Решение № 165 от 16.05.2022, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 165 гр. Смолян, 16.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Тоничка Д. Кисьова

Членове:

Мария Ан. Славчева

Зоя Ст. Шопова при участието на секретаря Мара Ат. Кермедчиева като разгледа докладваното от Тоничка Д. Кисьова Въззивно гражданско дело № 20215400500320 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение № 57/02.03.2021г., постановено по гр.д.№ 881/2020г. по описа на Смолянския районен съд е осъдена Главна дирекция „Гранична полиция“ гр.София, бул.“Мария Луиза“ № 46 представлявана от Директора Светлан Иванов Кичиков да заплати на Ф. АХМ. Д., с ЕГН

**********, с адрес: с.Чепинци,ул.“Здравец“ № 16, общ.Рудозем, обл.Смолян, сумата от 1 622,10 лева, представляваща дължимото допълнително възнаграждение за положен и незаплатен нощен труд за периода от 01.01.2018г. до 30.09.2020г., получени в резултат на преизчисляване на положените часове нощен труд в дневен с коефициент 1,143, сумата от 219,03 лева, представляваща мораторна лихва за забава, считано от І-во число на месеца, следващ тримесечния период, за който се дължи възнаграждението до датата на предявяване на иска-07.10.2020г..,ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска -07.10.2020г. до окончателното й плащане, както и 300 лева разноски на основание чл.78,ал.1 от ГПК. Осъдена е Главна дирекция „Гранична полиция“ гр.София, бул.“Мария Луиза“ № 46 представлявана от Директора Светлан Иванов Кичиков да заплати по сметка на СмРС държавна такса в размер на 114,88 лева и разноски за експертиза в размер на 150,00 лева.

Решението е обжалвано в срок с въззивна жалба с вх.№ 1883/22.03.2021г. от Главна дирекция „Гранична полиция“ гр.София, представлявана от Директора Светлан Иванов Кичиков, чрез пълномощника му главен юрисконсулт Т.К. с оплаквания за неправилност, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излагат се доводи, че районният съд е приел, че за процесния период е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на 1 работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето на отдих и почивките на държавните служители в МВР, но неправилно е направил извод, че след отмяната на Наредба № 81213-592/25.05.2015 г. и на посочената Наредба от 2016 г., отношенията между страните следва да се уреждат от чл. 31,ал.2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014г.(в сила до 02.08.2016 г.), предвиждащ правило за превръщане на нощните часове в дневни с коефициент 0,143. Според съда положеният нощен труд подлежи на възмездяване чрез преизчисляване с коефициент 1,143, като нощните часове се превръщат в дневни и за същите се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд, както са изчислени по заключението на вещото лице по ССчЕ, направено съобразно НСОРЗ, издадена по КТ, а не на ЗМВР. Неправилно съдът е приел, че отношенията между страните следва да се уреждат от Наредба № 8121 з-407/l 1.08.2014 г. Действително Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., която е била в сила само през част от процесния период, е отменена с §4 от ЗР на Наредба № 8121з- 36/07.01.2020 г., както и с Решение № 16766/10.12.2019 г. по адм. дело № 8601 от 2019 г. по описа на ВАС, която отмяна има действие от деня на влизането в сила на отменящия акт и няма обратно действие. Сочи се, че съдът изцяло е игнорирал обстоятелството, че за част от процесния период е в сила Наредба № 8121з-36/07.01.2020 г. Отмяната на подзаконов нормативен акт няма обратно действие, т.е. правните последици, възникнали от подзаконовия нормативен акт се запазват и правоотношенията между страните се уреждат съобразно него. В ТР № 2/19.11.2014 г. по тълк. д. № 2/2014 г. ОСГТКна ВКС е прието, че висящото гражданско дело, спорът по което е пряко свързан с приложението на подзаконов нормативен акт, не е обусловено по смисъла чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК от решението по административното дело, образувано по оспорване на същия акт с искане да бъде обявен за нищожен или отменен. Законът не отрича действието на подзаконовия акт до момента на съдебното му обявяване за нищожен или унищожаем по реда на АПК.Съгласно чл. 79 от АПК и чл. 11, ал. 3 от ЗНА, нормативните актове се отменят, изменят или допълват с изрична разпоредба на последващ нормативен акт. Последиците от отмяната на подзаконов административен акт от органа, който я е издал чрез приемане на последващ, в който се съдържа изрична разпоредба в тази връзка, са аналогични с правните последици от отмяната на съдебен акт - занапред.в тази връзка изводите на първоинстанционния съд са изцяло неправилни, поради нарушение на материалния закон. Съдът неправилно е смесил от една страна заплащането на допълнително възнаграждение за полагане на нощен труд с преизчисляването му с коефициент и превръщането му в дневен с цел установяване наличието на положен труд извънреден труд и съответно компенсирането му като такъв. Съдът въз основа на Наредба № 8121 з-407/11.08.2014 г.

