Решение № 345 от 18.09.2025, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 345 гр. Пазарджик, 18.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елисавета Радина при участието на секретаря С.З. като разгледа докладваното от Елисавета Радина Административно наказателно дело № 20255220200851 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по реда на чл.63 от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Г. А. М., с ЕГН **********, против наказателно постановление № BG15102024/5800/P8-887 от 09.04.2025 г. издадено Началник отдел „Контрол и правоприлагане" в НТУ към Агенция „ПИ" - гр.София, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба" в размер на 1800 /хиляда и осемстотин лева/ за нарушение по чл. 179, ал. За от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

С жалбата се заявява процесуално-правна и материално-правна незаконосъобразност на атакуваното НП, чиято отмяна се иска.

Жалбата след обстойната проверка за срокът й – е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока за обжалване на НП ( л. 17) от процесуално легитимираната страна.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез упълномощения представител поддържа жалбата и искането в нея, вкл. това за разноски. си

Въззиваемата страна, чрез своя процесуален представител, заявява, че НП е правилно и законосъобразно и като такова иска да се потвърди.

1

Съдът, след като се запозна с доказателствата по делото, по вътрешно убеждение, ръководейки се от закона, установи:

На 15.10.24г. жалбоподателят изпълнявал курс с управлявания от него товарен автомобил м. Скания Р 124 ЛА 4х2 НА 420, peг. № ******* , с обща технически допустима максимална маса над 12 т.- от категорията, за което е дължима пътна такса по чл. 10, ал.1, т. 2 от Закона за пътищата (ЗП).

Към 20.49 часа жалбоподателят пристигал с посочения автомобил на път ГКПП Кулата, където му била извършена проверка от митнически инспектор В. Ц.. .

При проверка в ел. база на НТУ, той установил регистрирано преминаване на дата 14.01.24г., 20.30ч. на същото ППС, по път 8 км 196 +643km, , за което е била дължима, но не е заплатена пътна такса по чл. 10. ал.

1, т. 2 от ЗП. Св. Ц. приел при проверката, че и на 14.01.24г., към 20.30ч. автомобилът е бил управляван от жалбоподателя и че той не е изпълнил задължението по чл. 139, ал. 7 от ЗДвП, което е административно нарушение по смисъла на чл. 179, ал. За от ЗДвП, тъй като за посочения път 1-8,км 196+643 се събира такса за изминато разстояние - тол такса , съгласно Приложение към т. 1 на Решение № 101 на Министерски съвет от 20 февруари 2020 г. за приемане на Списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за изминато разстояние - тол такса. За преминаването не била заплатена пътна такса.

За извършеното административно нарушение бил генериран доказателствен запис (доклад) от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП с номер на нарушението, заедно с приложени към него статични изображения във вид на снимков материал, представящ пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа и местонахождението

При тези данни било установено, че за посоченото ППС не са изпълнени законовите изисквания за преминаване по републиканската пътна мрежа, свързани със заплащането на дължимите пътни такси, т.к. за него на посочената дата 14.10.2024 г., 20.30 ч. за преминаване по посочения път не е платена пътна такса чрез закупуване на маршрутна карта и не са подадени тол данни чрез декларация за преминаването.

2

За извършеното административно нарушение бил съставен в присъствие на нарушителя процесния АУАН за неизпълнение на задължението по по чл.

179, ал. За от ЗДвП.

Нарушителят не се възползвал от правото си по чл.189е, ал. 3 от ЗДвП да заплати компенсаторна такса по чл. 10. ал. 2 от ЗП в 14-дневен срок от връчване на акта.

Въз основа на акта е издадено обжалваното НП.

Последното се атакува с редица възражения относно законосъобразността му.

Хронологично обаче тя започва с ревизия за процесуалната изправност на акта и НП.

Същите, предвид представената заповед за компетентност, са издадени от оторизирани за това органи, при спазване на процедурите по съставяне, предявяване и връчване.

