Решение № 732 от 06.10.2026, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 732 гр. Бургас, 06.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галя Д. Русева при участието на секретаря Светла Б. Терзиева Колева като разгледа докладваното от Галя Д. Русева Гражданско дело № 20252100101299 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на С. С. С. с ЕГН ********** от ***, действащ чрез настойника си С. М. О. с ЕГН **********, със същия адрес, и С. С. С. с ЕГН ********** от ***, и двамата чрез адв.

Чаталбашев от САК, против ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ АД с ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Тодор Александров“ № 42, представлявано съгласно Решение № 374-ОЗ от 09.06.2026 г. на КФН от квесторите Н. А. К. и Р. Й. Г.-С.а – двете действащи заедно, с която се претендира постановяване на решение, с което на осн.чл.432 вр.чл.429 КЗ ответникът бъде осъден да заплати на ищците следните суми: на ищеца С. С. С. - сумата от 127 822,97 евро /равностойност 250 000 лв./, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, и на ищеца С. С. С. сумата от 102 258,38 евро /равностойност 200 000 лв./, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от тях вследствие смъртта на баща им С. С. К. с ЕГН **********, настъпила в резултат на ПТП от 22.11.2024 г., ведно със законната лихва от 23.11.2024 г. до окончателното изплащане на сумите.

В исковата молба се твърди, че ищците са синове на С. С. К., който като 1 пешеходец е претърпял ПТП на 22.11.2024 г. в гр. Бургас, при което е бил ударен от водача на л.а. марка „Мицубиши“ с рег.№ *** – С. Г. Х., на ул.

„Пирин“ в кв. „Черно море“, в резултат на което на 23.11.2024 г. е настъпила смъртта на К.. ПТП-то било допуснато поради вина на водача на лекия автомобил, който нарушил правилата на ЗДвП – чл.5, ал.1, т.1, чл.20, ал.1, чл.20, ал.2, чл.21, ал.1 ЗДвП и чл.116 ЗДвП, като се е движил с несъобразена с пътната обстановка и законови ограничения скорост, не е бил внимателен и предпазлив към пешеходците и е реализирал удар с пешеходеца К., от който са настъпили травми, несъвместими с живота му. Двамата ищци тежко преживявали загубата на баща си, тъй като били изключително близки и намирали опора в негово лице; ищецът С. С. бил с призната 100 % неработоспособност поради умствена изостаналост и приживе починалият му баща полагал грижи за него, а сега грижите останали единствено на неговата майка. След смъртта на баща си, ищецът С. С. станал по-агресивен и неконтролируем, съС.ието му се влошило драстично. Двамата ищци изживявали стрес, безпокойство, страдали от изострена чувствителност, ранимост, вътрешна опустошеност, безсилие, усещане за разрив в отношенията, развили остро душевно разстройство. За увреждащия л.а.

„Мицубиши“ с рег. № ***, управляван от С. Г. Х., имало сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество по застрахователна полица BG/30/124001226709 със срок на валидност до 16.04.2025 г. Ищците предявили претенцията си за обезщетение пред застрахователя, който я получил на 14.04.2025 г., но към датата на входиране на исковата молба в съда липсвало плащане от страна на застрахователя по преписката. Ищците считат, че имат право да бъдат справедливо обезщетени за загубата си, която като неимуществени вреди остойностяват на 250 000 лв. за ищеца С. С. и на 200 000 лв. за ищеца С. С., в какъвто смисъл се предявяват и осъдителни искове срещу ответника, ведно с лихвата върху главниците от датата на смъртта на наследодателя им – 23.11.2024 г., до окончателното изплащане на сумите.

В съдебно заседание ищците се представлява от адвокат, който поддържа исковете, сочи доказателства и моли за уважаването им, като претендира присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на насрещната страна.

2

Правното основание на предявените при условията на обективно съединяване искове е чл. 432 вр.чл.429 КЗ и чл. 86, ал.1 ЗЗД.