(издадена на основание чл. 187, ал. 9 от ЗМВР), която урежда отчитането на работното време и компенсирането на работата извън редовното работно време, неправилно е направил изводи за неначислени и неизплатени възнаграждения за положен нощен труд, което се изчислява и заплаща по съвсем друг подзаконов акт - съответните заповеди по чл. 179, ал. 2 от ЗМВР. Заплащането за процесния период на допълнително възнаграждение за полагане на труд през нощта от 22,00 до 6,00 ч. е уредено в издадените заповеди на основание чл. 179, ал. 2 от ЗМВР - Заповед № 8121з-791 от 28.10.2014 г. и Заповед № 8121 з-1429 от 23 ноември 2017 г., а не в наредбите по чл. 187, ал. 9 от ЗМВР. Неотносима към заплащането на допълнително възнаграждение за полагане на труд през нощта е цитираната от съда разпоредба на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., която предвижда, че при сумирано отчитане на отработеното време се извършва преизчисляване с нарочен коефициент на общия брой часове положен нощен труд с цел сумиране на полученото число с общия брой отработени часове за отчетен период, с оглед установяване дали нормата е превишена и дали е налице извънреден труд, който съответно следва да се заплати като такъв, а не 2 като нощен. Неправилно съдът е приел, че е налице празнота и по аналогия е приложил НСОРЗ.В случая не е налице празнота в специалната нормативната база - ЗМВР и издадените въз основа на него наредби, която празнота да бъде запълнена от разпоредбите на общото трудово законодателство - КТ и издадената въз основа на него НСОРЗ. В ЗМВР, като специален закон няма препращаща норма, която да дава основание за приложение на КТ и НСОРЗ. ЗМВР е специален нормативен акт и регламентира различен метод на правно регулиране на работното време, трудовото възнаграждение и д, поради което размерът на дължимото допълнително възнаграждение следва да се определи съобразно специалните правила, посочени в ЗМВР и в издадените въз основа на него Наредби. Основавайки се на законовата делегация на чл. 187, ал. 9 във връзка с ал. 8, чл. 187а, ал. 4 и чл. 188, ал. 1 от ЗМВР, министърът на вътрешните работи е издал приложимите през процесния период наредби - Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. и Наредба № 8121з- 36/07.01.2020 г., регламентиращи реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в министерството на вътрешните работи. Съгласно чл. 3, ал. 3 от Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., съответно в чл. 3, ал. 2 от Наредба № 8121з-36/07.01.2020 г., при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период, за разлика от КТ, който ограничава нощния труд до 7 часа. Видно от приетата по делото експертиза трудът, който ищецът е полагал, е по 8 часа нощен труд. Различието на двете уредби е обяснимо със спецификата на функционалните задължения на служителите по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, пряко обусловена от значимостта на обществените отношения, с които е свързано изпълнението на техните функции. Тази специфика обуславя и редица други различия именно по отношение обема на полагания труд, които обаче не аргументират извод за дискриминационно третиране, тъй като за служителите в ЗМВР са предвидени редица компенсационни механизми, допълнителни материални стимули и нематериални блага, от каквито нито работещите по трудови правоотношения, включително и тези в системата на МВР, нито останалите държавни служители се ползват.В ЗМВР не е предвидено допълнително възнаграждение за нощен труд извън такова в размер конкретно определен към процесния период на отработен нощен час и ясно е определено как става установяването на положен извънреден труд, дължимостта на допълнително възнаграждение за същия и компенсирането му по друг начин. В специалната нормативна уредба - ЗМВР и подзаконовите му актове, не е предвидено превръщането на нощните часове в дневни, поради което отработеното време за даден отчетен период представлява сбора от общо положения от него на смени нощен и дневен труд, а не сбор от превърнатия с коефициент 1,143 в дневен нощен труд и отработените дневни часове. Липсата на такава разпоредба не съставлява празнота в правото, която да подлежи на запълване, защото уредбата на материята в ЗМВР не е непълна, а изчерпателна в чл. 187, ал. 1 и ат. 3 от ЗМВР е предвидена еднаквата нормална продължителност на часовете дневен и нощен труд. При паралелното действие на норми, уреждащи една и съща материя, приложение намират специалните норми, които изключват действието на общите. В този смисъл е и съдебната практика. В жалбата се твърди още, че районният съд не е обсъдил и преценил всички правнорелевантни факти, като по този начин е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е постановил неправилно решение. Неправилността на решението по главния иск влече неправилност и на решението в частта, с която съдът е уважил акцесорния иск за заплащане на обезщетение за забава с правно 3 основание чл. 86 от ЗЗД. Моли да бъде отменено обжалваното решение и бъдат отхвърлени предявените искове. Претендира за разноски за юрисконсултско възнаграждение и разноски за двете инстанции.Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