Съдържанието на актовете ( АУАН и НП ) е в съответствие с изискванията на ЗАНН ( чл. 42 и чл. 57 ЗАНН), като същите съдържат достатъчно и ясни обстоятелства по извършване на нарушението, което е получило своята съответна правна квалификация.

Нарушението се явява и доказано от наличните по делото доказателства.

Безспорни и доказани са факта на управление на процесното ППС, което е било управлявано както на 15.10.24г., така и на 14.10.24г. от жалбоподателя, който неу оспорва този факт.Безспорно е установено също, че за това ППС, при преминаване през посочения горе сегмент не е била надлежно заплатена дължимата за това пътна такса ( представени справки от АПИ).

Установено е, че средство за извършване на процесното нарушение е процесното ППС е с обща технически допустима максимална маса над 12 тона и съответно - при движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа е дължима такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП. Това се потвърждава от приложения доклад от Електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, който установява обща технически допустима максимална маса над 12 тонау, както и документа на л. 5 и 6 .

Съгласно Приложение към т. 1 на Решение № 101 на Министерски съвет от 20 февруари 2020 г. за приемане на Списъка на републиканските пътища за 3 които се събира тол такса -за посочения пътен участък - път 1-8,км 196+643 се събира такса за изминато разстояние - тол такса.

Тол таксите се дължат за всички пътни превозни средства с обща технически допустима максимална маса над 3,5 тона и се диференцират в зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно средство и броя на осите, екологичните му характеристики и се определят за всеки отделен път.

Съгласно чл. 10б, ал. 4, изр. първо от Закона за пътищата размерът на дължимата за плащане тол такса се определя въз основа на реално получени декларирани тол данни, удостоверени по реда, предвиден в наредбата по чл. 10, ал. 7, или чрез закупуването на еднократна маршрутна карта, която дава право на ползвателя на пътя да измине предварително заявено от него разстояние по определен маршрут.

Съгласно чл. 106, ал. 3 от Закона за пътищата: „ Тол таксата се заплаща от собственика или ползвателя на пътното превозно средство за всички пътни превозни средства с обща технически допустима максимална маса над 3,5 тона, извън тези по чл. 10а, ал. 9, като заплащането й дава право на пътното превозно средство, за което е заплатена, да измине определено разстояние между две точки “.

Към момента на извършеното административно нарушение, за процесното ППС не е била заплатена дължимата тол такса, съгласно изискванията на чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП .

Докладът от ел. система и снимките от устройството са легитимирани като доказателства за отразените в тях факти и обстоятелства с чл. 189е, ал. 8 от ЗДвП, но тази норма противоречи на един от основните принципи в наказателния процес , въздигнат с чл. 14, ал.2 от НПК ( препратка от чл. 84 ЗАНН). Отношението на чл. 189е, ал.8 ЗДвП към чл. 14, ал.2 от НПК е на норма от нормативен ранг с по-ниска степен ( закон) към такъв с по-висока ( НПК). Доказателствата и доказателствените средства не могат да имат предварително определена сила. Затова дали ще се полза определено доказателство за установяване на някакви обстоятелства и в каква степен съдът решава при задължителния доказателствен анализ и с решението си по същество. В този смисъл доказателственият анализ и фотосите се приемат ведно с останалите доказателства за установяване на мястото, датата и часа на извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство, данни, свързани с движението по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа.

Наличните доказателства установяват несъмнено бездействие по отношение на задължение за плащане на дължима пътна такса от страна 4 на водача на ППС, преминало през посочения пътен участък.

Установи се, че в случая има плащане чрез подадена тол декларация, но тя е за ППС с две, а не с четири оси, каквото е преминало при процесната проверка и засечено на контролната точка.

В справката на УИСИ на л. 41 е изчислен размера на неплатената пътна такса - 1.81 лева .

В същото време в санкционната норма законодателят е предвидил само твърд размер на глобата, което прави невъзможна индивидуализацията й по смисъла на чл. 12 ЗАНН и преценка с оглед рамките на конкретните обстоятелства по нарушението, нпр. размера на неплатената такса, който е основен фактор при отмерване.

