Решение № 111 от 21.03.2025, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Търговско дело 685/2024
- Вид
- Решение № 111
- Подписан
- 21.03.2025
- В сила
- 15.04.2025
- Състав
- Елина Пламенова Карагьозова
Цитирани разпоредби
- чл.193 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 367 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл. 55, ал.1, предл.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79, ал.1, предл. първо · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 111 гр. Варна, 21.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Елина Пл. Карагьозова при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Търговско дело № 20243100900685 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от Г. А. Н. с ЕГН ********** от *******************, срещу „ВСК“ООД с ЕИК103929922 със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.“Александър Дякович“45, офис 34, в условията на обективно евентуално съединяване искове с правно основание чл.79, ал.1, предл. първо от ЗЗД за присъждане на сумата от 155 570.63 лева, дължима по силата на чл.2.1. от сключен между страните Анекс от 02.09.2024г. за прекратяване по взаимно съгласие на договор за строителство и покупко-продажба на недвижим имот от 11.10.2023 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 04.12.2024 г. до окончателното плащане, а в условията на евентуалност за присъждане на сумата на основание чл. 55, ал.1, предл.3 от ЗЗД, като подлежаща на връщане на отпаднало основание авансово заплатена част от продажна цена по сключен между страните и прекратен договор за строителство и покупко-продажба на недвижим имот от 11.10.2023 г.
В исковата молба ищецът твърди, че е изправна страна по сключения между страните договор за строителство и покупко-продажба на недвижим имот от 11.10.2023 г., с предмет: апартамент № 7, разположен на етаж 2, в бъдеща сграда „Е", разположена в ПИ с идентификатор ***********, с адрес на поземления имот в **********, както и закрито паркомясто №181, с площ от 21,31 кв.м., находящо се на ниво -3, разположено в същия поземлен имот, като е заплатил на ответника съгласно чл.5.1. от договора половината от договорената цена в размер на общо 155 570.63 лева, от които 130 144.84 лева за апартамента и 25425.79 лева за закритото паркомясто, на осем вноски, извършени на 12.10.2023г. С анекс от 02.09.2024г. договорът е прекратен по взаимно съгласие, като ответникът се е задължил в срок до 3 месеца от подписването на анекса /до 02.12.2024 г./ да възстанови на ищеца заплатената 1 от него сума. В този срок ответникът не изпълнил поетото с анекса задължение, поради което същият е изпаднал в забава. Отправеното искане е за осъждането му да изпълни реално задължението си по анекса, а в условията на евентуалност за присъждане на сумата на плоскостта на неоснователното обогатяване поради отпадане на основанието за заплащането й.
Ответникът, редовно призован, не е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл. 367 ГПК.
С молба с вх.№ 7310 от 13.03.2025 г., след срока за отговор, оспорва иска по основание и размер, както и всички твърдения в исковата молба.
Оспорва подписите в договора и анекса да са положени от лице, представляващо дружеството. Оспорва верността на съдържанието и датата на всички представени с исковата молба доказателства.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Съгласно чл.79 от ЗЗД ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнение заедно с обезщетение за забава.
По предявения главен иск за реално изпълнение в тежест на ищеца е да установи факта на поето от ответника договорно задължение за заплащане на процесната сума, а в тежест на ответника е да докаже, че го е изпълнил.
Установява се от представените по делото писмени доказателства, че страните са били обвързани от облигационни отношения във основа на сключен на 11.10.2023 г. договор за строителство и покупко-продажба на недвижим имот от 11.10.2023 г., с предмет: апартамент № 7, разположен на етаж 2, в бъдеща сграда „Е", разположена в ПИ с идентификатор ***********, с адрес на поземления имот в **********, както и закрито паркомясто №181, с площ от 21,31 кв.м., находящо се на ниво -3, разположено в същия поземлен имот.
Сключеният между страните договор има комплексен характер и разкрива характеристиките на договор за изработка и предварителен договор за покупко-продажба на недвижими имоти. Същият е съставен в изискуемата форма за действителност, обективира същественото съдържание на сделката, носи подписа на управителя на ответното дружество, който не е оспорен относно неговата автентичност в срока по чл.193 от ГПК, поради което следва да се приеме, че материализира валидно облигационно правоотношение.
