Решение № 337 от 26.06.2025, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 337 гр. София, 26.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

ЛИ. М. Руневска при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от Ивайло П. Георгиев Въззивно гражданско дело № 20241800501055 по описа за 2024 година

С решение № 104 от 17.05.2024г., постановено по гр.д. № 741/2022г. по описа на Районен съд – гр. Сливница, е допусната на основание чл. 34, ал. 1 от ЗС съдебна делба между И. Г. Т., И. А. Т., Б. Х. Б. и А. Х. Б. на следните недвижими имоти:

Реална част от УПИ с идентификатор ........... по КККР на гр.

Божурище, одобрени със Заповед РД – 18-88/02.12.2021 г. на ИД на АГКК, с адрес: гр. Б., ул. „Г. Г“ № с лице към улица „Ген. Гурко“ 17.85 м. и площ 391 кв.м., находяща се в югоизточната част на парцела, при съседи: изпълнена на място ограда със северозападната реална част от УПИ с идентификатор ........... по КККР на гр. Божурище; ........... /ул. „Ген. Гурко“/; ........... и ...........

Сграда с идентификатор ........... по КККР на гр. Божурище, одобрени със Заповед РД – 18-88/02.12.2021 г. на ИД на АГКК, находяща се в гр. Б., ул.

„Г. Г“ №, със застроена площ от 79 кв.м, брой етажи 2, с предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор ........... с площ от 783 кв.м с трайно предназначение на територията – урбанизирана и начин на трайно ползване – ниско застрояване /до 10/, номер по предходен план план 470, кв.26, парцел I, при съседи по скица: ..........., ..........., ........... и ...........Сграда с идентификатор ............4 по КККР на гр. Божурище, одобрени със Заповед РД – 18-8 8/02.12.2021 г. на ИД на АГКК, находяща се в гр. Б., ул. „Г. Г“ №, със застроена площ от 10 кв.м, брой етажи 1, с предназначение: жилищна сграда – друг вид сграда за обитаване, разположена в поземлен имот с идентификатор ........... с площ от 783 кв.м с трайно предназначение на територията – урбанизирана и начин на 1 трайно ползване – ниско застрояване /до 10/, номер по предходен план план 470, кв.26, парцел I, при съседи по скица: ..........., ..........., ........... и ...........

Сграда с идентификатор по КККР на гр. Божурище, одобрени със Заповед РД – 18-88/02.12.2021 г. на ИД на АГКК, находяща се в гр. Божурище, ул. „Ген.Гурко“ № 3, със застроена площ от 62 кв.м, брой етажи 1, с предназначение: жилищна сграда – постройка на допълващо застрояване, разположена в поземлен имот с идентификатор ........... с площ от 783 кв.м с трайно предназначение на територията – урбанизирана и начин на трайно ползване – ниско застрояване /до 10/, номер по предходен план план 470, кв.26, парцел I, при съседи по скица: ..........., ..........., ........... и ...........

Със същото решение е отхвърлен предявения от И. Г. Т. срещу И. А. Т., Б. Х. Б., А. Х. Б., А. И. Т. и Р. И. К. иск за допускане на делба на реална част от УПИ с идентификатор ........... по КККР на гр. Божурище, одобрени със Заповед РД – 18- 88/02.12.2021 г. на ИД на АГКК, с адрес: гр. Б., ул. „ Г.. Г.“ № . с лице към ул. „Ген. Гурко“ 17.75 м., а от към ул. „Любен Каравелов“ – 24.27 м. и с площ от 391 кв.м, находяща се в северозападната част на парцела, на сграда с идентификатор ............. по КККР на гр. Божурище, одобрени със Заповед РД – 18-8 8/02.12.2021 г. на ИД на АГКК, находяща се в гр. Божурище, ул. „ Г. Г.“ № ., със застроена площ от 58 кв.м, брой етажи 2, с предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор ........... с площ от 783 кв.м с трайно предназначение на територията – урбанизирана и начин на трайно ползване – ниско застрояване /до 10/, номер по предходен план план 470, кв.26, парцел I, при съседи по скица: ..........., ..........., ........... и ...........и на сграда с идентификатор ............ по КККР на гр. Божурище, одобрени със Заповед РД – 18-8 8/02.12.2021 г. на ИД на АГКК, находяща се в гр. Б., ул. „Г. Г.“ № ., със застроена площ от 65 кв.м, брой етажи 2, с предназначение: друг вид сграда за обитаване, разположена в поземлен имот с идентификатор ........... с площ от 783 кв.м с трайно предназначение на територията – урбанизирана и начин на трайно ползване – ниско застрояване /до 10/, номер по предходен план план 470, кв.26, парцел I, при съседи по скица: ..........., ..........., ........... и ........... като неоснователен.

