Решение № 23007 от 15.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 23007 гр. София, 15.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА при участието на секретаря Ю. К. ГРУДОВА като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА Гражданско дело № 20251110117831 по описа за 2025 година

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 198о, ал. 1 от Закона за водите и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът ......... твърди, че има вземане към ответника Е. Н. Д. за сумата 2 740,48 лева, представляваща цена (стойност) на предоставени ВиК услуги на адрес: гр. .......... договорна (съдебна) сметка ............... създадена към клиентски номер ............... ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 19.12.2024 г., до изплащане на вземането, както и за сумата 892,43 лева, представляваща лихва за забава за периода от 30.08.2021 г. до 01.06.2024 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 76330/2024 г. по описа на СРС, 119 състав. Ответникът възразил срещу заповедта, поради което ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае горните вземания за установени. Претендира разноски.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на неформален договор за предоставяне на ВиК услуги при публично известни общи условия. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника ВиК услуги (доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадъчни води) в посочения обект, като купувачът не е заплатил дължимата цена, както и обезщетение за забава върху нея за периода от датата на падежа, посочен във фактурите.

1

В срока по чл. 131 ГПК ответникът – Е. Н. Д., е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете. Оспорва да има облигационни правоотношения с ищеца с предмет доставка на ВиК услуги за процесния имот, като твърди, че не е собственик или вещен ползвател на процесния имот. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Счита, че Общите условия на ищеца съдържат неравноправни клаузи. Излага, че не е доказано изпадането й в забава. Моли съда да отхвърли предявените искове.

Претендира разноски.

Съдът, като обсъди доказателствата, достигна до следните фактически и правни изводи:

По иска по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.198о, ал.1 от Закона за водите:

За основателността на иска в тежест на ищеца е да установи, че ответникът е потребител на ВиК услуги по възникнало между страните облигационно правоотношение, че в процесния период ищецът е доставял ВиК услуги в претендираните количества в посочения обект, чиято стойност възлиза поне на претендираните суми.

Съгласно чл. 193 от Закона за водите (ЗВ), обществените отношения, свързани с услугите за ВиК, се уреждат със Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ), при спазване изискванията на този закон. Според нормата на чл. 1, ал. 2 ЗРВКУ, ВиК услуги са тези по пречистване и доставка на вода за питейно-битови, промишлени и други нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и дъждовните води от имотите на потребителите в урбанизираните територии (населените места и селищните образувания), както и дейностите по изграждането, поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и канализационните системи, включително на пречиствателните станции и другите съоръжения. Според дадената в § 1, т. 2, б. „а“ от ДР на ЗРВКУ легална дефиниция на понятието „потребители на ВиК услуги“, това са юридически или физически лица – собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги. В разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от приложимата Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи е указано, че потребители на ВиК услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж и право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдени имоти. Получаването на тези услуги се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на ВиК системи и от съответния регулаторен орган, които общи условия влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централен ежедневник – чл. 8, ал. 1 и ал. 3 от Наредбата.

От приетата като писмено доказателство по делото Данъчна декларация по чл. 27 ЗМДТ от 19.02.2021 г., неоспорена от ответника, се установява, че последната лично е декларирала, че е собственик на процесния имот, находящ се в гр. .............. Посоченият адрес на имота съвпада и с регистрираните постоянен и настоящ адрес на ответника, на който адрес последният е 2 получавал лично съдебните книжа по делото и който адрес е посочил като свой в пълномощното, договора за правна защита и съдействие и декларацията за материално затруднено лице.

В настоящия случай от събраните по делото доказателства съдът счита, че ответникът е имал качеството на потребител на ВиК услуги по смисъла на § 1, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ДР на ЗРВКУ и чл. 3, ал. 1, т. 1, вр. ал. 2, т. 2 от Наредба № 4/14.09.2004 г. през исковия период, тъй като е притежавал вещно право върху процесния имот (право на собственост) през този период. В тази връзка следва да се цени на първо място представеното по делото писмо от ............... от което е видно, че ответникът е декларирал, че процесният недвижим имот е негова собственост. Писмото е издадено от компетентен орган в кръга на неговите правомощия и се ползва с материална доказателствена сила по отношение удостовереното обстоятелство, а именно, че ответникът е декларирал имота като собствен на посочената дата. На следващо място, по делото е представена и декларацията по чл. 27 ЗМДТ от 19.02.2021 г., от която се установява, че ответникът е декларирал, че е собственик на процесния имот. Самата данъчната декларация не е предвиден в закона способ нито за придобиване, нито за доказване правото на собственост върху недвижим имот (в този смисъл решение № 972 от 06.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4266/2008 г., IV ГО). Декларирането на един имот като собствен или съсобствен пред данъчните власти има само административно-правно значение, но няма гражданско-правни последици и не поражда последици относно възникването или прекратяването на правото на собственост върху същия. Декларацията по чл. 14 от ЗМДТ, респективно по чл. 26 от ЗМДТ представлява частен свидетелстващ документ, който съдържа изявления на декларатора като данъчно задължено лице за определени факти, в т.ч. и такива, свързани с притежаване правото на собственост върху недвижим имот. Декларацията, депозирана пред данъчната администрация по ЗМДТ, би могла евентуално да се цени в съвкупност с други представени доказателства, както и по реда на чл. 175 ГПК като извънсъдебно признание на факт от страната. Предвид обстоятелството, че декларацията е подадена и подписана лично от ответника по делото, съдът счита, че с нея са удостоверени неизгодни за издателя обстоятелства, които се ползват с доказателствена сила срещу него. Предвид изложеното, съдът цени посоченото деклариране на имота като извънсъдебно признание от страна на ответника за притежаване правото на собственост върху процесния недвижим имот. В подкрепа на посочения извод е и обстоятелството, че постоянният и настоящият адрес на ответника са регистрирани на адреса на процесния имот, където същият лично е получавал съобщения по делото, като този адрес е посочен от него и в представените по делото пълномощно и договор за правна защита и съдействие, както и в декларация за материално затруднено лице. Следва да се съобрази и обстоятелството, че от заключението на експертизата се установява, че партидата е открита и клиентския номер е заведен на името на ответника.

