Решение № 416 от 15.03.2023, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно гражданско дело 2226/2022
- Вид
- Решение № 416
- Подписан
- 15.03.2023
- Състав
- Мариана Георгиева Карастанчева, КРИСТИЯН АНТОНИЕВ ПОПОВ, Пламена Костадинова Георгиева Върбанова
Цитирани разпоредби
- чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 236, ал. 1 т. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 260-261 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 260-261 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 271 · Граждански процесуален кодекс
- чл.225, ал.1 · Кодекс на труда
- чл. 228 ал.1 · Кодекс на труда
- чл.328, ал.1, т.2 · Кодекс на труда
- чл.329 · Кодекс на труда
- чл.329, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.344, ал.1, т.2 · Кодекс на труда
- чл.344, ал.1, т.3 · Кодекс на труда
- чл.62, ал.5 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 416 гр. Бургас, 14.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Мариана Г. Карастанчева
Членове:
Пламена К. Г. Върбанова
Кристиян Ант. Попов при участието на секретаря Ани Р. Цветанова като разгледа докладваното от Кристиян Ант. Попов Въззивно гражданско дело № 20222100502226 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. чл. 258 и сл. ГПК. Образувано е по въззивна жалба подадена от "Архитектурно и Строително Бюро - Хелвеция" ЕООД, ЕИК 121523769, представлявано от Управителя - Даниела Георгева чрез адв. Александра Кукушева, срещу Решение № 2182/10.10.2022г. по гр. д.
2433/2022 г. по писа на РС Бургас, с което е признато за незаконно уволнението на М. В. М. с ЕГН *****, извършено със Заповед № 43/21.03.2022 г. на управителя на „Архитектурно и строително бюро – Хелвеция” ЕООД, с която трудовото му правоотношение е прекратено на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ – поради съкращаване на щата, и на основание чл.344, ал.1, т.1 КТ е отменена Заповед № 43/21.03.2022 г. на управителя на „Архитектурно и строително бюро – Хелвеция” ЕООД, като незаконосъобразна; на основание чл.344, ал.1, т.2 КТ М. В. М. е възстановен на заеманата от него преди уволнението длъжност **** в Отдел ****** на „Архитектурно и строително бюро – Хелвеция” ЕООД и работодателя е осъден да заплати на М. В. М. сумата в размер на 10 764.66 лв. (десет хиляди седемстотин шестдесет и четири лева и шестдесет и шест стотинки), представляваща обезщетение по чл.225, ал.1 КТ, определено в размер на брутното трудово възнаграждение от 1 794.11 лв. на месец, за период от шест месеца, през който е останал без работа вследствие незаконното уволнение, считано от 22.03.2022 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 18.04.2022 г. до окончателното изплащане. Със същото решение разноските са присъдени в полза на работника.
1
Жалбоподателят излага съображения, че са налице съществени процесуални нарушение допуснати от първоинстанционния съд. Не бил спазен срока за постановяване на решението, а в съобщението за изпращане на препис от решението била посочена дата, от която тече срока за обжалване, към която актът не бил все още постановен. Поради това била нарушена разпоредбата на чл. 236, ал. 1 т. 8 ГПК, съгласно който решението следва да съдържа информация подлежи ли решението на обжалване, пред кой съд и в какъв срок. Първоинстанционният съд погрешно бил преценил, че подборът е извършен незаконосъобразно, тъй като свидетелите не дали конкретни примери за нарушения на ищеца М.М.. Свидетелите с показанията си изцяло били потвърдили установеното с документите за подбора, а именно, че са установени данни за по-трудна и лоша комуникация относно служителя М.М., а не били установени никакви оплаквания и подобни констатации за другите служители, участници в подбора. Твърди се, че първоинстанционния съд няма право да прави преценки кой служител отговаря на нуждите на работодателя и изхождайки от това, че нямало конкретни примери за конкретни нарушения, да взема решение, че служителят отговаря на нуждите на работодателя. Аргументирана е тезата, че съдът е длъжен да провери проведен ли е подбор по критериите в КТ, а не да упражнява правомощия с които разполага единствено работодателя, като предпочете един служител за сметка на друг, без да е нужно да се доказват дисциплинарни нарушения за целите на подбора. Цитирана е съдебна практика на ВКС. Изложени са съображения, че съдът неправилно е определил и размера на обезщетението, което е присъдил на ищеца, тъй като били включени други възнаграждение извън основното трудово възнаграждение и допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер. Твърди се, че не са събрани никакви доказателства, че сумите, над основната работна заплата в размер на 617,50 лв. и допълнителното възнаграждение за трудов стаж и професионален опит в размер на 114,86 лв., имат постоянен характер. Моли се за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново такова. Претендират се разноски.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба подаден от М. В. М., чрез своя процесуален представител, в който въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Аргументира се становището, че съдебното решение напълно съответства на събраните гласни и писмени доказателства и е съобразено със законовите и нормативни изисквания, поради което бил правилен извода, че е извършен незаконосъобразен подбор и последвало неоснователно прекратяване на трудовото правоотношение.
