Решение № 359 от 12.03.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 359 гр. Пловдив, 12.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светослав Н. Узунов при участието на секретаря Марина П. Малинова като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно наказателно дело № 20235330207012 по описа за 2023 година намери следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН

Образувано е по жалба на В. Р. В. против Наказателно постановление № 23-0273-000449/22.11.2023г., издадено от Началник РУ в ОДМВРПловдив, РУ-Хисар, с което на В. Р. В., ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 50 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец за нарушение на чл. 103 от ЗДвП.

С жалбата и в съдебно заседание се навеждат доводи за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление, като се моли същото да бъде отменено. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата и моли процесното наказателно постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Прави възражение за прекомерност.

Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок, доколкото обжалваният акт е бил връчен на жалбоподателя на 11.12.2023г., а същата е подадена на 18.12.2023г. Жалбата също така е подадена от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, 1 поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговата отмяна по следните съображения:

От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка:

На 28 и 29 септември 2023г. полицейските служители от РУ-Хисар С. и Въргов изпълнявали служебните си задължения като автопатрул. Около 00,50 ч. на 29.09.2023г. забелязали съмнително МПС с рег. № ****, което се движело по главен път II-64 на излизане от с. Черноземен в посока с. Долна Махала. Служителите решили да извършат проверка на автомобила, като подали светлинен и звуков сигнал от служебния си автомобил. Водачът на автомобила направил рязка маневра по прашен път вдясно, в близост до табелата на с. Черноземен и продължил да ускорява. При направен опит от полицейските служители да последват автомобила, не продължили преследването, поради разбития път. Била направена справка на лекия автомобил, от която се оказало, че същият е собственост на жалбоподателя В.. Същият бил поканен с призовка, получена от него на 04.10.2023г. да се яви в сградата на РУ-Хисаря за снемане на обяснения. На 20.10.2023г. жалбоподателят се явил, като посочил в обясненията си, че автомобилът се ползва от служителите на автосервиз, но не може да посочи конкретно лице, което го е управлявало, тъй като ключовете стоят в сервиза и няма как да знае кое лице е управлявало въпросното МПС.

На 23.10.2023г. св. В. съставил АУАН за така установеното, като за съставянето на АУАН жалб. В. не бил канен. АУАН бил връчен на жалбоподателя на 03.11.2023г., а в последствие, на 22.11.2023г. било издадено обжалваното наказателно постановление.

Съдът намира, че така изложената фактическа обстановка се доказва от представените по делото писмени доказателства – докладни записки от полицейските служители С. и В., Призовка за явяване за снемане на обяснения, обяснения от жалб. В., справка за нарушител водач, справка за собственост, както и от показанията на св. В.. Така изложената фактическа 2 обстановка не се явява спорна между страните, като в посочените доказателствени източници не се съдържат съществени противоречия, които да подлежат на допълнително изследване и анализиране.

При така изложеното от фактическа страна, съдът намери от правна страна следното:

От Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи се установява, че АУАН и Н П са издадени от надлежно оправомощени лица, които са действали в рамките на своята материална и териториална компетентност.

При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете по чл. 34 ЗАНН. АУАН е издаден на 23.10.2023г., за нарушение от 29.09.2023г., а НП - на 22.11.2023г., тоест преди изтичане на давностните срокове, предвидени в чл. 34 ЗАНН.

Същевременно, съдът намира, че при съставянето на АУАН и НП са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя.

В чл. 40, ал.2 ЗАНН е предвидено правомощие за актосъставителя да издаде АУАН при отсъствие на нарушителя, когато нарушителят е известен, но не може да се намери или след покана не се яви за съставяне на акта. Така, съгласно трайната съдебна практика, тази норма може да бъде приложена при една от две алтернативно предвидени хипотези:

1. нарушителят да е редовно призован и да не се яви за съставяне на акта;

2. нарушителят да не е намерен за връчване на поканата за съставяне на АУАН, въпреки добросъвестно положените усилия за намирането му от контролните органи.

Във всички случаи съставянето на АУАН, без да е направен надлежен опит за връчване на поканата за съставянето му и без предоставяне на реална възможност на нарушителя лично да присъства при съставяне на АУАН, съставлява съществено процесуално нарушение и безусловно основание за отмяна на НП.

В този изричен смисъл Решение № 684 от 06.04.2021 г. по к. адм. н. д.

№ 287 / 2021 г. на Административен съд – Пловдив , Решение № 2145 от 25.10.2018 г. по к. адм. н. д. № 1834 / 2018 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1698 от 24.07.2018 г. по к. адм.

3 н. д. № 1150 / 2018 г. на XXII състав на Административен съд – Пловдив и др.

