Присъда № 110 от 03.07.2025, Районен съд - Сливен
- Съд
- Районен съд - Сливен
- Дело
- Наказателно дело от общ характер 127/2025
- Вид
- Присъда № 110
- Подписан
- 03.07.2025
- В сила
- 11.12.2025
- Състав
- Цанка Георгиева Неделчева
Цитирани разпоредби
- чл. 119, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 20, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 16, ал. 6 · Закон за Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112
- чл. 128 · Наказателен кодекс
- чл. 129 · Наказателен кодекс
- чл. 342, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 343, ал. 1, б. "б", предл. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 343, ал. 3, б. "а", предл. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 343, ал. 5 · Наказателен кодекс
- чл. 343г · Наказателен кодекс
- чл. 36 · Наказателен кодекс
- чл. 55 · Наказателен кодекс
- чл. 55, ал. 1, т. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 55, ал. 3 · Наказателен кодекс
- чл. 66, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
МОТИВИ към Присъда № 110 от 03.07.2025 год. по НОХД № 127/2025 год. на СлРС изготвени на 21.07.2025 год.
РП – Сливен е внесла обвинителен акт против подсъдимия Н. Р. Н. за престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „а”, предл. 2 вр. чл. 343, ал. 1, б. „б“, предл. 2 вр. чл.
342, ал. 1 от НК.
В с.з. представителят на РП – Сливен поддържа обвинението така, както е предявено, като го счита за доказано по безспорен начин. Пледира, подс. Н. да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение, като бъдат взети предвид смекчаващите отговорността му обстоятелства и липсата на отегчаващи обстоятелства, да му бъде определено наказание при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, а именно „Лишаване от свобода” за срок от шест месеца, което на основание чл. 66, ал. 1 от НК да бъде отложено за изпитателен срок от три години, както и на основание чл. 343г от НК да му бъде наложено наказание „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от една година. Счита, че с оглед смекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства, не следва да се прилага разпоредбата на чл. 343, ал. 5 от НК, а вещественото доказателство – диск, да остане по делото до изтичане сроковете за съхранение на същото.
В с.з. подсъдимият Н., редовно призован, се явява лично, не се признава за виновен и дава подробни обяснения по предявеното му обвинение. Упълномощеният от него защитник – адв. Е. М. от АК – Сливен пледира, че обвинението не е доказано по безспорен и несъмнен начин и пледира подс. Н. да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение, като излага съображенията си в тази насока. Алтернативно пледира, че ако съдът приеме, че подс. Н. има вина и следва да му бъде наложено наказание, същото да бъде при условията на чл. 55 от НК, а именно „Лишаване от свобода” за срок от шест месеца отложено за изпитателен срок от три години, както и на основание чл. 55, ал. 3 от НК да не бъдат налагано наказание „Лишаване от право да управлява МПС”. Пледира да не се прилага чл. 343, ал. 5 от НК, а вещественото доказателство – диск, да остане на съхранение по делото докато приключи съдебната фаза.
От събраните по делото доказателства съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият Н. Р. Н. е български гражданин, с висше образование, работи, неженен, неосъждан.
Подсъдимият Н. Р. Н. притежава свидетелство за правоуправление за МПС категории „А“, „А2“, „В”, „М”, „АМ”, „В1“ и „А1“.
На 29.11.2023 год. в гр. Сливен, около 17,40 часа подс. Н. управлявал личния си автомобил м. „Ягуар ХФ“ с рег. № *****, по бул. „С.К.“, срещу бл. 12, в посока изхода на града. Времето било тъмно, асфалтът бил сух, а булевардът бил осветен и имало нормален трафик. Подс. Н. приближил пешеходната пътека, която се намирала преди кръстовището (светофарите), находящо се на „Дамарски мост“, като в дясно от него била отбивката за „Социални грижи“ и спирка за градския транспорт. В този момент по пешеходната пътека минавала пострадалата малолетна свид. С. Г.. Подс. Н. забелязал силуета й и веднага задействал спирачната система на автомобила, но въпреки това блъснал с предната му част свид. С. Г., която вече била преминала 1 половината от пешеходната пътека. Същият веднага спрял лекия автомобил и отишъл при пострадалата С. Г., която лежала на пътното платно и не показвала признаци на живот. Подс. Н. много се притеснил и веднага се обадил на тел. 112, съобщавайки за случилото се. След известно време пострадалата С. Г. се съвзела и започнала да мърда краката и главата си. Подс. Н. я попитал дали се чувства добре, но тя била неконтактна. На мястото на ПТП-то пристигнала линейка, която откарала пострадалата С. Г. в ЦСМП – Сливен при МБАЛ „Д-р Ив. Селимински“. Същата била получила травматични увреждания, изразяващи се в счупен таз, извадено и счупено дясно рамо, както и била в състояние на комоцио.
