Решение № 97 от 11.12.2023, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 97 гр. Бургас, 08.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Анг. Синков

Членове:

Светла М. Цолова

Даниел Н. Марков при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова в присъствието на прокурора К. Г. К. като разгледа докладваното от Даниел Н. Марков Въззивно наказателно дело от общ характер № 20232000600082 по описа за 2023 година С присъда №7 от 07.03.2023г., постановена по НОХД№350/2022г., Сливенският окръжен съд е признал подсъдимия Х. А. Х. от гр. Сливен, ЕГН ********** за виновен в това, че на 21.11.2021 г. в с. Крушаре, общ.

Сливен, при управление на МПС - лек автомобил „Мерцедес ЦЛС 500”, с рег.

№ ** **** **, нарушил правилата за движение по пътищата, а именно: по чл.21, ал.1 и по чл.23, ал.1 от ЗДвП и умишлено причинил смъртта на П. Д.ов Д., ЕГН ********** и средна телесна повреда на Д. П. Д. ЕГН **********, изразяваща се в „разстройство на здравето, временно опасно за живота“ и в „проникващо нараняване на черепната кухина“, поради което и на основание чл.342 ал.3 б.”в” предл.1, вр. б.“б“ предл.1, вр. ал.1 от НК, вр. с. чл. 55 ал.1, т.1 от НК го осъдил на седем години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим в Затвор. На основание чл.342, ал.4, изречение второ от НК лишил подсъдимия от правото да управлява моторно превозно средство завинаги. Съдът е приспаднал на основание чл. 59, ал.1, т.1 от НК времето, през което по воденото наказателно производство подсъдимият е бил по делото с мярка за неотклонение „задържане под стража“, считано от 22.11.2021 година и с мярка за неотклонение „домашен арест“, считано от 1

27.05.2022г.

Със същата присъда подсъдимият е осъден да заплати на частния обвинител Д. П. Д., направените по делото разноски в размер на 3 000 лева, както и да заплати в полза на държавата направените деловодни разноски от досъдебното и съдебно производство.

Съдът се е разпоредил и с веществените доказателства, като е постановил след влизане в сила на присъдата двете МПС - лек автомобил „Опел Астра“ рег.№ ** **** ** и лек автомобил „Мерцедес ЦЛС 500”, рег.

№ ** **** **, след влизане в сила на присъдата да се върнат на собствениците им.

В срока по чл.319, ал.1 от НПК срещу присъдата са постъпили въззивен протест от прокурор при Сливенската окръжна прокуратура и въззивни жалби от защитниците на подсъдимия и от повереника на частния ищец.

В жалбата на защитниците - адв.К. и адв.Н., се заявява неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на присъдата, а наложените наказания - несправедливи. Иска се при условията на алтернативност, въззивният съд да отмени присъдата и върне делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане; или да измени присъдата, като преквалифицира извършеното от подсъдимия деяние в престъпление по чл. 343, ал. 1, б.“в“, предл. 1 от НК и му наложи справедливо и съобразено с целите на закона наказание.

С жалбата, депозирана от повереника на частния обвинител се атакува санкционната час от присъдата, като са развити доводи за отсъствие на изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства, които да обусловят приложението на чл.55, ал. 1 от НК. Според повереника при индивидуализацията на наказанието СлОС не е съобразил високата степен на обществена опасност на деянието и дееца, с оглед конкретно проявените му характеристики и престъпен резултат, липсва самопризнание на подсъдимия, съжалението е заявено формално, младата възраст и чистото съдебно минало не са изключителни обстоятелства по смисъла на чл.55 от НК, но дори да са налице обстоятелствата, които смекчават отговорността на подсъдимия, те не са нито многобройни, нито изключителни. Моли се за изменение на присъдата, като на основание чл.334, т.2 от НПК, във вр. с чл.337, ал.2, т. 1 от НПК въззивният съд да постанови решение, с което да увеличи размера на 2 наложеното наказание лишаване от свобода към максималния възможен размер от 20 години, което единствено би могло да реализира целите на наказанието по чл.36 от НК.

