Решение № 416 от 28.02.2020, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

Гр. София, 28.02.2020 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

СОФИЙСКИЯТ

ГРАДСКИ СЪД, VI ТО,

5 състав, в публично съдебно заседание на тринадесети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

МАРИЯ РАЙКИНСКА при участието на секретаря Антоанета Стефанова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 1433 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е положителен установителен иск по реда на чл. 694, ал. 2, т. 2 ТЗ.

Ищецът „У.“ ЕООД твърди в исковата си молба, че с решение от 30.06.2014 г. по т.д. №

5019/2013 г. на СГС, VІ-22 състав било открито производство по несъстоятелност за „В.Р.“ 2000“ ООД, което било обявено в търговския регистър на 04.07.2014 г.

Ищцовото дружество предявило вземания към длъжника „В.Р. 2000“ ООД (н), възникнали след датата на откриване на производството по несъстоятелност в общ размер на 150 000 лева. Същите били включени в списъка на приетите вземания, изготвен от синдика. По възражение на кредитор с неприето вземане съдът изключил вземането от списъка с приети вземания с определение от 09.07.2019 г.

Ищецът пояснява, че вземанията представляват разноски, сторени в производството по несъстоятелност на „В.Р. 2000“ ООД (н) за изплатено адвокатско възнаграждение, както следва:

1.

По договор за процесуално представителство от 21.07.2014 г. „У.“

ЕООД заплатил на 29.11.2018 г. адвокатско възнаграждение в размер на 100 000 лева без ДДС за представителство по т.д. № 5019/2013 г. на СГС, VІ-22 състав, развиващо се след решението за откриване на производство по несъстоятелност. Задължението възникнало с изплащане на дължащите се суми на кредитора „У.“ ЕООД при извършване на разпределението по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ. Процесуалното представителство на упълномощения адвокат включвало всички процесуални действия извършени от адвоката в хода на делото след постановяване на решението за откриване на производство по несъстоятелност – участие в първо събрание на кредиторите на 26.06.2015 г., искане за постановяване на акт по чл. 635, ал. 2 ТЗ, участие в събрание на кредиторите на 24.06.2016 г. Предявил вземане, отразено в списъка на приетите вземания, одобрен с определение на съда от 21.05.2018 г. Участвал с СК на 24.01.2019 г. и др.

2.

По договор № 236594/10.09.2013 г. и

Анекс към същия договор от 10.09.2013 г. „У.“ ЕООД заплатило на 29.11.2018 г. договорен бонус към адвокатско възнаграждение в размер на 50 000 лева без ДДС за осъществено процесуално представителство по т.д. № 5019/2013 г. на СГС, VІ-22 състав, развиващо се във връзка с обжалване на решението за откриване производство по несъстоятелност пред САС и ВКС. Независимо от това същото било съобразено с минималния адвокатски хонорар и не превишава минимално определения размер. Доказателствата за извършените процесуални действия се намирали в кориците на т.д. № 5019/2013 г. на СГС, VІ-22 състав.

Ищецът твърди, че е изплатил посочения по-горе адвокатски хонорар, поради което имал право да го претендира в производството по несъстоятелност на „В.Р. 2000“ ООД.

Въз основа на изложеното „У.“ ЕООД моли съдът да постанови решение, с което да приеме за установено, че има вземане към „В.Р. 2000“ ООД в размер на 150 000 лева, възникнало след датата на решението за откриване производство по несъстоятелност.

По делото е постъпил отговор от синдика на „В.Р. 2000“ ЕООД – Х.С., която признава фактическите твърдения на ищеца и изразява становище за основателност на предявения иск.

Депозиран е и отговор на исковата молба от длъжника „В.Р. 2000“ ООД, с който искът е оспорен. Направено е твърдение, че по Договор за защита и съдействие № 236594/10.09.2013 г. не е извършено нито авансово, нито последващо плащане. Оспорена е датата на договора от 21.07.2014 г. и е длъжникът е заявил, че договорът е създаден само за нуждите на процеса.

Оспорено е сторените по него разноски да са такива, които подлежат на включване в списъците на приетите вземания според Глава 43 от ТЗ или чл. 616, ал. 2 ТЗ. Длъжникът поддържа, че процесуалният закон предоставя възможност на доверителя, който е задължен по договора за адвокатска защита, да си „възстанови“ заплатеното адвокатско възнаграждение само във визираните в чл. 78 ГПК хипотези – с оглед изхода от гражданския спор. В случая със съдебното решение от 30.06.2014 г. по т.д. № 5019/2013 г. на „У.“ ЕООД било присъдено възнаграждение в размер на 110 000 лева. Длъжникът оспорва и датата на Анекса към договор за правна защита и съдействие № 236594/10.09.2013 г.

