищцата се представила, ответницата поканила нея,доверителката й и служител на *** в нейния офис. Разговорът протекъл нормално, делово, като един единствен път влязла служителка на „***“ ООД, която впоследствие се оказало, че се казва Ц. Л. С..Ответницата й разпоредила да донесе кафе и минерална вода и да не ги безпокои никой. На тази среща ответницата не е провеждала никакви разговори, като отказала да върне документите, подписани от Р. Х. с довода, че „кьорав карти не играе“ и др. подобни. Впоследствие ищцата разбрала, че ответницата е депозирала жалба в РП-С., в която било заявено, че на 30.01.2014 г. при описаната по – горе среща ищцата я изнудвала, като й казала, че ако даде 100 000 евро, наказателното производство по чл. 143 НК ще бъде прекратено. Твърди, че тази сума била поискана не само от ищцата, но и от служителя от ***. По заявената жалба е отказано да се образува досъдебно производство, като се твърди, че изложеното от ответницата не отговаря на истината. Сочи се, че в хода на проверката служителката на ответницата – Ц.С. заявила, че чула по вътрешната връзка на телефоните женски глас, различен от този на работодателя й, който споменал парична сума, „за да няма предаване“.

Впоследствие ищцата разбрала, че целият разговор бил записан и излъчен в ***, като ответницата освен, че обвинила нея, но и твърдяла, че служителят на *** – А. С. й поискал 100 000 евро, за да не излъчва записа, което не е изричано от него. Единственият повод, по който е споменавана парична сума е за 400 лв., които Р. Х. дължала на фирмата и ищцата предложила да се направи прихващане с дължимите от фирмата към доверителката й суми. Отрича да е искала пари за прекратяване на наказателно производство, като ответницата заявила, че ще върне подписаните от доверителката й документи, само ако преписката бъде прекратена. В тази връзка ищцата твърди, че в жалбата, депозирана от пълномощник на ответницата на 06.02.2014 г. пред РП- С. се излагат неверни твърдения, които са причинили неимуществени вреди на ищцата, а именно:

„Жена от групата, представила се като *** Д., заявила на доверителката ми, че материалът няма да бъде излъчен в ефир, ако тя предаде документите, подписани от Х. и заплати на нея и на Х. сумата от 100000 евро, а жалбата до Районна прокуратура ще бъде оттеглена“. Освен това в обясненията си, дадени на 21.03.2014 г. в гр. С. ответницата твърди, че докато били само двете с ищцата, последната й поискала 100 000 евро, за да няма главоболия, като впоследствие в присъствието на останалите и докато бил включен телефона, за да повика Ц., ищцата не споменала тази сума, а само посочените от ищцата 400 лева. Твърди се, че под влиянието на ответницата нейната служителка Ц.С., също е посочила в обясненията си, че е чула разговор за даване на 100 000 евро, за да не се излъчи материалът. Посочва се, че освен на горните дати и в съответните документи по нохд 669/2018 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив, в открито съдебно заседание на 01.02.2018 г. ответницата е заявила в залата, където освен състава на съда, прокурора и съдебния секретар, присъствали и ищцата, екип на *** и още едно лице – близък на ответницата – „те ми искаха пари да не публикуват материалите“. Ищцата сочи, че с тези си действия и отправени думи, ответницата е осъществила противоправно деяние, което независимо дали ще се установи, че представлява престъпление, то е граждански деликт и в резултат от осъществяването му са причинени на ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в притеснения, психически и физически страдания – разстройство на здравето. Твърди се, че вследствие на горните действия на ответницата, ищцата е била сериозно обезпокоена да не бъде обвинена в нещо, което не е извършила, като единствено наличието на запис, удостоверяващ действителното положение я успокоявал. Това довела до разстройство на съня на ищцата, отслабване, промяна на навиците, ограничаване на социалните контакти, развиване на чувство на подозрителност към околните. Наложило се консултация с психиатър, като впоследствие ищцата се разболяла и от хепатит А, вследствие на стреса. Твърди се, че състоянието на ищцата е в пряка причинно – следствена връзка с действията на ответницата. Иска се предявеният иск да се уважи. Претендират се разноски.

Препис от исковата молба и уточнителните молби е връчен на ответницата, която не е депозирала отговор в законоустановения едномесечен срок.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

От приложеното досъдебно производство №251/2018 г. по описа на РП- Пловдив срещу неизвестен извършител се установява, че същото е образувано по повод жалби от ищцата и А. С.. Извършена е предварителна проверка по подадените жалби с твърдения за престъпление по чл. 286, ал.1 НК, като е дадено мнение за прекратяване поради липса на данни за извършени престъпления. От приложените материали се установява, че на 06.02.2014 г. *** К.М. в качеството на процесуален представител на Л.К. е депозирала жалба до РП- С., като се твърди, че жена от група, която нахълтата в офиса на 30.01.2014 г. около 10 часа, представила се като *** Д. заявила на ответницата, че материалът няма да бъде излъчен в ефир, ако ответницата й предаде документите, подписани от Х. – О. и заплати на нея и на Х.

