Решение № 340 от 06.03.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 340 гр. София, 06.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-24, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милена Богданова при участието на секретаря Вяра Евг. Баева като разгледа докладваното от Милена Богданова Търговско дело № 20231100901040 по описа за 2023 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е образувано по искова молба на „Г.И.“ АД, ЕИК 115771017, гр.София, бул.“******* срещу „КРАМЕКС“ АД, ЕИК 831635543, гр. Софи, бул. „Илиянци“ № 12, с която е предявен иск по чл.71 от ТЗ. Иска се обявяването нищожността на взето на 31.05.2023г. от Съвета на директори на „КРАМЕКС“ АД решение за избор на представляващ и управляващ член на съвета, а именно „А. и СИЕ“ ООД, ЕИК 130202069, като и в условията на евентуалност се иска отмяна на същото решение като незаконосъобразно.

Ищецът твърди, че е мажоритарен акционер в „КРАМЕКС“ АД, притежаващ 120 103 бр. акции от общо 237 511 лева, или 50,57 % от капитала на дружеството. Сочи, че на 31.05.2023г. в Търговския регистър и регистър на ЮЛНЦ (ТРРЮЛНЦ) с последователни вписвания с рег. № 20230532125324 и рег. № 20230531135124 са заличени като членове на Съвета на директорите двама от досегашните членове – Е.С.У. и К.П.И.. Вследствие на заличаването, единствен член на Съвета на директорите останал „А. и СИЕ“. На същата дата – 31.05.2023г., е проведено заседание на Съвета на директорите на „КРАМЕКС“ АД, на което еднолично „А. и СИЕ“ ООД, като член на съвета на директорите, е взел решение именно то да бъде управляващ и представляващ член на Съвета на директорите на „КРАМКЕС“ АД. Поддържа, че така взетото решение от Съвета на директорите е нищожно, евентуално незаконосъобразно, доколкото е взето при липсата на законоустановения минимум членове на съвета на директорите при едностепенна система на управление, съгласно чл.244, ал.1 от ТЗ, а именно – най-малко трима, но не повече от девет лица. Сочи още, че така взетото решение е невалидно, евентуално незаконосъобразно, тъй като на Общо събрание от 05.12.2022г. „А. и СИЕ“ ООД е освободено като член на Съвета на директорите на „КРАМЕКС“ АД, за което решение е подадено заявление до ТРРЮЛНЦ с рег. № 20221229162409 за вписване на промени по партидата на дружеството, като против искането за вписване дружеството „А. и СИЕ“ е предявило иск с правно основание чл. 74 от ТЗ, за което има образувано ч. т. д. № 2384/2022 г. по реда на чл. 536 и сл. ГПК.

В подкрепа на своите твърдения представя писмени доказателства.

В срока по чл. 367 от ГПК ответникът, чрез назначения особен представител е подал 1 отговор на исковата молба.

С подадения отговор не се оспорва основателността на иска, но се излагат доводи за неговата недопустимост поради липсата на правен интерес. Поддържа се, че решението на Съвета на директорите е нищожно, доколкото липсва кворум при вземане на процесното решение от съвета на директорите, което е в противоречие с императивната разпоредба на чл. 244, ал. 1 от ТЗ. Въпреки това, обаче, се изтъква, че макар и нищожно, взетото на 31.05.2023 г. решение на Съвета на директорите не засяга акционерните права на ищеца и не ги уврежда, поради което за същия липсва правен интерес от водене на настоящото дело, поради което ответникът прави възражение за недопустимост на правния спор относно валидността на взетите решение на 31.05.2023г. от Съвета на директорите. В тази посока излага, че доколкото ищецът е мажоритарен акционер в дружеството – ответник, същият може сам да преодолее решението на Съвета на директорите, като свика общо събрание на акционерите, на което да бъде взето решение за попълване състава на съвета на директорите.

Поддържа, че решението, взето при липса на кворум не би могло да породи действие и спрямо трети лица, тъй като подаденото искане за вписване на това решение не би било вписано от длъжностните лица по регистрация с оглед обхвата на проверката на заявленията.

В срока по чл. 372 от ГПК ищецът е подал допълнителна искова молба, с която поддържа изложеното с исковата молба. По отношение на възражението за недопустимост сочи, че е налице правен интерес от обжалване на процесното решение, доколкото за него не е без значение кое лице представлява дружеството и какви биха били последиците от недобросъвестното водене на дружествените дела.

