Решение № 22957 от 17.12.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 22957 гр. *****, 17.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА

МИТОВА при участието на секретаря ПЕТЯ Н. Н. като разгледа докладваното от НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА МИТОВА Гражданско дело № 20241110126865 по описа за 2024 година Производството е образувано по предявени от И. И. Д. срещу С. И. С. О. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т.

1, вр. чл. 357, ал. 1 вр. чл. 188, т. 3 КТ и чл. 344, ал. 1, т. 2 и 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ и чл. 128, т. 2 КТ, вр. чл. 242 КТ, както и насрещен иск с правно основание чл. 221, ал. 2 КТ.

Ищцата твърди, че е работила при ответника по трудово правоотношение, считано от 09.02.2024 г. на длъжност „старши инспектор в Районен инспекторат *******“. Посочва, че същото било прекратено, като със Заповед № ССИ24-РД1****/25.04.2024 г. й е наложено дисциплинарно наказание уволнение на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, вр. чл. 190, ал. 1, т. 4, вр. чл. чл. 187, ал. 1, т. 8 и чл. 188, т. 3 КТ и чл. 7, ал. 3, т. 6 от Правилника за организацията и дейността на С. И. С. О.. Сочи, че преди издаване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание не били изискани писмени обяснения, а само били снети устни такива, с което счита, че грубо било опорочено проведеното дисциплинарно производство. Съобразно изложените в уточнителни молби твърдения по същество оспорва да е извършено дисциплинарно нарушение. Сочи още, че неправомерно била удържана от трудовото й възнаграждение сума възлизаща на брутното й трудово възнаграждение в размер на 1850 лв. като обезщетение при дисциплинарно уволнение.

Въз основа на горното иска уволнението да бъде признато за незаконно и отменено и да бъде възстановена на заеманата длъжност, както и ответникът да бъде осъден да й заплати сумата в размер от 11 100 лв., претендирана като обезщетение за оставане без работа в резултат на 1 незаконното уволнение в размер на брутното трудово възнаграждение за период от 6 месеца – от 25.04.2024 г. до 25.10.2024 г., ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане, както и да й бъде заплатена сумата от 1850 лв., представляваща трудово възнаграждение в нетен размер за месец март 2024 г. – съгласно уточнение в първото открито съдебно заседание, за което сочи неправомерно да било удържано от ответника.

Ответникът в депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор оспорва исковете като неоснователни. Поддържа, че уволнението е законосъобразно, като отговаря на всички формални и материални изисквания за това. Твърди, че на 03.04.2024 г. около 12:30 ч. ищцата заедно със своята колежка Д. З. е влязла в търговски обект – магазин да хранителни стоки, находящ се на ул. „********“ № 20, стопанисван от „Б. 2014“ ООД, преминала е зад щанда за месни продукти, достъпът до който е ограничен само за служители на магазина, като неправомерно е взема определено количество хранителни продукти, без да заплати на търговеца, след което разпределила с г-жа З. взетите продукти, и напуснала обекта през служебния вход. Тази действия били записани на видеозапис в търговския обект, който бил изпратен на ответника като приложение към сигнал. Твърди още, че тези нерегламентирани действия били извършвани неколкократно в предходен период. С това намира ищцата да е компрометирала оказаното й от работодателя доверие и е злепоставила доброто му име и го е злепоставила пред трети лица. Счита, че исковете следва да бъдат отхвърлени.

Предявява насрещен иск с правно основание чл. 221, ал. 2 КТ за сумата от 1850 лв., като сочи, че обезщетение при дисциплинарното уволнение на ищцата не било удържано от дължими към нея суми и не било реално платено от нея.

Насрещният иск е приет за съвместно разглеждане в настоящото производство при твърдения към момента на приемането му за предявен от ищцата иск за обезщетение – неправомерно удържана на основание чл. 221, ал. 2 КТ сума, кумулативно съединен с исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 – 3 КТ.

След четвърто уточнение на исковата молба, направено след насрочване на делото, предявеният от ищцата иск е квалифициран като такъв по чл. 128, т. 2 КТ, като за процесуална икономия предявеният насрещен иск е оставен за разглеждане в настоящото производство.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

С оглед становището на ответника, на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 и чл.