Изводите на районния съд били в съответствие с постановките на ТР № 3 от 16.01.2012 г. по т.д. № 3/2011 г. ОСГК ВКС, според което при въведен в исковата молба довод за нарушения на извършения подбор по чл. 329, ал.1 КТ, първоинстанционния съд бил длъжен да извърши проверка доколко възприетите от работодателя оценки при подбора отговарят на действително притежаваните от работника трудови качества. Изложени са съображения, че оценката на комисията по подбор почива не на качеството и резултатите от престирания труд, а на субективно възприятие за оценяваните служители.
2
Аргументирано е становището, че сумата на обезщетението е определена правилно и в съответствие с разпоредбата на чл. 228 ал.1 КТ - на базата на брутното трудово възнаграждение, получено от работника за месеца, предхождащ уволнението му. Моли се за потвърждаване на обжалваното решение и се претендират разноски.
Въззивната жалба е допустима, подадена в законовия срок и отговаряща на изискванията на чл. 260-261 ГПК.
При служебната проверка по чл. 269 ГПК, въззивният съд констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което жалбата следва да бъде разгледана по същество.
Съдът като прецени материалите по делото, прие следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по исковата молба на М. В. М. срещу „Архитектурно и строително бюро – Хелвеция” ЕООД.
Ищецът твърди, че на основание сключен между страните трудов договор е работил в ответното предприятие на длъжността ****, като трудовото му правоотношение е прекратено със заповед № 43/21.03.2022 г. на ответния работодател на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ – поради съкращаване на щата. Оспорва уволнението си, като счита, че заповедта е незаконосъобразна, като излага съображения за допуснато нарушение на чл.329 КТ при извършване на подбор, тъй като не става ясно какви са мотивите на комисията и работодателя за притежаваната квалификация и ниво на изпълнявана работа от всеки служител на длъжността ******, поради което се счита, че подпора е извършен незаконосъобразно и в противоречие с чл.329, ал.1 КТ. Навеждат се доводи, че ищецът е работил при ответника от много години, качествено и срочно е изпълнявал трудовите си задължения, не са му налагани дисциплинарни наказания и винаги е бил прецизен и стриктен към възложените му задачи.
Постъпил е писмен отговор от страна на ответното предприятие „Архитектурно и строително бюро – Хелвеция” ЕООД, с който предявените искове се оспорват като неоснователни, като се излагат съображения, че при прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца е спазена законовата процедура и уволнението е законосъобразно.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства прие за установено следното от фактическа страна :
По делото не се спори, че страните са се намирали в трудови правоотношения, като с трудов договор от 26.07.2019 г. (л.49) ищецът М. В.
М. е бил назначен на работа в „Архитектурно и строително бюро – Хелвеция” ЕООД на длъжността ****, с място на работа Отдел ***** – г**** и основно месечно трудово възнаграждение в размер на 610 лв., допълнително възнаграждение за продължителна работа от 0,6 % за всяка прослужена година трудов стаж, както и допълнително възнаграждение по преценка на работодателя. Договорът е би сключен със срок за изпитване, като не се спори, че след изтичането му същият се е трансформирал в безсрочен трудов договор.
