Решение № 79 от 17.08.2026, Районен съд - Балчик

РЕШЕНИЕ

№ 79 гр. Балчик, 17.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БАЛЧИК в публично заседание на пети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГАЛИН ХР. ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря МАЯ М. ЕНЕВА като разгледа докладваното от ГАЛИН ХР. ГЕОРГИЕВ Административно наказателно дело № 20263210200125 по описа за 2026 година

Производството е образувано по предявена жалба от И. В. Й. с ЕГН********** от ***, чрез адвокат А. Р. от АК-В. срещу Електронен Фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за Пътищата № ********** на Агенция Пътна инфраструктура към Министерство на регионалното развитие и благоустройство, с правно основание в разпоредбата на чл.58Д и сл. от ЗАНН.

Жалбата е подадена чрез административно наказващия орган и е получена, ведно със административната преписка в БРС с Рег.№3580 на 10.06.2026 година.

Жалбоподателят твърди в жалбата си, че обжалвания електронен фиш е необоснован, незаконосъобразен.

Твърди се, че неправилно е приложен материалния закон. Твърди, че не са приложени правилно и процесуалните норми.

Моли съда да отмени изцяло електронния фиш, като незаконосъобразен.

Редовно призован жалбоподателя не се представлява в съдебно заседание.

Представено е писмено становище от адвокат А. Р. от АК-В. с рег.№4870 от 05.08.2026 година, като процесуален представител на жалбоподателя, в което се твърди, че поддържа жалбата. Няма искания за събиране на нови доказателства. Твърди, че неправилно е приложен както материалния, така и процесуалният закон. Претендира заплащане на деловодни разноски.

По същество моли да се отмени

1 процесният електронен фиш, като незаконосъобразен.

Въззиваемата страна, редовно призована не се представлява в с.з.

Представено е становище с придружителното писмо, с което жалбата, ведно с административната преписка е изпратена в Районен съд-Балчик.

В това писмено становище, въззиваемата страна, чрез юрк.С. С. моли съда да отхвърли жалбата срещу процесният електронен фиш, като неоснователна и недоказана.

Въззиваемата страна твърди, че административно-наказателната отговорност е правилно ангажирана.

Според въззиваемата страна, електронния фиш е правилно издаден и като такъв следва да бъде изцяло потвърден.

Събрани и приети са писмени доказателства, представени с административната преписка.

Съдът след преценка на събраните доказателства, прие за установена следната фактическа обстановка:

Процесното пътно превозно средство е лек автомобил марка А.** Рег.№***, с технически допустима максимална маса *** кг.

На *** година ,в *** часа, процесното ППС се е движело по път I***, с посока намаляващ километър, находящ се на територията на ***, който път е в обхвата на платената пътна мрежа.

Било установено нарушение №***.

Автомобилът е засечен с устройство №10432, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата.

Прието било, че процесното ППС се е движело по платената пътна мрежа,без заплатена дължима пътна такса по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата,тъй Бил издаден електронен фиш №********** на Агенция Пътна инфраструктура към Министерство на регионалното развитие и благоустройство.

В електронният фиш е прието, че жалбоподателя И. В. Й. е допуснал административно нарушение на чл.139, ал.6 от Закона за движение по пътищата, като на основание чл.179, ал.3, във вр. чл.187А, ал.1 от Закона за движението по пътищата е наложена Глоба в размер на 300 лева.

Гореизложената фактическа обстановка се установява по събраните по делото доказателства.

При така установената фактическа обстановка,въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление,по отношение на законосъобразността,обосноваността и правилността му,съдът прави следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата :

2

По делото е установена датата на връчване на електронния фиш на жалбоподателя.

Това е 27.05.2026 година. Жалбата е депозирана в деловодството на въззиваемата страна, с Вх.№*** год.

Съдът приема, че жалбата е подадена в законоустановения срок и е процесуално допустима за разглеждане.

Относно материално-правната и процесуална законосъобразност и обоснованост на обжалваното наказателно постановление.

В жалбата си Й. излага две възражения:

Твърди, че електронния фиш не притежава всички изискуеми от закона реквизити.

Твърди, че са изтекли законно предвидените давностни срокове по отношение на процесния електронен фиш.

Неоснователно е оплакването на жалбоподателя, че електронният фиш не съдържа задължителните реквизити по закон.

Фишът е издаден по одобрения образец и съдържа законоустановените реквизити – данни за: мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство, собственика или вписания ползвател, описание на нарушението, нарушените разпоредби, възможността за заплащане на таксата по чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата, размера на глобата, срока и начините за доброволното й заплащане.

Електронният фиш не съдържа данни за датата на неговото издаване, за органа, който го е издал /име и длъжност/, подпис на издателя, но посочените реквизити не са предвидени в разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП /ред. ДВ бр. 105 от 2018 г. /, която регламентира изчерпателно съдържанието на електронния фиш. Поради това непосочването им не представлява нарушение на процесуалните правила.

С изменението на ЗДвП /обн. ДВ бр. 105 от 2018 г. / и създаването на новите разпоредби на чл. 189ж от ЗДвП е въведена възможност за установяване на някои видове административни нарушения по този закон и ангажиране на административнонаказателна отговорност за тях по опростена /диференцирана/ процедура, която се основава на установяване и заснемане от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал.

