Решение № 71 от 20.02.2019, Районен съд - Карлово

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

Номер Година

20.02.2019 Град КАРЛОВО

В ИМЕТО НА НАРОДА

Карловски Районен съд първи граждански състав

На тринадесети февруари две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Асима Вангелова-Петрова

Секретар: Снежана

ДАНЧЕВА като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №

1616 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по иск с правно основание чл. 200 от КТ.

Ищецът – В.А.Ш. твърди, че с трудов договор № 4374/19.01.2017г. бил назначен като шлайфист в отдели и звена, подчинени на ЗИД по ПВ „Механичен завод“ ***Цех за механична обработка към „*****“ ЕАД гр. С.със срок от 20.01.2017г. до 31.07.2017г., като с допълнително споразумение № 5879/12.07.2017г. страните са се споразумели същият да изпълнява длъжността за неопределено време, считано от 13.07.2017г. Твърди, че бил длъжен да изпълнява основните функции и задължения, съгласно утвърдената от предприятието - работодател длъжностна характеристика на Шлайфист, квалификационна степен 4. На 20.09.2017г. около 08.35ч., изпълнявал своите служебни задължения, като извършвал струговане на канал в изделие за поставяне на медноводящ пояс. След извършване на операцията, освободил изделието от пневматичното приспособление и хванал задния му край с лявата си ръка за сваляне. При несъзнателно пускане на пневматичното приспособление, то притиснало към дъното на изделието двата пръста на ръката му. Вследствие на това пострадалият получил открита рана на пръстите на лявата си ръка. На следващия ден бил съставен Протокол за трудова злополука (Приложение към чл. 2 ал. 2 от Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки) № 5/21.09.2017г.

Работодателят регистрирал процесната злополука, при която ищецът е пострадал в НОИ - териториално поделение гр. П., с Декларация вх. № 5101-15-290/28.09.2017г. и същата била призната за трудова злополука по чл. 55, ал. 1 от КСО с Разпореждане № 5104-15-298 от 02.10.2017г. На 04.10.2017г. пострадалият В.Ш. постъпил в УМБАЛ „******“ ЕАД гр. П.с наличие на некроза (гангрена) на трети пръст и гноен секрет след извършена операция на 20.09.2017г. Поставена му била окончателна диагноза: Смазване на средния пръст на лявата ръка. Ст. пост. опер. про конквасацио диг 3 мани синистра. Инфламацио кутис ет некрозис кутис. Извършени му били необходимите изследвания и на 05.10.2017г. била извършена операция: тотална остектомия - ампутация до нивото на дисталната част на проксимална фаланга и други засегнати кости. На 06.10.2017г. бил изписан от болницата с препоръки и назначения: превръзки през 2-3 дни; сваляне на конците на 14-тия ден и провеждане на ЛФК. Назначени били два задължителни контролни прегледа.

Твърди, че на 15.03.2018г. отново бил приет в УМБАЛ „******“ ЕАД гр. П.с оплакване от силна палпаторна болка в третия пръст на лявата си ръка, който бил частично ампутиран. На 16.03.2018г. била извършена нова операция - ампутация или дезертикулация на пръст на горен крайник. На 17.03.2018г. бил изписан с препоръки и назначения: сваляне на конците след 14-тия ден, приемане на лекарства и извършване на контролни прегледи в рамките на 30 дни от изписването.

С експертно решение на ТЕЛК № 1587/26.03.2018г. В.Ш. бил признат за временно неработоспособен, докато преди настъпването на злополуката той е бил работоспособен и съвестно и коректно е изпълнявал всичките си служебни задължения.

Сочи, че съгласно чл. 200 от КТ при трудова злополука отговорността на работодателя била обективна, тоест нямало изискване за наличие на вина.

Работодателят отговаря винаги в случай на злополука, настъпила при или по повод изпълнение на служебните задължения на работника/служителя, който е бил в трудово правоотношение с него. В случая В.Ш. бил в трудово правоотношение с ответника към момента на злополуката, призната по законния ред за трудова злополука, вследствие на която той е получил увреждане на пръстите на лявата си ръка.