Последното е прекратено по взаимно съгласие на страните с представения по делото анекс от 02.09.2024г., като в чл.2.1. от същия ответникът се е задължил в срок до 3 месеца от подписването на анекса да възстанови на ищеца заплатената от него сума в размер на 79542 евро или левовата равностойност по фиксинг на БНБ в размер на 155570,63 лева.
Видно от представените по делото платежни нареждания посочената сума е била заплатена в лева от ищеца на ответника на 12.10.2023г. на осем транша с посочено основание „покупка на ап.7 и ПМ 181 в сграда Е, комплекс 681“.
Ответникът, в чиято тежест е било, нито твърди, нито установява изпълнение на поетото с чл.2.1. от анекс от 02.09.2024г. задължение в уговорения срок, изтекъл на 02.12.2024 г. или към края на устните състезания пред настоящата инстанция.
2
Направеното след срока по чл.367 от ГПК в молба с вх.№ 7310 от 13.03.2025 г. от ответната страна оспорване на иска е бланкенто и не е основано на конкретни положителни факти, които да подлежат на доказване.
Не са представени и единствено допустимите по арг. от чл.164, ал.1. т. 4 от ГПК писмени доказателства за погасяване на установено в писмен акт задължение. Предприетите с молбата оспорвания на верността и истинността на представените с исковата молба писмени доказателства са преклудирани, поради което не подлежат на разглеждане и доказване.
По изложените съображения съдът намира, че са налице елементите от фактическия състав на чл.79, ал.1, предл. първо от ЗЗД и ответникът следва да бъде осъден да изпълни реално поетото с чл.2.1. от анекс от 02.09.2024г. парично задължение. Предвид горното, предявеният иск е основателен и доказан до пълния предявен размер от 155570,63 лева.
С оглед правоувеличаващия ефект на исковата молба и направеното искане, върху дължимата главница следва да бъде присъдена и законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й заплащане.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените в производството разноски в размер на 6222,83 лева, изразяващи се в заплатена държавна такса.
С оглед направеното искане по чл.38, ал.2 от ЗАдв., в полза на процесуалния представител на ищеца следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ, определено от съда в размер на 5500 лева, по аргументи от решение на СЕС по дело С-438/2022г. при съобразяване по искане на ответника на ниската фактическа и правна сложност на спора и факта, че при липса на подаден в срок отговор на исковата молба и неявяване на процесуалния представител на ищеца в единственото по делото заседание, предприетите от същия процесуални действия се свеждат до подаване на искова молба и уточнителна молба.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ВСК“ООД с ЕИК 103929922 със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.“Александър Дякович“45, офис 34, да заплати на Г. А.
Н. с ЕГН ********** от *******************, сумата от 155 570.63 лева, дължима по силата на чл.2.1. от сключен между страните Анекс от 02.09.2024г. за прекратяване по взаимно съгласие на договор за строителство и покупко-продажба на недвижим имот от 11.10.2023 г. и за връщане на заплатената по него продажна цена за апартамент № 7, разположен на етаж 2 с площ от 85,86 кв.м. и закрито паркомясто №181, с площ от 21,31 кв.м., находящо се на ниво -3, находящи се в бъдеща сграда „Е“, разположена в ПИ с идентификатор ***********, с адрес на поземления имот в гр. София, бул.
България, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска – 04.12.2024 г., до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „ВСК“ООД с ЕИК 103929922 със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.“Александър Дякович“45, офис 34, да заплати на Г. А.
3
Н. с ЕГН ********** от *******************, сумата от 6222,83 лева, представляваща сторени съдебни разноски за първата инстанция, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „ВСК“ООД с ЕИК 103929922 със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.“Александър Дякович“45, офис 34, да заплати на адв.
В. С. П., САК, с адрес *******************, сумата от 5500 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за предоставената на ищеца безплатна правна помощ за първа инстанция, на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________ 4