В срока по чл.263,ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемия Ф. АХМ. Д. чрез пълномощника му адв.М.О., в който се оспорва същата като неоснователна.Излагат се доводи, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Сочи се, че неправилно в жалбата се твърди, че служебното правоотношение между страните се регулира само и единствено от ЗМВР, и тъй като специалният ЗМВР не предвижда преизчисляване на положения нощен труд в дневен с коефициент 0,143, това не означава, че е налице непълнота в правната уредба на нощния труд на държавните служители в системата на МВР, която следва да бъде преодоляна чрез прилагане по аналогия на нормата на чл.9 ал.2 от НСОРЗ, а означава, е такова право съвсем умишлено не е предоставено от законодателя на държавните служители МВР. Действащият ЗМВР е обнародван в ДВ на 27.06.2014 година. Въз основа на този закон на 19.08.2014 г. в ДВ е обнародвана Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните, в чийто чл.31 ал.2 изрично е предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 1,143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. Тази правна норма се е прилагала до приемането на Наредба № 8121з592 от 25 май 2015 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи,обн. в ДВ, бр. 40 от 2015 г., в сила от 01.04.2015 г., с чийто § 4 е отменена наредбата от 2014 година. Наредбата от 2015г. за разлика от старата, не съдържа норма, аналогична на чл.31 ал.2 от Наредбата от 2014 г., което е направено съвсем умишлено с цел отнемане на една социална придобивка, предоставена от закона.Сочи се, че ако е вярно твърдението на жалбоподателя, че в ЗМВР изрично не е предвидено преизчисляване на положения нощен труд с коефициента 1,143, то на какво правно основание е била приета разпоредбата на чл.31 ал.2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. В чл.188 ал.2 от ЗМВР е предвидено,че държавните служители, които полагат труд за времето между 22,00 и 6,00 ч., се ползват със специалната закрила по КТ, т.е. по силата на тази препратка за неуредените въпроси на нощния труд в ЗМВР е приложим КТ, и в частност на НСОРЗ, поради което неоснователно в жалбата се твърди, че в ЗМВР не е предвидено преизчисляване на часовете нощен труд в дневен с коефициент 0,143 и такова не следва да бъде извършвано. Празнота в ЗМВР по този въпрос няма, тъй като той изрично препраща към уредбата на КТ , а в частност и на НСОРЗ. Празнотата е допусната от Министъра на вътрешните работи при издаване на наредбата за работното време на служителите в ЗМВР н Наредбите от 2015г. и 2016г., които са отменени от ВАС, както и в последната Наредба № 8121з36/07.01.2020г. Фактът ,че в наредбите от 2015 и 2016г. липсва изрична разпоредба, съответстваща на чл. 31, ал.2 от Наредбата от 2014г. не да следва да се възприема като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в уредбата, предвидена да ограничи правата на служителите в МВР. Тази празнота следва да бъде преодоляна чрез субсидиарно приложение на общата НСОРЗ, 4 на основание чл.46 ал.2 от ЗНА, съгласно който, когато нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта. Ако такива разпоредби липсват, отношенията се уреждат съобразно основните начала на правото на Република България. Забраната за субсидиарното прилагане на чл.9 ал.2 от НСОРЗ би била противоконституционна като противоречаща на чл.6 ал.2 и чл.16 от Конституцията на РБългария. Изключването на субсидиарното приложение на чл.9 ал.2 от НСОРЗ би означавало лице, полагащо равен труд (като държавен служител) да не получава равно възнаграждение с други лица със статут на служители по трудово правоотношение, което е в абсолютно противоречие с чл.23 от Всеобщата декларация за правата на човека. В този смисъл е и т. т.23 на ТР № 6/2012 г. по тьлк.дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС и Решение № 311/08.01.2019г. по гр.д. № 1144/2018г. на ВКС и практиката на окръжните съдилища. Моли да бъде потвърдено обжалваното решение като правилно. Претендира за разноски по делото.