Решение № 3098 от 13.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3098 гр. София, 13.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 115-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВАН Г. КИРИМОВ при участието на секретаря ДИЛЯНА П. ЦВЕТАНОВА като разгледа докладваното от ИВАН Г. КИРИМОВ Административно наказателно дело № 20251110207797 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на ,,***'' „,,***''“ ЕООД, ЕИК *******, чрез адв. В.

Х., срещу Наказателно постановление (НП) № 23-2500114/25.04.2025 г., издаденo от Директор на Дирекция "Инспекция по труда Софийска област", с което на жалбоподателя е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 1800, 00 лева на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 3, вр. чл. 415в, ал. 2 от КТ за нарушение на разпоредбата на чл.

61, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от КТ.

В жалбата са изложени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакувания акт. Изложени са съображения, че между жалбоподателя и „Ч,,***''“ ЕООД са налице облигационни правоотношения, произтичащи от сключен договор за поръчка от 01.03.2020 г., по силата на който това трето за производството дружество е изпълнявало като изпълнител задължения, свързани с изпълнение на дейността, касаеща процесите на жалбоподателя-възложител, извършвани от квалифициран персонал, който следвало да бъде подбран и инструктиран от това трето за производството юридическо лице. Твърди се, че Б. В. К. имала сключен договор с дружеството-изпълнител, по силата на който предоставяла работната си сила при жалбоподателя – възложител, като процесната проверка била осъществена именно в такъв момент. Твърди се, че проверяващите настоявали проверяваната да подпише декларация, без да се предостави възможност да се запознае с текста на декларацията или да се противопостави на подписването.

Твърди се, че административнонаказателната отговорност за работодателя по 1 чл. 1, ал. 2 от КТ не се предвижда, тъй като до завършване на процедурата по чл. 405а от КТ липсвали правно основание това отношение да се третира като трудово. В случая проверяващите е следвало да обявят трудовия договор по реда на чл. 405а от КТ с постановление, което не е било направено.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, представлява се от адв. К., който поддържа жалбата на изложените основания.

Претендира разноски.

АНО, редовно призован, не се явява, представлява се от юрк. И., който оспорва жалбата и намира, че НП следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрк. възнаграждение.

Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

С Договор от 01.03.2020 г. „,,***'' ,,***''“ ЕООД, в качеството на възложител, и „Ч,,***''“ ЕООД, в качеството на изпълнител, уговорили изпълнителят да извършва ежемесечно поставени задачи във връзка с изпълнение на дейността на възложителя. В чл. 1.2 страните уговорили, че дейностите касаят цялостните процеси на възложителя, извършвани от квалифициран персонал, който е детайлно инструктиран. В чл. 2.1 страните договорили срок на договора 3 години, считано от датата му на подписване, като според чл. 2.2 продължаването му ставало със сключване на допълнително споразумение. По делото не са представени доказателства, а и не са наведени твърдения, за продължаване на договорното правоотношение.

На 20.05.2021 г. между „Ч,,***''“ ЕООД и Б. В. К., ЕГН **********, бил сключен трудов договор, по силата на който физическото лице приело да изпълнява длъжността "чистач/хигиенист“, за което било изпратено уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ.

Към 20.02.2025 г. между „,,***'' ,,***''“ ЕООД и Б. В. К., ЕГН ********** не било налице валидно трудово правоотношение, но последната предоставяла труд като чистач/хигиенист в стопанисвания от жалбоподателя обект в гр.

София, ул. ,,***''“. На 20.02.2025 г. била извършена проверка по спазване на трудовото законодателство от органите на Дирекция "Инспекцията по труда" в „,,***'' ,,***''“ ЕООД, като било констатирано, че В. работи с децата в обекта.

