Решение № 498 от 18.05.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 498 гр. София , 17.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на двадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Иванка Ангелова

Красимир Машев

Златина Рубиева като разгледа докладваното от Иванка Ангелова Въззивно гражданско дело № 20201000502273 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

С Решение № 5592 от 22.07.2019г., постановено по гр.д. № 9102/ 2017г., 1-4 състав на Софийски градски съд, ГО, ответното застраховател но дружество ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД е осъдено да заплати, на основание чл. 226, ал.1 КЗ (отм.) на:

- Р.Д. С.-Г., в качеството й на наследник на ищеца Д. Г. С., сумата в размер на 49 000 лв., представлява ща обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на смъртта на сина на Д. Г. С., настъпила при ПТП от 16.10.2016г., ведно със за конната лихва върху тази сума, считано от 16.10.2016г. до окончателното изплащане, като е отхвърлил иска за сумата над 49 000 лв. до пълния пре дявен размер от 120 000лв;

- Д. В. С. сумата в размер на 49 000 лв., пред ставляваща обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на смъртта на баща й, настъпила при ПТП от 16.10.2016г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 16.10.2016г. до окончателното изплащане, като е отхвърлил иска за сумата над 49 000 лв. до пълния предявен размер от 120 000лв;

- К. И. С. сумата в размер на 80 000 лв., пред ставляваща обезщетение за неимуществени вреди, вследствие смъртта на съпруга й, настъпила при ПТП от 16.10.2016г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 16.10.2016г. до окончателното изплащане, като е отхвърлил иска за сумата 1 над 80 000 лв. до пълния предявен размер от 120 000лв;

С решението е отхвърлен изцяло искът по чл. 226, ал. 1 КЗ(отм.) на К.

И. С. срещу ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, имащ за предмет присъждане на обезщетение за имуществени вреди в раз мер от 1 188,90 лв. С решението ответното дружество е осъдено да запла ти на адв. Г. Д. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА, сумата от 3 732, 40 лв. – адвокатско възнаграждение и на ос нование чл. 78, ал. 6 ГПК по сметка на СГС сумата от 6 160 лв., предста вляваща държавна такса. С решението ищците са осъдени да заплатят на ос нование чл. 78, ал. 3 ГПК на ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД сумата от 745, 80 лв., представляваща направени по делото разноски.

С Решение № 8175 от 02.12.2019г., постановено по гр.д. № 9102/ 2017г., 1-4 състав на Софийски градски съд, ГО, е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в диапозитива на основното решение, като в абзац трети, на ред шести, вместо вписаното: „сумата 80 000 лв.“, да се чете: „сумата от 56 000 лв., която е част от общо претендираната в размер на 120 000 лв.“.

Основното решение е обжалвано от двете страни – от ищците К. И. С. и Д. В. С. в отхвърлени те части, а от ответника – в уважените части, с подробно изложени съоб ражения в обстоятелствената част на жалбите. Всяка страна оспорва жал бата на другата страна.

Допълнителното решение е обжалвано от ответната страна.

Софийски апелативен съд, след като обсъди жалбите във връзка с ата кувания съдебен акт, намира следното:

Жалбите са допустими - подадени в срока и са срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл.258 от ГПК съдебен акт.

Преценявайки основателността на жалбите, съдът намира следното:

Предявените субективно съединени искове са с правно основание чл.

226, ал.1 от КЗ (отм.) – претендират се обезщетения за неимуществени и имуществени вреди от ПТП, при което е починал близък на ищците, пряко от застрахователя по риска „Гражданска отговорност“. Неоснователно въззивникът-ответник възразява, че в случая следва се приложи новият КЗ.

Определящо за приложението на закона в случая е датата, на която е склю чена застраховката „Гражданска отговорност“, а не момента на настъпване на инцидента. В отговора на исковата молба застрахователното дружество е заявило, че за управлявания от делинквента л.а.„Фолксваген Транспор тер“ е била сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“, с пе риод на валидност от 21.12.2015г. до 20.12.2016г. Следователно, независи мо, че застрахователното събитие е настъпило при действието на новия КЗ от 2016г., приложими в случая са разпоредбите на отменения КЗ, съгласно § 22 от ПЗР 2 на КЗ от 2016г., тъй като застрахователният договор е сключен при действието на отменения КЗ.

