Решение № 234 от 19.11.2025, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 234 гр. Ловеч, 19.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ при участието на секретаря ВИКТОРИЯ ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ПЕНОВ Въззивно гражданско дело № 20254300500530 по описа за 2025 година

С решение № 112/12.05.2025 г., по гр.д. № 151/2025 г. на РС Тетевен, съдът е обявил за нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, Договор за потребителски кредит № 7053292603/19.05.2022 г., сключен между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК 131134023 в качеството му на кредитор и П. В. И. в качеството й на кредитополучател. С решението съдът осъдил „Ти Би Ай Банк“ ЕАД да заплати на П. В. И. сумата от 2 816,68 лв. представляваща недължимо платена такава по Договор за потребителски кредит № 7053292603/19.05.2022 г., като отхвърлил иска по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за разликата до пълния претендиран размер от 6783,24 лв. Със същото решение съдът е присъдил на Еднолично адвокатско дружество „А. Д.“ адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗАдв. в размер на 840 лева, а на основание чл. 78 ал. 6 ГПК осъдил ответника да заплати сторените по делото разноски и държавна такса.

Решението е обжалвано с въззивна жалба от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, в която са направени оплаквания за неговата неправилност, с поддържане на съображения за нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, свеждащи се до: несъгласие с извода на районния съд, че договорът за потребителски кредит е недействителен, поради неспазване разпоредбата на чл. 11. ал. 1, т. 10 ЗПК, доколкото в договора са означени конкретните размери на ГПР и общата дължима от потребителя сума, вкл. ясно посочена методика на формирания годишен процент на разходите; необсъждане от районния съд на предложените от дружеството ответник аргументи относно правната и финансова характеристика на застрахователната премия, вкл. че тя не е част от общите разходи по кредита и при отказ от застраховката, същата ще бъде 1 възстановена на потребителя ищец, доколкото банката я е платила от негово име и за негова сметка; несъгласие с извода на районния съд, че е налице разминаване между посочения в договора ГПР и действителния такъв, като се посочва, че общите разходи по кредита, които следва да се отчетат при формирането на ГПР, се включват и разходите за допълнителни услуги, но само в случаите, когато получаването на такива допълнителни услуги е задължително условие за сключването на договора за кредит, а конкретните такива не са такова условия, с оглед на което те не попадали в обхвата на понятието за общи разходи по кредита съобразно дефиницията по § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. Във въззивната жалба е направено искане за отмяна на обжалваното решение, за отхвърляне на предявените против въззивника искове и за присъждане на разноските по делото, вкл. юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК от въззиваемия е постъпил писмен отговор, в който се дава становище за неоснователност на въззивната жалба, споделят се решаващите изводи на районния съд в обжалваното решение и е направено искане за неговото потвърждаване, вкл. за присъждане на съдебните разноски и адвокатско възнаграждение за въззивна инстанция.

С решение № 173/08.07.2025 г., по гр.д. № 151/2025 г. на РС Тетевен (имащо характер на определение), съдът е оставил без уважение молбите по чл. 248 ГПК, подадени от страните както следва: молбата от П. В. И. - за изменение на решението в частта за разноските, чрез увеличение на размера на присъденото адвокатско възнаграждение от 840 лв. с ДДС до 2 558,59 лв. с ДДС; молбата от „Ти Би Ай Банк ЕАД - за изменение на решението в частта за разноските, чрез присъждане на разноски за юристконсултско възнаграждение в размер на 360 лв. съразмерно отхвърлената част на осъдителния иск по чл.

55, ал. 1 ЗЗД; както и молбата от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД - за изменение на решението в частта за разноските, чрез намаляване на размера на присъденото адвокатско възнаграждение от 840 лв.

Решението е обжалвано с частна жалба от П. В. И. чрез адв. А. Д. в частта, с която районният съд е оставил без уважение молбата по чл. 248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските, чрез увеличение на размера на присъденото адвокатско възнаграждение от 840 лв. с ДДС до 2 558,59 лв. с ДДС. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на атакувания съдебен акт, вкл. с позоваване на съдебна практика на СЕС, като се моли за неговата отмяна в обжалваната му част и за присъждане на адвокатско възнаграждение в претендирания размер.

От ответника е постъпил писмен отговор, в който се излагат съображения не неоснователност на частната жалба, респ. за правилност на съдебния акт, като е изведено искане за оставянето й без уважение.

Ловешкият окръжен съд, след като прецени доводите на страните и извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, приема следното:

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, а в атакуваната част и допустимо, поради което настоящият състав следва да обсъди неговата правилност по оплакванията, посочени във въззивната жалба (чл. 269 ГПК).

Първоинстанционното производство е образувано по следните установителни искове, предявени от П. В. И. против „Ти Би Ай Банк“ ЕАД при условията евентуално съединяване, както следва: по чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр.

2 чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 20 ЗПК – за обявяване за недействителен на договор за потребителски кредит № 7053292603/19.05.2022 г., сключен между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и П. В. И.; по чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл. 11, ал.

1, т. 10 ЗПК – за обявяване за недействителни на уговорката в чл. 7, т. 1, вр. чл.

7, т. 2.3. от договор за потребителски кредит № 7053292603/19.05.2022 г., сключен между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и П. В. И.; по чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.