С Решение № 207 от 07.11.2024г., постановено по същото дело, е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в горното решение, като искът за делба по отношение на реална част от УПИ с идентификатор ..........., ..........., ........... е отхвърлен по отношение на А. И. Т. и Р. И. К..

Настоящото производство е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба на И. Г. Т. в частта му, с която е отхвърлен предявеният от нея срещу И. А. Т., Б. Х. Б., А. Х. Б., А. И. Т. и Р. И. К. иск за делба на реална част от УПИ с идентификатор ..........., намираща се в северозападнта част на имота, на сграда с идентификатор ............1 и на сграда с идентификатор ............3.

Жалбоподателката счита, че решението е недопустимо, тъй като съдът бил допуснал до делба реална част от имота (а не ½ ид.ч. от него, както било заявено искането в исковата молба), и отхвърлил иска за делба на друга реална част от него, тъй като частите не са индивидуализирани по кадастрални данни, нито са нанесени в действащата и актуална кадастрална карта и кадастрални регистри, поради което и не са обособени като самостоятелни обекти. Също така поддържа, че щом с исковата молба е въведен като предмет на делото иск за делба на ½ ид.ч. от имота, а решението допуска делба на ½ реална част от него и отхвърля иска за другата реална част, то е недопустимо поради 2 произнасяне по непредявен иск (свръхпетитум).

Също така, жалбоподателката счита обжалваното решение и за неправилно. Твърди, че районният съд бил игнорирал обстоятелството, че П.

Т. и И. Т. са придобили ½ ид.ч. от процесния УПИ в режим на СИО с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 6, том II, дело № 453/1987г., както и че неправилно бил приел, че И. Т. е придобил по давност реална част от 391 кв.м., представляваща точно ½ ид.ч. от имота, което обстоятелство, според жалбоподателката, обуславя както неправилност, така и недопустимост на постановения акт.

Навежда довод, че наличието на ограда и обособяването на частта от имота към днешна дата е без правно значение, тъй като липсват доказателства, че поставените ограждения датират от 1987г. или след това.

Навежда оплаквания, че условията за придобиване на реална част от УПИ са регламентирани за пръв път в чл. 200 от ЗУТ, която разпоредба, обаче, не намира приложение, тъй като, с оглед началния момент на заявеното от ответника владение, давността била изтекла преди влизане в сила на ЗУТ.

Наред с горното изтъква, че по делото не са събрани доказателства, ответникът И. Т. да е превърнал държането си във владение както спрямо наследодателя на ищцата, така и спрямо съпругата си и нейните наследници, при това - в периода от 2001г. до 2011г.

Намира за недоказано твърдението на този ответник, че сгради с идентификатори ............ и ............ са негова еднолична собственост, тъй като не били събрани доказателства за това, че А. Д. е учредил право на строеж на сина си И. Т.. А дори това да е така, по делото било недоказано, И. Т. Т., която също е съсобственик на имота, да е дала съгласието си за учредяване на право на строеж. Оспорва, ответникът да е придобил процесните постройки по давност, тъй като до смъртта си И. (1992) и А. (2005) ги били ползвали и владели.