В предоставена за попълване декларация, която В. съставила сама, посочила, че работи при жалбоподателя около 3 години на адреса на посочения обект, с работно време от 8, 30 часа до 17,30 часа при работна заплата от 700 лева.. В декларацията лицето посочило, че работи на трудов договор. За извършената проверка бил съставен констативен протокол. При последващи извършени проверки на документи се оказало, че между физическото лице и жалбоподателя нямало сключен трудов договор. В хода на проверката било установено наличието на трудовото правоотношение между лицето и „Ч,,***''“ ЕООД, но при изискани сведения от управителя на дружеството А.

Г., същият посочил, че не познава лицето, не е сключил договора и не развива 2 търговска дейност с дружеството.

На 27.02.2025 г. свидетелят Д., заемаща длъжност "инспектор" при Дирекция "Инспекция по труда Софийска област" – София, съставила акт за установяване на административно нарушение № 23-2500114, в който било прието, че дружеството-жалбоподател не е уредил отношенията си с Б. В. К., ЕГН ********** като трудови, като не сключил трудов договор с лицето преди постъпването на работа, в нарушение на чл. 61, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от КТ, като нарушението било извършено на 20.02.2025 г. в гр. София. На същата дата актът бил връчен на упълномощено лице от управителя на дружествотожалбоподател.

В срок постъпили възражения от жалбоподателя с доводи, че проверяваното лице било подбрано и предоставено на жалбоподателя от работодателя „Ч,,***''“ ЕООД.

На 25.04.2025 г. при сходни изводи от правна и фактическа страна Директорът на Дирекция "Инспекция по труда Софийска област" издал обжалваното НП, с което на жалбоподателя било наложено наказание "имуществена санкция" в размер на 1800, 00 лева. Актът бил връчен на 29.04.2025 г. на дружеството.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на разпитаните в съдебното заседание свидетели – Д., Т. Я. З., Ива Я. З. – Н., Б.

В. К. и А. Г., както и въз основа на събраните по делото писмени доказателства , приобщени по реда на чл. 283 НПК. Съдът кредитира показанията на свидетеля Николова в цялост, тъй като същите са логични и последователни и се подкрепят от писмените доказателства по делото напълно. От нейните показания се извлича информация за извършената проверка, както и че В. е полага труд на обекта без да има сключен трудов договор. Показанията на св. З. и З. – Н. са неинформативни, доколкото първата при разпита си излага противоречиви обстоятелства, кое дружеството е било работодател на В., доколкото сочи, че този въпрос се отнася към счетоводството. Показанията на З. – Н. са информативни единствено към протеклата проверка. От показанията на В. се установява кога къде и по какъв начин е извършено нарушението. Самата свидетелка сочи, че получава заплатата си от Т. З. и е инструктирана в детската градина периодично..

Показанията на свидетеля Г. съдът намира за важни за установяване на обективната истина. От данните на този свидетел се установява, че той е само де юре собственик на „Ч,,***''“ ЕООД, като същият не е назначавал и уволнявал служители, не е подписвал договори, не е подавал уведомления, не е осъществявал търговска дейност и т.н.

Съдът намира, че действително към момента на проверката свидетелят Б.

К. не е имала сключен трудов договор с дружеството жалбоподател. От една страна такъв не е бил съставян и регистриран. От друга страна, дори да се приеме, че договорът между двете дружества е действителен, то към момента на проверката той е бил изтекъл. Няма как да е бил продължен, защото 3 управителят на „Ч,,***''“ ЕООД – Г., не е подписвал никакви книжа.

С оглед гореприетите фактически положения съдът достигна до следните изводи от правна страна:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване акт и от лице, което има право на жалба. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в настоящото производство районният съд е инстанция по същество и следва да провери законността на обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя - арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.

След служебно извършена проверка съдът счита, че АУАН и НП са съставени от оправомощени лица по смисъла на чл. 416, ал. 1 и ал. 5 от КТ и са спазени сроковете по чл. 34 от ЗАНН. И двата процесуални акта са издадени в предвидената от закона писмена форма и съдържание - чл. 42 и чл.

