Решение № 10243 от 20.09.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10243 гр. София, 20.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Б. СТ. Ш. СТАВРУ при участието на секретаря Д. СТ. ЗДРАВКОВА като разгледа докладваното от Б. СТ. Ш. СТАВРУ Гражданско дело № 20221110102069 по описа за 2022 година

Ищецът „Т. София” ЕАД, с ЕИК ....., седалище и адрес на управление гр. София, ....., е предявил искове за признаване за установено, че ответникът Е. П. П., ЕГН **********, гр.

София, ......, дължи следните суми: главница в размер на 2081,56 лв. цена на доставена от дружеството топлинна енергия от 01.05.2018г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 21.10.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва от 15.08.2019г. до 17.09.2021 г. в размер на 315,07 лв., главница в размер на 45,96 BGN лв цена на извършена услуга за дялово разпределение от 01.08.2018г. до 30.04.2020 г. , ведно със законна лихва от 21.10.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва от 01.10.2018г. до 17.09.2021 г. в размер на 9,76 лв., присъдени със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 60499/21 г. на СРС. Поддържа, че ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди като собственик на топлоснабдявания имот – апартамент № 9 в гр.София, ул. Майор Юрий Гагарин 10, бл.207, вх.Б, ет.1 . Твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ, обвързват потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия доставил за процесния период в имота топлинна енергия /ТЕ/, чиято цена не е платена. Твърди, че съгласно Общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща стойността на ТЕ в 45-дневен срок от публикуване на сумите на интернет страницата на продавача.

Твърди, че е сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „Техем сървисис” ЕООД, като топлинна енергия за имота е начислявана по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния сезон са изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. Моли да се установят 1 вземанията му за главници и лихва за забава, признати със заповедта, срещу която ответникът възразил, което обуславя интереса от търсената с иска защита. Претендира разноските в заповедното и исковото производство.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който оспорва исковете. Оспорва да е клиент на ТЕ и да е в договорни отношения с ищеца. Оспорва доставянето на топлинна енергия в претендираните количества и стойност и разпределянето й от надлежно избрана ФДР. Оспорва претенцията за лихва. Релевира възражение за давност. Моли за отхвърляне на исковете.

Третото лице помагач на страната на ищеца не изразява становище, тъй като не е извършвало дяловото разпределение в имота.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД. Правото на ищеца да получи цената на доставената топлинна енергия произтича от установяване на: възникнало облигационно правоотношение между страните с предмет продажба на топлинна енергия, доставено конкретно количество топлинна енергия за процесния период и стойността й.

Съгласно нормата на чл. 153 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие /чл. 150, ал. 1 и ал. 2 ЗЕ/. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди и дължат цената на доставената топлинна енергия.

Собственикът или титуляр на вещно право на ползване в имот, под режим на етажна собственост, по презумпция на закона се смята потребител на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия. По силата на закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия.

В случая събраните по делото доказателства позволяват да се направи извод, че за процесния период страните са се намирали в облигационно правоотношение по продажба на топлинна енергия относно топлоснабдения имот, тъй като ищецът е доставял топлинна енергия в сградата, в която ответникът е собственик на имот - апартамент № 9 в гр.София, ул. Майор Юрий Гагарин 10, бл.207, вх.Б, ет.1 . В тази насока е приложеният по делото нотариален акт за дарение на имота, с който родителите на ответника – Петър П. и Мария П.а му дарили имота. Видно от нотариалния акт, те си запазили правото на ползване върху 2 имота. Принципно, при конкуренция на вещни права, клиент на топлинна енергия се явява лицето, което реално ползва топлинна енергия за домакинството си, т.е вещният ползвател.

Видно от писмо от ищеца от 21.11.2008 г., което няма данни да е връчено на ответника, с оглед смъртта на прехвърлителите Петър П. и Мария П.а, и неизпълнение на задължението на клиента за уведомяване за настъпилата промяна, партидата на имота служебно е сменена на негово име. От изготвените справи по делото също е видно, че Петър П. и Мария П.а са починали /на 26.12.99 г. и 30.6.2008 г./. С това правото на ползване върху имота се е погасило и единствено задължено лице е станал собственикът му. Като собственик, ответникът е страна по облигационното отношение с предмет доставяне на топлинна енергия за битови нужди при действие на Общите условия на ищцовото дружество и дължи цената на доставената ТЕ в имота.

За установяване на доставената в имота топлинна енергия е прието заключение на съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено. От заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че за процесния период по отношение на сградата, в която се намира имотът на ответника, е доставяна и начислена топлоенергия, като при отчитането и разпределението й са спазени разпоредбите на ЗЕ и Наредбата за топлоснабдяването /отм., действала през процесния период/. В сградата е въведена система за дялово разпределение на топлинна енергия, извършвано от ищеца, като са издадени изравнителни сметки. В имота има монтирани четири отоплителни тела и четири топлоразпределителя и се ползва топла вода, като разходът е отчетен по показанията на уредите, за което са попълнени документи по време на отчетите. В банята има щранг лира, за която е изчислена служебна ТЕ. Начислена е топлоенергия отдадена от сградната инсталация, разпределена между всички потребители пропорционално на отопляемия им обем по проект, съгласно ЗЕ и Наредба № 16-334.

