Решение № 6163 от 14.10.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6163 гр. София, 14.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пепа Маринова-Тонева

Членове:

Василена Дранчовска

Цветомир М. Минчев при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Василена Дранчовска Въззивно гражданско дело № 20251100502786 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Въззивното производство е образувано по подадена в законоустановения срок въззивна жалба на ищеца „Тайс Еко – Метали“ ЕООД срещу решение № 22962 от 17.12.2024 г., постановено по гр. дело № 44746/2024 г. по описа на СРС, 78 състав, с което е отхвърлен предявеният срещу „Национална електрическа компания“ ЕАД осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за сумата от 8910 лв., представляваща платен при отпаднало основание депозит за участие в търг.

Във въззивната жалба са развити оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост, като въззивникът счита, че клаузата за задържане на депозита (т. 2.9 от правилата за провеждане на търга) е нищожна поради заобикаляне на закона. Намира, че задържането на депозита, внесен от спечелилия търга, при последващо непровеждане на търга със следващия класиран участник представлява злоупотреба с право и води до неоснователно обогатяване за ответника, като показва намерението на възложителя процесните вещи въобще да не бъдат продавани в нарушение на нормите на ЗОП. Ето защо моли за отмяна на първоинстанционното решение и уважаване на предявения иск в цялост.

Въззиваемият „Национална електрическа компания“ ЕАД е подал отговор на въззивната 1 жалба, с който оспорва същата. Счита, че решението на СРС е правилно и следва да бъде потвърдено.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страните, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Изключение от това правило е нарушението на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок от въззивната инстанция и без да е било изрично заявено като основание за обжалване, тъй като се касае за приложение на установена в публичен интерес норма, а не за диспозитивно правило. Всички останали оплаквания, свързани с неправилност на обжалваното решение, следва да бъдат изрично указани чрез посочване в какво точно се изразяват, за да може въззивният съд да извърши проверка за правилността на първоинстанционното решение до посоченото. В този смисъл са задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 1/2013 г., постановено по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 1.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите на първоинстанционния съд, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях. Във връзка с доводите във въззивната жалба следва да се добави и следното:

Между страните не се спори, а и от представените по делото писмени доказателства се установява, че ищецът е платил на ответника претендираната сума от 8910 лв. като депозит за участие в публичен търг с тайно наддаване за продажбата на три броя козлови кранове съобразно обявената от ответното дружество процедура. Със заповед № ВЦ-АЦ-4272/26.09.2023 г. на управителя на предприятие „Водноелектрически централи“ към „НЕК“ ЕАД ищцовото дружество е определено с спечелило търга с оглед предложената от него най-висока цена от 234876 лв. с ДДС, но предвид невнасянето й в определения 14-дневен срок договор за продажба между страните не е бил сключен, а платеният депозит е бил задържан от възложителя на основание т. 2.9 от условията за участие в търга. Ответникът признава, че вещите не са били продадени на втория по ред наддавач, тъй като Съветът на директорите на „НЕК“ ЕАД не е дал необходимото разрешение за сключване на сделката, като депозитът и платените от участника с втора най-висока предложена цена суми са му били възстановени, а ищецът намира, че с последващия отказ да продаде крановете ответното дружество е целяло да го увреди и се е обогатило неоснователно.

Противно на доводите във въззивната жалба, настоящият съдебен състав намира, че посочената клауза от обявените от ответника правила за провеждане на търг с тайно наддаване не е нищожна. В случая не са приложими разпоредбите на Закона за обществените поръчки, тъй като бъдещият договор не е с предмет строителство, покупка на стоки или доставка на услуги при разходване на публични средства, а е с предмет продажба на дълготрайни материални активи на публично предприятие по реда на чл. 29, ал. 2 от 2