Смята, че същият е антидатиран и съставен само за целите на процеса. Бонусът следвало да се договори с основния договор. Намира освен това, че претендираният размер не отговаря на минимално дължимия такъв по Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от служебна справка в търговския регистър по партидата на „В.Р.

2000“ ЕООД, както и от представеното по делото решение, с Решение No 1010 от 30.06.2014 по т.д. No 5019/2013, на СГС, VІ-5 състав е открито производство по несъстоятелност за дружеството при условията на чл. 630, ал. 1 ТЗ, което е обявено в търговския регистър на 04.07.2014 г. Производството по несъстоятелност е открито по молба на кредитора „У.“ ЕООД, на когото с решението са присъдени и 110 000 лева за адвокатско възнаграждение.

С Договор за правна защита и съдействие от 21.07.2014 г., сключен между „У.“ ЕООД – доверител и адв. Ю.В.Р. – довереник, страните са договорили, че доверителят възлага, а довереникът приема да осъществява процесуално представителство и защита в производството по несъстоятелност по т.д.

№ 5019/2013 г. на СГС, VІ-22 състав, развиващо се пред съда по несъстоятелност след датата на решението за откриване производство по несъстоятелност (Решение № 1010/30.06.2014 г. на СГС, VІ-5 състав п от.д. № 5019/2013 г.), което производство се развива отделно от производството по обжалване на същото съдебно решение, до окончателното приключване на производството, което за доверителят приключва с изплащане на всички дължащи му се суми в производството по несъстоятелност (приети вземания за главници, лихви, разноски). Страните са договорили възнаграждение за посоченото процесуално представителство, съдействие и консултация в общ размер на 120 000 лева с ДДС, платимо по посочена от адвоката банкова сметка ***-дневен срок след изплащане на доверителя на вземането му по чл. 722, ал. 1, т. 8 от ТЗ, което бъдат приети и одобрени с определение по чл. 692 ТЗ. Посочено е, че така определеното възнаграждение е изчислено на база размера на вземанията, определени с Решение № 1010/30.06.2014 г. на СГС, VІ-5 състав п от.д. № 5019/2013 г.

С Договор за правна защита и съдействие №

236594/10.09.2013 г., сключен между „У.“ ЕООД и адв. Ю.Р. с предмет „процесуално представителство и защита по т.д. № 5019/2013 г. на СГС, ТО, VІ-5 състав“ е договорено възнаграждение в размер на 4.7% от размера на вземането без вкл. ДДС, платима както следва: една трета авансово по посочена банкова сметка ***/3 към обявяване на решението.

С Анекс към Договор за правна защита и съдействие №

236594/10.09.2013 г., подписан на 10.09.2013 г., страните са констатирали, че с подписания на същата дата договор страните са уговорили възнаграждение в размер на 4.7% от вземането, равни на 150 000 лева и са уговорили допълнително, че при успешен изход за доверителя по т.д. № 5019/2013 г. на СГС, VІ-5 състав, както и при събиране (заплащане) на дължимата сума от длъжника „В.Р. 2000“ ООД по какъвто и да е начин, включително и при постигнато споразумение между доверителя и длъжника „В.Р. 2000“ ООД, доверителят се задължава да заплати на довереника допълнително бонус възнаграждение (на резултат) в размер на 3.1% от събраната (платената) сума. Бонусът се дължи в тридневен срок от заплащане на всяка една сума (при плащане на части) или в тридневен срок от заплащане на дължимите суми (при цялостно плащане) от „В.Р. 2000“ ООД на доверителя.

Издадена е фактура № **********/29.11.2018 г. от Ю.Р. на „У.“ ЕООД за процесуално представителство в производството по несъстоятелност по т.д. № 5019/2013 г. на СГС, VІ-22 състав след постановяване на решението за откриване на производство по несъстоятелност и бонус възнаграждение по договора за правна защита № 236594/10.09.2013 г. и Анекс към договора от 10.09.2013 г. на стойност 150 000 лева без ДДС , а с ДДС 180 000 лева.

Представено е извлечение от сметка на Ю.В.Р. в „Р.Б.“

АД от 30.11.2018 г., видно от което на

29.11.2018 г. по нея е постъпило плащане от „У.“ ЕООД с основание „По фактура 397/29.11.2018 г.“.

