Решение № 4715 от 27.06.2014, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр.

София, 27.06.2014 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Софийски градски съд, І Гражданско отделение, 2-ри състав, в публично заседание на единадесети април, две хиляди и четиринадесета година, в състав:

Съдия: Евгени Г. при секретаря Ю.Ш. разгледа докладваното от съдия Г. гр. д. № 1133 по описа за 2013 г. и Р Е Ш И:

[1] ОСЪЖДА ЗД „Е.” АД, с адрес в гр. София, бул. „Христофор Колумб” 43, да заплати на:

1. Г.П.Г., със съдебен адрес – адвокат К.Н.,***:

- 9 600,00 лева на основание чл. 226, ал. 1, връзка с чл. 223, ал. 1, изр. 1 от Кодекса за застраховане (КЗ) за обезщетение за неимуществени вреди от увреждания, настъпили вследствие на пътно-транспортно произшествие (ПТП) от 09.08.2009 г. плюс законната лихва от 24.01.2010 г. до окончателното изплащане (преди тази дата искането за законна лихва е погасено по давност, а ответникът е направил такова възражение);

- 21,60 лева разноски по делото и

810,00 лева адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК;

2. на СГС - 384,00 лева държавна такса на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.

[2] ОСЪЖДА Г.Г. да заплати на ЗД „Е.” АД 289,28 лева разноски по делото и 3 242,00 лева юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

[3] ОТХВЪРЛЯ иска чл. 226, ал. 1, връзка с чл. 223, ал. 1, изр. 1 от КЗ за обезщетение за неимуществени вреди от увреждания, настъпили вследствие на пътно-транспортно произшествие (ПТП) от 09.08.2009 г. за разликата над 9 600,00 лева до пълния предявен размер.

[4] Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО

Производството е исково, пред първа инстанция. Делото е търговско.

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ

НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

1.

На ищеца

[5] Г.Г. заявява в искова молба от 24.01.2013г., че на 09.08.2009г. е участвал в ПТП, предизвикано от М.Р.. От това ПТП Г.Г. е получил травматичен шок, контузия на тялото, разкъсване на слезката, нахлуване на кръв в левия латерален канал и малкия таз, ретроперитонеален хематом в левия латерален канал. Вследствие на това е била отстранена слезката му. Поради уврежданията Г.Г. е претърпял болки и страдания, които той оценява на 100 000,00 лева.

[6] Гражданската отговорност (ГО) на М.Р. е била застрахована при ответника ЗД „Е.” АД (Е.). Тъй като Е. не е изплатил обезщетение на Г.Г., той моли съда да осъди Е. да му заплати 100 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди (вж. искова молба, л. 2 и 3).

2.

2. На ответника

[7] Ответникът Е. е оспорил предявения иск. Той твърди, че:

1. М.Р. не е причинил ПТП, а то е било причинено от Г.Г.;

2. дори М.Р. да е причинил ПТП, Г.Г. е допринесъл за настъпването на уврежданията, тъй като е управлявал мотоциклета с превишена скорост, не е предприел правилната маневра за спиране поради липсата на умения, дължаща се на липсата на свидетелство за правоуправление на този клас мотоциклет;

3. Г.Г. не е претърпял твърдените от него увреждания;

4. дори да се дължи обезщетение, то е в по-нисък размер. Затова Е. моли съда да отхвърли иска (вж. писмения отговор, л. 18-20).

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО

СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИ

СРЕДСТВА

1. Обстоятелства, които съдът установява

[8] Не се спори, че Г.Г. е бил роден през 1987 г. На 09.08.2009г. в гр. К. около 16:30 ч. М.Р. е управлявал лек автомобил „Н.” по ул. „С.Г.” в посока към ул. „Г.” (вж. разпит на св. Р., л. 85).

[9] На Т-образното кръстовище, образувано от ул. „С.Г.” и ул. „Г.”, от страната на ул. „С.Г.”, е имало поставен знак Б2 (вж. показанията на свидетелите Р. и С., л. от настоящото дело). Този знак се е намирал на пет метра от десния бордюр на ул. „Г.” (вж. заключението на вещото лице Д., л. 78-83 от настоящото дело).

[10] Когато е приближил кръстовището М.Р. е спрял на знака Б2, поставен на ул. „С.Г.”. Той се е огледал и след като не е забелязал да приближава или преминава моторно-превозно средство (МПС) по ул. „Г.”, е потеглил напред (вж. показанията на свидетеля Р. и свидетеля С.). Той отново е спрял и на линията за видимост (на четири метра след знака Б2 към ул. „Г.”) и е погледнал наляво за идващи по ул. „Г.” МПС (вж. показанията на свидетеля Р., както и протокола за следствен експеримент, 29-30 от т. 2 на досъдебното производство[1]). От това място видимостта му наляво към ул. „Г.” е била 60 метра от центъра на кръстовището (вж. протокола за следствен експеримент). Оттук свидетелят Р. отново е потеглил и е навлязъл в платното на ул. „Г.” (вж. показанията на свидетеля Р.).

[11] Докато свидетелят Р. е бил спрял на линията си за видимост, той е бил забелязан от Г.Г., който е управлявал мотоциклет „Х.” по ул. „Г.” (вж. протокола за разпит на Г.Г. пред съдия, л. 53-54, том 3 от досъдебното производство. Г.Г. е заявил, че когато е забелязал автомобила, той се е „подавал и спирал”). В този момент Г.Г. е бил на около 50 метра от лекия автомобил „Н.” (вж. пак там[2]).