В срока по чл. 373 от ГПК е подаден отговор на допълнителната искова молба, с който поддържа възражението за недопустимост на предявените искове. Счита, че не са налице обстоятелства, които да сочат, че като последица от атакуваното решение за ищеца, в качеството му на акционер, са настъпили вреди или има реална възможност да настъпят такива и с уважаването на настоящия иск за него не би настъпила благоприятна промяна в правната му сфера – в обема или в съдържанието на членствените му права.

Предявеният иск с правно основание чл.71 ТЗ за установяване нищожността на решение на Съвета на директорите на „КРАМЕКС“ АД, обективирано в Протокол от заседание на Съвета на директорите на „КРАМЕКС“ АД от 31.05.2023г., а именно за избор на управителен и представителен член на Съвета на директорите, съдът е приел, че е недопустим, като производството по него е било прекратено на основание чл. 130 ГПК, поради липсата на задължителната процесуална предпоставка за допустимост на такъв иск – правен интерес.

По отношение на конститутивния иск по чл. 71 от ТЗ с предмет отмяна на решението на Съвета на директорите на „КРАМЕКС“ АД за избор на представляващ и управляващ член на Съвета на директорите, взето 31.05.2023г., съдът е счел, че предявеният иск е допустим, за което излага аргументи по-долу.

По делото са приети като доказателства Протокол от заседание на Съвета на директорите на „Крамекс“ АД от 31.05.2023 г. - с който атакуваното решение е взето еднолично от единствения член на Съвета, „А. и сие“ ООД, Протокол за решения на Общото събрание на съдружниците в „А. и сие“ ООД, Декларация по чл. 13, ал.4 ЗТР, Съгласие и образец от подпис на представляващия „А. и сие“ ООД, Извлечение от Търговския регистър за подадено заявление А5, peг. №20230531213131, с което е заявено за вписване атакуваното решение, Справка от ТР за общия статус към датата на предявяване на искова молба на „Крамекс“ АД, Протокол от проведено общо събрание на акционерите на „Крамекс“ АД от 05.12.2022г., на което е избран нов Съвет на директорите и списък с присъстващите акционери, Протокол за решение на Съвет на директорите от 12.12.2022 г. за избор на нов изпълнителен директор, Определение № 4202/30.12.2022 г. на сгс, VI-4 състав по ч.т.д.2384/2022 г. за спиране на регистърното производство, Извлечение от ТР за подадено заявление А5 за вписване на новоизбрания на 05.12.2022 г. Съвет на директорите и нов изпълнителен директор, peг. №20221229162409, Справка от ТР по партидата на дружеството за заявените обстоятелства по вписване на ОСА от 05.12.2022 г., спряното вписване, Извлечение от акционерната книга на „Крамекс“ АД за вписване на „Г.И.“ АД като акционер с 120103 бр. акции. Представени са и множество писмени документи, 2 установяващи хронология на водени производства между страните във връзка със спиране на регистърни производства и оспорване на взети решения.

Не се спори, че ищецът е мажоритарен акционер в „КРАМЕКС“ АД, притежаващ 120 103 бр. акции от общо 237 511 лева, или 50,57 % от капитала на дружеството.

Не се спори, а и от справка в ТР се установява, че на 31.05.2023г. са били заявени за вписване с рег.№20230531125324 и рег.№20230531135124 обстоятелствата – заличаване на членове на Съвета на директорите двама от членовете – Е.С.У. и К.П.И., като е останал само третия член „А. и сие“ ООД, представлявано от Александър С. А..

Установява се, че няма вписани по решение на ОС на „Крамекс“ АД нови членове на СД на мястото на напусналите.

Установява се, че на 31.05.2023г. е било подадено заявление в ТР вх.

№20230531213131 за вписване представителство и управление на дружеството „Кравекс“ АД - „А. и сие“, като изпълнителен директор на „Крамекс“ АД е било определено физическото лице П. С. А..

От представения Протокол от заседание на Съвета на директорите на „Крамекс“ АД от 31.05.2023г. се установява, че на същото е присъствал единствения член на Съвета „А. и сие“ ООД, който е взел атакуваното решение за избор на представляващ дружеството „Крамекс“ АД от член на борда на директорите, за което се твърди че е нищожно, респ. незаконосъобразно.

С оглед установеното от фактическа страна, съдът намира от правна следното.

Предявен е конститутивен иск с правно осн.чл.71 от ТЗ с предмет отмяна на решението на Съвета на директорите на „КРАМЕКС“ АД за избор на представляващ и управляващ член на Съвета, взето на 31.05.2023г.