Подадена е и частна жалба от И. Т. срещу горното решение и в частта му с характер на определение по реда на чл. 344, ал. 2 от ГПК, с което е отхвърлено искането за присъждане на обезщетение като привременна мярка за горницата над уважения размер от 144 лв. месечно до пълния поискан такъв от 800 лв. месечно за ползване на припадащите се ид.ч. от сгради с идентификатор ............ и ............. Твърди, че тези сгради са съсобствени, както и че решението, с което СлРС приема противното, все още не е влязло в сила, поради което липсва пречка или основание искането да бъде отхвърлено. Твърди, че доколкото по делото е несъмнено, че е налице предпоставката, съделителите да не използват съсобствения имот съобразно правата си, размерът на привременната мярка е следвало да бъде съобразен и с приетото по делото заключение.

Срещу решението в същата му част му с характер на определение по реда на чл. 344, ал. 2 от ГПК е постъпила и частна жалба от ответника И. Т. в частта, с която е осъден да заплаща сума в размер на 144 лв. месечно на ищцата И. Т. за ползване на собствените

2/6 ид.ч. от сгради с идентификатори ............, ............ и югоизточната реална част на имот с идентификатор ............ Жалбоподателят заявява, че от събраните по делото доказателства не се доказва, той да ползва тези допуснати до делба имоти, както и че съдът неправилно бил кредитирал единствено свидетелските показания на свидетелите на ищцата. Твърди, че не се установявало по делото, 3 той да разполага с ключове за процесните имоти, при положение, че те са ползвани от бащата на ищцата и че тя е единствен негов наследник. Заявява, че не се установява, чия собственост са автомобилните части в двора, както и дали те заемат по- голяма площ от съответстващата на квотата му в съсобствеността. Подчертава, че районният съд не бил взел под внимание обстоятелството, че по делото има и дру ги страни със същата квота в съсобствеността, които също биха могли да разполагат с ключове за достъп по имотите, но до които няма данни, ищцата да се е допитала за ключове.

Заявява, че не ползва имота и че поема задължението да се снабди с 3 бр. ключове от имотите, които да бъдат предоставени в о.с.з. на всяка от страните.

Срещу частната жалба на И. Т. е подаден отговор от И. Т., с който оспорва основателността . Твърди, че районният съд правилно е кредитирал свидетелските показания на св. К., както и че оспорванията на жалбоподателя са несъстоятелни и недоказани, и моли съда да я остави без уважение.

В открито съдебно заседание пред въззивния съд жалбоподателката И.

Г. Т., редовно призована, не се явява. Представлява се от адв. Димитрова, която поддържа депозираните от нея въззивна и частна жалба. Претендира разноски, като представя списък по чл. 80 от ГПК. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на адв. А..

В открито съдебно заседание пред въззивния съд жалбоподателят И. А.

Т., редовно призован, не се явява. Представлява се от адв. А., с пълномощно по делото. Моли съда да остави без уважение жалбите на И. Т.. Претендира разноски и представя списък по чл. 80 от ГПК.

В открито съдебно заседание пред въззивния съд въззиваемият Б. Х. Б., редовно призован, не се явява и не се представлява.

В открито съдебно заседание пред въззивния съд въззиваемата А. Х. Б., редовно призована, не се явява и не се представлява.

В открито съдебно заседание пред въззивния съд въззиваемият А. И. Т., редовно призован, се явява лично. Моли, решението да бъде потвърдено.

В открито съдебно заседание пред въззивния съд въззиваемата Р. И. К., редовно призована, се явява лично. Моли, решението да бъде потвърдено.

Съдът намира, че събраните по делото доказателства и установената въз основа на тях фактическа обстановка са описани в обжалваното решение, поради което не е необходимо да се възпроизвеждат в настоящия съдебен акт.

В производството пред въззивната инстанция не са събирани доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

І. По валидност

В случая обжалваното решение е валидно, доколкото е постановено от надлежен съдебен състав, в писмен вид и е подписано от разгледалия делото съдия.