[12] След като е завил и е продължил по ул. „Г.” свидетелят Р. е чул силен рев на мотоциклет. Подобен звук е бил чут и от свидетеля С.. Той е бил изминал около седем-осем метра от кръстовището на ул. „С.Г.” с ул. „Г.”, когато е усетил, че нещо става зад него и като е погледнал е видял падналия на земята Г.Г. и мотоциклета му (вж. показанията на свидетеля Р.). Преди това свидетелят Г. е намалил скоростта на мотоциклета, но в един момент е скочил от мотоциклета и го е оставил да се движи напред. Движещият се зад Г.Г. автомобил, в който е бил свидетелят Г. е успял да спре безпрепятствено (вж. показанията на свидетеля Г., л. 55-56 от настоящото дело).

[13]

Не се спори, че разрешената скорост за движение е била 50 км/ч, както и че Г.Г. не е имал свидетелство за правоуправление на този клас мотоциклет. Ако Г.Г. се е движил с 50 км/ч, неговата опасна зона за спиране е била 34 метра (вж. заключението на вещото лице Д., л. 83).

[14]

От ПТП Г.Г. е получил контузия на гърдите и корема с разкъсване на далака и опашката на панкреаса и излив на свободно подвижна кръв (около 800,00 мл) в коремната кухина и таза, както и охлузвания по темето и крайниците (вж. медицинско свидетелство, л. 9). Спрямо Г.Г. е било проведено стационарно лечение с извършване на горно-срединна лапаротомия (отваряне на корема), отстраняване на далака, зашиване на панкреаса, обилна промивка и дренаж (вж. епикризата, л.

8 от настоящото дело). Разкъсването на далака е опасно за живота, тъй като той е силно кървящ орган и вследствие на разкъсването му тялото може бързо да се обезкърви. Далакът е най-големият лимфен орган. Отстраняването му води до дефицит на имунната система, който при различните хора продължава различно време, но не по-малко от една година от отстраняването.

[15]

Разкъсването на опашката на панкреаса е временно разстройство на здравето, което не е опасно за живота. Опашката на панкреаса е само 5% от цялата жлеза и не нарушава съществено функциите на самия панкреас. Ако разкъсването не е било открито, в случая е било открито, това би могло да доведе да развитие на панкреатит и фатален край.

[16]

Болките и страданията на ищеца са били за минимум една година. Те са били по-интензивни през първите един-два месеца с постепенно затихване, като към края на едногодишния период те са достигнали едно приблизително постоянно ниво, което ще остане до края на живота предвид загубата на орган – далака (вж. съдебно-медицинска експертиза (СМЕ), л. 46-48, както и разпита на вещото лице, л. 50).

[17] Ищецът не е заплащал държавна такса, тъй като е освободен от заплащането ú. Той е заплатил 225,00 лева за вещи лица (вж. 39 и 43). Той е бил представляван безплатно от адвокат (вж. л. 4). Ответникът е заплатил 320,00 лева за вещи лица (вж. л. 38, 64 и 71) и е бил представляван от юрисконсулт.

2.

Обстоятелства, от приетите за установени от съда, за които е била събрана противоречива информация

[18] Единственото обстоятелство, от приетите за установени от съда, за което е била събрана противоречива информация, е дали между мотоциклета, заедно с Г.Г., и лекия автомобил Н. е настъпил удар. Единствено свидетелят Г. свидетелства в подкрепа на това.

От всички останали събрани доказателства (и по настоящото дело и в наказателното дело, и на досъдебното производство) се установява, че такъв удар не е имало. За съда съвкупната доказателствена стойност на останалите доказателства е по-голяма от тази на показанията на свидетеля Г.. Затова съдът приема, че такъв удар не е имало.

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА

ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ ПО

ДЕЛОТО

[19] Г.Г. е предявил иск по чл. 226, ал. 1, връзка с чл. 223, ал. 1, изр. 1 от КЗ за обезщетяване на неимуществени вреди. Искът е частично основателен.

1. По иска по чл. 226, ал. 1 вр. чл. 223, ал. 1, за обезщетение за неимуществени вреди

[20] Съгласно чл. 223, ал. 1, изр. 1 от КЗ, с договора за застраховка ГО застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица неимуществени вреди. Увреденият, спрямо когото застрахованият е отговорен, може да предяви пряк иск срещу застрахователя (вж. чл. 226, ал. 1 от КЗ).

[21] Следователно предпоставките за уважаване на настоящия иск са: 1. ищецът да е участвал в застрахователно събитие (напр. Процесното ПТП), покрито от застраховка ГО; 2. това застрахователно събитие да е причинилоувреждания на ищеца; 3. ГО на виновния причинител на застрахователното събитие да е била застрахована при ответника; 4. вследствие на уврежданията ищецът да е претърпял неимуществени вреди; 5. ответникът да не е изплатил обезщетение на ищеца за тези вреди.

[22] Съдът установи, че Г.Г. е бил увреден от процесното ПТП. ПТП е било предизвикано от М.Р.. Съдът приема, че ПТП е било предизвикано от М.Р. поради следното. Пред М.Р. е имало знак Б2 – „Спри!