Правилника за прилагане на Закона за публичните предприятия. В последния е предвидено заплащането на депозит при регистриране на участник в търга, който се задържа от възложителя в случай на последващ отказ на лицето да участва в търга (т. 5 от Приложение № 1 към чл. 29, ал. 2 ППЗПП). Следователно, оспорената клауза на т. 2.9 от условията за провеждане на търга в настоящия случай съответства напълно на нормативната уредба и не е нищожна поради противоречие със закона, нито може да се приеме, че клаузата е недействителна поради заобикаляне на закона. С цитираното правило не се преследва забранена от закона цел, напротив – задържането на депозита обезпечава добросъвестността в преддоговорните отношения в съответствие с общия принцип на чл. 12 ЗЗД и цели да гарантира, че участниците в търга няма да се отметнат от предложената от тях цена и заявеното желание да закупят вещите, предмет на тръжната процедура, при посочените условия. Идентични разпоредби се съдържат и в уредбата на публичната продан (чл. 493, т.

1 ГПК) и на търга с тайно наддаване в производство по несъстоятелност (чл. 717е, т. 1 ТЗ), в които също се предвижда заплащане на депозит (задатък) с цел гарантиране сериозността в намеренията на участващите наддавачи.

Въззивният съд не споделя доводите в жалбата, че в случая възложителят преследвал забранена от закона цел – да се увреди ищецът, респ. ответникът да се обогати неоснователно. Задържането на депозита е следствие единствено от поведението на ищеца и неговото бездействие да доплати предложената от него цена в определените срокове, като запазването на платения депозит в патримониума на ответника е разрешено от закона, без оглед на обстоятелството дали впоследствие вещите, предмет на търга, ще бъдат продадени на следващ наддавач. Обстоятелството, че възложителят е задържал крановете и депозита, не е равнозначно на неоснователно обогатяване – да се приеме обратното означава, че неоснователно обогатяване ще има и при продажбата на крановете на следващия наддавач, доколкото и в този случай възложителят ще е задържал както депозита на първия обявен купувач, така и платената от втория купувач продажна цена. Задържането на платения депозит е изцяло в съответствие със закона и с целта на тази норма да наложи санкция на наддавача, който се е отметнал от предложението си да закупи вещите на посочената от него най-висока цена, без значение от последващото развитие на търга, което стои извън отношенията между страните по делото.

С оглед на изложеното, настоящият въззивен състав намира, че задържането на сумата не цели увреда на друго лице – ответното дружество е провело тръжната процедура по обявените правила и е обявило ищеца за купувач, като липсата на сключен между страните договор се дължи изцяло на отказа на ищеца да плати цената. Платеният от него депозит е задържан от насрещната страна въз основа на валидната разпоредба на т. 2.9 от правилата за провеждане на търга, като основанието за получаване на сумата от 8910 лв. от ответника не е отпаднало – фактът, че впоследствие търгът не е проведен до край, не го опорочава, нито създава предпоставки за връщане на платената от ищеца сума, доколкото участието на последния в тръжната процедура вече е приключило с едностранния му отказ да доплати цената. Задържаният депозит представлява имуществена вреда за ищцовото дружество, но 3 тя се дължи на собственото му бездействие, респ. на противоправното поведение на неговите контрагенти (за които се твърди да са били недобросъвестни и да не са изпълнили паричните си задължения към ищеца, което е лишило последния от финансова възможност да доплати цената по търга в указания срок), чиято договорна отговорност би могла да бъде ангажирана при наличието на предпоставките по чл. 82 ЗЗД.

Предвид изложеното, предявеният иск за връщане на платения депозит от 8910 лв. е неоснователен и следва да се отхвърли изцяло. Предвид идентичните изводи, до които е достигнал първоинстанционният съд, обжалваното решение се явява правилно и следва да бъде потвърдено.

При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК въззиваемият има право на направените пред въззивната инстанция разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

На основание чл. 280, ал. 3 ГПК решението не подлежи на касационно обжалване.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 22962 от 17.12.2024 г., постановено по гр. дело № 44746/2024 г. по описа на СРС, 78 състав.

ОСЪЖДА „ТАЙС ЕКО – МЕТАЛИ“ ЕООД, ЕИК 175244966, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 84, да заплати на „НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ“ ЕАД, ЕИК 000649348, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Триадица“ № 8, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 100 лв., разноски за въззивното производство.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4