Определение № 1107 от 05.12.2022, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1107 гр. Велико Търново, 05.12.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на пети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Г. Драгoстинов

Членове:

Станислав Стефански

ДИМО КОЛЕВ като разгледа докладваното от ДИМО КОЛЕВ Въззивно гражданско дело № 20224100500784 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба на В. Й. А от гр. В. Търново – длъжник по изп. дело № 58/2018г. по описа на ЧСИ Ив. Ц против постановление на съдебния изпълнител от 04.07.2022г., с което е оставена без уважение молбата й за бъде спрян и отменен насрочения въвод във владение на купувача на публичната продан, на който е възложен недвижимия имот, находящ се в гр. В. Търново, ул. „Охрид“ № 1, вх. Б, ет. 4, ап. 11.

В жалбата се излагат оплаквания, че постановлението за възлагане от 25.11.2020г. не е влязло в сила, тъй като е обжалвано от трето за изпълнението лице и съденият процес по него е все още висящ пред ВКС по ч.гр.д. № 4347/2021г. Отделно от това се сочи, че жалбоподателят не е надлежно уведомен за изпълнението, тъй като не му е връчено постановление от 20.10.2021г. на ЧСИ за поправка на очевидна фактическа грешка в постановлението за възлагане на недвижим имот от 25.11.2020г.

При тези оплаквания се иска отмяна на обжалваното постановление за отказ да бъде спрян и отменен насрочения въвод във владение.

В срока за поправяне на жалбата по чл. 262 ал. 1 ГПК, във връзка с представяне на препис от нея за взискателя и на доказателства за платени държавни такси, жалбоподателката е депозирала допълнително уточнение на подадената от нея жалба.

В него се доразвити оплакванията й относно липсата на влязло в сила постановление за възлагане и относно ненадлежното й уведомяване за предприетите действия по изпълнението.

Ответната страна по жалбата - взискателят по изпълнителното дело в срока по 1 чл. 436 ал. 3 ГПК не е подал писмени възражения по нея.

В писмените си мотиви по чл. 436 ал. 3 ГПК ЧСИ счита жалбата за недопустима, тъй като е насочена срещу действия на съдебния изпълнител – въвод във владение, което не подлежат на обжалване, тъй като средството за защита срещу него е иска за собственост. В условията на евентуалност заема становище по съществото на жалбата, счита същата за неоснователна като развива аргументи в тази насока.

След образуване на делото пред ВТОС жалбоподателката е депозирала молба от 11.11.2022г. за предоставяне на безплатна правна помощ, като е изложила твърдения в хипотезата на чл. 23 ал. 3 ЗПрП за влошено здравословно състояние, липса на имущество и недостатъчно доходи, с оглед и на наложения запор върху пенсията й, за което представя доказателства. Прави и искане за спиране на изпълнението по реда на чл. 438 ГПК.

Великотърновският окръжен съд, след като взе предвид изложеното в жалбата, становищата на страните и доказателствата по делото, приема за установено следното:

Изпълнителното производство № 58/2018г. е образувано пред ЧСИ Ив. Ц по молба на Етажна собственост /ЕС/ на собствениците на обекти в сграда с адрес гр. В.

Търново, ул. „Охрид“ № 1, вх. Б срещу жалбоподателката, въз основа на изпълнителен лист за парично вземане, издаден по реда на чл. 418 ал. 2 ГПК, по ч.гр.д. № 3390/2017г. на ВТРС. В хода на изпълнителното производство са присъединени и други кредитори на длъжника. За удовлетворяване на вземанията на взискателите принудителното изпълнение е насочено към недвижими имот – жилище, находящо се в гр. В. Търново, ул. „Охрид“ № 1, вх. Б, ет. 4, ап. 11, като първоначално същото е възбранено /разпореждане от 19.10.2018г./ и е извършен опис /протокол от 30.04.2019г./, а впоследствие и е изнесено на публична продан /разпореждане от 04.08.2020г./. Същата е проведена в периода 09.10.2020г. – 09.11.2020г. и единственият явил се наддавач е обявен за купувач на имота с протокол от 10.11.2020г. С постановление за възлагане от 25.11.2020г. процесния имот е бил възложен на обявеното за купувач лице.

Възлагателното постановление е било обжалвано от жалбоподателката, но с решение по в.гр.д. № 104/2021г. на ВТОС жалбата й е била отхвърлена. С решение № 267/22.06.2021г. по в.гр.д. № 184/2021г. на ВТОС без уважение е оставена и жалбата на третото за изпълнението лице за отмяна на насрочването на публичната продан и възлагането на горепосочения имот. С постановление от 20.10.2021г. на ЧСИ Ив. Ц са допуснати поправки на очевидни фактически грешки във възлагателното постановление от 25.11.2020г. Акта за поправка е обжалван от длъжника по изпълнението, но жалбата му е била оставена без уважение с решение от 21.10.2022г. по в.гр.д. № 711/2022г. на ВТОС. С покана за доброволно изпълнение, получена от жалбоподателката на 08.06.2022г., същата е поканена в двуседмичен срок да предаде владението върху възложения имот, в противен случай е насрочен въвод във владение 2 на купувача за 12.07.2022г. С молба от 04.07.2022г. длъжникът по изпълнението е поискал от съдебния изпълнител да спре и да отмени насрочения въвод във владение, като с атакуваното постановление от същата дата тази молба е оставена без уважение.

Препис от този акт е връчен на жалбоподателя срещу разписка на 25.07.2022г. и същият е подал жалба срещу него чрез ЧСИ на 08.08.2022г. /виж допълнително изискана товарителница – лист 39 на гърба/. Преди това на 12.07.2022г., на основание чл. 498 ал. 1 ГПК, съдебният изпълнител е извършил въвода във владение на купувача на публичната продан.

