Определение № 2808 от 26.10.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2808 гр. Пловдив, 26.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Величка Белева

Членове:

Надежда Дзивкова

Борис Попов като разгледа докладваното от Величка Белева Въззивно частно гражданско дело № 20265300502525 по описа за 2026 година

Производство по чл. 274 ал. 1 т. 1 от ГПК, образувано по частна жалба на ищеца по спора Д. П. Б. срещу протоколно Определение, постановено в открито съдебно заседание от 23.09.2026 г. по гр. д.16 181/2025 г. по описа на РС – Пловдив, с което производството по делото е частично прекратено - по претенцията за отмяна като незаконосъобразна на Заповед № 1 433/28.10.2025 г. за прекратяване на трудовото правоотношение на Б. на основание чл. 330 ал.

2 т. 6 от КТ - с мотив за недопустимост поради липса на предмет.

Жалбоподателят поддържа оплаквания за неправилност и искане за отмяна на обжалваното определение и връщане делото на първоинстанционния съд за разглеждането на претенцията по същество.

Претендира направените за частната жалба разноски - възнаграждение за един адвокат от 300 евро.

Ответникът по частната жалба „ Уника Софтуер - Сървис България „ ЕООД е депозирал отговор за неоснователност на същата. Претендира разноски - заплатеното за защита по нея възнаграждение за един адвокат в размер на 360 евро с вкл. ДДС.

Съдът установи следното:

Частната жалба е в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, ДТ не се дължи / чл. 359 от КТ /, изпълнена е процедурата по чл. 276 от ГПК. Следователно е допустима и ще се разгледа по същество.

Предмет на производството по първоинстанционното гр.д. № 16 881/2025 г. са предявени от частния жалбоподател искове с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1 и т. 3 вр. чл. 225 ал. 1 от КТ - за отмяна като незаконно на дисциплинарното му уволнение, наложено със Заповеди № № 1

1 432/27.10.2025 г. и 1 433/28.10.2025 г. и за осъждането на ответното дружество - работодател да му заплати обезщетение по чл. 225 ал. 1 за оставането му без работа вследствие незаконното уволнение за периода 28.10.2025 г. - 28.04.2026 г..

Установява се, че с първо посочената заповед / № 1 432/27.10.2025 г. / на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „ дисциплинарно уволнение „, а с втората / № 1 433/28.10.2025 г. / е прекратено - поради така наложеното дисциплинарно наказание, трудовото му правоотношение на основание чл.

330 ал. 2 т. 6 от КТ.

За да прекрати производството по делото досежно отмяната на издадената на основание чл. 330 ал. 2 т. 6 от КТ Заповед № 1 433/28.10.2025 г., съдът е приел, че тази претенция е лишена от предмет, т.к. дисциплинарното уволнение не е извършено с тази заповед, а с предходната такава № 1 432/ 27.10.2025 г. за налагане на казаното дисциплинарно наказание. Последната е сама по себе си прекратяващия трудовия договор акт на работодателя, поради което издаването на втората не е било необходимо, за да настъпи това прекратяване.

Действително, дисциплинарното уволнение може да се извърши и обикновено се извършва с една заповед, с която се съвместяват налагането на това дисциплинарно наказание, въз основа на което настъпва и прекратяването на трудовото правоотношение. Затова и не е необходимо работодателят да прави ново изрично писмено волеизявление за прекратяването на трудовия договор. Няма пречка обаче, работодателят да издаде два акта - Заповед за налагане на дисциплинарно наказание „ дисциплинарно уволнение „ и Заповед по чл. 330 ал. 2 т. 6 от КТ за прекратяване на трудовото правоотношение във вр. с така наложеното наказание - какъвто е настоящия случай. Ето защо и след като издадената на основание чл. 330 ал. 2 т. 6 от КТ Заповед № 1 433/28.10.2025 г. е факт в правния мир, същата следва да се разглежда съвместно със Заповедта № 1 432/27.10.2025 г. за налагане на наказанието „дисциплинарно уволнение „ , т.к. и двете са част от един и същ фактически състав.

Тоест, частната жалба е основателна. Прекратителното определение се отменя и делото се връща на първоинстанционния съд и състав за произнасяне с решение по иска с правно основание чл. 344 ал. 1 т.1 от КТ във вр. и с двете издадени от работодателя заповеди за дисциплинарното уволнение на работника.

С оглед този резултат, на частния жалбоподател се присъждат направените за настоящото производство разноски от 300 евро възнаграждение за един адвокат, договорено и заплатено в брой съгласно представения ДПЗС / лист 9 от въззивното дело /. Възражение за прекомерност на същото по см. на чл. 78 ал. 5 от ГПК не е заявено в отговора по чл. 276 от ГПК.

2

Предвид изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Отменя протоколно Определение, постановено в открито съдебно заседание от 23.09.2026 г. по гр. д.16 181/2025 г. по описа на РС – Пловдив, с което производството по делото е частично прекратено - по претенцията за отмяна като незаконосъобразна и на Заповед № 1 433/28.10.2025 г. за прекратяване на трудовото правоотношение на Б. на основание чл. 330 ал. 2 т.

6 от КТ.

Връща делото на първоинстанционния съд и състав за произнасяне с решение по иска с правно основание чл. 344 ал. 1 т.1 от КТ във вр. и с двете издадени от работодателя заповеди - Заповед № 1 432/27.10.2025 г. за налагане на дисциплинарно наказание „ дисциплинарно уволнение „ и Заповед № 1 433/28.10.2025 г. за прекратяване / поради така наложеното дисциплинарно наказание / на трудовото правоотношение на основание чл. 330 ал. 2 т. 6 от КТ - като част от един и същ фактически състав.

Осъжда „ Уника Софтуер - Сървис България „ ЕООД, ЕИК 175359908 да заплати на Д. П. Б., ЕГН - ********** направените за настоящото производство разноски в размер на 300 евро - възнаграждение за един адвокат.

Определението не подлежи на касационно обжалване и е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3