Присъда № 41 от 31.01.2025, Софийски районен съд

МОТИВИ

КЪМ ПРИСЪДА № 41/31.01.2025 г.

ПО НОХД № 3331/2024 г. ПО ОПИСА НА СРС, НО, 135 СЪСТАВ

Софийският районен съд е сезиран с внесен от Софийската районна прокуратура обвинителен акт срещу подс. Е. Г. С. (с установена по делото самоличност), затова, че на 07.06.2018 г. около 13:00 часа в хх чрез нанасяне на удар с неустановен предмет тип „палка“ в дясната ръка на К. Г. Н., му причинил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на пета метакарпална (преднокиткова) кост, което нараняване е реализирало медикобиологичния квалифициращ признак трайно затруднение на движенията на десния горен крайник за срок по-голям от тридесет дни – престъпление по чл.129, ал.2 вр.ал.1 от НК.

Делото се разглежда за втори път от настоящата съдебна инстанция, след като с Решение № 130/23.02.2024 г., постановено по НОХД № 2482/2024 г. СГС, II въззвен състав е отменил присъда от 14.12.2022 г., постановена по НОХД № 10802/2021 г. по описа на СРС, НО, 8 състав и е върнал делото за ново разглеждане от стадия на разпоредителното заседание от друг състав на СРС.

В хода на съдебните прения прокурорът поддържа обвинението, повдигнато срещу подс.С., като изразява становище, че същото се доказало от обективна и субективна страна по безспорен и категоричен начин от събраните по делото доказателства – разпити на свидетели и заключенията на приетите по делото експертизи. Пледира за постановяване на осъдителна присъда и възлагане на направените по делото разноски в тежест на подсъдимия.

Повереникът на частния обвинител и граждански ищец –адв. Е. в дадения ход по същество обосновава извод, че подс.Е. С. е извършил престъплението, за което е обвинен, и с което на постр.К. Н. са причинени описаните в обвинителния акт телесни увреждания. Ето защо, отправя искане към съда подс. С. да бъде признат за виновен по така повдигнатото му обвинение, като предлага да му бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ в минимален размер, а предявеният от пострадалия граждански иск следвало да бъде уважен в пълен размер.

Защитникът на подсъдимия –адв. Р. –САК в пледоарията си излага аргументи, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства обвинението не се доказало по несъмнен начин. В тази връзка акцентира на обстоятелството, че заключението на допуснатата и изготвена по делото допълнителна съдебно-медицинска експертиза, която единствено е анализирала и коментирала рентгенографското изследване на постр. Н. е категорично, че в случая се касае за т.нар. „боксьорско счупване“, което е причинено при удар с ръка в юмрук. Сочи, че вещите лица са обосновали и подробно мотивирали механизма на полученото счупване. Счита, че недоказано останало по делото твърдението на пострадалия, залегнало и в обвинителната теза, че подс.С. му е нанесъл удар в ръката с палка, тъй като такава палка не била установена от пристигналия на местопроизшествието полицейски екип. Излага съображения, че показанията на ЧО и ГИ К.

Н. следва да се ценят внимателно, тъй като същият е заинтересован от изхода на делото, като следвало да се вземе предвид, че постр. Н. не могъл да даде логично обяснение какво се е случило с палката, с която е бил ударен.

На следващо място, защитата сочи, че недоказан останал по делото и фактът, че между двамата автомобила, управлявани от подсъдимия и пострадалия е имало съприкосновение.

По този въпрос било налице произнасяне на съда с влязло в сила решение по НАХД № 7425/2019 г. по описа на СРС, НО, 18 състав, в мотивите на което се установявало, че ПТП 1 между двата автомобила не е настъпило.

В заключение защитата пледира съдът да се произнесе с присъда, с която на признае подс.

Е. Г. С. за невиновен по повдигнатото му обвинение и да отхвърли предявеният срещу подсъдимия граждански иск, като неоснователен.

