Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 97 от 16.03.2026, Районен съд - Нови пазар

Съд
Районен съд - Нови пазар
Дело
Гражданско дело 1145/2025
Вид
Решение № 97
Подписан
16.03.2026
Състав
ДЕСИСЛАВА СТАНИМИРОВА МАРИНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 127, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 154 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 7, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 81 · Граждански процесуален кодекс
  • член 3, буква "ж) · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
  • чл. 22 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 23 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26, ал.1, пр. 1 и 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26, ал.1, пр. 1 и 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26, ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.55, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 143 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 146, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 68г, ал. 4 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 68д, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
  • § 13, т. 1 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 10, 10а · Закон за потребителския кредит
  • чл. 10, 10а · Закон за потребителския кредит
  • чл. 10а, ал. 1 и 2 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 10а, ал. 1 и 2 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19 ал.2 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 23 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 24 · Закон за потребителския кредит
  • чл.9, ал.1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9, ал. 3 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 97 гр. Нови пазар, 16.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НОВИ ПАЗАР, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА СТ. МАРИНОВА при участието на секретаря ГАЛИНА Н. СВИЛЕНОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА СТ. МАРИНОВА Гражданско дело № 20253620101145 по описа за 2025 година

Предявена е искова молба от ищеца Ц. И. С., от с. З., общ. К., срещу ответника „Профи Кредит България“ ЕООД, гр. София за прогласяване на нищожността на договор за потребителски кредит Стандарт № ***г.

Предявени са обективно кумулативно съединени следните главни искове:

1) Установителен иск по чл. 26, ал.1, пр. 1 и 2 от ЗЗД, във вр. с чл. 22, вр. с чл. 11 от ЗПК и чл. 19 от ЗПК, за прогласяване на нищожност на договор за потребителски кредит № *** от ***г., сключен с „Профи Кредит България“ ЕООД, с ЕИК. 175074752. Посочената от ищеца цена на главния иск е 3734,30 лева. В условията на евентуалност, се иска прогласяване на нищожност на конкретни клаузи в раздел V т. 3 във връзка с раздел VI т. 1,2 и 3 в Договора, а именно – касателно предвидените такси за заплащане на „Услуга Фаст“, „Услуга Флекси“ и „Застраховка живот“. Посочената от ищеца цена на евентуалния иск е 1176,30 лева и

2) Осъдителен иск, с правно основание по чл. 55, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД, вр. чл. 23, вр. чл. 22 ЗПК, с посочен от ищеца цена, в размер на 10 лв., представляващ частичен иск от такъв с цена от 2234,30 лв.

Ищцата сочи, че е страна по Договор за потребителски кредит № ***, сключен с ответното дружество на *** г., по силата на който получила сумата от 1500 лв., при фиксиран годишен лихвен процент от 41 % и ГПР в размер на 49,09 %, със срок на кредита 1 от 36 месечни вноски. Ищцата следвало да заплати и възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“ в размер на 525 лв., както и допълнителна услуга „Флекси“ в размер на 600 лв., с размер на вноската по допълнителните услуги от 31,25 лв., която се кумулирала в падежната вноска по кредита.

Сочи, че й била събрана и сумата от 51,30 лева, като застрахователна премия за застраховка живот с наименование „Защита на кредита“ съгласно раздел V т. 1 и 2 от процесния договор.

Ищцата сочи, че е изплатила изцяло задължението си по договора, вкл. и за допълнителните услуги и такси.

Ищцата твърди, че процесният договор е нищожен на основанията по чл. 10, ал. 1, вр. чл. 22 от ЗПК, т.к не била спазена изискуемата форма, както и че е нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК поради липса на съществен елемент от неговото съдържание - ГПР.

Ищцата сочи, че с предвиденото в договора плащане на допълнителните услуги Фаст и Флекси се увеличава значително ГПР по договора и той надвишава посоченото в чл. 19, ал. 4 ЗПК, което прави договора нищожен.

Ищцата счита, че сключеният договор заобикаля изискванията на закона, конкретно на чл. 19, ал. 4 ЗПК и поради това и на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД се явява нищожен.