Представено е и платежно нареждане от „У.“ ЕООД в полза на Ю.Р. за сумата 180 000 лева по фактура 397/29.11.2018 г.

С молба вх. № 4092/14.01.2019 г. „У.“ ЕООД е предявило чрез адв. Ю.Р. вземане възникнало след датата на откриване производството по несъстоятелност в общ размер 150 000 лева, от които 100 000 лева – адвокатско възнаграждение по договор за процесуално представителство от 21.07.2014 г., платено на 29.11.2018 г., за процесуално представителство и защита в производството по несъстоятелност по т.д. № 5019/2013 г. на СГС, VІ-22 състав, развиващо се пред съда по несъстоятелността след датата на постановяване на решението за откриване на производство по несъстоятелност (Решение № 1010/30.06.2014 г. на СГС, VІ-5 състав п от.д. № 5019/2013 г.), което производство се развива отделно от производството по обжалване на същото съдебно решение, като задължението за плащане е възникнало с изплащане на дължащите се суми на кредитора по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ и 50 000 лева – по Договор № 236594/10.09.2013 г. и Анекс към същия договор от 10.09.2013 г., заплатени на 29.11.2018 г., представляващо договорен бонус към адвокатското възнаграждение за осъществено процесуално представителство и защита в производството по несъстоятелност по т.д. № 5019/2013 г. на СГС, VІ-22 състав, развиващо се във връзка с обжалване на решението за откриване на производство по несъстоятелност пред САС и ВКС.

Видно от Списък на приетите вземания, обявен в търговския регистър на 18.02.2019 г., в него е включено вземане на „У.“ ЕООД в размер на 150 000 лева – представляващи разноски по процесните договори.

С определение по чл. 692 ТЗ от

09.07.2019 г. по т.д. № 5019/2013 г. съдът по несъстоятелността е изключил от списъка на приетите вземания вземането на „У.“ ЕООД в размер на 150 000 лева, представляващи разноски, по възражение на кредитора Р.А.Л.. Това определение е обявено в търговския регистър на 10.07.2019 г.

С определение по чл. 692 ТЗ от 20.07.2015 г. по т.д.

№ 5019/2013 г. съдът по несъстоятелността е оставил без уважение възраженията на кредиторите Р.Л.(Р.А.Л.), „Р.И.“ ООД, М.Р.и длъжника „В.Р. 2000“ ООД срещу включени в списъка на приетите вземания, предявени в срока по чл. 685 ТЗ, обявен в ТР на 10.11.2014 г., вземания на кредитора „У.“ ЕООД, предявени с молба от 28.07.2014 г. за 2 386 135.84 лева – главница по рамков договор от 30.07.3007 г., 776 892.92 лева лихва, 226 552.60 лева – главница по договор за довършителни работи от 16.06.2011 г., 53 704.29 лева – лихва за забава, законна лихва за забава върху двете главници за периода след решението за откриване производство по несъстоятелност, 127 950 лева – разноски по несъстоятелността, присъдени с решението по т.д. № 5019/2013 г. от 30.06.2014 г.

По делото е изслушано и заключение на ССЕ, изготвено от вещото лице В.П., неоспорено от страните. След проверка в счетоводството на ищеца тя е установила, че той действително е превел 180 000 лева на адв. Ю.Р. по фактура № 397/29.11.2018 г. и същата е осчетоводена при него. Сумата е постъпила по банкова сметка ***. Ю.Р. в „Р.Б.“ АД.

С молба вх. № 5847/18.01.2017 г. „У.“ ЕООД чрез адв. Ю.Р., е поискало от съда по несъстоятелността да го допусне до участие в насрочено събрание на кредиторите на 25.01.2017 г., на основание чл. 673, ал. 3 ТЗ.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

По допустимостта на исковете.

Съгласно чл. 694, ал. 2 ТЗ кредитор с неприето вземане може да предяви иск за установяване съществуването на неприето вземане, ако е направил възражение по чл. 690, ал. 1, но съдът е оставил възражението му без уважение или предявеното от кредитор вземане е изключено от списъка на приетите вземания с определението по чл. 692, ал. 4 ТЗ по възражение от длъжника или друг кредитор. Този иск се предявява пред съда по несъстоятелността в 14-дневен срок от момента на обявяване в търговския регистър на определението на съда за одобряване на списъка по чл. 692, ал. 4 ТЗ – чл. 694, ал. 6 ТЗ.