153 ГПК с доклада по делото като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени следните обстоятелства: между страните по делото е съществувало трудово правоотношение, считано от 09.02.2024 г., като ищцата е заемала 2 длъжността „старши инспектор в Районен инспекторат *******“ с брутно месечно възнаграждение за последния пълен отработен месец преди уволнението в размер на 1850 лв., както и че същото е прекратено със Заповед № ССИ24-РД1****/25.04.2024 г., с който на ищцата наложено дисциплинарно наказание уволнение на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, вр. чл. 190, ал. 1, т. 4, вр. чл. чл. 187, ал. 1, т. 8 и чл. 188, т. 3 КТ и чл. 7, ал. 3, т. 6 от Правилника за организацията и дейността на С. И. С. О., както и че срокът на предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение е в размер на 30 дни.

На основание чл. 155 ГПК като служебно известно с доклада по делото е отделено обстоятелството относно наличието на приет и публикуван Правилник за организацията и дейността на С. И. С. О., общодостъпен на електронен адрес https://sofia.obshtini.bg/doc/304179, както и че на основание чл. 7, ал. 1, т. 6 от същия инспекторатът се ръководи и представлява от Директор, който сключва, изменя и прекратява трудови договори със служителите на Инспектората, както и налага дисциплинарни наказания по Кодекса на труда.

Съгласно приложената по делото Заповед № ССИ24-РД1****/25.04.2024 г., връчена срещу подпис на И. Д. на същата дата, дисциплинарното наказание уволнение е наложено от директора на С. И. инж. Н. Н., след изслушване на устните обяснения на служителя на предходната дата, за което бил съставен протокол № ССИ24-ВК91-5098/24.04.2024 г., за това че вследствие на подаден сигнал било установено, че на 03.04.2024 г. около 12:30 ч. И. Д., при извършена проверка със своята колежка Д. З. – старши инспектор в РИ ******* към С. И., в търговски обект – хранителен магазин в гр. *****, ул.

„********“ № 20, преминала зад щанда за месни продукти, достъпът до който е ограничен само за служители в търговския обект, като същата неправомерно взела определено количество хранителни продукти, без да заплати на търговеца. След това г-жа Д. излязла от задния вход на търговския обект, предназначен за зареждане и с контролиран достъп отвътре, разпределила в гжа З. взетите от хранителния магазин продукти, като е посочено още, че тези действия били извършени с цел да не се предприемат действия от страна на гжа Д. спрямо търговското дружество за констатирани от нея нарушения. Като мотиви за налагане на дисциплинарното наказание е посочено още, че с действията си, като е съзнавала, че нарушава служебните си задължения, виновно е извършила нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187, ал. 1, т.

8, пр. 1 КТ, като е злоупотребила с доверието на работодателя и е уронила доброто му име, като се е възползвала от служебното си положение и е извършила преднамерени действия с цел материално облагодетелстване, а именно – взимане без заплащане на хранителни продукти от проверяван търговски обект, като с действията си е компрометирала оказаното от работодателя доверие и е злепоставила доброто име на работодателя пред трети лица. Като правни основание за налагане на наказанието работодателят се е позовал на разпоредбите на чл. 188, т. 3 и чл. 195, ал. 1, вр. чл. 330, ал. 2, т. 6 и чл. 190, ал. 1, т. 4, пр. 1, вр. чл. 187, ал. 1, т. 8, пр. 1 КТ.

3

По делото е представен протокол с рег. № ССИ24-ВК91-5098/24.04.2024 г., съгласно който на 24.04.2024 г., сряда, в 13:00 ч., в сградата на С. И. на ул.

„*****“ № 5 се е провело изслушване по реда на чл. 193, ал. 1 КТ от директора на инспектората – инж. Н. Н., на служителите Д. З. и И. Д.. Истинността на протокола, в частта по отношение на положения от ищцата подпис, е оспорена в първото открито съдебно заседание, което оспорване следва да се приеме за непреклудирано предвид докладването с определението за насрочване на делото като такова по общия ред, а не като бързо производство. За установяване на полагане на подписите върху протокола, в производството по реда на чл. 193 ГПК, е допуснато събиране на гласни доказателства чрез разпит на един свидетел на страната на ищцата. В протокола са обективирани следните действия – директорът на инспектората инж. Н. е уведомил служителките за подаден срещу тях сигнал от дружеството „Б. 2014“ ООД, стопанисващо търговски обект в гр. *****, ул. „***********“ № 20, за това, че на 03.04.2024 г. в магазина за хранителни стоки на посочения адрес при извършване на проверка са „действали по начин, с който уронват престижа на С. И. като при извършена… проверка в обекта, са нарушили служебните си задължения при констатиране на нарушение, с цел получаване на материална облага“. Според протокола на служителите са зададени следните въпроси: „Извършвали ли сте проверка в хранителен магазин в гр. *****, ул.

