Решение № 17688 от 02.10.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17688 гр. С., 02.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА при участието на секретаря М. СТ. Т. като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско дело № 20231110153650 по описа за 2023 година

Производството е образувано по предявени по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК обективно кумулативно съединени установителни искове от „.“ ЕАД срещу В. И. М. с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сума в размер на 851.39 лева - цена на доставена топлинна енергия за стопански нужди до имот, находящ се в гр..., партерен етаж, магазин .., аб.№ ., за периода от м.05.2020г. до м.04.2022г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 21.02.2023г. до заплащане на сумата, сума в размер на 108.43 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 01.07.2020т – 16.02.2023г. върху цената на топлинната енергия, сума в размер на 2.81 лева – цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.06.2020г. до 31.07.2020г., ведно със законната лихва от 21.02.2023г. до изплащане на вземането и сума в размер на 0.72 лева обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 31.07.2020г. – 16.02.2023г. върху цената на услугата дялово разпределение, за които суми има издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ .г. по описа на СРС, 153ти състав.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника по силата на договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ са обвързали потребителите. Предвид това се сочи, че ответникът е потребител на топлинна енергия за стопански нужди съгласно дефиницията дадена в §1, т. 43 от ДР на ЗЕ. Поддържа, че съгласно общите условия ищецът е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като той не е заплатил 1 дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и такса за дялово разпределение.

Подчертава се, че в чл. 40, ал. 1 от Общите условия е предвиден ред и срок за заплащане на потребената топлинна енергия, а именно в срок до 20 число на месеца, следващ месеца на доставката, след получаване на издадена от продавача данъчна фактура.Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който се оспорват предявените искове. Излага твърдения, че не са ангажирани доказателства представения по делото договор да се сключен именно за магазин .. на адрес гр..., тъй като ответникът притежавал няколко имота на този адрес. Твърди, че в магазин .. няма радиатори, поради което не е налице осъществяване на доставка на топлинна енергия, както и че начислените суми не съответстват на действително доставеното количество топлинна енергия. Посочва, че дори и да е доставяна топлинна енергия, то нейното качество не отговаря на изискванията. Релевирани са възражения, че е налице нарушение на предвиденото в Д. .. и Тълкувателно решение ../2011г. Моли се исковете да бъдат отхвърлени, като в полза на ответника бъдат присъдени и сторените по делото разноски.

Третото лице – помагач на страната на ищеца – „..“ ООД не изразява становище по съществото на спор, но представя писмени доказателства.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД.

Нормата на §1, т.43 (отм. ДВ, бр. 54/2012г.) от ДР на ЗЕ (обн. ДВ, бр. 107/03.12.2003г.), предвижда, че „потребител на енергия или природен газ за стопански нужди“ е физическо или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за стопански нужди, както и лица на издръжка на държавния или общинския бюджет. В същия смисъл е и действащата през исковия период норма §1, т.33а (изм. ДВ, бр. 66/26.07.2013г.) от ДР на ЗЕ, съгласно която „небитов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди. По силата на чл.149, ал.1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между производител и пряко присъединени клиенти на топлинна енергия или топлопреносно предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди. Следователно, анализът на посочената нормативна уредба обуславя възникването на качеството потребител на топлинна енергия за стопански нужди от сключването на писмен договор за продажба на такава с ищеца, а не само от принадлежността на правото на собственост върху 2 топлоснабдения имот.

От ответника не се оспорва обстоятелството, че същият е собственик на магазин .. в гр.

С . , ж.к. „..“, бл.. и че сградата е била присъединена към абонатна станция. Тези обстоятелства се установяват и от представения по делото нотариален акт за учредяване право на собственост върху съсобствен недвижим имот срещу задължение за строителство № .., том ., рег.№ ., дело № . от 24.06.2005г. Видно от същия ответникът В. И. М. и трето за спора лице -Д.Д.Ц. учредяват в качеството си на съсобственици право на строеж върху собствените си идеални части от урегулиран поземлен имот, находящ се в гр. С., р-н „М.“, жилищен комплекс „.“, съставляващ УПИ Х. – . от кв. 1 по плана на гр. С. за построяване на отделни собствени обекти в предвидената за изграждане върху имота жилищна масивна сграда, състояща се от бл. . и бл. ., като видно от т. 1.1., б. „е“ един от отредените за ответника В. М. обекти е магазин .., находящ се на 1-ви етаж, със застроена площ от 15.82 кв. м., състоящ се от търговско помещение, предверие и тоалетна, заедно с 0.67 % идеални части от общите части на сградата. Не се спори от ответника, че строежът е изпълнен и това се потвърждава от приетото по делото разрешение за ползване № . г., издадено от началника на ДНСК (л. 39 от делото), се установява, че е разрешено ползването на строеж топлопроводни сгради и отклонения и работни станции за жилищни сгради, находящи се в .. и УПИ X.-. от кв. 1 по плана на гр. С., „.“, с административен адрес: гр. С., ж. к. „.“, бл. ., като е удостоверено изпълнението на строежа в съответствие с одобрения проект и разрешение за строеж и протокола за открИ.не на строителната площадка. Предвид това при осъществяване на съвкупна преценка на представените по делото доказателства се достига до извода, че строителят, в чиято полза е било учредено правото на строеж, надлежно е изпълнил възникналото за него насрещно задължение за изграждане на посочените по-горе сгради заедно с находящите се в тях самостоятелни обекти. Ето защо съдът намира, че по делото е безспорно установено, че именно ответникът е собственик на процесния топлоснабден магазин .. в гр. С., ж.к. „..“, бл...