Ищцата сочи, че договорът за потребителски кредит е в нарушение на изискванията на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета.

Счита договорът за нищожен и поради нищожност на клаузата относно възнаградителната лихва, поради противоречието й с добрите нрави, съгл.чл. 11, ал. 1, т. 9, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 26, ал.1, пр.2 ЗЗД.

Предвид на горното, ищцата моли съда да постанови решение, с което да обяви целият договор за нищожен или евентуално да постанови, че клаузите относно начислените с него допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“, както и застраховка живот с наименование „Защита на кредит“ , на обща стойност 1176,30 лв. са нищожни, както и да осъди ответника да й заплати сумата от 10 лв., представляваща частичен иск от такъв за сумата от 2234,30 лв., представляваща неоснователно обогатяване на ответника, поради недължимото й плащане от ищцата по делото, ведно със законната лихва върху нея, от датата на подаване на исковата молба.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който изразява становище за неоснователност и недоказаност на исковите претенции.

Ответникът не оспорва твърдението, че ищцата е изплащала суми по договора за кредит, в общ размер на 1581,38 лв, като отрича да са платени останалите дължими суми по договора, противно на твърдението в ИМ. Не оспорва, че ищцата е платила над главницата сумата от 81,38 лв., но оспорва, че е била платила като недължима сума такава в размера до 3734,30 лв.

2

Ответникът твърди, че договорът за кредит е действителен и не противоречи на ЗПК и на добрите нрави, вкл. досежно определените в него параметри на ГЛП и ГПР.

Счита, че ако съда приеме, че е налице евентуална недействителност на уговорките относно ГЛП и ГПР, то следва да приложи чл. 26, ал. 4 ЗЗД.

Сочи, че дори и съда да приеме, че е налице нарушение на ГПР, посочен в договора, то това не е основание за прогласяване на целия договор за нищожен, а само на отделните негови клаузи, поради което следва да се приложат разпоредбите на чл. 26, ал. 4 ЗЗД.

Предвид на горното, ответникът моли съда да отхвърли исковете като неоснователни.

Счита, че ако съда приеме, че е налице евентуална недействителност на договора, то следва да се отхвърли иска за разликата над 81,38 лв.

По делото са проведени две съдебни заседание, като в първото проекто-докладът по делото е бил обявен за окончателен, приети са, представените с исковата молба писмени доказателства, както и такива, представени с допълнителна молба от страните. В първото заседание е изслушано и заключение на ВЛ по допуснатата ССЕ, като заключението е прието. В същото заседание е допуснато изменение на частичния осъдителен иск, като е увеличен неговия размер от 10лв. на 132,68 лв. , която сума представлява пълен размер на претенцията, а не частично. Дадена е възможност на ответната страна до следващото съдебно заседание да изрази становище във връзка с направеното от ищцовата страна изменение на иска по чл.55, ал.1 от ЗЗД.

В проведеното второ заседание ищецът се явява, като поддържа исковите претенции в цялост, моли да бъдат уважени, излага подробни съображения в тази насока, представя писмени доказателства и списък по чл. 80 от ГПК.

Ответникът не се явява в проведеното заседание, изпратено е становище по делото, съгласно което се иска претенциите да бъдат отхвърлени, направено е и възражение срещу изменението на иска, както и възражение за прекомерност на адв. възнаграждение, претендират се разноски.

Като съобрази всички посочени по делото доказателства, както и становищата на страните, съдът счете за установено от фактическа страна следното:

Страните не спорят, а и се установява от приетите по делото писмени доказателства – Договор за потребителски кредит Стандарт № ***г. (ДПК), се установява, че на ***г. между ищцата Ц. И. С. и ответника „Профи Кредит България“ ЕООД, се сключва Договор за потребителски кредит Стандарт № ***г. По силата на Договора и приложенията към него, ответното дружество се задължило да предостави на кредитополучателя Ц. И. С. – ищец в настоящото производство, потребителски кредит под формата на заем в размер на 1500 лева, а кредитополучателя, се задължава да върне предоставената сума в срок до 15.03.2025г., чрез 36 погасителни вноски, при годишен лихвен процент от 41 % и ГПР в размер на 49,09 %. Посочено е, че общо дължимата сума по кредита е 2609,30 лв.