Твърди, че в резултат на трудовата злополука търпял силни болки и страдания, особено интензивни непосредствено след инцидента, но дори година по-късно той все още изпитвал болки в частично ампутирания му среден пръст на лявата ръка, което е наложило приемането му в болница за операция, а другият засегнат пръст (показалеца) бил безчувствен към днешна дата. Освен физическите болки и страдания ищецът изпитва и други неудобства, свързани със загубата на пръста си. До настъпването на процесната злополука работил на такава длъжност, която изисква използването на двете ръце. Обосновава правен интерес да претендира обезщетение за неимуществени вреди вследствие на претърпяната трудова злополука на 20.09.2017г. във „***“ ЕАД гр. С.и последвалите болки и страдания, като пряка и непосредствена последица от настъпилата злополуката. Във връзка със събитието ищецът е получил сума в размер на 90 лева въз основа на застрахователния договор, сключен между работодателя и застрахователната компания.

МОЛИ съда, да постанови решение, с което да осъди „*****” ЕАД град С.да заплати на В.А.Ш. сумата в размер на 45 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания вследствие на претърпяната трудова злополука на 20.09.2017г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 20.09.2017г. до окончателното изплащане. Претендира разноски са заплатено адвокатско възнаграждение, при условията на чл. 38 ал. 2 във вр. ал. 1 т. 2 от Закона за адвокатурата.

Ответното дружество - „***“ ЕАД гр. С.счита предявения иск за допустим.

Оспорва предявения иск по основание и размер по следните съображения:

Безспорен бил факта, че ищецът работел в ответното дружество, като първоначално същият бил назначен като шлайфист в отдели и звена, подчинени на ЗИД по ПВ „Механичен завод“ ***цех за механична обработка и изпълнявал тази длъжност по безсрочен трудов договор, считано от 13.07.2017г. Кодекса на труда (КТ) предвиждал едностранно изменение на трудовия договор в определени случаи, като чл. 120 от КТ в своята ал. 1 предвижда, че „Работодателят може при производствена необходимост, както и при престой, да възлага на работника или служителя без негово съгласие да извършва временно друга работа в същото или в друго предприятие, но в същото населено място или местност за срок до 45 календарни дни през една календарна година, а в случаи на престой - докато той продължава“. Възползвайки се от хипотезата на чл. 120, ал. 1 от КТ, поради възникналата производствена необходимост, работодателят превел лицето да изпълнява друга работа в Механичен завод – 340 цех, като „монтажник, изделия от метал“ със Заповед №УЧР-17-2861/01.09.2017г., считано от 31.08.2017г. за срок от 45 дни. След тази заповед работодателят с последваща своя Заповед №УЧР-17-3056 от 14.09.2017г., считано от 13.09.2017г. на лицето, поради производствена необходимост било променено мястото на работа от 340 цех на Механичен завод в 231 цех на Механичен завод на длъжност „стругар“, за срок от 32 дни, като тези дни се явяват остатъка от законовоопределените по чл. 120, ал. 1 от КТ - 45 дни. За длъжността му, на лицето бил направен инструктаж за безопасна работа, запознат бил с рисковете, която същата крие от ръководителя на структурно звено 231 цех - Механичен завод, като инструктажа бил проведен на 13.09.2017г., за което същият е положил и своя подпис в инструктажната книга, като видно от същата стр. 68, под позиция 50 било записано името на ищеца В.А.Ш., с дата на инструктажа - 13.09.2017г. Полагайки своя подпис, лицето гарантира, че е запознато с Инструкцията за безопасна работа със стругове - винторезни, каруселни, ровелверни, копирни, автомати, полуавтомати и други.

