Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 4 от 10.01.2025, Районен съд - Попово

Съд
Районен съд - Попово
Дело
Частно наказателно дело 5/2025
Вид
Определение № 4
Подписан
10.01.2025
В сила
13.01.2025
Състав
Хрисимир Максимов Пройнов

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№4 гр. Попово, 10.01.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПОПОВО, VI СЪСТАВ, в публично заседание на десети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Хрисимир М. Пройнов при участието на секретаря Димитринка Г. Лефтерова в присъствието на прокурора И. Т. П. като разгледа докладваното от Хрисимир М. Пройнов Частно наказателно дело № 20253520200005 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 64 от НПК.

Делото е образувано по искане на Районна прокуратура – Търговище, Териториално отделение – Попово, за вземане на мярка за неотклонение "задържане под стража" спрямо обвиняемия П. Ж. Д., ЕГН **********, по ДП № 6/2025 г. по описа на РУ гр. Попово.

Твърди се, че в хода на разследването са събрани достатъчно доказателства, които обосновават предположението, че обвиняемият е извършил престъпления по чл. 144, ал.3, т.1 и т.3 във вр. е ал.1 от НК, и са налице основанията, предвидени в чл. 63, ал. 1 от НПК, за вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража“.

В съдебно заседание представителят на държаното обвинение поддържа направеното искане.

Обвиняемият Д. се явява лично и изразява желание да бъде освободена от следствения арест.

Защитникът на обвиняемата – адв. Г. А. – АК-Варна. Счита искането за неоснователно, тъй като не е налице опасност да се укрие или извърши престъпление.

Съобразявайки наличната доказателствена съвкупност и предвид стадия, на който се намира разследването, съдът намира, че от данните по делото не може да се направи обосновано предположение, че от обективна страна обв. е извършил деянията, за които е привлечен като обвиняем.

Съгласно задължителните указания, дадени с ТР № 53 от 18.IX.1989 г. по н. д. № 47/89, ОСНК, престъплението по чл. 144, ал. 3 НК - закана с убийство, е квалифициран състав на престъплението по чл. 144, ал. 1 НК - закана с престъпление. То се намира в раздел V – „Принуда“, а не в раздел I - "Убийство", от глава II от НК – „Престъпления против личността“. Затова с чл. 144, ал. 3 НК не се защитава живота на гражданите, а личната им свобода. С извършване на престъплението се цели промяна на поведението и действията на заплашения противно на волята му в исканата от дееца насока.

В случая по делото е установено, че обвиняемият е отправял множество изказвания в писмен вид по ел. платформа за комуникации, съдържащи заплахи за убийство. Установено е и че заканите са възприети от Полина Стефанова, както и че са от естество да възбудят основателен страх у нея. Липсват обаче доказателства, че обвиняемият е отправил искания към Полина за промяна на поведението й в съответствие с неговата воля.

Например, няма данни, че е настоявал тя да възобнови връзката им, да преустанови 1 подаването на жалби до РУ-Попово, да не се среща с определени хора и пр.

Вместо това, действията и заплахите му по-скоро изразяват гняв, разочарование, импулсивност и желание за възмездие, отколкото целенасочен стремеж да принуди Стефанова към определено поведение.

Макар заканите и действията, извършени от обвиняемия да са сериозни и да пораждат страх у П. С., те не отговарят на основен елемент от състава на престъплението – цел за принуда. Поради това деянието спрямо нея е несъставомерно по чл. 144, ал. 3 НК.

Заканите, отправени към П.Р., са били възприети от него и са обективно годни да предизвикали страх, но и по отношение на Русев, действията на обвиняемия не показват стремеж да наложи определено поведение у посоченото лице. Думите и действията му са поскоро проява на агресия, насочена към околните, отколкото целенасочена принуда.

И тук, както и в случая с Полина Стефанова, липсата на цел за принуда прави деянието спрямо Пламен Русев несъставомерно по чл. 144, ал. 3 НК.

Възможно е действията на обв. да се квалифицират по други текстове от НК, напр. хулиганство, обида и увреждане на чуждо имущество, но не попадат в обхвата на чл. 144, ал.

3 от НК.

При това положение, настоящият състав намира, че първата предпоставка на чл. 63, ал. 1 от НПК /наличието на обосновано предположение, че обв. е извършител на престъпленията, за които е привлечен като обвиняем/ не е налице, което прави безпредметно обсъждането на другите предпоставки за вземане на исканата МНО – дали са налице опасностите обв. да се укрие или да извърши престъпление.

С оглед изложеното и на основание чл. 64, ал. 4 от НПК, Поповският районен съд ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на РП – Търговище, ТО - Попово за вземане на мярка за неотклонение “ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА” спрямо П. Ж. Д., ЕГН **********, с адрес гр. Попово, ул. „Ц.с.“ по ДП № 6/2025 г. по описа на РУ гр. Попово.

НЕ ВЗЕМА МЯРКА ЗА НЕОТКЛОНЕНИЕ спрямо П. Ж. Д., ЕГН **********, с адрес гр. Попово, ул. „Ц. О.“.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на НЕЗАБАВНО изпълнение и обвиняемият П. Ж. Д. следва да бъде освободен в съдебна зала, освен ако не се задържа на друго основание.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране пред Окръжен съд – Търговище в тридневен срок, считано от днес.

В случай на жалба и протест насрочвам делото за 20.01.2025 г. от 11. 00 часа пред Окръжен съд - Търговище, за която дата страните се считат уведомени.

Препис от определението, след влизането му в сила, незабавно да се изпрати на РПТърговище, ТО – Попово, ведно с досъдебното производство.

Съдия при Районен съд – Попово: _______________________

2