Предмет на въззивното производство са основателността на претен дираните обезщетения, техният размер, както и основателността на възра жението за съпричиняване от страна на пострадалия. В жалбата на ответ ното дружество има оплакване и досежно началния момент на присъдената законна лихва.

За да уважи исковете в посочените размери, първоинстанционният съд след преценка на доказателствата е приел, че противоправното поведе ние на водача на МПС, чиято „гражданска отговорност“ е предмет на склю чена с ответника застрахователна полица, за причинената на 16.10.2016г. катастрофа, от която е последвала смъртта на техния роднина, е установе но по категоричен начин от приетия по делото писмен и експертен матери ал. По отношение размера на претенцията, след обсъждане на свидетел ските показания, като е съобразил вида на родствената връзка на всеки от ищците с починалия, възрастта към момента на смъртта му, близостта, коя то са имали, интензитета на търпените от тях болки и страдания, иконо мическата конюнктура в страната към датата на инцидента, застраховател ните лимити, както и съдебната практика в подобни случаи, е приел че сумите от по 70 000 лв. за Р.Д. С. – Г. (наследница на починалия в хода на производството ищец Д. Г. С., баща на починалия) и Д. В. С., дъщеря на починалия, сумата от 80 000 лв. за К. И. С., съпруга на починалия, са справедливите в случая обезщетения по смисъла на чл. 52 ЗЗД. За основателно е прието възражението на застрахователя за съпричиняване на вредоносния резултат, като съдът е определил размер от 30%, при което определените по справедливост обезщетения от по 70 000 лв. са намалени съразмерно до сумите от по 49 000 лв., а обезщетението от 80 000 лв. – на 56 000лв.

Решението е влязло в законна сила в частта, с която е отхвърлен пре кият иск на Д. Г. С. срещу застрахователното дружество за сумата над 49 000 лв. до пълния предявен размер от 120 000 лв. Въззивният състав констатира, че обезщетението на починалия в хода на производст вото ищец Д. Г. С. е присъдено само в полза на дъщеря му Р.Д. С.-Г., като не е разпределено с другия наслед ник по закон по силата на заместването, а именно – ищцата Д.

В. С., негова внучка. Поради неподаване на жалба от последна та, въззивният съд няма правомощие да поправи допуснатата от първоин станционния съд грешка.

В рамките на правомощията си по чл.269 от ГПК, въззивният съд намира следното:

С оглед оплакванията в жалбите, спори се по основателността на ис ковете, размера присъдените обезщетения, както и по основателността и размера на възражението за съпричиняване.

3

Решението е правилно досежно изводите за наличие на предпоставки за ангажиране отговорността на застрахователя и на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите му в тази част.

По делото не се спори, че деликвентът е имал застраховка „Граждан ска отговорност“ при ответното застрахователно дружество към датата на инцидента, както и за вината му за настъпването на произшествието, над лежно установена с влязла в сила присъда.

Неоснователни са възраженията на ответника за недоказаност настъп ването на вредите, представляващи болки и страдания, изпитвани от ищ ците, вследствие смъртта на техния родственик. По делото са събрани по казанията на свидетеля С. (съпруг на ищцата С.), от кои то се установява, че съпругата му и майка й приели съкрушително загуба та на В.. Били са близки. Д. била единствено дете в семейство то, което било здраво и сплотено. Често се събирали, били заедно на всеки празник и повод. През последните три години свидетелят и съпругата му живеели в София, но при всяка възможност пътували, за да видят роднини те й. Семействата постоянно си помагали психически, финансово, човеш ки, приятелски и се поддържали. Д. приела загубата на баща си изклю чително тежко, защото имали силна връзка.