3
Трудовото правоотношение на ищеца е прекратено от работодателя със заповед № 43/21.03.2022 г. на управителя на „Архитектурно и строително бюро – Хелвеция” ЕООД, считано от 22.03.2022 г., на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ – поради съкращаване на щата, която е връчена на ищеца на същата дата. Видно от представеното удостоверение от ТД на НАП-Бургас, след прекратяване на 22.03.2022 г. на трудовия договор на М. М. няма подадени уведомления по чл.62, ал.5 КТ за сключени трудови договори с друг работодател. По това обстоятелство всъщност не се и спори между страните.
Със заповед № 41/07.03.2022 г. работодателят е утвърдил ново щатно разписание на длъжностите ******, в сила от същата дата. По делото е представено щатното разписание до 06.03.2022 г. (л.19), съгласно което длъжностите ****** са следните: Охранители София – 19 бр., Ръководител звено – 1 бр., Охранители Плевен – 12 бр., Охранители Пловдив – 8 бр., Охранители Варна – 2 бр., Охранители Бургас – 7 бр. Представено и новото щатно разписание в сила от 07.03.2022 г. (л.18), съгласно което бройките на длъжността ****** се запазват същите, както по старото щатно разписание, единствената промяна е в бройките на Охранители Бургас, които намалени и вече са 6 бр., т.е. съкратена е 1 щатна бройка.
Със заповед от 08.03.2022 г. работодателят е наредил да се извърши подбор по чл.329, ал.1 КТ на служителите на длъжност ****** в г****, поради съкращаването на на щата с 1 бр. наети лица, заемащи тази длъжност, които са: Д.М.Ж., Д.К.К., З.Д.И., М. В. М., П.Ж.Г., Р.Г.А. и С.М.Ж.. Със същата заповед е определена комисия за извършване на подбора в посочен състав, която да оцени служителите по показателите, критериите и начина, посочени в Приложение 1 към заповедта, като при формиране на оценката да все вземат предвид квалификацията и нивото на изпълнение на възложената работа на служителите, като са описани показателите, по които да се извърши оценяването.
Представен е и Протокол от 08.03.2022 г. на комисията за извършване на подбор по реда на чл.329, ал.1 КТ, с който в съответствие със зададените от работодателя критерии е провела процедура по подбор, при който след цялостна съпоставка на професионалните и лични качества на оценяваните служители комисията е решила, че съкратеният служител следва да бъде М.
В. М..
По делото са разпитаните свидетели И.Р.Д. и И.В.Б. (служители на ответното дружество), които са участвали в комисията, извършила подбора по чл.329 КТ. Св.Д. заявява, че информацията за извършване на подбора е събрал от разговори с колеги, с медицинския персонал и служители, както и лични впечатления. Заявява, че не е имал добра комуникация с ищеца, тъй като е научавал неща от други места, вместо от ищеца, някой път се поставяли задачи от персонала на охраната и той не ги е изпълнявал, но св.Д. не може да даде пример за това. Заявява също, че екипът като цяло е добър и се справял с всички задачи и всички служители отговарят на изискванията за заемане на длъжността, като ищецът се справял отлично със задачите си, отношенията между него и персонала на болницата били добри, не може да каже дали е имало оплаквания против него, нито дали ищецът е проявявал 4 действия, с които да се компрометира авторитета на лечебното заведение, като такива действия не са установени и за другите служители. От показанията на св.Б. се установява, че за поведението и отношението на ищеца комисията е събрала информация най-вече от персонала на болницата.
Свидетелят няма много лични впечатления, но заявява, че ищецът е добър служител.
Разпитан е и свидетелят Е.С.М., който е бивш служител на работодателя и е бил ръководител в отдела на ищеца. От показанията на този свидетел се установява, че въззиваемият е безупречен служител, който бил награждаван от работодателя. Никога не е нарушавал трудовата дисциплина и е участвал в подбора на кадрите. Установява се, че ищецът е бил комуникативен, имал е добри взаимоотношения с останалите служители, като дори и персонала от болницата са се допитвали до него по въпроси свързани с дейността на работодателя. Ищецът действал в работата си адекватно и бързо.