Определение № 660 от 16.10.2024, Окръжен съд - Кюстендил

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 660 гр. Кюстендил, 15.10.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Веселина Д. Джонева

Членове:

Елисавета Г. Деянчева

Мина Цв. Павлова като разгледа докладваното от Мина Цв. Павлова Въззивно частно гражданско дело № 20241500500489 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 413, ал. 2 ГПК.

Образувано е по въззивна частна жалба с вх. № 10239/05.09.2024 г., подадена от „А1 България“ ЕАД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Кукуш“ № 1, представлявано от изпълнителните директори А.Д. и М.М., чрез пълномощника им юрк.

Петър Петков, срещу разпореждане № 4169/21.08.2024 г., постановено по ч. гр. д. № 2060/2024 г., по описа на РС - Кюстендил, в частта му с която е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против длъжника Ю. В. И., ЕГН:

********** за сумата от 727,94 лв., представляваща неустойка съобразно чл. 54.12 от Общите условия към договор за мобилни услуги № 501795123, начислена за едностранно прекратяване на договора по вина на абоната.

В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното определение поради допуснато от първоинстанционния съд нарушение на материалния закон. Поддържа се, че неправилно съдът е приел, че взискателят не е упражнил надлежно правото си на разваляне на процесния договор, тъй като няма данни волеизявление в този смисъл да е достигнало до длъжника. Допълва се, че съгласно общите условия към процесния договор, той се смята за автоматично прекратен при просрочие на задължение, продължило повече от 124 дни. Твърди се, че уговорената неустойка за разваляне на договора формирана като сбор о т три месечни абонаментни такси по техния стандартен размер, без отстъпка, дадената отстъпка от цената на услугите и дадената отстъпка от цената на крайните устройства, не надхвърля присъщите на неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.

Застъпва се, че размерът на уговорената неустойка не е прекомерен, поради което не нарушава принципа на справедливостта. Допълва се, че дължимостта на неустойката и нейният размер зависят от поведението на абоната, като в случай че той заплаща в срок ползваните от него услуги, няма да дължи такава, при преустановяване на плащанията в 1 началото на договора дължимата неустойка ще бъде в по-голям размер, а респективно при преустановяване на плащанията в края на договора неустойката ще бъде в по-малък размер.

Моли се съдът да отмени разпореждането в обжалваната част и да постанови да бъде издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумата от 727,94 лв., представляваща неустойка съобразно чл. 54.12 от Общите условия към договор за мобилни услуги № 501795123, начислена за едностранно прекратяване на договора по вина на абоната. Сочи се, че предвид твърдяната дължимост на неустойката и разноските за заповедното производство се дължат в претендирания от заявителя размер. Претендират се разноски в настоящото производство.

Предвид характера на производството, препис от жалбата не е връчван на насрещната страна.

Частната жалба е процесуално допустима, като подадена срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен акт, в законоустановения срок и от лице, имащо правен интерес от обжалване. Разгледана по същество същата е неоснователна.

Първоинстанционното производство е образувано по заявление по чл. 410 ГПК от „А1 България“ ЕАД, с което се поддържа искане за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист против Ю. В. И., ЕГН: ********** за парични вземания както следва:

239,02 лв. - неплатени суми за предоставени електронни съобщителни услуги по системен партиден номер М6756317 за периода от 25.09.2021 г. до 30.01.2022 г.; 727,94 лв. - неустойка, начислена съобразно чл. 54.12 от Общите условия към договор за мобилни услуги № 501795123, за едностранно прекратяване на договора по вина на абоната; 252,11 лв. мораторна лихва за периода от датата, представляваща първи ден от забавата за плащане по всеки отделен документ до датата, предхождаща датата на депозиране на заявлението, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда 19.08.2024 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сторените разноски – 25 лв. платена държавна такса и 125 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Към заявлението, съобразно изискването на чл. 410, ал. 3 ГПК, са представени:

Информация относно условия за използване на отстъпка от месечна абонаментна такса и бонус мобилен интернет на максимална скорост при онлайн плащане; процесният договор за мобилни услуги № 501795123, подписан на 26.08.2021 г.; анекс към договор № 501795123; допълнение към анекс към договор № 501795123; приемо-предавателен протокол за предоставено крайно устройство; общи условия към договор за мобилни услуги № 501795123.

С разпореждането в обжалваната му част РС - Кюстендил е оставил без уважение искането на заявителя за издаване на заповед за изпълнение за сумата от 727,94 лв., представляваща неустойка съобразно чл. 54.12 от Общите условия към договор за мобилни услуги № 501795123, начислена за едностранно прекратяване на договора по вина на абоната. За да постанови отхвърлителния диспозитив, съдът е приел, че липсват доказателства заявителят да е упражнил надлежно потестативното си право да развали процесния договор, доколкото няма данни волеизявлението му в посочения смисъл да е 2 достигнало до абоната. Приел е също така, че уговорената неустойка за предсрочно прекратяване на договора излиза извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.

При така установеното от фактическа страна, КнОС приема от правна следното:

За да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, заявлението следва да е редовно от външна страна, да отговаря на изискванията на чл.