„***********“ № 20, стопанисван от дружеството „Б. 2014“ ООД, на коя дата и какво сте установили?; Кога е последната ви проверка в обекта?

Вярно ли е, че при проверка в обекта не сте предприели действия при установено нарушение, като вместо това сте поискали да получите облага“.

Удостоверено е още, че служителите са поканени на следващия ден – 25.04.2024 г. в 10 ч. да се явяват отново в сградата на С. И.. Така представеният протокол представлява частен свидетелстващ документ, който не се ползва с материална доказателствена сила по отношение на удостоверените в него действия, при това доказателствената му стойност за процеса не е напълно изключена, като съдът може да приеме за установени неизгодните за издателя факти обективирани в него със значение на извънсъдебно признание, като същите се преценяват и с оглед останалите доказателства по делото. При съобразяване на тези правила настоящата инстанция приема, че така представеният протокол от 24.04.2024 г. по същество не обективира проведена процедура по чл. 193 ГПК при спазване на формалните изисквания на закона за провеждане на същата. Посочените като вменени нарушения при изслушването са формулирани твърде общо и абстрактно, без да дават по същество на служителите ясна представа за какво действие се ангажира дисциплинарното производство срещу тях. Поради тази причина ирелевантно за процеса е оспорване на истинността на протокола в частта по положения подпис от служителя, чиято дисциплинарна отговорност е ангажирана. Същевременно обаче посочването на конкретна дата, час и място на извършване на вменените нарушения, без същите да са назовани, е дало насоки на служителите за какво ще бъдат изслушвани отново на 4 следващия ден - 25.04.2024 г.

Във връзка с доказване на спорния по делото въпрос относно законосъобразното провеждане на процедурата по чл. 193, ал. 1 КТ за изслушване на работника преди налагане на дисциплинарно наказание, по делото е представен видеозапис, обект на изследване по допусната съдебнотехническа експертиза, изготвена от вещото лице Н. К.. Съгласно заключението по същата изследваните видеозаписи са 5 и са свалени от охранителни камери, намиращи се в хранителен магазин, отразяват едночасови интервали между 11:45 и 13:45 ч. От същите се установява, че около 11:45 в магазина се появяват две жени, насочват се вляво на обектива и излизат от кадър. По-късно в 11:53 ч. първата жена /за която от разпечатките от видеокамерите се установява, че е ищцата Д./, се появява отново в кадър, насочва се към маса с наредени червени кутии и взима 2 от тях, след което се насочва към друга маса с наредени шоколадови изделия, но не взима нищо от нея. От втори видеофайл се установява, че двете жени се разхождат по продължението на дългата хладилна витрина и в 11:46:32 се спират и оглеждат витрините от вътрешната част, в 11:46:41 тръгват отново покрай витрините и минават зад тях, минавайки и под обектива на камерата. В 11:47:05 са вече отляво на витрините, спират се за няколко секунди по средата на дългата стъклена витрина и разглеждат отново стоките в нея, след което продължават до края на дългата витрина. В 11:47:32 слизат по стълби вляво на обектива и излизат от кадър до 11:51:41 ч., когато минават обратно покрай стъклената витрина от вътрешната страна. Заедно с тях върви и трета жена и трите се насочват към рафтове в десния ъгъл на обектива и излизат от кадър. В 11:55:33 отново се появяват в кадър. От трети видеофайл се устновява как в 11:53:10 третата жена взима кутия с кафе капсули от един от стелажите и тръгва в посока към първата. Вижда се още, че втората жена, говорейки по телефона, държи кутия и се насочва към другите две. От четвъртия видеофайл от камера, обхващаща синя вътрешна врата около която има контейнери и разхвърляни кашони и щайги – кадър не от вътрешността на магазина, се установява, че жена 1 и жена 2 в 11:56:19 излизат през синята врата , в 11:56:43 си разменят предмети – кутия и флакон. Жена 2 нарежда част от предметите, които държи – червена кутия, кутия с кафе капсули, картонена кутия и флакон, на картонена щайга до синята врата, а през това време жена 1 прибира в чантата си стъклена кутия с кафе, флакон и друга червена кутия. В 11:57:06 жена 1 взима от картонената щайга трите кутии, а жена 2 взема флакона. След като събират всички предмети от картонената щайга, двете се отправят към долния ляв ъгъл на обектива и излизат от кадър. От петия файл, заснет от друга камера, се отразяват същите събития като тези от четвъртия запис.