22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК – за обявяване за недействителни на уговорката в чл. 9.1 от договор за потребителски кредит № 7053292603/19.05.2022 г., сключен между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и П. В. И., както и на осъдителен иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД – за заплащане на сумата от 6 783,24 лв., претендирана като платена без основание от П. В. И. на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД. В писмения отговор от ответника са направени възражения за неоснователност на предявените искове.

Районният съд е останал в рамките на търсената защита, защото е обявил за недействителен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договора за потребителски кредит, а отхвърлянето на осъдителния е за разликата до пълния претендиран размер от 6783,24 лв.

Като обсъди събраните пред първата инстанция доказателства по отделно в тяхната съвкупност и взаимовръзка и като съобрази становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

От съдържанието на Договор за потребителски кредит № 7053292603/19.05.2022 г. се установява, че на означената в него дата П. И. и „Ти Би Ай Банк“ ЕАД постигнали съгласие, по силата на което дружеството предоставило на И. кредит в размер на 6 000 лв. със срок от 36 месеца, при размер на вноската за погасяване от 355,09 лв., ГПР: 39,30 %, годишен лихвен процент 34,12 %. От договора е видно, че освен връщане на кредита от 6 000 лв., П. И. поела задължение за заплащане и на застрахователна премия в размер на 1936,43 лева, включващ застраховка BANK пакет 3 кредит + сметка от 1576,78 лева и застраховка BANK Пакет 3 сметка от 359,65 лева, че тази премия е включена в общия размер на кредита от 7936,43 лева (чл. 7.1. от договора), както и че размерът на общата дължим потребителя сума е 12 783,24 лева. От установения в т. 11.2 от договора погасителен план се установява, че месечната вноска е в размер на 355,09 лева, че същата се формира от главница и лихва, като общият размер на месечните вноски за целия 36 месечен период от плана за погасяване се равнява на 12 783,24 лева.

Кредитополучателят П. И., се е присъединила към застрахователни програми, предлагани от кредитора, за които се е задължила да плати застрахователната премия в общ размер на 1936,43 лева, което се установява от сертификат за застрахователни програми „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“.

От ответника се признава, че кредитополучателят е заплащал суми по кредита в общ размер на 8816,68 лв. Този факт се потвърждава и от заключението на приетата на първа инстанция съдебно-счетоводна експертиза, според което ищцата е заплатила по договора за потребителски кредит сумата в размер на 8 816,68 лева - 7936,43 лева, включваща главница от 6000 лева (размета на заема) и застрахователни премии от 1936,43 лева, както и 880,25 лева договорна лихва. От заключението се установява, че при включване в ГПР на застрахователната премия, същият би бил в размер на 76,82 %.

3

При така установените факти настоящата инстанция прави следните правни изводи:

Предметът на въззивното производство, очертан с въззивната жалба, е частта от решението на районния съд, с която съдът е обявил за нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК Договор за потребителски кредит № 7053292603/19.05.2022 г. между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и П. В. И., Както и в частта, с която съдът осъдил „Ти Би Ай Банк“ ЕАД да заплати на П. В. И. сумата от 2 816,68 лв. представляваща недължимо платена такава по договор за потребителски кредит № 7053292603/19.05.2022 г.

Процесният договор е сключен между физическо лице, в качеството на кредитополучател, от една страна и кредитна институция от друга, поради което правоотношението представлява договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК и към него са приложими специалните разпоредби на ЗЗП относно неравноправните клаузи в потребителските договори, както и императивните норми на ЗПК, уреждащи неговата форма и необходимо съдържание. За наличието на неравноправни клаузи съдът следи служебно във всяко положени на делото.

Когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9, договорът за потребителски кредит е недействителен (чл. 22 ЗПК). Санкцията недействителност на договора се свързва с неудовлетворяване на някое от изискванията на закона, установени в чл. 22 ЗПК. Едно от тези нормативни изисквания към съдържанието на договора се отнася до годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин (чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК). Като част от задължителното съдържание на договора за потребителски кредит, означаването на годишния процент на разходите се свежда до посочването му, като в него се включват лихви, комисионни такси, всякакви други разходи, които са известни на кредитора, свързани са с договора за потребителски кредит и които потребителят ще трябва да заплати. В това число са и разходите по допълнителните услуги, каквато е застрахователната премия.

В случая договорът за потребителски кредит не удовлетворява посоченото изискване. Означеният в него размер на ГПР от 39,30 % не е реален, защото е определен без включване на застрахователната премия от 1936,43 лв., с чието включване ГПР се формира в размер на 76,82 %. Сумата по застрахователната премия съставлява общ разход по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, защото тя е свързана с договора за потребителски кредит, известна е на кредитора и заплащането й е вменено в тежест на ищцата, кредитополучател. Като част от общите разходи, възнаграждението по договора за гаранция подлежи на включване в годишния процент на разходите по кредита (чл. 19, ал. 1 ЗПК). Изключването й като компонента от тях и от тяхното формиране съставлява несъответствие на договора за потребителски кредит с изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, водещо до неговата недействителност (чл. 22 ЗПК). В този смисъл изводът на районния съд за нищожност на Договор за потребителски кредит № 7053292603/19.05.2022 г. е изграден в съответствие с цитираните разпоредби на закона.