Отражението от загубата все още се усещало в ежедневието им, особено когато ставало въпрос за съвме стни спомени и снимки. Положението на тъща му също било тежко. Тя жи веела сама, разчитала на мъжа си за опора и подкрепа – финансова и пси хическа. Изпитвала страх от това какво ще е бъдещето й, дали ще има сили да се справя. Въпреки подкрепата от свидетеля и дъщеря й, ищцата се за творила и изпитвала притеснения. Преди инцидента загиналият бил единст вена финансова опора на семейството си.

Въз основа на служебно допуснат от настоящия състав преразпит на свидетеля С., се установява, че бащата на починалия – дядо Д. живеел самостоятелно, в с.***, докато синът му – в ***. Често се виждали, тъй като синът се грижил за баща си, който бил вдовец от ня колко години. Често го посещавал, помагал му финансово и за ежедневие то. Отношенията им били прекрасни. Бащата понесъл загубата на сина си трагично, сринал се психически. Покойният му син работил в сферата на енергетиката, на добра длъжност, с добро финансово положение

Съдът кредитира показанията на свидетеля в описаната част, пре ценявайки ги съобразно нормата на чл. 172 ГПК, като счита, че показания та му възпроизвеждат лични и непосредствени впечатления, които не са в противоречие с останалия доказателствен материал по делото.

По спорния въпрос за размера на обезщетенията за неимуществени вреди, въззивният съд намира, че определените от първостепенния състав размери от 80 000 лв. за К. И. С., съпруга, и от 70 000 лв. за Д. В. С., дъщеря, са занижени и несъобразе ни с обичайно присъжданите размери в подобни 4 случаи, както и със соци ално-икономическите условия на живот в страната ни към процесната 2016г. От събраните доказателства се установи, че отношенията между по чиналия и двете ищци са били изключително близки.

Загубата на родителя й е имала силно отражение върху живота на ищцата Д.С., което продължава да оказва влияние върху нея две години след настъп ването на инцидента. Тази загуба преживяла още по-зле майка й (съпруга на починалия), която до последна живеела заедно с починалия в един дом. В. бил нейна психическа и финансова опора, а след загубата му, ос вен негативното влияние, което такова събитие има в емоционален план, ищцата изпитва притеснения за бъдещето си, както и страх, че трябва да се справя сама занапред. При тези данни, като съобрази възрастта на почина лия – 54; близките отношения, които са имали приживе; тежката загуба на толкова близък човек – родител и съпруг; отражението, което загубата ще остави върху живота им от тук насетне, а от друга – предвид приетите от практиката обичайни размери в подобни случаи, социално-икономически те условия на живот в страната ни към процесния период, намира, че поис каните с исковата молба обезщетения от по 120 000лв. са справедливо по смисъла на чл.52 ЗЗД обезщетение.

Определеното на ищеца Д. С., баща на починалия от ПТП-то, обезщетение от 70 000 лв. е леко занижено и несъответно на доказаните болки и страдания, но поради липса на жалба от наследниците му по закон и поради неоснователност на жалбата на застрахователното дружество, приетият от състава на СГС размер не следва да се изменя.

Настоящият състав намира за основателно възражението за непра вилност на решението в частта, с която е отхвърлен искът за имуществени вреди на ищцата К.С.. От представените по делото Квитан ция № 1000154678 от 17.10.2016г. и Фактура № 0000000251 от 18.10.2016г. се установява, че ищцата е платила лично за погребението и обредните дей ности свързани с него сумата от 1 188,99 лв. Заплащането на погребението на роднина е нравствен дълг, който следва да бъде изпълнен по норматив но определен начин, в съответствие с установените религиозни традиции и нормативните изисквания в страната. Необходимостта от изпълнението на този дълг, съответно настъпването на тези обичайни и необходими разхо ди, е пряка последица от настъпването на процесното застрахователно съ битие. Ето защо на ищцата следва да се присъди обезщетение за доказани те от нея направени разноски, свързани с погребението на нейния съпруг.