Това е така, доколкото ненадлежната покана за съставяне на АУАН ограничава правото на дееца да участва в най-ранния етап на административно наказателното производство.

Това нарушение не се санира и с факта, че по-късно АУАН е надлежно връчен на нарушителя, доколкото личното присъствие при съставяне на АУАН и връчването на същия са гаранции за различни интереси на нарушителя. Връчването на АУАН е гаранция, че нарушителят ще бъда запознат с повдигнатото му обвинение и ще може да направи своите възражения срещу него и да организира защитата си. Личното присъствие е гаранция за законосъобразността при съставяне на АУАН. Чрез личното си присъствие нарушителят може да се увери, че АУАН действително е съставен на мястото и във времето, посочени в него, от лицето което се твърди да го е издало и в присъствието на лицата, посочени като свидетели.

Съставянето на АУАН е първият формален акт, с който се поставя началото на административно наказателния процес и нарушенията при неговото съставяне опорочават процеса до степен да обуславят отмяната на наказателното постановление, независимо, че последващите действия са извършени надлежно.

В случая, в административно-наказателната преписка липсват каквито и да е доказателства жалб. В. да е бил по какъвто и да е начин поканен за съставянето на АУАН. Единствената покана, отправена до жалбоподателя, е за снемане на обяснения по преписката, и макар същият да не се е явил на уречената в призовката дата (12.10.2023г.), е направил това седмица по-късно и най-вече преди съставянето на АУАН – на 20.10.2023г., като е изложил своите обяснения за случая. Поради това и актосъставителят (който е и лицето, снело обясненията от жалбоподателя), е следвало или да състави АУАН в присъствието на нарушителя на датата на снемането на обясненията, в случай, че счете че е налице административно нарушение, или ако прецени в по-късен момент (на по-късна дата) и след преглед на цялата преписка наличието на административно нарушение, да състави АУАН, но само след като покани жалбоподателя за съставянето му. Видно от разпита на св. В., същият изрично посочва, че не е канил жалбоподателя за съставянето на АУАН, поради което и в нарушение на чл. 40 от ЗАНН, АУАН е бил съставен 4 в отсъствието на нарушителя, без да е била налице нито една от горепосочените хипотези - нарушителят да е редовно призован и да не се яви за съставяне на акта или да не е намерен за връчване на поканата за съставяне на АУАН.

На следващо място, основателно се явява възражението за ненадлежно описание на подадения сигнал за спиране на ППС-то в АУАН и НП. В случая, от самото описание от фактическа страна не става ясно какъв е бил подаденият сигнал и дали същият е бил един от лимитативно изброените в чл.

207 от ППЗДвП, при които възниква задължение за водача да спре превозното средство. Отделно от това, от докладната записка на полицейския служител С. се установява единствено, че спрямо водача е бил подаден светлинен и звуков сигнал, но п ри подаване на звуков и светлинен сигнал задължение за водача да спре липсва, освен в случаите по последното предложение на чл.

207 от ППЗДвП, и по-точно светлинният сигнал да представлява постоянно светещ или мигащ надпис "ПОЛИЦИЯ - СПРИ!", каквито доказателства в настоящия случай липсват, с оглед на което описаното деяние се явява несъставомерно – така и Решение № 344 от 14.02.2019 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 3730/2018г.

С оглед на изложеното, процесното наказателно постановление се явява издадено при съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на жалбоподателя, поради което същото следва да бъде отменено.

По разноските:

С оглед изхода на спора, разноски се дължат от въззиваемата страна на жалбоподателя. По делото е направено искане за присъждане за разноски и е представен договор за правна защита и съдействие за процесуално представителство и защита на жалбоподателя от адвокат, видно от който е било уговорено и заплатено възнаграждение в размер на 400 лв. Съдът обсъди възражението за прекомерност на въззиваемата страна, като счете, че същото се явява неоснователно, доколкото възнаграждението не надвишава минимално предвидения към момента на сключването на договора размер съгласно Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения от 400 лв.

Съгласно т.6 от ДР на АПК "Поемане на разноски“ от административен орган" означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган. В случая юридическото лице, в 5 структурата на което е наказващият орган, се явява ОДМВР-Пловдив, поради което и разноските следва да се възложат именно върху нея.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0273-000449/22.11.2023г., издадено от Началник РУ в ОДМВР-Пловдив, РУ-Хисар, с което на В. Р. В., ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 50 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец за нарушение на чл. 103 от ЗДвП.

ОСЪЖДА ОДМВР-ПЛОВДИВ да заплати на В. Р. В., ЕГН **********, сума в размер на 400 лв., представляваща сторени разноски в производството пред РС-Пловдив.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 6