Акт № 1903 от 06.11.2026, Административен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 1903

Смолян, 06.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Смолян - V състав, в съдебно заседание на шести ноември две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ПЕТЯ ОДЖАКОВА

При секретар ВЕСЕЛКА ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от съдия ПЕТЯ ОДЖАКОВА административно дело № 20267230700359 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на В. З. Д. срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-1058-000030/ 16.06.2026г. на полицейски инспектор при Сектор „ПП“ при ОДМВР- Смолян, с която на основание чл. 171, т. 1, б. "з" "гг" ЗДвП е приложена принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца. В жалбата се сочи, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като описаното в нея не отговоря на действителността. Твърди се, че ограничението от 40 км.ч. е отпаднало преди точката на контрол, поради наличието на следващо кръстовище, деянието не съставлява нарушение, както и че водачът има само едно нарушение по чл. 182 ал.1 т. 5 ЗДвП. Твърди се, че АУАН е съставен без да са налице основанията на чл. 40 ал.2 ЗАНН и едновременното съставяне на акта и издаване на ЗПАМ в два последователни дни лишава жалбоподателя от правото на възражение. Твърди се, че деянията по 13 на брой електронни фиша са за малки нарушения на скоростта и са издадени преди влизането в сила на чл. 182 ал.5 ЗДвП, и не обосновават „системност“, тоест за нарушението от 17.01.2026г. не се предвижда ЛПУМПС, което прави издадената ПАМ неправилна. Твърди се, че цитираното в акта и в заповедта нарушение по чл. 21 ал.1 ЗДвП не е сред предвидените в чл. 171 т.1 б.“з“, „гг“ ЗДвП, а изброените електронни фишове не са за нарушения по чл. 182 ал.1 т. 5 и т.6, ал.2 т. 6, ал.3 т.6 ЗДвП и това води до липса на правно основание в заповедта. Сочи се, че декларацията по чл. 188 ЗДвП удостоверява само факта на управление на датата 17.01.2026г., но не доказва нарушението. Посочено е несъответствие с целта на закона и принципа за съразмерност, тъй като нарушението е от 17.01.2026г., а ПАМ е издадена на 16.06.2026г., което обезсмисля превантивната функция на ПАМ. Иска се отмяна на атакуваната заповед и присъждане на разноски.

В с.з. жалбоподателят редовно призован не се явява, представлява се от пълномощник, който поддържа жалбата и претендира за разноски. Излагат се подробни доводи и съображения в писмени бележки.

Ответникът – полицейски инспектор при Сектор „ПП“ при ОДМВР Смолян , р.пр. не изпраща представител в с.з. Депозирано е писмо вх.№ 2705/14.09.26г., в което се оспорва жалбата и при условия на евентуалност се прави възражение за прекомерност на възнаграждението на ответната страна.

От доказателствата по делото се установява, че на 15.06.2026г. е съставен АУАН на жалбоподателя за това, че на 17.01.2026г. като водач на товарен автомобил [рег. номер] в [населено място] общ.Смолян, на републикански път, управлява със скорост 88 км.ч. при разрешена с ПЗ В26 от 40 км.ч. в населено място, като след приспадане на толеранса, превишената скорост е 45 км.ч. над разрешената 40 км.ч. и скоростта е измерена с АТСС. Попълнена е декларация по чл.188 ЗДвП от собственика на автомобила З. Е. Д., според която лицето, което е управлявало е жалбоподателя. Според справка на л.45 от делото, към момента на нарушението, автомобилът е собственост на В. ЕООД с управител З. Е. Д.. Според договор за покупко-продажба на МПС от 11 март 2026г., В. ЕООД продава автомобила на К. -2011 ЕООД /л.96/. В свидетелството за регистрация на автомобила част 1 от 17 март 2026г. /л.97/, за собственик е вписан К. -2011 ЕООД. АУАН е съставен за нарушение по чл. 21 ал.1 ЗДвП вр.и чл. 182 ал.5 ЗДвП, а именно за системно превишаване на разрешената максимална скорост в населено място от 41 км.ч. до 50 км.ч. Изпратена е покана до водача за съставяне на АУАН, като актът е предявен на нарушителя, който е отказал да го подпише, който отказ е удостоверен с имена и подпис на свидетел, различен от актосъставителя, като водачът е написал в писменото си възражение, че няма спомен да е управлявал посочените автомобили на посочените дати. На 16.06.2026г. е съставена заповед за ПАМ, с която за нарушение по чл. 21 ал.1 ЗДвП и чл. 182 ал.5 ЗДвП за системно превишаване на разрешената максимална скорост в населено място от 41 км.ч. до 50 км.ч., му е отнето временно СУМПС, но не за повече от 6м. Заповедта е връчена на 03.09.2026г. и е обжалвана на 10.09.2026г., в законоустановения срок.