Подс. Н. останал на мястото на произшествието, като след малко пристигнал полицейски екип, състоящ се от свид. П. П. – мл. автоконтрольор в Сектор „ПП“ при ОД на МВР – Сливен и колегата му И.Б.. Свид. П. П. извършил проверка на подс. Н., който предоставил лична карта, СУМПС и документите на лекия автомобил „Ягуар“, като била установена и самоличността му.
Подс. Н. бил изпробван за употреба на алкохол с техническо средство „Дрегер Алкотест“ ARRD-0034 и уредът отчел 0,00 промила в издишания въздух. На същия била извършена и проверка за употреба на наркотични вещества с техническото средство „Дрегер Друг Тест“ 5000, с фабр. № ARME 0068, като резултатът бил отрицателен. Свид. П. П. съставил Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 29.11.2023 год., в който е посочил, че подс. Н., управляващ лек автомобил м. „Ягуар ХФ“ с рег. № *****, при преминаване през пешеходна пътека тип „Зебра“, отнел предимството на пешеходеца пострадалата С. Г., движеща се по пътеката и я блъснал.
Бил извършен оглед на пътно-транспортното произшествие, за което е съставен протокол от 29.11.2023 год. и направен фотоалбум към него.
От приложената по делото справка от Сектор „ПП” към ОД на МВР-Сливен се установява, че подс. Н. е правоспособен, притежава свидетелство за правоуправление за МПС категории „А“, „А2“, „В”, „М”, „АМ”, „В1“ и „А1“ (л. 19 от ДП).
От приложената по делото справка от „Районен център 112 - Бургас” се установява, че на 29.11.2023 год. в 18,01 часа е получено обаждане от лице, което се е представило с имената Н. Р. Н. (л. 55 от делото).
Видно от заключението на изготвената по делото съдебно-медицинска експертиза по писмени данни при възникналото пътно-транспортно произшествие на 29.11.2023 год. пострадалата С. Г. – на 13 години, е получила автомобилна травма, пешеходец пострадал при неговото блъскане отстрани отдясно от лек автомобил по време на движение, при което същата е получила съчетана травма с обхващане на главата и десния горен крайник, както и дясната половина на таза. Посочено е в експертизата, че травмата на горния десен крайник се изразява в счупването на дясната раменна кост в областта на нейния горен крайник, а травмата на таза се изразява в установеното счупване на долното рамо на дясната срамна кост. Отразено е в експертизата, че пострадалата С. Г. е била в състояние на травматичен шок и по този повод първоначално била приета на лечение по спешност в ОАИЛ (Отделение по анестезиология и интензивно лечение) при МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ АД – гр.
Сливен; както и че на 02.12.2023 год. била прехвърлена в отделението по ортопедия и травматология за лечение във връзка с получените травматични увреждания в областта на десните крайници. Посочено е в експертизата, че при извършените прегледи и изследвания били установени данни за счупване на горния край на дясната раменна кост и долната част на клона на дясната срамна кост; че същите били 2 наместени под рентгенов контрол и след това били имобилизирани с гипсова превръзка; както и че на 08.12.2023 год. пострадалата била изписана за да продължи лечението и възстановяването си при домашни условия. В заключението на вещото лице е посочено, че счупването на горния край на дясната раменна кост е довело до „Трайно затрудняване движенията на десния горен крайник“, а счупването на таза е довело до „Трайно затрудняване движенията на десният долен крайник“; както и че затрудненията на движенията на счупените десни крайници при такива счупвания трае около 5-6 седмици, а останалите увреждания са причинили на пострадалата „Временно разстройство на здравето, неопасно за живота“, т. е. разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК. Отразено е в експертизата, че установените увреждания са получени вследствие действието на твърди тъпи и тъпоръбести предмети и добре отговарят да са получени при възникналото пътно-транспортно произшествие, при блъскането на пострадалата отдясно с предната част на автомобила и падането и удрянето на дясното рамо и дясната седалищна област по повърхността на терена на местопроизшествието (л. 34-36 от ДП).