Въпросът относно спазването на принципа на пропорционалност/ съразмерност вече е разглеждан от СЕС, което предопределя като недопустимо аналогично преюдициално запитване – Решение на СЕС (пети състав) от 4 октомври 2018 г./Дело C-384/17. Последното е постановено по преюдициалното запитване , касаещо тълкуването за директно приложение на член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури – разпоредбата, установяваща съразмерност на санкциите при неплащане на тези такси. В решението е посочено, че „принципът на пропорционалност е част от общите принципи на правото на Съюза, които са в основата на общите конституционни традиции на държавите членки и трябва да бъдат спазвани в национална правна уредба, навлизаща в приложното поле на правото на Съюза или приета в изпълнение на това право….. Принципът на пропорционалност задължава държавите членки да приемат мерки, които са подходящи за постигането на преследваните цели и не надхвърлят необходимото за постигането им (в този смисъл и решение от 17 април 2018 г., Egenberger, C-414/16, EU:C:2018:257, т.

68 ). Този принцип, който е гарантиран и в член 49, параграф 3 от Хартата на основните права на Европейския съюз ( „Хартата“) и който предвижда, че тежестта на наказанията не трябва да бъде несъразмерна спрямо престъплението, е задължителен за държавите членки, когато прилагат правото на Съюза в съответствие с член 51, параграф 1 от Хартата.

Следователно тежестта на санкцията трябва да съответства на тежестта на 5 съответното престъпление, като това изискване произтича не само от член 52, параграф 1 от Хартата, но и от принципа на пропорционалност на наказанията, установен в член 49, параграф 3 от Хартата (в този смисъл решение от 20 март 2018 г., Garlsson Real Estate и др., C-537/16, EU:C:2018:193, т. 56). 10 ECLI:EU:C:2018:810 РЕШЕНИЕ ОТ 4.10.2018 Г. — ДЕЛО C-384/17 LINK

LOGISTIK N&N Доколкото правото по член 49, е гарантирано от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г. (наричана по-нататък „ЕКПЧ“), неговият смисъл и обхват са същите като предвидените в ЕКПЧ.

Следователно изискванията на Европейския съд по правата на човека по отношение на съразмерността на наказанията са приложими в случай като разглеждания в главното производство на основание член 17, параграф 1, член 51, параграф 1 и член 52, параграфи 1 и 3 от Хартата във връзка едни с други.

….. Принципът на пропорционалност изисква, от една страна, наложеното наказание да съответства на тежестта на нарушението, и от друга страна, при определянето на наказанието и на размера на имуществената санкция да се отчитат конкретните обстоятелства по случая“.

По-нататък в решението е разгледан въпросът дали предвиденото в член 9а от Директива 1999/62 изискване за пропорционалност с оглед на съдържанието му е безусловно и достатъчно точно, за да може частноправен субект да се позове на него срещу държава членка пред националните органи на въпросната държава – „ държавите членки определят приложимия санкционен режим при нарушение на националните разпоредби, приети съгласно тази директива, като предвидените наказания трябва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи; … за да се приложи принципа на пропорционалност в рамките на Директивата, те са длъжни да приемат необходимите правни актове съгласно вътрешното си право, като ……самата Директива не съдържа по-точни правила, що се отнася до определянето на посочените санкции на национално равнище, и по-специално не предвижда изрично какъвто и да било критерий за преценка на пропорционалността на подобни санкции (решение от 22 март 2017 г., Euro-Team и Spirál-Gép, C497/15 и C-498/15, EU:C:2017:229, т. 38)… Следователно, тъй като тази разпоредба изисква намесата на държавите членки и им предоставя значителна свобода на преценка, член 9а от Директива 1999/62 с оглед на съдържанието му не може да се разглежда като безусловен и достатъчно 6 точен, а това изключва директния му ефект. Обратното тълкуване би довело на практика до премахване на правото на преценка, предоставено единствено на националните законодатели, които следва да разработят подходящ санкционен режим в рамките, определени от член 9а от Директива 1999/62.