1 от Закона за пътищата-чрез издаването на електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител.

Според т. 1 от Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по Тълкувателно дело № 1/2014 г. на Общото събрание на съдиите от Наказателна колегия на Върховния касационен съд и Общото събрание на съдиите от Втора колегия на Върховния административен съд, сроковете по чл. 34 ЗАНН са давностни и с тяхното изтичане се погасява възможността да бъдат реализирани правомощията на административнонаказващия орган. Следователно, издадено след изтичането на тези срокове наказателно постановление, а по аргумент за по – силното - и на акт, който 3 предвижда идентични неблагоприятни последици, е незаконосъобразно.

Нормата на чл. 1 от ЗАНН въвежда субсидиарна приложимост на разпоредбите на този общ закон относно реда за установяване на административните нарушения, за налагане и изпълнение на административните наказания, във всеки случай, когато липсва друга специална уредба. Специалният закон, в случая ЗДвП, въвежда особено /диференцирано/ производство по установяването на административното нарушение и налагането на наказания или санкции при провеждането му, но не регламентира отклонение по отношение на давностните срокове за неговото започване и приключване.

Началото на производството по издаване на електронен фиш се поставя със заснемане на извършеното нарушение посредством електронната система, което заменя съставянето на АУАН по смисъла на чл. 40 и сл. от ЗАНН и има същото правно значение дава началото на административнонаказателното производство. От своя страна, електронното изявление, записано /обективирано/ върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез тази административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи, съставлява регламентирания в закона електронен фиш и е своеобразен аналог на наказателното постановление, като аргумент за посоченият извод е както разпоредбата на чл. 189ж, ал. 7 от ЗДвП, така и разпоредбата на чл. 58д, т. 4 от ЗАНН, които приравняват електронният фиш по юридическа сила и последици на юридическата сила и последици, които са присъщи на наказателното постановление.

Съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, образуваното административнонаказателно производство се прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта. При липсата на специална уредба относно сроковете за образуване, съответно за приключване на процедурата по ангажиране отговорността на нарушителя и предвид разпоредбата на чл. 1 от ЗАНН, приложим в производствата по чл. 189ж от ЗДвП, е цитираният текст от общия закон. Приемането за електронния фиш на последици различни от установените за наказателното постановление, би означавало различно третиране на нарушителите, извършили едно и също нарушение, в зависимост единствено от това дали то е заснето с електронната система или констатирано от контролен орган, каквото различно третиране нито е нормативно предвидено, нито е оправдано от гледище на закона и от гледище на еднаквото третиране на субекта на нарушението, независимо от способа за установяване на извършването му.

Доколкото самото заснемане има установителна и доказателствена функция на АУАН, а електронният фиш на НП, то срокът по чл. 34 от ЗАНН за провеждане и приключване на производството в административната му фаза /със съставяне на електронен фиш/, започва да тече от датата на заснемането с техническото средство.

В случая видно от доказателствения запис за нарушението/извлечение от информационната система по чл.167а ал.4 от ЗДвП за нарушение/лист 14 от делото/, същото е констатирано на *** г., а електронният фиш е подписан на 18.10.2023 г.При тези обстоятелства обжалваният електронен фиш е издаден извън срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН.

4

Съобразяването на срока по чл. 34 от ЗАНН от страна на въззиваемата страна е следвало да бъде направено, доколкото в случая няма как да се приложи единствено изпълнителската давност по чл. 82 от НК, като се отрича логиката на прилагането на предхождащата я погасителна давност. В този смисъл е и установената константна съдебна практика.

От друга страна, основателно е твърдението на жалбоподателя, че е изтекла давността за административнонаказателно преследване на И. В. Й. за описаното във фиша нарушение.

За разлика от пълната уредба на давността за изпълнение на наложените административни наказания в чл. 82 от ЗАНН, съдържащата се в чл. 34 от този закон регламентация на давността за административнонаказателно преследване е частична – отнася се само за периода от извършване на нарушението, респ. от открИ.е на нарушителя до образуване на административнонаказателното производство /със съставяне на АУАН или със заснемане на нарушението с техническо средство/ и за периода от съставянето на акта за установяване на административно нарушение /респ. от заснемането на нарушението с техническо средство и установяване на нарушителя/ до издаване на наказателното постановление /респ. електронния фиш/. В ЗАНН и в ЗДвП няма норми относно давността за административнонаказателно преследване в периода от издаването на наказателното постановление /респ. от издаването на електронния фиш/ до влизането му в сила, относно основанията за спиране и прекъсване на давността за административнонаказателно преследване и относно абсолютната давност за административнонаказателно преследване.

По силата на чл. 11 от ЗАНН за тези неуредени въпроси в административнонаказателните закони следва да се приложат разпоредбите от общата част на Наказателния кодекс.

В този смисъл са и задължителните указания в т. 2 от Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015 г. на ОСС от НК на ВКС и ОСС от II колегия на ВАС по тълк. д. № 1/2014 г., според които разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в НК. Видно от развитите доводи в последните два абзаца от мотивите към точка 2 на цитираното тълкувателно постановление, за давността за административнонаказателно преследване се прилага не само правилото за абсолютната преследвателна давност /чл. 81, ал. 3, във вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, но и всички останали правила от уредения в НК институт на преследвателната давност, чието приложно поле не е ограничено от особените правила в чл. 34 от ЗАНН.