В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество е оспорило исковете. Не е оспорило, че е страна по сключена застраховка „Гражданска отговорност“ за процесното МПС съгласно полица BG/30/124001226709 със срок на валидност до 16.04.2025 г., както и че пред него е била депозирана на 14.04.2025 г. претенция от ищците за изплащане на застрахователно обезщетение по реда на чл.380 КЗ, по която е била образувана щета и по която липсва плащане, но сочи, че липсата на плащане не е по вина на ответника, а по вина на ищците, които не са посочили банкова сметка за плащане и всички изискуеми документи, както изискват разпоредбите на КЗ. Предявените искове се оспорват изцяло по основание и размер със следните възражения: не са представени доказателства, че причинените на наследодателя на ищците вреди са от описаното в исковата молба ПТП, респ. че от описаното ПТП са причинени каквито и да било вреди на починалия; оспорва се причинноследствената връзка между тези вреди и процесното ПТП, както и вината на водача на лекия автомобил, за който се твърди, че ударът е бил непредотвратим, тъй като с виновното си поведение пострадалият сам е станал причина за настъпване на процесното ПТП - при ограничена видимост е препречил пътя, навлязъл е в траекторията на автомобила, движел се е по пътното платно, навлязъл е внезапно, без да се съобрази с движението и скоростта на приближаващото ППС при ограничена видимост – в тъмната част на денонощието, с тъмни дрехи, като водачът не е могъл да предвиди появата му; нарушил е чл.113, ал.1 и сл. ЗДвП, напуснал е неправомерно местопроизшествието; липсвали доказателства за механизма на настъпване на ПТП-то и не били изяснени причините за настъпването му; алтернативно се сочи, че ПТП-то е причинено при висока степен на съпричиняване на резултата от пострадалия – 90%. Оспорват се твърденията за търпени от ищците неимуществени вреди, за техния интензитет и продължителност.

Оспорва се твърдението, че съС.ието на ищеца С. С. след смъртта на баща му се е влошило и се твърди, че това лице не е в съС.ие да осъзнае случващото се около него и да прояви страдание в тази връзка. Претенциите се оспорват и като изключително завишени по размер, в противоречие с принципа за справедливост, визиран в чл.52 ЗЗД. Исковете се оспорват като недоказани и поради факта, че ищците не са доказали търпени болки и страдания от смъртта 3 на баща си и че са били в близки отношения с него. Изцяло се оспорват претенциите за присъждане на законна лихва като акцесорни такива, предвид неоснователност на главните искове, както и поради това, че ищците не са представили всички изискуеми документи по застрахователната преписка и съгласно чл.497 вр.чл.496 и чл.106 КЗ, лихва в този случай не се дължи.

В с.з. ответникът изпраща процесуален представител, който сочи доказателства, претендира отхвърляне на исковете, респ. частичното им уважаване с отчитане приноса на починалия в размер на 90 %, както и присъждане на разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 евро. Прави възражение за прекомерност на възнаграждението на адвоката на насрещната страна.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид исковата молба, становището на ответника по нея, събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа страна следното:

От събраните по делото доказателства се установява, че ищците са наследници по закон /синове/ на С. С. К., който на 22.11.2024 г. е участвал в ПТП в гр. Бургас, на ул. „Пирин“ № 1, като е бил прегазен от л.а. марка „Мицубиши“ с рег.№ ***, управляван от С. Г. Х.. От заключението на СМЕ /л.139/ става ясно, че веднага след инцидента лицето е било прието в „УМБАЛ Бургас“ АД с диагноза „алкохолна интоксикация“ с множество счупвания на ребра, в пияно и неадекватно съС.ие, неконтактен, като същият бил клошар и многократно бил приеман и друг път в реанимация със същата диагноза.

Пациентът е бил приет в занемарено и тежко общо съС.ие, с множество охлузни рани по тялото; същият бил интубиран и впоследствие на 23.11.2024 г. настъпила смъртта му, като непосредствената причина за същата е тежката съчетана гръдна травма с травма на опорно-двигателния апарат. Отбелязано е фигурално кръвонасядане, наподобяващо рисунък на автомобилна гума по дясно бедро с подлежащо дълбоко кръвонасядане и оформяне на мекотъканен джоб, кръвонасядане на меките тъкани на гръден кош, също с оформяне на мекотъканен джоб. Всички увреждания били получени в резултат на удар, притискане и тангенциално действие със или върху твърди тъпи и тъпоръбести предмети с наличие на контактуващи елементи, наподобяващи 4 рисунък на автомобилна гума. Травмите, довели до смъртта на К., се сочи да стоят в пряка причинно-следствена връзка с претърпяното ПТП и да са получени от него прежизнено, с оглед наличните кръвонасядания около всяко едно от тях.

