Решение № 5412 от 27.03.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5412 гр. София, 27.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Н. СТОЙКОВА при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело № 20241110131093 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по искова молба, подадена от М. К. К. срещу В. К. М., с която е предявен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 240 ЗЗД за признаване за установено, че ответницата дължи на ищцата сумата от 3000 лв., представляваща главница по неформален договор за заем, сключен между страните на 22.11.2023 г., ведно със законната лихва, считано от 15.01.2024 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 14.02.2024 г. по ч.гр.д. № 4522/2024 г. по описа на СРС, 61 състав.

Ищцата М. К. К. твърди, че на 22.11.2023 г. с ответницата сключили неформален договор за заем. По силата на договора предоставил на ответницата сумата от 3000 лв., която сума последната следвало да й върне в срок до 10.01.2024 г. Твърди, че ответницата не е изпълнила задължението си по договора за връщане на сумата на падежа. Моли за уважаване на предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата В. К. М. е депозирала отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск. Липсвала облигация по договор за заем, нямала задължения към ищцата, оспорва въведените с исковата молба твърдения. Моли за отхвърляне на иска.

Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК намира за установено следното от фактическа страна:

По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите В. Х.

К., В. В. И., Ф. П. Ф. и Т. Б. Н..

От показанията на свидетеля В. К., се установява, че същата познава ищцата М. К. от 2018 г., като от м.02.2022 г. двете работят във фирмата на съпруга на ищцата, съответно 1 свидетелят на длъжност „***“, а ищцата – „***“. Посочва, че работното им място се намира на ул. „***“ № ***, бл. ***. Отпред се намира магазина за врати на съпруга на ищцата, а отзад – офис-стаи, в които се помещавало счетоводството. Твърди, че познава ответницата В. М.. Последната работи в магазин „***“. Магазинът се намира в същия блок, където е офиса, в който работят свидетелката и ищцата.Твърди, че ищцата и ответницата били в приятелски отношения докъм края на миналата година (2023 г.). Уточнява, че тяхното приятелство датирало малко след откриването на магазина. Ответницата идвала често да пият кафе, да се видят. В края на миналата година ответницата спряла да идва. Доколкото знае от ищцата причината била, че В. й дължала пари. Твърди, че през 2023 г. ищцата на няколко пъти давала пари на ответницата. Единият път било за сумата от 600 лв., на което предаване присъствала и свидетелката и която сума ответницата е върнала. Знае и, че през есента на 2023 г. ищцата дала на ответницата и сумата от 200 лв. Свидетелката заявява, че към края на годината – м.11.2023 г. присъствала на даването на сумата от 3000 лв. на В..

Посочва, че ищцата й казала да преброи парите и че по-късно през деня В. (ответницата) ще мине да ги вземе. Свидетелката посочва и конкретна дата – 22.11.2023 г. Уточнява, че взела парите от касата на офиса. Сумата била 3000 лв. Преброила парите преди обяд. Сложила ги в плик, който оставил в касата на офиса. След обяд към 14:00-14:30 часа дошла свидетелката В. И., която донесла коледна украса, и заедно с ищцата започнали да украсяват офиса на ищцата. В този момент дошла ответницата. Свидетелката посочва, че ищцата я изпратила да вземе парите от касата, която се намирала в офиса на свидетелката. Свидетелката взела парите и ги дала на ищцата, която от своя страна взела плика, извадила парите от него и ги преброила пред нея, В. и В.. Сумата била в размер на 3000 лв. в банкноти по 50 лв.

Свидетелства, че ответницата взела плика с парите, при което ищцата я попитала „Кога ще се върнат парите“, а ответницата отговорила, че ще й ги върне с декемврийската заплата с коледните бонуси на 15.01.2024 г. Свидетелката запомнила датата, тъй като датата и сумата били записани на лист на таблото до бюрото на ищцата. Твърди, че след като взела парите ответницата си тръгнала. Добавя, че в процесния ден В. била облечена с тъмен клин и зелена блуза, В. И. и М. – в черно, а свидетелката – с розов коледен пуловер и черен клин. В момента на предаване на парите М. стояла в най-вътрешната част на офиса до компютъра си, от лявата и страна стояла В., а свидетелката била права до вратата на най-външната част на офиса, от ляво на бюрото. Свидетелката посочва, че не е чула В. да казва на М. за какво иска парите. Твърди, че сумата от 3000 лв. били от фирмата, като свидетелката съставила ордер, че е броила сумата от 3000 лв. и направила опис. Твърди, че тези документи все още се съхраняват в офиса на дружеството. Добавя още, че ищцата не е споменавала причината поради която дава парите от 3000 лв. на В.. Посочва, че падежът за връщане на сумата бил определен от В..

Свидетелят В. В. И. посочва, че с ищцата са приятелки от 40 години. Ищцата има счетоводна къща и магазин за врати, находящи се на ул. „***“ № ***. Отпред е магазинът, а отзад – счетоводната къща. Свидетелства, че познава ответницата В. М., последната работи в магазин „***“, който се намирал на 50 м от офиса на М.. Знае, че В. и М. били приятелки.