О. сумата от 100 000 евро, а жалбата до РП С. за престъпление по чл. 143, ал.1 НК ще бъде оттеглена. Тази жалба е депозирана по образуваното против Л.К. производство по жалба от Р. Х. -О. за престъпление по чл. 143, ал.1 НК. На 21.03.2014 г. са дадени обяснения от Л.К., като същата посочва в обясненията „Д. ми каза: Виж какво няма да има никакви проблеми, ще се прекрати и досъдебното производство срещу теб, ще платиш едни 100 000 евро, толкова колкото разписват документите“, а при набиране на номера на Ц., казала „Не, 100 000 евро какво са, имате подписани много такива документи, давати ги и всичко приключва, няма да имате главоболия“. В обясненията си от същата дата Ц.С. заявява, че е чула по отворената вътрешна линия нещо от рода на „Ще се спре предаването, няма да излъчим материала, ако платите сто хиляди евро“, като не си спомня да е ставало дума за досъдебно производство. От приложените документи се установява, че ищцата е разпитана на 26.04.2018 г. по повод подадената жалба за престъпление по чл. 286, л.1 НК за изясняване на жалбата й. Разпитан е и А. С.. На

17.05.2018 г. са снети обяснения от Л.К., която посочва, че разговорът на 30.01.2014 г. е бил свързан с искане от нейна страна да плати на Р. някакви пари, тъй като тя е била много изтормозена, извънредно е работила, много се притеснява от подписаните от нея документи, с които се задължавала за 100 000 евро. Посочва, че не си спомня дали директно или чрез намек са й били поискани пари – някаква сума, за да се прекрати всичко, но тя го възприела по този начин. Твърди, че след като екипът на *** напуснал, останал един мъж, който й казал, че срещу някаква сума материалът няма да бъде излъчен, но не си спомня сумата. Свързано с целия проведен разговор в съзнанието й е останала сумата от 100 000 евро.

Веднага се обадила на ***а й – К.М., който се възмутил и подал жалба, като по повод на тази жалба ответницата си спомня, че е давала обяснения пред РП – Пловдив, като е получила отказ да се образува досъдебно производство. В обясненията си от 25.05.2018 г. Ц.С. посочва, че не си спомня какво се е случило. С Постановление от 04.07.2018 г. на РП- Пловдив е образувано досъдебно производство за това дали през месец февруари 2014 г. в гр. Пловдив пред надлежен орган на властта – РП-Пловдив – е набедил в престъпление С.А.Д., като знае, че Д. е невинна – престъпление по чл.

286, ал.1 ЗЗД. По образуваното досъдебно производство са разпитани, като свидетели Ц. Л. и Л.К.. В протокола за разпит от 23.07.2018 г. Ц. Л. заявява, че си спомня нищо от случилото се на 30.01.2014 г. Св. Л.К. заявява, че през време на целия разговор на 30.01.2014 г. тази жена, представила се като *** Д. говорила за пари, като казала, че дължала много пари на Р. О., че не съм й платила и че съм я тормозела. Св. К. сочи, че през цялото време е останала с убеждението, че тези хора искат пари от нея, като искали пари от нея, за да си оттеглят жалбата. Посочва, че е била силно притеснена, защото не е знаела, че ще се заснема предаване, както и че срещата е с ***а на Р. и появата на екип на *** я е стресила. Посочва, че в съзнанието й е останала сумата от 100 000 евро, затова е казала, че толкова пари са й искани, за да няма последици за нея. Относно казаното пред ПАС посочва, че не е визирала имена. В хода на досъдебното производство е разпитана и *** Д., като свидетел, като същата е посочила, че нейната доверителка Р. й е казала, че ответницата й дължи около 500 -600 лв. – извънреден труд, поради което св. Д. предложила да се прихванат сумите и да се прекрати делото. Св. А. С. заявява, че не са искани пари от ответницата, като се е говорило за сума за извънреден труд, която да се прихване. Потвърждава изложеното и от ищцата, че ответницата поискала за унищожаване на въпросните бели листове да се оттегли жалбата в полицията, като се донесе разпореждане на прокурор за прекратяване на производство. В протокол от 01.02.2018 г. по нд № 668/2017 г. по описа на ПАС ответницата е заявила, че спрямо нея не се води справедлив процес, тъй като са били намесени и медиите. Посочва „цялата нагласа в С. беше против мена, поискаха ми пари, за да не се публикуват материалите, за което и подадох жалби“. В изявлението не се визирани конкретни лица с посочване на имената им. На

22.10.2018 г. е дадено мнение за прекратяване на досъдебното производство, като с Постановление от 29.11.2018 г. образуваното досъдебно производство за престъпление по чл. 286, ал.1 НК е прекратено, тъй като нито в жалбата, нито в обяснението на св. К. се съдържат елементите от състава на престъпление, описано в НК, което да е било вменено за извършено от св. Д.. Посочва се, че действително в обяснението си от 21.03.2014 г. св. К. е посочила, че й е било направено искане от св. Д. да заплати сумата от 100 000 евро и производството срещу нея щяло да бъде прекратено. Посочва се, че това твърдение обаче не покрива елементите на възможно престъпление по НК. Не се осъществява и състав на престъпление по чл. 213а, ал.1 НК. Постановлението е потвърдено и е влязло в сила.

Относно здравословното състояние на ищцата са събрани писмени доказателства, установяващи извършени прегледи и предписани медикаменти, които са взети предвид при изготвяне на приетата по делото СПЕ. На 15.04.2014 г. с оглед на разстройство на адаптацията е изписана терапия с *** и *** при нужда. Установява се и извършен преглед от *** А. И. на 23.03.2017 г. На 08.02.2018 г. с оглед на разстройство на адаптацията е изписана терапия с *** и *** при нужда. В Постановление от 20.06.2019 г. на РП- Г.О. е отразено, че в хода на проверката ищцата неколкократно е търсена на посочения мобилен телефон, но тя не отговоряла.