Решение № 600 от 08.02.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 600 гр. София, 07.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иванка Иванова

Членове:

Петър Люб. Сантиров

Ванина Младенова при участието на секретаря Елеонора Анг. Г.а като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно гражданско дело № 20211100514423 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК.

С решение № 20164198 от 28.07.2021 г., постановено по гр. д. № 63480/2020 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 160 състав, е признато за установено по иск с правно основание чл.422 ГПК вр. с чл.9 ЗПК вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД вр. с чл.240, ал.1 ЗЗД вр. с чл.99, ал.1 ЗЗД, предявен от „А. ЗА С.НА В.“ ЕАД, срещу Н. Г. В., , че последният дължи на „А. за С.НА В.“ ЕАД сумата от 926, 03 лв., представляваща незаплатена главница по договор за кредит „Бяла карта“ № ******* г., сключен между „А. Ф.“ ООД и Н. Г. В., вземанията по който са прехвърлени от „А. Ф.“ ООД в полза на „А. за контрол на просрочени задължения“ ООД (понастоящем „А. за контрол на просрочени задължения“ ЕООД), по силата на рамков договор за прехвърляне на парични задължения от 11.11.2016 г. и Приложение № 1 към него от 14.03.2018 г., като последният е прехвърлил вземанията по горепосочения договор за кредит в полза на „А. за С.НА В.“ ЕАД по силата на рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 03.065.2019 г. и Приложение № 1 към него от 03.05.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 13.06.2018 г. до окончателното изплащане, за която сума на 15.07.2020 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК в производството по ч. гр. д. № 38971/2018 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 160 състав, като искът е отхвърлен за разликата над уважения размер от 926, 03 лв. до пълния предявен размер от 1 190, 80 лв. отхвърлени са предявените по реда на чл.422 ГПК вр. с чл.415, ал.1 ГПК от „А. за С.НА В.“ ЕАД срещу Н. Г. В., обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК вр. с чл.240, ал.2 ЗЗД вр. с чл.99, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД вр. с чл.99, ал.1 ЗЗД. – за 1 признаване за установено, че Н. Г. В. дължи на „А. за С.НА В.“ следните суми: 94, 90 лв. – договорна лихва за периода 08.04.2017 г. – 06.09.2017 г.;

349, 24 лв. - неустойка за неизпълнение на договорно задължение , дължима за периода 06.05.2017 г. – 06.09.2017 г., сумата от 200 лв. – разходи и такси за извънсъдебно събиране на просроченото задължение, сумата от 79, 61 лв. – лихва за забава за периода 07.09.2017 г. – 31.05.2018 г., дължима върху главницата. Ответникът е осъден да заплати на ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 187,х 81 лв. – разноски в исковото производство, съразмерно с уважената част от исковете, сумата от 115, 26 лв. – разноски в заповедното производство, съразмерно с уважената част от исковете. Ищецът е осъден да заплати на адв. Красимира Игнатова Билева, на основание чл.78, ал.3 ГПК вр. с чл.38, ал.2 ЗАдв., сумата от 196, 20 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена на ответника Безплатна правна помощ в исковото производство.

С решение № 20186078 от 15.09.2021 г., постановено по гр. д. № 63480/2020 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 160 състав, е оставено без уважение искането за допълване на горепосоченото решение, направено от „А. за С.НА В.“ ЕАД, обективирано в молба вх. № 25131109/19.08.2021 г. по описа на СРС.

Срещу постановеното на 28.07.2021 г. съдебно решение в частта, с която е уважен предявеният иск, е депозирана въззивна жалба от ответника Н.

Г. В.. Излага съображения, че решението в обжалваната част е неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. В производството пред СРС е въведено възражение за нищожност на договора за кредит поради нищожност на клаузите на договорна лихва, тъй като същият не би бил сключен от търговеца без наличие на тези клаузи. В договора за кредит „Бяла карта“ е уговорена лихва в размер на 43, 2 %, която надвишава трикратния размер на законната лихва. С оглед на това уговорената лихва противоречи на добрите нрави. Счита, че нищожността на клаузата за договорна лихва влече нищожност на целия договор, поради което предявеният иск е изцяло неоснователен. Счита, че подобно на договора за банков кредит договорът за паричен заем винаги е възмезден, като възнаградителната лихва съставлява цена за предоставената от финансовата институция услуга. Поддържа, че нормата на чл.23 ЗПК се базира на принципа за недопустимост на неоснователното обогатяване, а искът е предявен на договорно основание. С оглед на това счита, че чистата стойност на кредита не може да бъде присъдена в настоящото производство, тъй като би се стигнало до подмяна на основанието, което е недопустимо.

Счита, че по делото не е доказана активната легитимация на ищеца, тъй като в представения по делото договор за цесия не е уговорена цена моли съда да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли изцяло предявения иск.

Претендира сторените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца - „А. ЗА С.НА В.“ АД, с който я оспорва. Излага съображения, че решението в обжалваната част е правилно и законосъобразно. В случая на ответника е предоставен револвиращ кредит. В договора е посочен годишния процент на разходите, който е съобразен с изискванията на чл.19 ЗПК. Дори договорът да е обявен от съда за недействителен, на основание чл.22 ЗПК, то на основание чл.23 ЗПК заемателят е длъжен да върне чистата стойност по 2 кредита. Към исковата молба са представени уведомителни писма относно сключените договори за цесия, които са получени от ответника. По делото са ангажирани доказателства относно прехвърляне на вземанията на кредитора, произтичащи от процесния договор за кредит. Моли съда да потвърди решението в обжалваната част.

