Определение № 1331 от 18.05.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1331 гр. Пловдив, 18.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Величка Белева

Членове:

Надежда Дзивкова

Виделина Куршумова като разгледа докладваното от Величка Белева Въззивно частно гражданско дело № 20265300500991 по описа за 2026 година

Производство по чл. 274 ал. 1 т. 2 вр. чл. 83 ал. 2 от ГПК.

Депозирана е частна жалба от М. E. С., ЕГН – ********** срещу Определение № 3 044 от 10.03.2026 г., пост. по гр.д. № 1 510/2026 г. по описа на РС – Пловдив, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателката по чл. 83 ал. 2 от ГПК за освобождаване от внасяне на ДТ и разноски за производството по делото, образувано по депозираната от нея ИМ.

Поддържат се оплаквания за неправилност на определението и искане за неговата отмяна и уважаване на молбата по чл. 83 ал. 2 от ГПК.

Частната жалбата е допустима, следва да се разгледа по същество.

Производството пред районния съд е образувано по предявен от М. E. С., ЕГН – ********** срещу „ Креди Йес „ ООД, ЕИК 200688545 иск за прогласяване за недействителен на основание чл. 22 вр. чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК на сключения между страните потребителски Договор за паричен заем № 288056 от 27.11.2025 г..

В исковата молба е заявено искане за освобождаване на ищеца от внасяне на ДТ по иска и на разноски / за поисканата с ИМ ССчЕ / на основание чл. 83 ал. 2 от ГПК. По искането е представена декларация, според която ищцата е двучленно семейство / тя и съпругът й /, нямат алиментни задължения към трети лица. И двамата не притежат имущество и налични парични средства, нямат парични влогове, дялове, акции, облигации, не осъществяват търговска дейност, не работят, нямат здравословни проблеми, издържат се изцяло от предоставяни им от роднини и приятели помощи.

При така установеното районният съд е приел молбата за неоснователна. Посочил е, че молителката и съпругът й са в млада възраст, трудоспособни, без алиментни задължения, без здравословни проблеми и др. обективни пречки, препятстващи ги да работят и реализират доходи.

В частната жалба се поддържа, че изводът на съда за освобождаване от заплащането на ДТ и разноски следва да се предпоставя единствено от липсата на достатъчно средства на ищцовата страна да ги заплати преди и към момента на предявяване на иска съобразно релевантните за това обстоятелства, посочени в чл. 83 ал. 2 от ГПК. В случая, посредством представената декларация молителката е установила да няма каквото и да е имущество и 1 доходи към датата на предявяване на иска и това се явява достатъчно основание тя да бъде освободена от тяхното заплащане, независимо от размера им и независимо от това, че по принцип е трудоспособна и няма обективна пречка да работи. Ниският размер на дължимата се в случая ДТ не е основание за отказ, предвид и необходимостта от заплащане на разноски по поисканата ССчЕ, необходима за доказване на възведената недействителност на договора.

Настоящата инстанция намира частната жалба за неоснователна.

Съгласно разп. на чл. 83 ал. 2 от ГПК съдът извършва преценката си по искане за освобождаване от заплащане на ДТ и разноски освен на база доходите и имуществото на ищеца, още и на база неговите възраст, здравословно състояние, семейно положение и трудова заетост, както и на други констатирани обстоятелства. Казаната разпоредба цели осигуряване на достъп до правосъдие на социално слаби лица, които поради напреднала възраст, тежко здравословно състояние и/или други неблагоприятни за тях обстоятелства от обективно естество не разполагат и не могат да реализират достатъчно парични средства / доходи над необходимите за обичайната им издръжка / от полагане на труд или от притежавано имущество. Освен това, казаното състояние трябва да е трайно установено – т.е. лицето да не може да го преодолее поради здравословни и/или други обективни причини, което състояние не може да се презюмира за лица в млада и трудоспособна възраст, които не страдат от заболявания, препятстващи ги да работят и така да реализират доходи – какъвто е настоящия случай.

Съгласно константната съдебна практика от значение е и размера на ДТ и евентуалните разноски, които се дължат. ДТ е в случая е минималната такава от 25,56 евро / 50 лв. / – съобразно посочената в ИМ цена на иска. Разноските за исканата експертиза също не са в голям размер / наложени в практиката на съда са хонорари от около 200 лв., максимум до 250 лв. по този вид ССчЕ /.

Предвид изложеното обжалваното определение е правилно. Частната жалба срещу него се оставя без уважение като неоснователна.

И съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Оставя без уважение частната жалба на М. E. С., ЕГН – ********** срещу Определение № 3 044 от 10.03.2026 г., пост. по гр.д. № 1 510/2026 г. по описа на РС – Пловдив .

Определението е окончателно на основание чл. 274 ал. 4 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2