Решение № 20895 от 17.11.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 20895 гр. София, 17.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело № 20241110158591 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.124 ГПК.

„Минолби“ ЕООД е предявило срещу „А1 България“ ЕАД иск по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за сумата от 22,78 – платена без основание сума с ДДС, представляваща недължимо платена сума като месечни абонаментни такси за мобилен номер ***, която сума е начислена във фактура № 0442093208 за периода 28.11.2021г. – 27.12.2021г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба (03.10.2024г.) до окончателното плащане.

В исковата молба ищецът излага, че с ответника са сключили договор за мобилни услуги № 503554975 с Приложение № 03.12.2021г. Твърди, че ответникът е издал фактура № 0442093208 за отчетен период 28.11.2021г. – 27.12.2021г., в която са начислени месечни абонаментни такси (МАТ) за мобилна услуга за мобилен номер *** в размер на 92,69 лева без ДДС, която сума била изцяло платена от ищеца. След заплащане на сумата ищецът направил справка и установил, че е платил повече от действително дължимите МАТ за договорените пакети за мобилни услуги, като надплатената сума била размер на 18,99 лева без ДДС или 22,78 лева с ДДС. При това посочената сума била платена без основание на ответника.

Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с който оспорва иска. Не оспорва наличие на договорно правоотношение между страните съгласно сключен между страните договор № 503554975, ведно с приложения към същия, както и че е заплатена претендираната сума в размер на 22,78 лева с ДДС, начислена във фактура № 0442093208 за мобилна услуга № 0883316111. Възразява, че в процесната фактура всички задължения са начислени правилно, като било съобразено предоговарянето на тарифния план за услугата. Възразява, че не е доказано именно ищцовото дружество да е платец на задължението по фактурата, вкл. и спрямо претендираната сума, като в тази връзка се позовава на обстоятелството, че договорът между страните е сключен за предоставянето на 2161 услуги, а ищецът имал по – малко от 10 души персонал. При това сумата била заплатена от трето лице – действителен ползвател на услугата. При евентуално неоснователно начисляване на суми във фактурата, платеното в повече следвало да се 1 възстанови именно на лицето, извършило плащане по фактурата, а не в полза на ищцовото дружество.

С молба – становище, изпратено по пощата на 17.04.2025г. (л.37 и сл.), ищецът посочва, че ответникът е признал неоснователно начисляване на претендираната сума в процесната фактура, като е издал кредитно известие в размер на претендираната сума от 18,99 лева без ДДС / 22,78 лева с ДДС. Кредитно известие съгласно чл.115, ал.2 ЗДДС следвало да се издаде в 5 – дневен срок от връщане на сумата, като ищецът възразява, че сумата по кредитното известие не е върната. Кредитното известие следвало да съдържа и номера на фактурата, чиято данъчна основа то намалява. За пръв път пред РП – Бургас ответникът заявил, че има издадено такова кредитно известие.

Софийски районен съд, като взе предвид предявения иск и доказателствата по делото, намира следното:

От събраните по делото доказателства се установява, че на 03.12.2021г. между ищеца „Минолби“ ЕООД в качеството на абонат и „А1 България“ ЕАД в качеството на мобилен оператор е подписано Приложение № 1 към договор № 503554975. Към договора за мобилни услуги страните са подписали Приложение № 1 от 14.10.2019г., в което са описани цени на мобилни услуги и месечни абонаментни такси, параметри на тарифните планове/пакети, а телефонните номера, до които се отнасят, са посочени в Приложение № 2.

Не е спорно по делото, а и от приетите доказателства се установява, че ответникът е издал фактура № 0442093208 заедно с приложение А, в която в тежест на ищеца е начислил задължения за такси мобилни услуги за мобилен номер *** общо в размер на 92,69 лева без ДДС.