Именно на дата 20.09.2017г., около 8.35ч., ищецът извършвал струговане на канал в изделие за поставяне на медноводящ пояс. Както самият той посочил в исковата си молба, след извършването на операцията, освободил изделието от пневматичното приспособление и хванал задния му край с лавата си ръка за сваляне. Самият ищец отбелязал, че той е пуснал пневматичното съоръжение и то е притиснало към дъното на изделието двата пръста на ръката му, следствие на което получил открита рана на пръстите на лявата си ръка. С това свое действие В.Ш. нарушил инструкцията за работа, с която бил запознат, видно инструктажната книга. Спазвайки разпоредбите на българското законодателство, ответното дружество, в качеството си на работодател направило разследване на злополуката, взети били показания от двама свидетели, като свидетеля Г. Р. оказал първа до медицинска помощ на пострадалото лице отбелязал, че въпреки че не е бил свидетел на самия инцидент по време на транспортирането на лицето самото то споделило, че по неволно е задействало с дясната си ръка механизма за притискане на детайла, следствие на което притиснал двата тръста на лявата си ръка, които са били между детайла и упора на струга. Тези показания на свидетеля напълно съвпадали и с написаното в исковата молба. В процеса на разследването на трудовата злополука, както в рамките на предприятието, така и от представители на НОИ било категорично установено, че В.Ш. допринесъл за станалата трудова злополука. Видно от Протокола за трудова злополука, приложение към чл. 2, ал. 2 от Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки с дата 21.09.2018г. в т. 10 било отбелязано, че лицето допуснало трудовата злополука е пострадалия. С Разпореждане № 5104-15-298 от 02.10.2017г. на Териториално поделение на НОИ гр.

П.било отбелязано отново, че злополуката е станала следствие на несъзнателно пускане на пневматичното приспособление, следствие на което то притиснало към дъното на изделието двата пръста на ръката на В.Ш., следствие на което, пострадалият получил открита рана на пръстите на ръката, без увреждане на ноктите.

Пострадалият, видно от издадената му Епикриза за времето на болничния престой за периода 20 септември 2017-23 септември 2017г. бил лекуван в УМБАЛ „******“ ЕАД гр. П., и спрямо издадената му Епикриза -КОТ, по И.З. 57831 бил изписан в добро състояние, без настъпили усложнения. Всичко описано по-горе водело до извода, че ако ищецът спазвал разпоредбите на Инструкцията за безопасна работа със стругове - винторезни, каруселни, ровелверни, копирни, автомати, полуавтомати и други не би си причинил злополуката, която в настоящия случай е и трудова тъй като съгласно разпоредбите на чл. 55, ал. 1 от Кодекса за социално приравняване е такава, тъй като е станала по време на работа на ищеца.

Твърди, че ответното дружество по всякакъв начин е помогнало на лицето да се чувства добре в създалата се ситуация и да изпитва по-малко притеснения.

След като пострадалия бил настанен в болнично заведение се установило, че същият бил с прекъснати здравноосигурителни права, което наложи дружеството от негово име и за негова сметка да преведе сумата от 557.67 лева на 21.09.2017г.

Също така, работодателят изплатил на пострадалия и сумата от 650 лева, съгласно протокол №4/07.11.2017г. на комисията по социално подпомагане.

Намира, че са налице достатъчно данни за съществено съпричиняване на инцидента от страна на В.Ш.. Комплексът от негови неправомерни действия е довел до първоначално възникване на злополуката и впоследствие до допълнителното утежняване на получените травматични увреждания. В.Ш. не е положил достатъчно грижи да изпълнява добросъвестно своите задължения по трудовото му правоотношение. Той е освободил изделието от пневматичното приспособление и хванал задния му край с лявата си ръка за сваляне, като в същото време е пуснал пневматичното съоръжение и то е притиснало към дъното на изделието двата пръста на ръката му, следствие на което е получил открита рана на пръстите на лявата си ръка.

Съгласно чл. 201, ал. 2 от КТ, ако увреденият е допринесъл за причинената му вреди чрез проявяване на груба небрежност, обезщетението за тях следва да бъде намалено. В конкретния случай на лицето е била изплатена сума над 1000 лв., която счита, че напълно покрива вредите, след като бъде взета предвид степента на съпричастност, тъй като в конкретния случай счита, че е 100 процентна. Претендира за направените по делото разноски, вкл. и възнаграждение за представляващия дружеството юрисконсулт в минимални размери, съгласно Наредбата за адвокатските възнаграждения.