Исковете по чл.71 ТЗ, съобразно процесуалната им характеристика могат да бъдат установителни, конститутивни и осъдителни според вида на търсената защита на материалното право. Наличието на правен интерес, като процесуална предпоставка, обуславяща допустимостта на иск с правно основание чл. 71 ТЗ, подлежи на служебна проверка само при установителните искове. По отношение на конститутивните и осъдителните искове тази предпоставка не е налице. Ако акционер счита, че за него са настъпили вреди вследствие на решение на орган на дружеството, той може да предяви осъдителен или конститутивен иск за отмяната му съобразно естеството на твърдените вреди, но наличието или липсата им не е задължително при конститутивния такъв. Ако има позоваване на такива вреди и на обвързаността им с решението на органа това е от значение за основателността, а не допустимостта на предявения осъдителен или конститутивен иск с правно основание чл.71 ТЗ. Т.е. по отношение иска за защита на членствени права, нарушени от орган на дружеството (извън общото събрание) са приложими общите принципи на процесуалния закон и положителната абсолютна процесуалната предпоставка „наличие на правен интерес” касае установителните искове. По отношение на осъдителните и конститутивните, правният интерес е презумптивен с оглед изложеното в обстоятелствената част и петитума на исковата молба - Тълкувателно решение № 1/06.12.2002г. на ОСТК на ВКС, Решение № 50/16.06.2014г. по т. д. № 1087/2012г. на ВКС, ТК, І ТО, Решение № 196/2013 от 10.01.2014г. по т. д. № 615/2012г. на ВКС, ТК, І ТО.

В настоящия случай ищецът е аргументирал правния си интерес от водене на иск по чл.71 ТЗ с тезата, че е акционер в „Крамекс“ АД и решенията на Съвета на директорите от 31.05.2023г. засягат акционерните му права чрез вземане на незаконосъобразно решение.

Следователно наличието на правен интерес, изразяващо се в неблагоприятно въздействие върху правната сфера на акционера, съставлява положителна процесуална предпоставка при предявяването на установителен иск с правно основание чл.71 ТЗ. При предявяването на осъдителен или конститутивен иск, наличието на вреди или реалната възможност от настъпването им е въпрос по основателността, а не по допустимостта на иска - Решение № 50 ОТ 16.06.2014 г. по т. д. № 1087/2012г., ВКС, І ТО.

Действието, обаче, на конститутивното съдебно решение (каквото следва да бъде 3 постановено по коснститутивния иск по чл.71 от ТЗ), както и неговата специфика изискват и друга преценка за допустимост на предявения конститутивен иск, извън активната легитимация на ищеца, а именно - преценката за това дали претендираното от ищеца изменение в съществуващото правно положение би могло да настъпи като последица от обявеното със съдебното решение за съществуващо потестативно право. Следователно, такъв интерес няма да е налице ако упражнената предоставена от законодателя възможност да бъде заявено преобразуващо, субективно право да се иска отмяна на решение на СД на АД, чрез конститутивния иск по чл. 71 от ТЗ не установява възможност чрез положителното решение по него да се създаде ново правно положение, съобразено с търсената защита и постигащо я като резултат.

Разбирането за правния интерес, като обща процесуална предпоставка за всички искове, следва от общото съображение за необходимостта от правна защита за правоимащия.

Несъмнено е, че като абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно, правният интерес от конкретно търсената по исков ред защита трябва да бъде налице през цялото времетраене на процеса - до последното заседание, преди постановяване на решение по същество. Следователно, като се изхожда от действието на съдебното решение по конститутивния иск, както и от неговата специфика, би следвало да се приеме, че когато целеното изменение в съществуващото правно положение не би могло да настъпи като последица от обявеното със съдебното решение за съществуващо потестативно право, то за страната не съществува интерес от търсената с този иск правна защита. Затова, независимо, че законодателят е предоставил на акционера в търговско дружество, процесуална възможност да упражни преобразуващото си субективно право да иска отмяна на решения на СД, когато с тях се нарушават отделни негови членствени права /като това да участва в управлението на дружеството/ чрез специалния конститутивен иск по чл. 71 от ТЗ, то невъзможността дори и при евентуално успешното му провеждане постановеното по същия конститутивно решение, да се създаде ново правно положение, спрямо съществуващото преди, би изключила допустимостта на иска, поради отсъствие на интерес от търсената с него правна защита.