Относно проверка за това дали начислените месечни абонаментни такси (МАТ) за мобилни услуги за процесния мобилен номер са начислени съобразно договорените абонаментни планове по делото е изслушано и прието заключение по съдебно – счетоводна експертиза (л.60 и сл.). Вещото лице е дал заключение, че начислените в процесната фактура такси са съобразени с договорените размери, като единствено изключение е налице по отношение на отстъпките от таксата за мобилен интернет 20 ГБ на максимална скорост (2 бр.) за мобилен номер ***, които не са начислени в процесната фактура, а в издадено впоследствие кредитно известие. Корекциите били направени във връзка с промяна на тарифния план от М клас 2ХL на М клас S, от промяната на един мобилен интернет от 10 ГБ на 2 бр. по 20 ГБ на максимална скорост, както и от допълнително заявени услуги за разговори в роуминг, включени в пакет „ЕС и Балкани“. В заключението е посочено, че услугите по новия тарифен план и мобилния интернет са активирани на дата на подписване на Приложение № 1 от 03.12.2021г. към договора, но новите такси за тях са начислявани от 20.12.2021г., като причините за това не са ясни. Вещото лице е посочил, че общият размер на неначислените в процесната фактура отстъпки от таксите за пакет мобилен интернет от 20 ГБ на максимална скорост – 2 бр., възлиза на 18,99 лева без ДДС или 22,79 лева с ДДС. За посочените отстъпки на 31.01.2022г. било издадено кредитно известие с № 652959360 за 18,99 лева без ДДС или 22,79 лева с ДДС, като същото било издадено в намаление на задължението по процесната фактура № 0442093208 от 04.01.2022г. Пълната стойност на процесната фактура била 166,27 лева с ДДС, а стойността след приспадане на кредитното известие -143,48 лева. В справката към заключението на вещото лице е поместен обяснителен текст и е посочена конкретната клауза от договора и приложения към него, съобразно която е формирана цената на начислените такси. Вещото лице е посочил, че е основал изводите си на приложения към договора за мобилни услуги, на данните от предходната фактура № 044573700 от 02.12.2021г., на следващата фактура с № 0443598004 от 01.02.2022г. и на справките на билинг системата на ответното дружество относно процесния мобилен номер.

По делото няма спор, а и от събраните по делото доказателства, вкл. и заключението на 2 вещото лице, се установява, че за претендираната сума от 18,99 лева без ДДС/22,79 лева с ДДС ищецът е издал кредитно известие № 652959360 към процесната фактура. Със същото кредитно известие е намалено задължението по процесната фактура със сумата от 18,99 лева без ДДС/22,79 лева с ДДС. Информация за издаване на такова кредитно известие вещото лице черпи от справка в билинг системата на мобилния оператор. Сведения за издаването на цитираното кредитно известие се съдържат и в справка, дадена от ответника (мобилния оператор) пред орган на полицията – писмо с рег. № 9990/30.05.2022г. (л.43 – лице и гръб), в което ответникът посочва, че по повод постъпили оплаквания на клиента на мобилния оператор „Минолби“ ЕООД и разглеждане на подадената от клиента информация били проверени услугите и своевременно били издадени кредитни или дебитни известие. Към писмото е приложена справка, в която фигурира кредитно известие № 652959360 за сумата от 18,99 лева без ДДС към процесната фактура относно процесния мобилен номер. По искане на ищеца ответникът бе задължен по реда на чл.190 ГПК да представи цитираното кредитно известие. След като съдът уважи искането, ответникът представи екранна снимка от билинг системата на кредитно известие № 652959360 с посочена дата на издаване :

31.01.2022г., към процесната фактура, на стойност 18,99 лева без ДДС/ 22,79 лева с ДДС. С молба от 26.06.2025г. (л.83) мобилният оператор уточнява, че представя само „екранна снимка“ от билинг системата, защото била невъзможна визуализацията на самото кредитно известие от билинг системата. Съдът цени издаденото кредитно известие като извънсъдебно признание на това, че в процесната фактура са начислени без основание задължения в повече в размер на 18,99 лева без ДДС/ 22,79 лева с ДДС, което извънсъдебно признание се подкрепя от останалите събрани по делото доказателства (заключение на вещо лице по ССчЕ) и затова съдът приема, че същото отговаря на действителното положение – арг. чл.175 ГПК.

Вещото лице по съдебно – счетоводна експертиза дава заключение, че от данните в билинг системата на ответника е видно, че на 03.02.2022г. е била заплатена остатъчната сума по процесната фактура за 143,48 лева (т.е. след намаляване на задължението по процесната фактура с издаденото към същата кредитно известие).