В качеството на собственик на процесния имот ответникът е бил потребител на ВиК услуги за процесния период по неформален договор за продажба на водоснабдителни и канализационни услуги за битови нужди с 3 включените в него права и задължения, съгласно приложимите към съответния период Общи условия.

Спорен между страните е и въпросът относно обема на доставяните услуги, съответно цената, която се дължи за тях. Съгласно чл. 32, ал. 1 от Наредба

№4/14.09.2004 г. количеството изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора се измерва чрез монтираните на всяко водопроводно отклонение водомери, а за сгради етажна собственост – въз основа на измереното количество, отчетено по общия водомер на водопроводното отклонение за определен период от време, което се разпределя между отделните потребители въз основа на отчетите за същия период от време на всички индивидуални водомери след общия водомер, като първо се отчита общият водомер в присъствието на представител на потребителите, а след това се отчитат индивидуалните водомери – чл. 32, ал. 2 и 3 от Наредба № 4/14.09.2004 г. Съгласно чл. 32, ал. 4 от Наредба № 4/14.09.2004 г., отчетените данни се установяват чрез отбелязване в карнет, заедно с датата на отчитане на общия водомер и на индивидуалните водомери и подписа на потребителя или негов представител, освен случаите на отчитане по електронен път. Съгласно чл. 39, ал. 5 от същата наредба по изключение отчитането на отведената и пречистената вода се извършва съобразно броя на обитателите на жилищата, когато потребителите нямат монтирани водомери на водопроводните отклонения и индивидуални водомери. В този случай месечното количество изразходвана питейна вода се определя, както следва – по 6 куб. м. при топлофицирано жилище и по 5 куб. м. при нетоплофицирано жилище за всеки обитател. Според чл. 34а, ал. 1, ал. 2 и ал. 5 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г., индивидуалните водомери в сгради-етажна собственост, се проверяват за метрологична годност по искане и за сметка на потребителите, като при установен непроверен водомер количеството изразходвана вода се начислява по реда на чл. 39, ал. 6 от същата наредба. Нормата на чл. 34а, ал. 5 предвижда, че когато длъжностно лице на оператора установи потребители с непроверени индивидуални водомери съгласно ал. 1, срокът за извършване на проверка на водомерите е три месеца. В случай че след изтичането на този срок не е извършена периодична проверка на водомерите, количеството изразходвана вода се начислява по реда на чл. 39, ал. 6 от Наредбата.

Последната цитирана разпоредба препраща към чл. 39, ал. 5 от Наредбата и по същество предвижда, че при наличие на непроверен водомер, месечното количество изразходвана, отведена и пречистена вода се начислява по 6 куб. м. при топлофицирано жилище и по 5 куб. м. при нетоплофицирано жилище за всеки обитател, като до извършване на проверката посочените количества вода се завишават всяко тримесечие с по 1 куб. м. за всеки обитател.

Във връзка с установяване на предоставените ВиК услуги, техният обем и стойност, по делото е прието заключение на комплексна съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертиза. Вещите лица са посочи, че заключението е изготвено въз основа на справка за формиране задължения и извършени плащания, електронен карнет и 37 бр. фактури дубликат. Според заключението процесният имот е водоснабден и в него са доставяни ВиК услуги през процесния период, като количеството е изчислено на база, за брой 4 живущи двама.

Следва да се отбележи, че от страна на ищеца, чиято е и доказателствената тежест за това, не е проведено надлежно доказване в посока, че процесният недвижим имот се обитава от повече от едно лице. Ето защо, няма основание да се приеме, че през исковия период процесният апартамент е бил обитаван от повече от едно лице, различно от ответника, поради което съдът намира, че начисляването на сумите за предоставени ВиК услуги е следвало да се извърши на база 1 брой обитатели, а не на база 2 броя такива. Отделно от изложеното, по делото липсват твърдения, а и доказателства за наличието на обстоятелства, довели до служебно начисляване на претендираните суми.