Според внесения от прокурора протест, първоинстанционната присъда е неправилна, в частта й относно отмереното на подс.Х. Х. наказание лишаване от свобода. Излагат се съображения, че първата инстанция неправилно е оценила обстоятелствата от значение за размера на наказателната отговорност, като напълно е игнорирала и не е съобразила установените по делото отегчаващи отговорността обстоятелства, а отчетените смегчаващи обстоятелства не са с такава относителна тежест, която да обоснове приложението на чл.55 от НК и това е довело до налагане на явно несправедливо занижено наказание. С протеста се предлага БАС да измени присъдата на СлОС, като отмени приложението на чл.55 ал.1 т.1 от НК и увеличи наложеното на подсъдимия наказание от седем години на петнадесет години лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим

Представителят на Апелативна прокуратура-Бургас в съдебно заседание поддържа изцяло протеста и подробно развива доводите, изложените в него.

Намира, че приетата за установена фактическа обстановка съответства на събраните доказателства и за правилен извода, че са осъществени всички признаци от обективния и субективния състав на престъплението по чл. 342, ал. 3, б. „в“, предл. 1, вр. б. „б“, предл. 1, вр. ал.1 НК. Неправилна, според прокурора, е преценката на СлОС за наличие на предпоставките за приложение на чл.55 от НК, поради което предлага протеста да бъде уважен, като на подсХ. се определи наказание по реда на чл. 54 НК, в рамките на предвидената санкция и при баланс на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства. Излага становище за основателност на въззивната жалба на повереника на частния обвинител, в частта й срещу приложението на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, а жалбата на защитника намира за неоснователна.

В съдебните прения пред въззивния съд, повереникът на частния обвинител поддържа въззивната жалба, по изложените в нея доводи. Моли първоинстанционната присъда да бъде изменена, като въззивният съд наложи на подсъдимия възможно най-високият предвиден размер на наказанието 3 лишаване от свобода, а именно 20 години. Претендират се направените пред въззивната инстанция разноски .

Частният обвинител Д.Д. настоява за справедливост.

Участващият във въззивното производство защитник на подсъдимия адв.К., поддържа исканията си от въззивната жалба. Развива съображения, според които инкриминираното ПТП се дължи на непредпазливо поведение на подсъдимия, като се възразява срещу възприетата от СлОП и СлОС позиция, според която ПТП, е извършено при евентуален умисъл. Основен акцент поставя върху отказа на съда да обсъди предхождащото ПТП агресивното поведение на пострадалите, преследващи с техния автомобил автомобила на подсъдимия. Определя като основната причина за случилото се частния обвинител, който заедно със сина си търсил сметка на подсъдимия за поведението му към неговата бивша приятелка. Според защитника при обсъждане на субективната съставомерност на извършеното, извън вниманието на първия съд са останали доказателства, установяващи обстоятелства, които са от решаващо значение за отговорността на подсъдимия. Не е съобразено заключението на тройната АТЕ, според която и двата автомобила са нарушили ЗДвП, само че, непосредствено преди удара, а и преди това, действията на подсъдимия са били насочени единствено и само да изпревари лекия автомобил на пострадалия. Счита че, фаталния удар е настъпил не защото подсъдимият го е предизвикал умишлено, а заради това, че водачът на лекия автомобил „Опел Астра“- пострадалият Д., е нарушил в този момент многократно ЗДвП- бил е без колан, говорил по телефон, не е задействал спирачната система, увеличава скоростта, пречи на подсъдимия да извърши маневра изпреварване. Подчертава, че подсъдимият се признава за виновен, че по непредпазливост е причинил вредоносния резултат. Като довод за проявената непредпазливост , без значение дали умишлено е нарушил правилата за движение, посочва, че самият подсъдим има доверие на много надеждния автомобил, който е управлявал, многократно е изпадал в такива ситуации и го е управлявал в момента на инцидента с увереността, че той може да предотврати всякакви вредоносни последици. Настоява БАС да отмени първоинстанционната присъда и върне делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд или да измени присъдата, като преквалифицира извършено от подсъдимия деяние на такова по чл. 343, ал. 1, б.“в“, предл.1 от НК и да наложи справедливо наказание.