Видно от заключението на изготвената по делото съдебно-автотехническа експертиза скоростта на движение на автомобила „Ягуар“ преди ПТП и към момента на удара е около 42 км/ч., а опасната зона за спиране на автомобила при определената скорост на движение е около 27 м. Посочено е в експертизата, че към момента на удара пешеходецът се е движил напречно спрямо посоката на движение на автомобила и отляво надясно за него, както и че скоростта на движение на пешеходеца е около 6,5 км/ч. Отразено е в експертизата, че мястото на удара е на 13 м. преди мерната линия на ориентира и на 3,1 м. вляво от дясната граница на платното за движение; мястото на удара е върху пешеходна пътека. Посочено е в експертизата, че в момента на възприемане на опасността от водача на автомобила пешеходецът е бил на 2,2 м. от мястото на удара при предприетото от пешеходеца напречно пресичане на платното, както и че в този момент автомобилът е бил на около 14 м. от мястото на удара.
Отразено е в експертизата, че в момента на навлизане на пешеходеца на платното след парапета автомобил „Ягуар“ е бил на около 26 м. от мястото на удара, както и че водачът на автомобила е възприел опасността със закъснение 0,5 сек. спрямо момента на откриване на видимостта към пешеходеца. Според заключението на вещото лице водачът на автомобила „Ягуар“ е имал техническата възможност да предотврати ПТП при определената скорост на движение в случай на своевременно възприемане на опасността; както и че пешеходецът е имал техническата възможност да възприеме автомобила „Ягуар“, неговата скорост на движение и положение, като го пропусне и предотврати ПТП. Според заключението на вещото лице техническата причина, довела до възникването на ПТП е технически неправилното поведение на водача на автомобила при приближаване на пешеходна пътека с пресичащо дете върху нея; както и че технически правилно е водачът на автомобила да намали скоростта на движение до технически безопасната такава спрямо ограничената видимост от парапета и спре своевременно преди пешеходната пътека (л. 43 - 54 от ДП).
Видно от заключението на изготвената по делото съдебно-автотехническа експертиза, същата е изготвена въз основа на данните от протокола за оглед и при възможен вариант, по искане на адв. М., с косо пресичане на пешеходната пътека вещото лице е разположило обектите на мащабната скица. Посочено е в експертизата, че скоростта на движение на автомобила „Ягуар“ преди ПТП и към момента на удара е около 41 км/ч., а опасната зона за спиране на автомобила при определената скорост на движение, е около 23,6 м. Отразено е в експертизата, че към момента на удара 3 пешеходецът се е движил косо спрямо посоката на движение на автомобила и отляво надясно за него, като скоростта на движение на пешеходеца е около 6,5 км./ч.
Посочено е в експертизата, че мястото на удара е в края на пешеходната пътека на 2,4 м. от надлъжната мерна линия десния край на платното за движение и на 10,6 м. западно – преди ОР металния електрически стълб; както и че в момента на възприемане на опасността от водача на автомобила, пешеходецът е бил на 2,17 м. от мястото на удара при предприетото от пешеходеца косо пресичане на платното, а в този момент автомобилът е бил на около 22,61 м. от мястото на удара. Отразено е в експертизата, че водачът на автомобила е възприел опасността със закъснение наймалко с 0,5 сек. спрямо момента на откриване на видимостта към пешеходеца; както и че в момента на стъпването на детето на лявата граница на лявата лента на пешеходната пътека, автомобилът „Ягуар“ е бил на разстояние 23,19 м. от мястото на удара. Според заключението на вещото лице водачът на автомобила „Ягуар“ е имал техническата възможност да предотврати ПТП при определената скорост на движение в случай на своевременно възприеме движещото се дете по пешеходната пътека по лявото платно за движение; както и че движещият се пешеходец е имал техническата възможност да възприеме движещия се автомобил „Ягуар“ в лявата пътна лента на дясното платно за движение, както и неговата скорост на движение, като го пропусне и предотврати ПТП. Според вещото лице основната техническа причина, довела до възникването на ПТП е технически неправилното поведение на водача на автомобила при приближаване на пешеходна пътека при ограничена и намалена видимост при движещ се пешеходец по лявото платно за движение по пешеходната пътека и навлизащ по дясната пешеходна пътека. Посочено е в експертизата, че технически правилно е водачът на автомобила да намали скоростта на движение до технически безопасна скорост, имайки в предвид ограничената и намалена видимост, като спре своевременно преди пешеходната пътека. Отразено е в експертизата, че поради наличната и правилно действаща система ABS на автомобила „Ягуар ХР“ с рег. № ***** няма отложени черни спирачни следи на платното за движение по време на ПТП. Според вещото лице втората техническа причина, довела до възникването на ПТП е навлизане от пешеходеца при приближаващ се към пешеходната пътека автомобил без да намалява скоростта на движение (л. 78 - 90 от ДП).
Разпечатката съдържа 20 от 70 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0575ee20-ae85-4d92-b82b-00e312fc3982