При гореизложените факти и в рамките на съдебната проверка съгласно чл. 168 от АПК, във вр. с чл. 146 от АПК и чл. 169 от АПК, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, срещу подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност пред Административен съд – Смолян административен акт и от надлежна страна – адресат на същия, за която е налице правен интерес от обжалването му.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, по следните съображения:

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, съгласно Заповед № 1353-/20.10.2025г. на директора на ОДМВР Смолян /л.64/, с която по т.1.6. полицейските инспектори от Сектор „ПП“ са оправомощени да прилагат ПАМ по чл. 171 т.1 ЗДвП. В този смисъл заповедта е валиден административен акт. Тя е издадена в предвидената от закона писмена форма, съобразно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и чл. 59, ал. 2 от АПК, включително в нея са посочени фактически и правни основания за издаването й.При издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.Заповедта е издадена в съответствие с материалния закон и съобразно целта на закона.

Според нормата, посочена като правно основание за издаване на оспорения административен акт - чл. 171, т. 1, б. "з" „гг“ от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, се отнема СУМПС на водач, който при управление на МПС е извършил нарушение по чл. 182 ал.5 ЗДвП за не повече от 6 м. Нормата е императивна, като не предоставя на компетентния орган право на преценка, а последният действа изцяло в условията на обвързана компетентност. При реализиране на фактите и обстоятелствата, представляващи основание за прилагане на мярката, същият орган е длъжен да издаде заповед, с която да приложи предвидената в ЗДвП ПАМ. Целта е да се гарантира, че по пътища, отворени за обществено ползване ще се движат моторни превозни средства, управлявани от водачи, които не извършват системно превишение на скоростта.

В конкретния случай нарушението е по чл. 21 ал.1 ЗДвП като превишението на разрешената скорост е със 45 км.ч. За системно нарушение по чл. 182 ал.1 т.5 ЗДвП наказанието е: предвидената за съответното нарушение глоба в троен размер и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок 6 месеца. В АУАН са посочени номерата на електронните фишове, които са издадени в едногодишен срок за същото нарушение, те са 13 на брой и са за нарушения по чл. 21 ал.1 ЗДвП, извършени в периода 06.08.2025г.- 14.08.2025г. Процесното нарушение, което също е по чл. 21 ал.1 ЗДвП, е извършено на 17.01.2026г. Според пар.6 т. 62 ДР на ЗДвП системност е налице, когато нарушението е извършено три или повече пъти в едногодишен срок от влизането в сила на първото наказателно постановление или на първия електронен фиш, с който на нарушителя се налага наказание за същото по вид нарушение. В случая, първият електронен фиш, посочен в АУАН и в заповедта е в сила от 10.09.2025г. и процесното нарушение е в едногодишния срок, поради което е налице хипотезата на чл.182 ал.5 вр. ал.1 т.5 ЗДвП, където е предвидено лишаване от право да се управлява МПС до решаване въпроса за отговорността, но за не повече от 6 м. За нарушения по чл. 182 ал.5 ЗДвП е предвидено прилагане на ПАМ – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не за повече от 6 м., в който смисъл е чл. 171 т.1 б.“з“, „гг“ ЗДвП. Предвид горното, с оглед на нарушението, описано в АУАН, органът правилно е приложил ПАМ, с която временно е отнел СУМПС на водача.