Сочи, че през 2023 г. е виждала В. и в магазин „***“, където ходела да пазарува почти всеки 2 ден, както и в офиса на М., когато била там на кафе. Виждала В. да разговаря с М.. Посочва, че знае за няколко случаи, в които В. е взимала пари от М.. Свидетелката присъствала на един от тях. Разказва, че на 22.11.2023 г. – дата, на която всяка година украсявали магазина, свидетелката купила коледна украса и отишла в магазина на М.. В магазина били М. и свидетелката К.. Отишли в офиса на М., който се намирал, след като се премине последователно през магазина, след това през фоайето. Първо пили кафе, след което започнали да обсъждат украсата – какво е купила свидетелката и къде да го сложат. В този момент дошла ответницата В.. Поздравили се. Ответницата се обърнала към ищцата и й казала за някакви пари, за които говорили. След това ищцата казала на свидетелката “В. да й донесе парите”. Свидетелката В. отишла в стаята, където се помещавало счетоводството и донесла плик с пари. Пликът бил бял на цвят. Ищцата извадила от плика пари, преброила ги пред присъстващите и ги дала на ответницата. Сумата била 3000 лв. на банкноти по 50 лв. всяка. След това В. казала на М., че ще върне парите на 15.01.2024 г. и си тръгнала.

Посочва, че доколкото знае ищцата е дала тези пари на ответницата за сина й, без да уточнява конкретно за какво. Свидетелката добавя още, че на процесния ден тя била облечен в зелена рокля, В. – с клин и бяла или розова блуза. Посочва, че към момента на предаване на сумата от 3000 лв. свидетелката е била седнала на стола, опрян до стената, ищцата М. е била от лявата й страна на стола, В. от дясната й страна до вратата, а В. – от дясната страна, до вратата. Поддържа, че не знае кога ответницата е поискала от М. процесната сума, но си спомня, че ответницата В. е казала, че ще върне парите на 15.01.2024 г., след като получи коледните бонуси. Твърди, че пред нея не се е подписвал документ за предаване на сумата и не знае дали такъв е бил изготвен. Свидетелката знае, че ответницата има син, който е работил в чужбина, но няма информация ищцата да е й съдействала за сина й във връзка с тази работа.

Свидетелят Ф. П. Ф., живеещ на семейни начала с ответницата, изнася пред съда, че с ищцата М. е разговарял 2 пъти. Първият разговор бил по повод негово паркиране пред магазина й. Вторият път бил пред магазин „***“ във връзка с работа в Германия.

Впоследствие заявява, че хронологично разговорите били в обратен ред- първо разговора за работата в Германия, след това – по повод паркирането. Посочва, че февруари 2023 г. жена му казала, че М. я притеснява като твърдяла, че й дала два пъти по 3000 лв., за което има заведени две дела.Твърди, че отношенията между жена му и ищцата били „покрай магазина“, засичал ги там, но не знае дали са били в по-близки отношения. Посочва, че всеки ден вижда М., но тя подминавала „като пътен знак“. Поддържа, че познава и мъжа на ищцата. След като свидетелят разбрал, че М. завела дела срещу жена му, го попитал „за какви пари става въпрос“, при което той отговорил: „по сина й има разходи за заминаването му в Германия и затова тези пари се търсят“. Посочва, че ответницата му споделила, че М. купила билет на сина на ответницата, за да замине за Германия. Билетът бил на стойност 200 лв.

От показанията на свидетеля Т. Б. Н., се установява, че познава ответницата, тъй като от миналата година са колеги в магазин „***“. Познава и М. К. като клиент на магазина.

3

Ищцата идвала в магазин "***“ почти всеки ден, за да пазарува. След като започнало настоящето дело ответницата й била споделила, че М. била купила билет на сина на ответницата за заминаването му в Германия. М. помогнала, осигурила му работа. Посочва, че ищцата никога не е коментирала пред нея, че ответницата й дължала пари. Знае за случай, при които М. К. е искала пари на заем от ответницата. Твърди, че от м. януари 2024 г. М. не комуникира с тях.

Други доказателства и доказателствени средства не са ангажирани по делото.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД:

Съгласно разпоредбата на чл. 240, ал. 1 ГПК, заемът за потребление е договор, с който заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетите суми или вещи от същия вид, количество и качество.

Договорът за заем за потребление е неформален. За валидността му законът не предвижда изрично изискване за спазване на форма при сключването му. Писмена форма е необходима единствено за доказване сключването на такъв договор на стойност над 5000 лв. в предвидените в чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК случаи.

Договорът за заем е реален договор. Счита се сключен само за реално предадената сума от заемодателя на заемателя и то от момента, в който заемодателят реално предостави /предаде/ в собственост и фактическа власт на заемателя определената парична сума или вещ.

Договорът за заем е и каузален, т.е. за сключването му следва да е налице основание.

В противен случай би била налице нищожност по чл. 26, ал. 2, пр. 4 ЗЗД. Правните субекти си предават парични суми на различни основания, предвид на което при наличие на различни хипотези относно факта на плащането, не може от простото предаване на сумата, при липса на други данни, да се презумира че страните сключват именно договор за заем.

Основателността на иска с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД е обусловена от кумулативното установяване на следните материални предпоставки: 1. наличие на сключен валиден договор за заем с посоченото в исковата молба съдържание; 2. изпълнение на задължението по договора за предоставяне на парична сума в уговорения размер на ответницата; 3. настъпила изискуемост на вземането за връщане на заемната сума.

Доказателствената тежест за същите релевантни факти е за ищцата и то при дължимо от нея пълно и главно доказване.

В настоящия случай предмет на производството е сключването на договор за заем на стойност равна на 3000 лв., поради което не е приложим чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК, и е допустимо договорните отношения между страните – съгласието и предаването на паричната сума, да се установяват от свидетелски показания. Няма пречка със свидетелски показания да се установяват и постигнатите отделни договорености между страните по договора /решение по гр. д. № 856/2009 г. на ІV г. о. на ВКС, решение № 524 от 28.12.2011 г. по гр. д.