Подсъдимият Е. С. дава обяснения по обвинението, като твърди, че на процесната дата пътувал със собствения си лек автомобил, заедно с жена си и с детето си. Автомобилът бил управляван от подсъдимия и се движел по бул.“Президент Линкълн“, когато един таксиметров автомобил го засякъл в дясната пътна лента. Двата автомобила преустановили движението си, като от таксито слязъл шофьора му и започнал да крещи към подсъдимия, че му е блъснал колата. Подс. С. също слязъл от автомобила си и в този момент шофьорът на таксито му нанесъл удар с юмрук в лявото слепоочие. След това го повалил на земята и продължил да го удря с опакото на ръката и с юмрук. Жената на подсъдимия също слязла от колата и започнала да вика за помощ. Хората, които се намирали на близката аввтобусна спирка също започнали на викат, с цел да преустановят сбиването между двамата мъже.

На място спрял друг таксиметров автомобил, чийто шофьор слязъл и преустановил физическото съприкосновение и нанасянето на удари между подс. С. и шофьора на таксито, който го нападнал.

След като конфликтът между двамата бил преустановен шофьорът на таксито се качил в автомобила си и потеглил. Подс.С. също се качил в лекия си автомобил и тръгнал.

Първоначално се движел по ул.“Народно хоро“. Когато стигнал до светофара на бул.“Житница“ забелязал таксито, чийто шофьор му нанесъл множество удари.

Таксиметровият автомобил се движел в посока кв.“Овча купел“, като на светофара с бул.“Президент Линкълн“ спрял. Подс.С. също спрял автомобила си, извадил мобилния си телефон и снимал регистрационния номер на таксито. Шофьорът на таксито видял, че снимат номера на автомобила му, излял от колата, отишъл до автомобила на подсъдимия, издърпал го навън и пак започнал да го удря. Един човек ги разтървал, след като подс. С. се обадил на тел.112, за да съобщи за случилото се.

В правото си на последна дума подсъдимият Е. Г. С. отправя молба към съда да бъде оправдан.

Съдът, като обсъди доводите на страните и предвид разпоредбата на чл.14 и чл.18 НПК, приема за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Подсъдимият Е. Г. С. хх, ЕГН **********.

На 07.06.2018 г. подс. Е. Г. С. управлявал лек автомобил хх, като в автомобила пътували жената, с която живеел на съпружески начала –св.В. Г. и осем годишният им син.

Автомобилът се движел в гр. София, по бул.“Президент Линкълн“ в посока ул.“Житница“ в дясната пътна лента. В същата посока на движение и в същата пътна лента зад автомобила на подс. С. се движел таксиметров лек автомобил хх управляван от св. К. Г. Н.. Тъй като в определен пътен участък в посока на движението на автомобилите, заради извършвани ремонтни дейности, движението се осъществявало само в една пътна лента, св.Н. направил опит да премине в лявата пътна лента, като при извършване на тази маневра засякъл движението на управлявания от подс. С. лек автомобил. Двата автомобила продължили да се движат един зад друг, като управляваният от подсъдимия лек автомобил се движел зад автомобила, управляван от св. Н..

На кръстовището на бул.“Овча купел“ св. Н. спрял на червен сигнал на светофарната уредба, като след него спрял и автомобила, управлян от подс. С.. В този момент св.Н. усетил лек удар в задната част на управлявания от него лек автомобил, след което слязъл, за да установи какво се е случило. Подс.С. също слязъл от своя лек автомобил, двамата 2 разменили реплики помежду си, след което словестния конфликт между тях прерастнал във физическа саморазправа. Св.Н., който бил видимо по-висок, едър и силен нанасял удари с юмрук в областта на лицето на подс. С.. В един момент св. Н. съборил подсъдимия С. на земята, след което и Н. паднал на земята, като затиснал с тялото си подсъдимия. При падането на св.Н. на земята, от лицето му отхвръкнали диоптричните му очила, паднали на земята и се счупили.

След преустановяване на конфликта помежду им, подс.С. се обадил на тел.112, а св.Г. се опитала да успокои детето им, което станало свидетел на случилото се с баща му, било изплашено и плачело.

Междувременно покрай мястото на инцидента преминал със своя лек автомобил св.Й.

Г., който разпознал таксиметровия автомобил, управляван от св.Н., тъй като двамата били приятели. Св.Г. видял К. Н. извън автомобила си и нисък мъж с черна коса, който вървял към св. Н.. Св. Г. не спрял на място, а продължил движението си. Впоследствие се чул по телефона със св.Н., като последният му споделил, че се е сдърпал с човека, защото го е засякъл с автомобила си.