Неоснователно се явява възражението, че не е налице системност по см. на чл. 182 ал.5 ЗДвП, тъй като 13-те броя фишове са издадени преди да влезне в сила посочената разпоредба. Разпоредбата е в сила от 07.09.2025г. и това е действащата редакция към момента на процесното нарушение - 17.01.2026г. Към тази дата нарушението на максималната скорост е системно по см.на пар.6 т.62 ДР ЗДвП, тъй като това нарушение е в едногодишен срок от влизане в сила на първия електронен фиш – 10.09.2025г. Предвид това, към 17.01.2026г. е налице системност на нарушението по чл. 21 ЗДвП. Видно от справката за нарушител, всичките 13 на брой фиша са за нарушения на скорост по чл. 21 ЗДвП. Нарушенията са от същия вид в рамките на една година от влизане в сила на първия електронен фиш.

В случая нарушението е от 17.01.2026г., АУАН е съставен на 15.06.2026г., заповедта за ПАМ е от 16.06.2026г .Според чл. 172 ал.3 ЗДвП, в случаите по чл. 171, т. 1, б. "з" ЗДвП, СУМПС на водача се изземва със съставянето на АУАН. В случая АУАН е съставен в едногодишния срок по чл. 34 ЗАНН и е редовно съставен по см. на чл. 189 ал.2 ЗДвП. Следва да се има предвид, че предмет на настоящото производство не е доказване на установеното административно нарушение, с неговите обективни и субективни белези. За целите на проверката за законосъобразност на акта за прилагане на принудителната мярка е важно актът за установяване на административно нарушение да е съставен от компетентен орган по надлежния ред, за да може да има доказателствена сила за установените в него факти и обстоятелства – нещо, което по делото е безспорно, че е сторено. В качеството си на официален свидетелстващ документ АУАН се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила относно неговата вярност до доказване на противното. В случая се касае за административна принуда, предвидена в специален закон, с оглед спецификата на регулираните от него обществени отношения, която се прилага при изрично предвидени условия. След като те са налице, правилно административният орган е приложил принудителната мярка.

Заповедта за прилагане на ПАМ е съобразена и с целта на закона. Целта на ЗДвП е регламентирана в чл. 1, ал. 2, както и в чл. 171 от ЗДвП и тя е опазването на живота и здравето на участниците в движението по пътищата, както и преустановяването на административните нарушения, които от този вид са с висока степен на обществена опасност. ПАМ се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните от тях последици и се налагат независимо от обстоятелството дали и кога ще бъде ангажирана административнонаказателната отговорност на лицето. Със ЗППАМ не се налага наказание, а се цели да се въздейства по друг начин върху адресатите, с цел препятстване на възможността за продължаване извършването на конкретно нарушение. В случая заповедта е издадена един ден след АУАН и около 5 месеца след нарушението. Няма пречка органът да издаде мотивираната заповед за ПАМ няколко месеца след нарушението. Към момента на издаване на заповедта обстоятелството, породило издаването на ЗПАМ не е отстранено. Поради това заповедта за ПАМ не е лишена от превантивната си функция. Мярката, издадена на 16.06.2026г. е насочена към предотвратяване на нови нарушения и по – късното и издаване, след събиране на доказателства за системност, не е самостоятелно основание за отмяна на заповедта. За да издаде АУАН за превишение на скорост при системност, органът е следвало да събере доказателства. Въпреки, че нарушителят е бил известен на органа още към 17.01.2026г., то за вменяване на вина със съставяне на АУАН за системност, органът е бил длъжен да събере допълнителни доказателства. В случая към 16.06.2026г. все още са били налице предпоставките за издаване на заповед по чл. 171 т.1 б. „з“ „гг“ ЗДвП и мярката обосновано е наложена след издаване на АУАН.