В с.з. на 02.04.2026 г. в.л. М. уточнява, че съдейки от травмите, пострадалият е лежал на пътното платно и е бил прегазен с една от автомобилните гуми.

Разпитан е св. У., очевидец на инцидента, който се е возил на предна дясна седалка в процесното МПС. Същият сочи, че било към 20:30 ч., тъмно, пътят не бил осветен в посока движението на автомобила. Инцидентът станал на ул. „Дунав“ в кв. „Мина Черно море“ в гр. Бургас, на завоя към ул.

„Пирин“. Пътниците не видели никой да стои на тротоара, водачът се движел със скорост около 10 км/ч. Автомобилът първо спрял на автобусната спирка на ул. „Дунав“, за да остави един от пътниците, и след това с ниска скорост потеглил към ул. „Пирин“, а завоят към тази улица бил непосредствено след спирката. Завивайки към ул. „Пирин“ надясно и потегляйки по тази улица, почти веднага след завоя, на 5-6 метра от него усетили, че автомобилът преминал през неравност. Спрели, слезли и видели стърчащи отстрани на автомобила крака. Попитали човека дали е добре, той не бил съвсем адекватен, тъй като бил пиян. Бил легнал по средата на пътното платно, облечен с черни дрехи, имало около 2-3 м разС.ие между левия тротоар и лявата част на автомобила, а отдясно имало разС.ие колкото да мине още един автомобил. Водачът взел завоя по-външно, тъй като веднага след завоя, от дясната страна, имало паркиран автомобил. Св.У. сочи, че познава починалия, бил бездомник, винаги миришел на алкохол, както било и в деня на инцидента.

На въпросите, които му задавали, отговарял завалвайки и нищо не му се разбирало, поради което свидетелят прави извод, че е бил пиян.

Св.Т., който също познавал К., потвърждава казаното от св. У., че починалият е бил алкохолик и бездомник. Твърди, че поС.но лежал по улиците, че той лично често пъти го е местил оттам. В разговорите си с К. последният не му е споделял, че има деца, а само че жена му го е изоставила.

Свидетелят не го е виждал с мобилен телефон, не е чувал да е ходил по родния си край, нито е виждал негови близки в квартала да го посещават. К. е нямал дом, а живеел при различни хора, които го взимали от съжаление, но после го 5 освобождавали. Св.Т. казва, че е виждал К. често да стои на ъгъла до училището, откъдето свидетелят взима всеки ден своята внучка, сам или в компания на други пиел алкохол. Последно като го видял, К. бил мъртво пиян, легнал по средата на уличното платно на място, където минавал автобус, и пак се наложило свидетелят да го издърпа на тротоара. Потвърждава, че има улично осветление в процесния участък, но че е много лошо, улицата била много изоставена.

Св.М., служител в полицията, посетил местопроизшестието, заявява, че вдясно на самия завой на ул. „Дунав“ към ул. „Пирин“ има контейнери и че пострадалият бил легнал на платното за движение между тези контейнери, облечен с тъмни дрехи, в съзнание и миришел на алкохол.

Св.Т. заявява, че живее в квартала и многократно е виждала пострадалия да лежи на пътното платно, като дори й се е налагало да го заобикаля или да спира, докато шофира. Бил е в нетрезво съС.ие, скитник.

Св.П., чиято майка живее на ул. „Пирин“, дава показания за това как в деня на инцидента К., който бил от години бездомен и с проблеми с алкохола, е бил пиян, неконтактен, седнал на тротоара в близост до мястото, където впоследствие е станал инцидентът. Многократно се е случвало К. да заспива на платното за движение и полицейска кола да го прибира. Участъкът, където е станало процесното ПТП, бил 90-градусов завой с никаква видимост, особено ако някой е легнал на пътя. Уличното осветление осветявало ул.