Съгласно посоченото в т. V от договора „поискани допълнителни възможности“, е посочено договарянето на рефинансиране на договори, сключени от потребителя, както и допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“. За услугата „Фаст“ е посочено, че предоставя правото на приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит, а услугата 3

„Флекси“ – правото на промяна на погасителния план на потребителския кредит. Съгласно посоченото в т. IV от договора ищцата следва да заплати възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“ в размер на 525 лв., както и допълнителна услуга „Флекси“ в размер на 600 лв., с размер на вноската по допълнителните услуги от 31,25 лв., която се дължи заедно с месечната погасителна вноска по кредита. След прибавянето на дължимото по двете допълнителни услуги, общото задължение по процесния Договор нараства до 3734,30 лева, с общ размер на погасителната вноска от 103,73 лева.

Общата дължима сума, която ищецът трябвало да върне е в размер на 3734,30 лева, от които 1500 лева – главница, 1109,30 лева – лихва и 1125 лева – за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“.

Страните не спорят и че ответника – кредитодател е изпълнил задължението си да предаде заемната сума на ищеца – кредитополучател.

От приетото по делото заключение на ВЛ по ССЕ, се установява, че ищцата е направила две погасителни вноски по кредита, както следва: 108,80 лева – на 22.03.2022г. и 1472,58 лева – на 20.04.2022г. На ***г. е направено прихващане от главницата, в размер на 51,30 лева, която сума представлява застрахователна премия за „застраховка живот“. Като общо плащанията по процесния Договор са в размер на 1632,68 лева. ВЛ е дало заключение, ч е предвид размера на отпуснатия кредит и общо изплатената сума по кредита и използвайки нормативно установената формула в Приложение № 1 към чл.19 ал.2 от ЗПК , т о действителният размер на ГПР по процесния договор, включващ в изчисленията и начислените допълнителни такси (в размер на 1125,00 лева и заплатената застраховка „Защита на кредит“ в размер на 51,30 лева) е 111,40 %.

По иска с правно основание по чл. 26, ал.1, пр. 1 и 2 от ЗЗД, във вр. с чл. 22, вр. с чл. 11 от ЗПК и чл. 19 от ЗПК, както и предвид задължението на съда да следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител:

По своя характер, сключения между страните отговаря на изискванията на чл. 9, ал.1 от Закона за потребителския кредит (ЗПК), за който по силата на препращащата разпоредба на чл. 24 ЗПК се прилагат нормите на чл. 143 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП).

Ищецът по делото има качество качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК, както и по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП.

Съгласно разпоредбата на чл.9, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, като за самото му сключване има формални изисквания, които са задължителни.

Такива изисквания се съдържат в нормите на чл. 10, 10а и чл. 11 от ЗПК.

Съгласно разпоредбите на чл. 7, ал.3 от ГПК, съдът е длъжен служебно да следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.

Настоящият съдебен състав счита, че процесния договор за потребителски кредит № *** от ***г. е недействителен, поради неспазване на императивните изисквания, заложени в чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, поради това, че в него не е разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита (кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР от 49,09 %). Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, Годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за 4 потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Тоест, в посочената величина, следва да включва всичко дължимо по кредита, като по ясен и разбираем за потребителя начин посочва всички разходи, които длъжникът ще направи и които са пряко свързани с кредитното правоотношение.

В процесния договор за кредит, яснота относно посочените обстоятелства липсва.

От записаното в раздел VI от процесния договор „Параметри“ – „По кредита“, се установява, че сумите, посочени в VI от процесния договор „Параметри“ – „По поискана и закупена допълнителна услуга“ от договора като допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ , както и застраховка живот – „Защита по кредит“, които са в общ размер на 1176,30 лв. не са включени в ГПР.