На мястото на произшествието пристигнал полицейски екип в състав – свидетелите Е.

Г. и И. С.. Същите установили самоличността на двамата водачи на МПС и драскотини по предната броня на лекия автомобил „Фолксваген“ и по задната броня на л.а хх. Св. Г. и св.С. се обадили по телефона, за да повикат екип от ОПП- СДВР, а докато чакали неговото пристигане и двамата водачи – св.Н. и подс. С. се оплаквали от болки в тялото.

След като пристигнал екипа от СДВР – ОПП, на място бил съставен протокол за ПТП № 694890 и АУАН на подс.Е. С. за нарушение по чл.23, ал.1 от ЗДвП. След това подс.С. и св.Н. били придружени от св.Г. и св.С. до сградата на 06 РУ – СДВР, за да бъдат снети сведения от тях.

Впоследствие било образувано досъдебно производство № 1775/2018 г. по описа на 06 РУ – СДВР, като с постановление от 02.06.2021 г. подс.С. бил привлечев в качеството на обвиняем за престъпление по чл.129, ал.2 вр.ал.1 от НК.

От заключението на изготвената в хода на досъдебното производство и приета по делото съдебно –медицинска експретиза се установява, че на 07.06.2018 г. след възникнал инцидент на К. Г. Н. са причинени следните травматични увреждания: счупване в основата към китката на пета метакарпална (предкиткова) кост на дясната ръка и травматичен оток на дланта. Охлузване на лакътния ръб и гръбната повърхност на дясната предмишница. След болничен престой и проведена оперативна намеса на пострадалия е поставена окончателна диагноза „счупване в основата към китката на IV-та и V-та метакарпални (предкиткови) кости на дясната ръка. Категоричен отговор на въпроса дали се касае за счупване на една или на две дланни кости може да се даде само след разчитане на рентгенографията на ръката.

Според експертното заключение уврежданията са получени в резултат от действията на твърди, тъпи предмети. Травмата със счупване на дланна кост е контактно увреждане и е причинена от директен удар със значителна травмираща сила с или върху такъв предмет.

Охлузванията с ограничен площ са причинили на пострадалия болка и страдание.

Счупването на V-та метакарпална (предкиткова) кост на дясната ръка води до затруднение в основната функция на ръката –хватателната за повече от 30 дни след травмата и реализира критериите на медико-биологичния трайно затруднение в движението на горен десен крайник за срок по –голям от тридесет дни.

От заключението на назначената в хода на съдебното следствие и приета по делото допълнителна СМЕ, след анализ на изговената рентгенография на дясната длан на К. Н. на 08.06.2018 г. се установява: коса полифрагментна интраартикуларна фрактура на базата на V-та метакарпална кост с дислокация на фрагменти и сублуксация в пета карпо3 метакарпална става. Допълнително се установява коса фрактура на базата на IV-та метакарпална кост без белези на значима дислокация. Задебеляване на мекотъканната сянка в областта на фрактурите –белег на оток/хематом.

В конкретния случай експертното заключение приема, че счупването е индиректно – от удар с юмрук в твърд, тъп предмет, т.нар. „боксьорско счупване“. Този извод се мотивира с липсата на нараняване на кожата над мястото на счупването. Ако имало нанесен удар с предмет със значителна кинетична енергия, която да счупи две подлежащи кости, според вещите лица, би трябвало да се наблюдава и нараняване на кожата над тях. Косото счупване на четвърта предкиткова кост давало основание за индиректен механизъм на получаването му.

Счупването на двете предкиткови кости води до затруднение в движението на крайника за срок не по-малък от два месеца.

От заключението на изготвената и приета по делото СППЕ се установява, че освидетелстваният Е. Г. С. не страда от психично заболяване, като интелектът му е в границите на нормата. Ако се допусне, че същият е нанесъл удари на пострадалия, то действията му са били улеснени от силни негативни емоции на обида, възмущение, гняв, уплаха, без да са спазени докрай всичките критерии за оценка на възникналото у него специфично емоционално състояние в смисъл на „физиологичен афект“. Психичното състояние на Е. С. позволява правилно да възприема фактите по делото и да участва в наказателното производство на всичките му етапи.