Определение № 3736 от 08.08.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3736 гр. Варна, 08.08.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседА.е на осми август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова мл.с. Бойко Ал. Мачорски като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно гражданско дело № 20253100500307 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Образувано е по молба с вх. № 14664/22.05.2025 г. от А. П. Д. за изменение на решение № 436/22.04.2025 г. по в. гр. д. № 307/2025 г. по описа на ВОС в частта за разноските, като в нейна полза бъдат присъдени разноски за въззивната инстанция в размер на 500 лева, платени за правна защита и съдействие по подаване на отговор на въззивната жалба на насрещната страна.

В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК е постъпил отговор от В. Г. Т., чрез адв. М. Д..

Изразява становище за допустимост но неоснователност на молбата.

Молбата е процесуално допустима. Заявена е в законоустановения срок от страна с присъщ правен интерес, която е представила списък по чл. 80 от ГПК (л. 157). Следва разглеждането й по същество.

От фактическа страна се установява следното:

Въззивното производство за проверка на решение № 2429/26.06.2024 г. по гр. д. № 7908/2023 г. е инициирано по въззивни жалби вх. № 57668/16.07.2024 г. на В. Г. Т., чрез адв.

М. Д. и вх. № 62420/01.08.2024 г. от А. П. Д., чрез адв. Е. Е.. В. Т. е подал и частна жалба срещу определение № 12198/28.10.2024 г. по гр. д. № 7908/2023 г., постановено в процедура по чл. 248 от ГПК.

По преписките по жалбите са постъпили отговор на въззивна жалба с вх. № 65786/14.08.2024 г. и отговор на частна жалба с вх. № 94307/21.11.2024 г. от А. П. Д., чрез адв. Е. Е., както и отговор на въззивна жалба с вх. № 77422/30.09.2024 г. от В. Г. Т., чрез адв.

М. Д..

В хода на проведеното на 24.03.2025 г. открито съдебно заседА.е по делото В. Т. е представил препис от договор за правна защита и съдействие от 18.07.2024 г. с адв. Д..

Договорено е възнаграждение в размер на 700 лева, платено по банкова сметка на същата 1 дата с основА.е въззивно обжалване на решение по гр. д. №7908/2023 ВРС. /л.154-156/. А. Д. е представила договор за правна защита и съдействие, сключен с адв. Е. на 23.07.2024 г., от който е видно, че за изготвяне и подаване на въззивна жалба по гр. д. № 7908/2023 г. на ВРС е платена в брой сумата от 400 лева. Представен е и ДПЗС с адв. Е. от 13.08.2024 г., въз основа на който в брой е платена сума в размер на 500 лева за отговор на въззивна жалба по гр. д. № 7908/2023 г. на ВРС /л. 158/.

С решение № 436/22.04.2025 г., постановено по настоящото дело ВОС е потвърдил решение № 2429/26.06.2024г. по гр. д. № 20233110107908 на 51-ви състав на ВРС в обжалвА.те му части и определение № 12198/28.10.2024г. по гр. д. № 7908/2023г. на ВРС.

Приел е докладвА.те по – горе въззивни и частна жалби за неоснователни. Разноски на стрА.те не са присъдени предвид отхвърлянето на въззивните жалби на двете стрА.. По отхвърлената частна жалба не са присъдени разноски на насрещната страна, доколкото не са посочени такива в договора за правна защита и съдействие.

Налагат се следните правни изводи:

Молбата е основателна.

ОсновА.е да се допусне изменение на решението в частта за разноските е налице в случаите, когато съдът е допуснал грешка, изразяваща се в нарушаване на правилата за присъждане на разноските, например поради неправилно изчисляване на размера или погрешно кредитиране на представени доказателства за направени разноски, а също, когато липсва или е налице непълно произнасяне по искането или когато не е съобразено поради пропуск изявено възражение за намаляване поради прекомерност.

В случая съдът е пропуснал да съобрази, че на А. П. Д. се следват разноски в доказА.я им размер на основА.е чл. 78, ал.3 от ГПК за успешната й защита срещу неоснователната въззивна жалба, подадена от В. Г. Т..

Страната е представила два договора за правна защита и съдействие, в които са диференцирА. разноските й за подадената от нея въззивна жалба и за защитата й по въззивната жалба на насрещната страна. Съгласно съществуващата практика – разноските, относими към защитата срещу подадената от другата страна въззивна жалба /каквито са направените за подаване на отговор/, подлежат на присъждане по правилата на чл. 78 ал. 1 и ал. 3 от ГПК. Този извод следва както от определението за разноските като направени от страната разходи по водене на производството, така и от обстоятелството, че възнаграждението за един адвокат включва различен обем услуги /подаването на въззивна жалба и на отговор на въззивна жалба са разгрА.чени като отделни услуги/ и факта, че в ГПК е предвидено тяхното заплащане съобразно уважената част на иска. /Така в о пределение № 487 от 23.12.2016 г. по ч. гр. д. № 5320 / 2016 г. на ВКС, 3-то ГО, определение № 4139 от 19.09.2024 г. по ч. гр. д. № 2906 / 2024 г. на ВКС, 4-то ГО и др./ Молбата с правно осн. чл. 248 от ГПК е основателна. Решение рег. № 436/22.04.2025г. следва да бъде изменено в частта за разноските. В. Т. следва да бъде осъден да заплати на А.

2

Д. разноски за въззивната инстанция в размер на 500.00лв.

Мотивиран от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ решение № 436/22.04.2025 г., постановено по в. гр. д. № 307/2025 г. по описа на ВОС в частта за разноските, на осн. чл. 248 от ГПК, като:

ОСЪЖДА В. Г. Т., ЕГН ********** с адрес в гр. Варна, ж. к. „Възраждане“ № 45, вх.

7, ет.6, ап. 17 да заплати на А. П. Д., ЕГН **********, с адрес в гр. Варна, ул. „Петър Алипиев“ №9, ет.5, ап. 26 сумата от 500 /петстотин/ лева, представляваща разноски за въззивното производство, на основА.е чл.78, ал. 3 от ГПК.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване на основА.е чл. 248, ал.3 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3