127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 ГПК - да съдържа всички необходими данни, с оглед индивидуализиране на претендираното в заповедното производство парично вземане, както и да съдържа твърдение за изискуемостта му. Заповедното производство може да има за предмет само съдебно защитими права, във връзка с което разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК предвижда възможност съдът да откаже да издаде заповед за изпълнение, ако искането е в противоречие със закона или добрите нрави, или в условията на т. 3 на същата разпоредба - ако искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това. За наличието на тези отрицателни предпоставки съдът следи служебно, тъй като още на фаза заповедно производство, следва да осъществи защита на по-слабата страна в договорните правоотношения, а именно потребителя.

В конкретния случай искането за издаване на заповед за изпълнение се основава на сключен между страните договор за мобилни услуги, по който на длъжника се предоставя услуга по смисъла на § 13, т. 14 от ДР на ЗЗП и той има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. При това положение съдът следва служебно да прецени дали искането противоречи на закона или добрите нрави или се основава на неравноправна клауза от договора.

Според чл. 143, ал. 1 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.

Видно от договора страните са се споразумели, ако абонаментът по договора за услуги бъде прекратен по инициатива или по вина на абоната преди изтичането на срока за ползване, абонатът да дължи на оператора неустойка в размер на месечните абонаментни такси, дължими за абонамента, за който договорът се прекратява по техния стандартен размер, без отстъпка, като ако абонатът е физическо лице, максималният размер на неустойката за предсрочното прекратяване не може да надвишава трикратния размер на МАТ на срочен абонамент по техния стандартен размер, без отстъпка. Уговорено е, в тази хипотеза, в допълнение към посочената неустойка за предсрочно прекратяване абонатът да дължи на оператора и възстановяване на част от стойността на отстъпките от абонаментните планове и от пазарните цени на крайните устройства, съответстващи на оставащия срок на ползване по съответния абонамент.

При анализа на неустоечната клауза се достига до извода, че са уговорени няколко 3 компонента, които формират размера на една неустойка. За да прецени съответствието на клаузата за неустойка със законовите изисквания, съдът взема предвид компонентите, формиращи пълния размер като държи сметка за какво неизпълнено задължение е уговорена дължимостта . В случая съдът намира, че е налице обоснована вероятност клаузата за неустойка да е неравноправна, тъй като липсва уговорено обезщетение в полза на потребителя при разваляне на договора, в случай на виновно неизпълнение на поети договорни задължения от страна на мобилния оператор. Договорът не само не съдържа реципрочна възможност за абоната да му се дължи неустойка, ако той бъде развален по причина неизпълнени задължения от оператора, но изрично предвижда в т. 7.3., че неустойки за предсрочно прекратяване не се дължат в случаите, когато то се дължи на причини, за които отговаря операторът. По този начин, се нарушава изискването за добросъвестност и се създава значително неравновесие между търговеца и потребителя /последният като икономически по-слаба страна/ по отношение на поетите от всеки един от тях права и задължения с договора, поради което според настоящия състав съществува обоснована вероятност, клаузата въз основа на която търговецът претендира неустойки да е неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП.

Отделно от това, настоящият състав приема за правилно възприетото от заповедния съд, че процесната неустойка, преценена при сключване на договора, съгласно разясненията в т. 3 на Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г., ОСТК на ВКС, е уговорена извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Същата цели единствено неоснователно обогатяване на кредитора, доколкото в договора за едно и също неизпълнение са предвидени няколко различни и едновременно дължими санкции макар и оформени като компоненти на една обща неустойка.

Същевременно посредством допълнителния компонент на клаузата за неустойка, представляващ част от стойността на отстъпките от пазарните цени на предоставените услуги и крайни устройства, съответстващи на оставащия срок на ползване по съответния абонамент, се извършва промяна на съществен елемент от договора, а именно - цената на устройството, съответно услугата, едностранно, без съгласието на потребителя. Правото на оператора да определя отстъпка от цена, е упражнено по негова воля още при сключването на договора, поради което не оправдава последващото едностранно увеличение на цената на устройството/услугата, чрез договарянето на неустойка под формата на извършената отстъпка, тъй като цената следва да се счита за окончателно определена със сключване на договора. Съществува обоснована вероятност тази уговорка да е неравноправна поради противоречие с изискванията за добросъвестност и избягване на значителното неравновесие между правата на търговеца и потребителя по смисъла на чл. 143 ЗЗП. Вероятно е уговорката същевременно да постига и заобикаляне на първоначално обявената и договорена с потребителя цена, което е в противовес с чл. 143, ал. 2, т. 13 ЗЗП.

Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че районния съд правилно и законосъобразно е отказал издаване на заповед за изпълнение за вземанията, предмет на частната жалба, поради което и разпореждането в обжалваната му част следва да бъде 4 потвърдено, като с оглед изхода на делото, частният жалбоподател няма право на разноски за настоящото производство.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 4169/21.08.2024 г., постановено по ч. гр. д. № 2060/2024 г., по описа на РС - Кюстендил в обжалваната част, с която е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, подадено от „А1 България“ ЕАД, ЕИК: *****, срещу длъжника Ю. В. И., ЕГН: ********** за сумата от 727,94 лв., представляваща неустойка съобразно чл. 54.12 от Общите условия към договор за мобилни услуги № 501795123, начислена за едностранно прекратяване на договора по вина на абоната.