4

В своя лична защита подсъдимият се присъединява към изложеното от защитника му.

В правото си на реплика частния обвинител изразява категоричното си несъгласие с тезата на защитника и настоява, че именно поведението на подсъдимия е било агресивно.

В последната си дума подсъдимият моли за справедливост и за преквалифициране на деянието му като извършено по непредпазливост.

След като прецени изложените в жалбата доводи, становищата на страните и провери изцяло правилността на обжалвания съдебен акт, Бургаският апелативен съд намери за установено следното:

Първоинстанционният съд е положил нужните усилия за да събере пълния обем доказателствени материали, необходими за обективното и всестранно изясняване на делото от фактическа страна. Въз основа на така събраните и проверени в хода на първоинстнационното съдебно следствие доказателства и след цялостния анализ на доказателствената съвкупност, настоящият състав на въззивния съд намира за безспорно установена следната относима към предмета на делото фактическа обстановка:

Подс. Х. А. Х. от гр. Сливен е правоспособен водач на МПС категория „В“ от 2015г., а от 2018г. и категория „С“. Видно от справка на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР - Сливен(л.92,т.1 то досъд.п.), от 2017г. до 2021г. подсъдимият е бил наказван по административен ред като водач на МПС за допуснати нарушения на правилата за движение по пътищата общо седем пъти, като четири от нарушенията са извършени през 2021г.

Вечерта на 20.11.2021г., подс. Х. бил с приятели в дискотека „Делийт“ в гр. Сливен. Там той опипал по задните части свид. В. В., която му ударила шамар и се оплакала на управителя на заведението. Малко след възникналото пререкание, подс. Х. и приятелите му си тръгнали от дискотеката.

Свид.В. била приятелка на пострадалия П. Д., който от нейни коментари в социалните мрежи узнал за случилото се. В неделя преди обяд П. Д. й писал, а по-късно й изпратил екранна снимка на разговора си по „Месинджър“ с подсъдимия, с когото се уговорили да се видят същия ден.

На въпрос на подсъдимия защо иска де се видят, пострадалият П.Д. му отговорил: „Тъй бе.“ Уговорката между постаралият П. Д. и подсъдимия била 5 да се срещнат на 21.11.2021г в кв. „Диньо Дачев“ (ДЗС „Диньо Дачев“ ) в гр.

Сливен, когато първият се върне от с.Жеравна, където празнувал рожден ден на приятел. Около обяд на същия ден свид.Д. Д., баща на П. Д., се обадил на свид.В., която му казала, че е разказала на майка си за случилото се.

След като се върнал в гр. Сливен, следобед, пострадалият П. Д. помолил баща си да го откара с до кв. „Диньо Дачев“ на гр. Сливен за срещата с подсъдимия. Двамата се отпътували с лек автомобил„Опел Астра“, рег. № ** **** **, управляван от свид. Д. Д. и собственост на неговата балдъза.

Пристигайки на мястото на уговорената среща, пострадалият П. Д. се обадил на подс. Х., а той му казал, че ако желае да се видят, трябва да отиде в с.

Крушаре, общ. Сливен. Подсъдимият и брат му - свид . Х. Е. вече пътували към с.Крушаре, където свидетелят Е. имал къща. Подс. Х. управлявал лек автомобил „Мерцедес ЦЛС 500”, с рег.№ ** **** **, собственост на Г. Р., а свид. Х. Е. - лек автомобил „Ауди А6“. Баща и син Д.и също потеглили към с.Крушаре, като автомобила продължил да се управлява от свид.Д. Д.. По пътя настигнали автомобила на подсъдимия, разпознат от пострадалия П.Д..

Свид.Д.Д., предприел неговото изпреварване, но когато двата автомобила се изравнили, подсъдимият рязко ускорил скоростта си. Свид. Д. Д. продължил да се движи зад управлявания от подс. Х. лек автомобил. Подсъдимият се обадил на брат си и му казал, че го следи и притиска друг лек автомобил.