Предвид на изложеното, жалбата е срочно подадена – в двуседмичния срок от съобщаването на акта, от активно легитимирана страна - длъжник по изпълнението, но е процесуално недопустима, тъй като е насочена срещу неподлежащ на обжалване акт респ. действие на съдебния изпълнител.

За разлика от ГПК /отм./, който предвиждаше обща възможност за обжалване на всички действия на съдебния изпълнител от страните в изпълнителното производство, действащият ГПК лимитативно изброява кой действия и от кого подлежат на обжалване. Длъжникът по изпълнението, какъвто се явява жалбоподателката, може да обжалва действията и актовете на съдебния изпълнител, изчерпателно посочени в нормите на чл. 435 ал. 2 и ал. 3, чл. 462, чл. 502 ГПК и чл. 527 ал. 4 ГПК. Въвода във владение попада извън списъка на тези действия респ. актове, поради което длъжникът няма право на жалба срещу него. Съгласно чл. 435 ал. 5 ГПК само трето на изпълнението лице може да подаде жалба срещу такова действие на принудително изпълнение, каквато жалбоподателката не е, и то при наличието на две кумулативни предпоставки – това трето лице да е било във владение на имота преди предявяване на иска, решението по който се изпълнява и предмет на защита в исковия процес да е непарично вземане, в изпълнение на което имота да се отнема от длъжника и предава на взискателя. В случая изобщо не се изправени пред тази хипотеза, тъй като предмет на принудителното изпълнение е удовлетворяване на различни парични вземания срещу длъжника. Понастоящем се изправени пред хипотезата на чл. 498 ал. 1 ГПК на въвод във владение на купувач на публична продан, в чиято ползва е издадено влязло в сила възлагателно постановление. Според изричната повеля на закона защитата на лицето, което се намира в имота по време на въвода, бил той длъжника или всяко друго трето лице, е единствено чрез предявяване на иск за собственост – положителен установителен или осъдителен /арг. чл. 498 ал. 2 ГПК/. Последното изключва възможността за търсене на защита срещу такъв въвод по реда на чл. 435 ГПК чрез обжалване действията на съдебния изпълнител. След като самото действие по въвод във владение в хипотезата на чл. 498 ал. 1 ГПК не подлежи на обжалване, на още по – силно основание изричния акт на съдебния изпълнител да спре и да отмени извършването му е изключен от съдебен контрол по реда на чл. 435 ГПК. Отказът на съдебния изпълнител да спре или прекрати извършването на отделно изпълнително 3 действие не може да се приравни на отказ по смисъла на чл. 435 ал. 2 т. 6 ГПК, доколкото визираната хипотеза касае спиране, прекратяване или приключване на самото изпълнително производство /арг. чл. 432, чл. 433 ал.1 и ал. 2 ГПК/.

Обстоятелството, че съдебният изпълнител изрично е посочил, че издаденото от него постановление от 04.07.2022г. подлежи на обжалване не поражда право на жалба за длъжника, тъй като дали един акт или действие на принудително изпълнение може да се атакува пред съда зависими от уредените в закона правила, а не от волята на ръководния орган на изпълнителния процес.

По изложените съображения след като по волята на законодателя защитата срещу въвод във владение на купувач на публична продан е само искова /чл. 498 ал. 2 ГПК/, по реда на обжалване действията на съдебния изпълнител по чл. 435 ГПК е недопустимо да се атакува както самото принудително действие, така и акта, с който е постановен отказ същото да бъде спрямо и отменено неговото извършване. В тази връзка подадената от длъжника по изпълнението жалба срещу постановлението на ЧСИ от 04.07.2022г. следва да се остави без разглеждане като недопустима, а производството по делото да се прекрати. Недопустимостта на производството прави изцяло неоснователно както искането по чл. 438 ГПК за спиране на принудителното изпълнение, докато трае обжалването, така и молбата на длъжника за предоставяне на правна помощ по делото в хипотезата на чл. 24 т. 2 ЗПрП. В случая недопустимостта на жалбата срещу атакуваният акт на съдебния изпълнител пряко следва от закона и дори да бъде предоставена правна помощ, осъществяващия я служебен адвокат не може със своите професионални действия и знания да породи право на жалба, тъй като същото възниква само по силата на законовите разпоредби, които изрично го уреждат.

Нещо повече извън преклузивния двуседмичен срок на обжалване е недопустимо да се излагат надлежни оплаквания от назначен по реда на правната помощ служебен адвокат насочени към обосноваване допустимостта на жалбата срещу атакувания акт на съдебния изпълнител. В случая молбата за правна помощ е депозирана по делото след срока на обжалване, поради което нито интересите на правосъдието налагат допускането й, нито това е оправдано от гледна точка на ползите, които ще донесе на молителя.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 9218/11.11.2022г. на В. Й. А, ЕГН:

********** от гр. В. Търново за предоставяне на правна помощ по делото.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на В. Й. А, ЕГН: ********** от гр. В.

Търново против постановление от 04.07.2022г. на частен съдебен изпълнител И Ц, с район на действия ОС Велико Търново, с рег. № 896 в КЧСИ, издадено по изп. дело № 4

58/2018г., с което е оставена без уважение молбата на длъжника с вх. № 9895/04.07.2022г. за спиране и отмяна на насрочен въвод във владение на Г. С. П. в недвижими имот – жилище, находящо се в гр. В. Търново, ул. „Охрид“ № 1, вх. Б, ет. 4, ап. 11, като недопустима.

ПРЕКРАТЯВА производството по в. гр. д. № 784/2022г. по описа на ВТОС.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Великотърновския апелативен съд в едноседмичен срок от връчване на препис от него на жалбоподателя.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5