57 от ЗАНН. Налице е и редовна процедура по издаването на актовете и връчването им на жалбоподателя. Нарушението е описано достатъчно ясно, конкретно и подробно, така че да не възниква съмнение относно неговото съдържание.

Съгласно чл. 61, ал. 1 от КТ трудовият договор се сключва между работника или служителя и работодателя преди постъпването на работа. По делото по несъмнен начин се установи, че на датата на нарушението и извършената на място проверка - 20.02.2025 г., завареното на място Б. К., е престирала работната си сила, като е полагала труд като медицинска сестра в полза на жалбоподателя, с установено работно време, трудово възнаграждение, месторабота, без да има сключен за целта трудов договор.

Представеният по делото граждански договор от 01.03.2020 г. не внася съмнение в този извод, тъй като същият е уреждал отношения, странящи от процесното по полагане на труд и в период, предхождащ процесното деяние и няма данни да е бил продължаван.

С оглед представената по делото декларация от 20.02.2025 г., в която е вписано, че от около 3 години лицето полага труд при жалбоподателя при вписаните характеристики на труда, съставляващи елементи на трудово правоотношение, не съществува съмнение, че Б. К. е извършвала повтаряща се трудова дейност в продължителен времеви период, съдържаща характеристиките на трудово правоотношение. От гласните доказателства, събрани по делото, се установява, че лицето само е попълнило декларацията, в т. ч. и данните за време, възнаграждение, продължителност, почивка, сочещи продължителността, повторяемостта и константност на полаганата работна сила, типични за трудово правоотношение. Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че на лицето не била предоставена възможност да се запознае със съдържанието на декларацията, доколкото в разпита си самата К. сочи, че я е попълнила сама.

4

С оглед гореизложеното настоящият състав приема, че жалбоподателят е имал качеството "работодател" по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ по отношение на лицето към процесната дата 20.02.2025 г. и не е изпълнил задължението си да уреди отношенията по предоставяне на работната сила, като сключи трудов договор с него. С поведението си, изразяващо се в бездействие – несключване на трудов договор, дружеството-жалбоподател е осъществило фактическия състав на нарушението по чл. 61, ал. 1, вр. чл. 1, ал.

2 от КТ. Тук следва да се отбележи, че нарушението е именно по чл. 61, ал. 1, вр. с общата разпоредба на чл. 1, ал. 2 от КТ, предписващо конкретно поведение, скрепено със санкцията по чл. 414, ал. 3 от КТ, в разрез с твърдяното в жалбата.

Неоснователно е възражението в жалбата, че в разрез с разпоредбата на чл. 405а от КТ наказващият орган е издал обжалваното НП. Видно от възражението на жалбоподателя и процесуалното му поведение по време на проверката до издаване на НП, същият е твърдял, че лицето Б. К. не престира труд без трудово правоотношение или на гражданско правоотношение, тъй като работната сила на лицето е уговорена да се полага в полза на жалбоподателя от друго юридическо лице, явяващо се работодателя. Целта на разпоредбата на чл. 405а, ал. 1 от КТ е да защити правата на работника, в случай, че несключването на трудов договор се дължи на неправомерно поведение на работодателя. От попълнената декларация на провереното физическо лице и събраните впоследствие данни се установява, че към момента на проверката проверяващите не са разполагали с данни има ли лицето договор или не. Видно от декларацията, провереното лице (явяващо се едната страна по правоотношението) е поддържало, че има трудов договор с жалбоподателя, което от само себе си изключва волеизявлението му, манифестиращо съгласие, за обявяване на трудово правоотношение по реда на чл. 405а от КТ. Неиздаването на постановление за обявяване на трудово правоотношение при наличие на данни за такова не може да обоснове извод за незаконосъобразно издадено наказателно постановление. Това е така, защото производството по обявяване на трудовото правоотношение е самостоятелно, административно и се развива независимо от административнонаказателното.