Спорен обаче по делото е въпросът относно наличието на валидно сключен между страните договор за продажба на топлинна енергия за конкретния топлоснабден имот през исковия период. За установяване наличието на облигационна връзка между страните по делото е представен писмен договор № ./. от 22.03.2019г., сключен между „.“ ЕАД и В. И. М., за продажба на топлинна енергия с топлоносител гореща вода за топлоснабден имот с абонатен номер . и код на платеца .. В договора изрично е посочено, че той е сключен при общи условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от „.“ ЕД на потребители в гр.С. и е със срок пет години считано от 01.03.2019г., т.е до 01.03.2024г., при съобразяване на правилата за пресмятане на сроковете. Предвид всичко изложено, следва да се приеме за безспорно установено, че ответникът е потребител на енергия за стопански нужди по смисъла на § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ (приложима редакция, ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) за имот с абонатен номер ..

Ответникът обаче оспорва обстоятелството, че така представения договор касае именно магазин .., тъй като в договора не е посочен адрес на топлоснабдения имот, за който се 3 отнася, а същият притежавал и други имот на адрес в гр. С., ж.к. „..“, бл... При извършване на съвкупна преценка на представените доказателства съдът достига до извода,че именно магазин .. в гр. С., ж.к. „..“, бл.. е с абонатен номер ., за който е сключен и приетият по делото договор за продажба на топлинна енергия. Видно от представения по делото документ за идентификация на топлоснабден имот (л. 40-41 от делото), носещ подписа на ответника М. и неоспорен от него, процесният топлоснабден магазин .. е с отопляем обем 42 куб.м. Именно толкова е и посоченият отопляем обем от самия М. за магазин .. в списък на потребителите на топлинна енергия в сграда с адрес: гр. С., ж.к. „..“, бл.. (л. 44-46 от делото).

Това обстоятелство е удостоверено от ответника чрез полагане на подпис, което съдът цени по реда на чл. 175 ГПК като извънсъдебно признание относно факта, че процесният топлоснабден имот е именно с отопляем обем 42 куб.м. Видно от цитирания списък на потребителите на топлинна енергия е, че с отопляем обем 42 куб.м в тази сграда е единствено магазин .., което го отличава от всички останали имоти в същата сграда.

Същевременно съгласно заключението по приетата съдебно-техническа експертиза имотът с абонатен № . в сграда с гр. С., ж.к. „..“, бл.., е с отопляем обем именно 42 куб.м., колкото е отопляемият обем единствено на притежавания от ответника М. магазин .. и на никой друг имот в сградата. Същите данни са посочени в издадените от третото лице-помага документи. Ето защо следва еднозначно да се приеме, че притежаваният от ответника М. магазин .. е с открита партида при ищцовото дружество с абонатен № ., за който е сключен именно договор № ./. от 22.03.2019г., като подписът положен от М. не е оспорен.

Следователно е налице валидно облигационно отношение между страните за процесния топлоснабден имот през исковия период.

Според разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл. 139 – чл. 148) и в действалата през част от процесния период Наредба №. от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването (Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год.) и действащата към момента Спорният между страните въпрос е свързан с дължимия размер на претендираните от ищеца вземания, доколкото от ответника е оспорено обстоятелството, че в действителност в имота е доставена топлинна енергия в претендираното количество. В тази връзка настоящият съдебен състав приема следното:

Видно е от заключението на вещото лице по допусната и изслушана съдебнотехническа експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано, че в процесния топлоснадбен имот през исковия период е имало един водомер за топла вода, а сградата е била с индивидуални топломери. Предвид това за магазин .. вещото лице е констатирало, че е начислявана топлинна енергия единствено за топла вода и за сградна инсталация, но не и за отопление. Това обстоятелство съответства и на твърденията на самия ответник, че в имота няма радиатори, поради което и от ищцовото дружество не е начислявана сума за отопление на имота.

Експертът е посочил, че за имота на ответника е отчетено ползването единствено на 4 топлинна енергия за . и за сградна инсталация, като за исковия период е било извършено служебно начисляване на топлинна енергия за . поради неосигурен достъп до магазин .. на минимална база от един потребител. Обстоятелството, че достъп от ответника не е бил осигурен до имота се потвърждава и от представените по делото талон за главен отчет и констативен протокол за неосигурен достъп (л.106 и л.112 от делото), неоспорени от ответника. Предвид това е било налице основание за начисляване на топлинна енергия съобразно разпоредбата на чл. 70, ал. 2 от Наредба № ./06.04.2007г. за топлоснабдяването (действала през част от исковия период), съответстваща на разпоредбата на чл.70, ал. 2 от Наредба № . от 12 март 2020 г. за топлоснабдяването, съгласно която задължение на потребителя на топлинна енергия е да осигури достъп за отчет на консумацията, като единствено по този начин - чрез отчет на уредите, може да се определи има ли потребление на топлинна енергия или не и съответно точното количество на потребената енергия. В настоящия случай видно от представените протоколи за неосигурен достъп ответникът не е изпълнили това свое задължение, при която хипотеза на основание чл. 70, ал. 4 от Наредбата за топлоснабдяването се начислява количеството потребена вода по реда на чл. 69, ал. 2 от същата наредба. Видно от заключението е, че начисляването е извършено на база 1 брой лица за един водомер, както е било заявено и от самия ответник в приетия по делото списък на потребителите на топлинна енергия в сграда с адрес гр. С., ж.к. „..“, бл.. (л. 44-46 от делото).