Сградната инсталация в сграда етажна собственост е обща част и всеки етажен собственик е длъжен да участва в ползите и тежестите от нея. Съгласно член 140, ал. 3 ЗЕ сградната инсталация за отопление и горещо водоснабдяване е обща етажна собственост, а съгласно член 145, ал. 2 и 3 от ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, и топлинната енергия за отопление на общите части при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя като разлика между топлинната енергия за отопление на сградата, и топлинната енергия за отопление на имотите, като топлинната енергия по ал. 2 се разпределя между всички клиенти пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти. Предназначението на сградната инсталация е да отоплява вътрешната част на сградата – ЕС, и чрез топлопроводите й ТЕ да достига до индивидуалните имоти на потребителите. Потребител на услугата е етажната собственост, като титулярът на права върху индивидуалните обекти на собственост не може да откаже да заплаща отдадената от сградна инсталация енергия доставена до имота.

Не се твърди и доказа от ответника да е заявил рекламации срещу извършеното дялово разпределение в установените срокове.

Следователно, през процесния период в имота е ползвана топлинна енергия, като 3 съгласно заключението на вещото лице по СТЕ, стойността й възлиза на 2038.65 лв.

От заключението на вещото лице и разясненията в съдебно заседание става ясно и че общият топломер в абонатната станция е прминал последна проверка на 8.9.2017 г. През 2019 г. и 2020 г. ищецът не е имал сключен договор за извършване на метрологична проверка на уредите за търговско измерване.

Отчитането на доставената топлинна енергия до абонатната станция се осъществява посредством СТИ в абонатната станция, а индивидуалното разпределение - посредством индивидуални разпределители или топломери и водомери. Съобразно закона, на разпределение подлежи подадената ТЕ, след приспадане на технологичните разходи, като остатъкът се дели на ТЕ за горещо водоснабдяване и за отопление, като ТЕ за отопление на имот се сформира от ТЕ за отопление на самия имот, ТЕ отдадена от сградната инсталация, ТЕ за отопление на общите части. Поради изложеното от особена важност е гарантиране на изправността на СТИ при измерване на постъпващата ТЕ. Съгласно чл. 43, ал. 4 от Закона за измерванията и съотносимите към процесния период Заповеди на председателя на ДАМТН № А-791/30.09.2015 г. и № А-616/11.09.2018 г., периодичността на метрологичните проверки на топломер е 2 години. Средствата за търговско измерване според пар. 1, т. 58 от ДР на ЗЕ, са технически средства за измерване, които имат метрологични характеристики и са предназначени да се използват за измерване самостоятелно или свързано с едно или повече технически средства и които се използват при продажбата на електрическа и топлинна енергия или природен газ. Поради въведената законова регламентация на извършването на проверка на СТИ, включително по период, възражението на ответника, че за част от процесния период монтираният общ топломер е бил с изтекъл срок на метрологичен контрол, е основателно. Това е надлежно установено от заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза. Периодична метрологична проверка е направена на СТИ на 8.09.2017 г. и съгласно цитираните разпоредби, последваща такава е следвало да се извърши на 8.09.2019 г. Данни за такава проверка липсват. Следователно, считано от м. 09. 2019 г. до края на процесния период монтираният на процесния адрес топломер не е бил годно техническо средство за измерване, поради което съдът счита, че не може да се приеме възникване на задължение за заплащане на топлинна енергия от ответника за този период, защото самото средство за търговско измерване не е отговаряло на изискванията на закона. След като е допуснало в тази абонатна станция да работи непроверен метрологично топломер, дружеството доставчик само се е поставило в положението да не може да докаже по несъмнен начин какво количество енергия е подадено в сградата. Поради недостоверност на данните за постъпила ТЕ, не може да се приеме, че и показаното от отделните разпределители и водомер е реално потребено. След като СТИ е било изправно и преминало метрологична проверка в периода до м.09.2019 г., сумите, начислени до тогава, се дължат.

С оглед на изложеното, дължима е цената на

31.8.2019 г. потребена ТЕ за периода 1.5.2018 г.-

Относно цената на извършена услуга за дялово разпределение, в исковата молба съдът 4 основава тази си претенция на извършена от ФДР Т. такава услуга. По делото се установи, че за процесния период това дружество не е извършвало дялово разпределение в сградата и то е извършено от ищеца. Принципно, основното условие за задължението на потребителите за плащане на сумите за дялово разпределение е услугата да е извършена. В случая обаче ищецът основава тази си претенция на обстоятелства, които не се установиха по делото, т.е. не се установи основанието на иска така както е предявен, поради което за това вземане искът следва да се отхвърли.