Определение № 1579 от 17.06.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1579 гр. София, 17.06.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Бистра Николова

Членове:

Тодор Тодоров

Милен Василев като разгледа докладваното от Тодор Тодоров Въззивно частно гражданско дело № 20251000501477 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх.№ 43400/07.04.2025г. от Р. П. срещу определение № 5685/21.03.2025г. по гр.д.№ 6640/2022г. на СГС, с което на основание чл. 248 ГПК съдът е изменил свое определение по чл. 233 ГПК от 21.02.2025г и е осъдил Р. П. да заплати на Л. М. разноски в производството в размер на 2500 лв.

В жалбата се твърди, че присъденото възнаграждение от 2500 лв. е прекомерно и не съответства на фактическата и правна сложност на делото. Изложени са подробни аргументи в тази насока. Моли обжалваното определение да бъде отменено.

Постъпил е отговор на жалбата, с който се оспорва основателността й.

Софийски апелативен съд, като взе предвид изложеното в частната жалба и след съвкупна преценка на доказателствата по делото, намира следното:

Частната жалба е подадена от страна в производството, в законоустановения срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

Страните не спорят, че съгласно чл.78, ал.4 ГПК ответникът има право на разноски при прекратяване на делото. В случая се касае за разноски за адвокатско възнаграждение за защита и процесуално представителство по предявения против ответника иск по чл. 21, ал. 4 СК с прекратяване на делото поради отказ от иска.

Основното възражение на жалбоподателя против обжалваното определение е, че СГС е приел за неоснователно възражението му за прекомерност на уговореното и платено адвокатско възнаграждение, независимо, че същото е под минимално установения размер определен по чл.7, ал.2 от Наредба №1/09.07.2004 г.

1

При съобразяване на материалния интерес по делото минималният размер на разноските за адвокатското възнаграждение следва да се определи по правилата на чл. 78, ал.4 ГПК вр. чл. 7, ал.2, т.7 НМРАВ. Както самият жалбоподател посочва, първоинстанционното производство е продължило повече от две години и са проведени няколко съдебни заседания, като ответницата е била ангажирала адвокат и представлявана от него, като е заплатила адвокатско възнаграждение под минимума предвиден в наредбата.

Поради изложеното, при съобразяване и на факта, че ищецът е направил отказ от иска, съдът намира, че действително е налице основание да се определи адвокатско възнаграждение под минимума, установен в НМРАВ, но приема, че вече присъденият при тези условия размер от 2500 лв., който е и реално заплатеният съответства на целите, които се преследват от нормативната уредба и съставлява справедливо възнаграждение по смисъла на приетото с решението по делата № С-427/16 и С- 428/16 на СЕС, поради което не следва да бъде повече намалявано.

С оглед изложеното подадената частна жалба се явява неоснователна и следва да се остави без уважение.

Воден от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 5685/21.03.2025 г., постановено по гр.д.№ 6640/2022 г. по описа на СГС.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2