Заключението на вещото лице е оспорено от ищеца с писмено становище, изпратено по пощата на 19.06.2025г. (л.79 и сл. от делото). Ищецът възразява, че вещото лице е работи само върху данни в билинг системата. Не бил представен банковият документ за плащането по посочената в заключението трансакция и сумата по последната. При това оспорва извода на вещото лице, че плащането е извършено след сторниране на задължението чрез издаденото кредитно известие. Не е съгласен със заключението на вещото лице, че ищецът не е платил първоначалната и пълна стойност на фактурата. Освен това плащането на пълния размер на фактурата се признавало от ответника в отговора на исковата молба.

Ищецът оспорва сумата по кредитното известие да е му възстановена. Не бил съставен и протокол, обективиращ съгласие на страните за приспадане на сумата по кредитното известие от задължението по процесната фактура. Липсвали изобщо възражения от страна на ответника, че размерът на платената сума по фактурата е по – нисък от първоначално начислената стойност.

Съдът кредитира заключението на вещото лице в частта относно констатациите за начислени без основание (без да съответстват на договореното съгласно сключения между страните договор, както и подписаните към същия приложения) суми в процесните фактури за месечни абонаментни такси, като в посочената част заключението на вещото лице е подробно, мотивирано и обстойно.

В частта относно погасяване на спорната сума съдът намира следното :

Безспорно, е че кредитно известие на претендираната стойност е издадено, но същото не беше представено по делото, а се представи само справка от билинг системата. След като ответникът не представи кредитното известие към процесната фактура, който е първичен 3 счетоводен документ, не могат да се установяват негови съществени реквизити – като дата на издаване и основание, на което е издадено – чл.115, ал.4, вр. чл.114, ал.1, т.3 и чл.115, ал.4, т.2 ЗДДС. Съдът в тази връзка не кредитира за достоверно отбелязването от справката в билинг системата на мобилния оператор, че кредитното известие е издадено на 31.01.2022г., т.е. преди крайния срок за плащане на задължението по процесната фактура, който е 03.02.2022г. Данните в билинг системата – по съществото си информационна система, която представлява софтуер, използван от мобилния оператор за улеснене на дейността му, не се ползват с доказателственото значение на счетоводните записвания – чл.182 ГПК. Съдът не приема за доказано по делото, че задължението е платено след сторнирането (след като данъчната основа на фактурата е намалена с издаденото кредитно известие). От една страна в писмото си от 30.05.2022г. до полицейски орган ответникът е признал, че във връзка с оплаквания на клиента – ищцовото дружество и последваща проверка е издал кредитни известия. При това се установява, че кредитните известия, вкл. и процесното, са издадени след постъпили оплаквания от ищеца и при започнала проверка от компетентните държавни органи, като по делото не се установява на коя дата ответникът е установил грешката в начислените задължения по процесната фактура и на коя дата същият е издал процесното кредитно известие, с което на практика ответникът признава допуснатата грешка в начислените задължения за МАТ за процесния мобилен номер. Кредитното известие е следвало да се издаде в 5 – дневен срок от откриване на грешката – арг. чл.115, ал.2, вр. ал.1 ЗДДС. Въз основа така обсъдените доказателства съдът приема, че сторнирането на задължението (чрез издаване на кредитното известие) е извършено след плащането на първоначално начислената стойност на задълженията по процесната фактура. В тази връзка съдът не кредитира заключението на вещото лице в частта относно извода, че по процесната фактура е постъпило плащане в размер на 143,48 лева, т.е. в размер на задължението след сторнирането (приспадане на сумата по кредитното известие). Вещото лице е направил този извод само от справка в билинг системата на мобилния оператор, а както се посочи по – горе, данните в същата, не е ползват с доказателствена сила. По делото няма други доказателства, от които безспорно да следва, че кредитното известие към процесната фактура е издадено преди плащането на задължението по фактурата. Отделно от това в отговора на исковата молба ответникът е признал, че сумата по фактурата, вкл. и оспорената като недължима сума от 22,78 лева, е заплатена изцяло. Съдът цени това признание с оглед всички събрани по делото доказателства и намира, че то отговаря на действителното фактическо положение – арг. чл.175 ГПК. С оглед изложеното съдът приема, че сумата по кредитното известие от 22,79 лева с ДДС е останала невъзстановена.