Постъпила е въззивна жалба от ищеца срещу решението от 15.09.2021 г., постановено по реда на чл.250 ГПК. С основното съдебно решение ищцовото дружество е осъдено да заплати разноски. В него обаче не е посочен номер на банковата сметка, по която да извърши плащане на тази сума в нарушение на чл.236, ал.1, т.7 ГПК. Счита, че неправилно решаващият съд е приел, че постановеното съдебно решение е непълно. Поддържа, че изводите на решаващия съд противоречат на принципа на добросъвестност, равенство на страните и законност. Моли съда да отмени обжалваното решение и да уважи молбата му за допълване на основаното съдебно решение.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ответника, с който я оспорва. Излага съображения, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Счита, че е обоснован изводът на решаващия съд, че основното съдебно решение не е непълно, тъй като съдът се е произнесъл по целия спорен предмет. Искането на ищеца ответникът да посочи номер на банкова сметка, по която да плати дължимите разноски, не съставлява част от спорния предмет, поради което не са налице предпоставките на чл.250 ГПК. Също така никъде не е въведено изискване за поддържане на банкова сметка, поради което не е налице правомощия за съда да задължава страна да предостави банкова сметка. Единствено може да укаже да се спази изискването на чл.127, ал.4 ГПК. В случая Н. Г. В. няма качеството на ищец, поради което не е длъжен да посочи номер на банкова сметка.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:

СРС е сезиран с обективно, кумулативно съединени положителни установителни искове съответно с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.99 ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД. Ищецът твърди, че на 14.03.2018 г. е подписано Приложение № 1 към рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 11.11.2016 г., на основание чл.99 ЗЗД между „А. Ф.“ ООД и „А. за контрол на просрочени задължения“ ООД, по силата на който последният е придобил изцяло, с всички привилегии, обезпечения и принадлежности вземането към ответника. Последният е уведомен по реда на чл.99 ЗД за извършената продажба на вземането на 15.03.2018 г. от цедента чрез уведомително писмо, изпратено с обратна разписка. „А. за контрол на просрочени вземания“ ЕООД е прехвърлила в полза на ищеца по силата на рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 03.05.2019 г. в договора за заем се съдържа изрична клауза, която предвижда право в полза на кредитора за прехвърли вземането си в полза на трети лица.

Длъжникът е уведомен по реда на чл.99, ал.3 ЗЗД за прехвърляне на вземането от цедента чрез уведомителни писма, изпратени с известие за доставяне. По силата на чл.4.5 от договора за цесия от 03.05.2019 г. ищецът се е задължил от 3 името на цедента и за своя сметка да изпраща уведомления до длъжниците за извършената цесия. В изпълнение на това е изпратил уведомително писмо до ответника от името на цедента. Към исковата молба представя уведомления за извършената цесия, за връчването им да ответника. Твърди, че на 04.04.207 г. ответникът е сключил договор за кредит „Бяла карта“ № 500684 с „А. Ф.“ ООД. По силата на договора дружеството – кредитор се е задължило да предостави на ответника уговорената сума под формата на револвиращ потребителски кредит в максимален размер от 1 200 лв., с разрешен кредитен лимит по международна кредитна карта Access Finans (iCard) Visa, а ответникът се е задължил да ползва и върне съгласно условията на сключения договор за кредит предоставената сума. Кредиторът е изпълнил задължението си за предостави максималния кредитен лимит, уговорен в договора посредством зареждане на картата с тази сума в момента на активирането й – 04.04.2017 г., а ответникът не е изпълнил задължението си да върне главница в размер на 1 190, 80 лв. върху усвоената сума ответникът дължи заплащане на договорна лихва, чийто размер възлиза на 94, 90 лв. за периода от 08.04.2017 г. – датата на първата транзакция до 06.09.2017 г. – датата на обявяване на предсрочната изискуемост на задължението. В договора е уговорена неустойка при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение от страна на кредитополучателя в размер ап 10 % от непогасената сума, която се начислява на 6-то число на месеца, в който текущото задължение не е погасено до 5-то число. Дължимата неустойка за периода 06.06.2017 г. – 06.09.2017 г. възлиза на 349, 24 лв. в договора е предвидено задължение за кредитополучателя при настъпване на предсрочна изискуемост да заплати еднократно такса в размер на 120 лв., включваща разходите на кредитора за дейността на лице/служител, което осъществява и администрира дейността по извънсъдебно събиране на задължението на кредитополучателя. В случая на кредитополучателя е начислена такса разходи за събиране в общ размер от 200 лв. Страните са постигнали съгласие в случай, че кредитополучателят не е заплатил минимум 15 % от одобрения кредитен лимит в рамките на два последователни месеца, като в поне един месец да бъдат внесени общо 15 % от сумата по одобрения кредитен лимит, то цялото задължение по договора за кредит става предсрочно изискуемо. От този момент се начислява законна лихва, която възлиза на 79, 61 лв. за периода 07.09.2017 г. – 31.05.2018 г. За горепосочените вземания е постановена заповед за изпълнение на парично задължение, срещу която е депозирано възражение. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът му дължи следните суми: 1 190, 80 лв. – главница, сумата от 94, 90 лв. – договорна лихва за периода 08.04.2017 г.

06.09.2017 г.; 349, 24 лв. – неустойка за неизпълнение на задължение за периода 06.05.2017 г. – 06.09.2017 г., сумата от 200 лв. – разходи и такси за извънсъдебно събиране, сумата от 79, 61 лв. – обезщетение за забава за периода 07.09.2017 г. – 31.08.2018 г. , ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на делото до окончателното изплащане. Претендира сторените по делото разноски.