Разпореждане № 745 от 02.02.2026, Районен съд - Кюстендил

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 745 гр. Кюстендил, 02.02.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XXI-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Тихомир Р. Рачев като разгледа докладваното от Тихомир Р. Рачев Частно гражданско дело № 20261520100250 по описа за 2026 година и като съобрази следното:

Производството е образувано по заявление от „ЕОС МАТРИКС“ ЕАД, с ЕИК 208597211, със седалище и адрес на управление: гр. София, Бизнес парк София, бл. 15, вх. А, ет. 4, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Н. Г. М., с ЕГН **********, с адрес: с. **********, за заплащане на следните суми: 255,65 евро – главница по Договор за потребителски кредит № *** г., сключен с „КЕШ КРЕДИТ МОБАЙЛ“ ЕАД, вземанията по който са прехвърлени на заявителя с договор за цесия; 27,51 евро – договорна възнаградителна лихва за периода от 09.03.2023 г. до 09.08.2023 г.; законна лихва за забава от 26.01.2026 г. както върху главницата, така и върху договорната възнаградителна лихва.

На 09.02.2023 г. „КЕШ КРЕДИТ МОБАЙЛ“ ЕАД е сключило с Н. Г. М. договор за потребителски кредит, по силата на който дружеството е предоставило на потребителя сумата от 500 лв. Договорът е сключен при фиксиран лихвен процент от 36%. Общата сума по кредита е 553 лв., включваща главница и възнаградителна лихва. Тя е следвало да бъде върната на месечни вноски. Годишният процент на разходите (ГПР) е 42,58 %. В чл. 1, ал. 2 от договора е уговорено, че потребителят дължи предоставяне на обезпечение по договора: двама поръчители физически лица, банкова гаранция или поръчител дружество, одобрено от кредитора.

На 29.03.2023 г. между „КРЕДИТ ГАРАНЦИЯ“ ЕООД и потребителя е сключен договор за поръчителство, по силата на който дружеството поема задължение да отговаря солидарно за всички задължения на потребителя по договора за кредит. Уговорено е възнаграждение на поръчителя в размер на 562,29 лв.

Заявителят твърди, че „КЕШ КРЕДИТ МОЛБАЙЛ“ ЕАД е изпълнило 1 всички задължения на длъжника по договора за кредит, в резултат на което за него е възникнало регресно вземане.

Заявителят твърди, че на 17.08.2023 г. „КЕШ КРЕДИТ МОЛБАЙЛ“ ЕАД сключило договор за цесия с „ЕОС МАТРИКС“ ЕАД, с което прехвърлило посочените вземания.

Съдът констатира, че в договора за кредит и приложенията към него не е посочено какви са компонентите, от които е формиран ГПР. Според трайната съдебна практика бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. За да е спазена и разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, то е необходимо в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично, и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. При нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК целият договор е недействителен на основание чл. 22 ЗПК и съгласно чл. 23 ЗПК се дължи само чистата му стойност. В този смисъл са Решение № 3638 от 18.06.2024 г. на СГС по в. гр. д. № 3102/2023 г., Решение № 395 от 22.01.2024 г. на СГС по в. гр. д. № 5786/2023 г., Решение № 294 от 1.11.2023 г. на ОС – Добрич по в. гр. д. № 327/2023 г., Определение № 130 от 6.02.2023 г. на ОС – Перник по в. ч. гр. д. № 11/2023 г., Решение № 533 от 26.06.2024 г. по в ч. гр. д. № 474/2024 г. на Окръжен съд – Хасково, и др. В подкрепа на това виждане е Решение от 20.09.2018 г. по дело C-448/17 г. на СЕС, т. 66, в което се приема, че на потребителя следва по ясен начин да са указани „изчислителните данни“.

На следващ място, съдът счита, че т.н. възнаграждение на поръчителя е следвало да бъде включено в ГПР. Предвид размера на посочения ГПР, очевидно идеята е да се заобиколи правилото на чл. 19, ал. 4 ЗПК, като част от разходите се „изведат“ извън договора за кредит чрез позволена от закона договорна конструкция. В Решение от 13.03.2025 г. по дело C‑337/23 на СЕС се приема, че разходите по договор за поръчителство, чието сключване е наложено на потребителя с клауза в подписания от него договор за кредит, които водят до увеличаване на общия размер на дълга, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ и следователно в обхвата на понятието „годишен процент на разходите“. Фактическата обстановка е сходна с тази по настоящото дело. Настоящият съд намира, че и в случая поръчителството е допълнителна услуга към договора за поръчителство, която е задължително условие за сключване на договора за кредит. Няма данни потребителят да е имал възможност да не сключи договор за кредит без договор за поръчителство. Освен това кредитодателят е 2 постаивл редица условия и ограничения на потребителя – срокът за предоставяне на обезпечението е много кратък (пет дни); в него потребителя не само трябва да си осигури обезпечението, но и да направи редица справки, ако иска да се увери, че лицето, което предлага, отговаря на изискванията в договора. Ако кредитодателят наистина желаеше да си осигури обезпечение, нямаше да сключи договора, без да му бъде предоставено такова. Налице е явна злоупотреба с лица, които се намират в затруднено положение. Ако те можеха да си позволят поръчител (роднина или приятел, който да им помогне) или банкова гаранция (банкова услуга, която се заплаща), надали щяха да се обърнат към т.н. „дружество за бързи кредити“. Поради изложеното в разглежданата хипотеза възнаграждението за поръчител се явява договорна конструкция за прикриване на възнаграждение на кредитодателя (възнаградителна лихва). Тази сума подлежи на включване в ГПР на общо основание.

В т. 55 от Решение от 21.03.2024 г. по дело C‑714/22 на СЕС е разяснено, че с оглед на съществения характер на посочването на ГПР в договор за потребителски кредит, за да даде възможност на потребителите да се запознаят с правата и задълженията си, както и с оглед на изискването при изчисляването на този процент да се включат всички разходи по член 3, буква ж) от Директива 2008/48, следва да се приеме, че посочването на ГПР, който не отразява точно всички разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин както непосочването на този процент. Според СЕС санкция, изразяваща се в лишаване на кредитора от правото му на лихви и разноски при посочване на ГПР, който не включва всички споменати разходи, отразява тежестта на такова нарушение и има възпиращ и пропорционален характер. Следователно според СЕС посочването на ГПР, който не отразява точно всички разходи, се приравнява на непосочване на ГПР. По нашето законодателство непосочването на ГПР е основание за недействителност, водещо до връщане на чистата стойност на кредита – чл. 22, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

На основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК районният съд има право да откаже да издаде заповед за изпълнение, когато искането противоречи на закона.

Според настоящия съд в обхвата на тази разпоредба се включват и случаите, когато сделката, от която произтича вземането, е недействителна.

Последицата обаче не е пълно отхвърляне на заявлението, защото чл. 23 ЗПК изрично предвижда, че когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. В случая следва да се присъди само сумата от 255,65 евро, ведно със законната лихва за забава от 26.01.2026 г. Заявлението следва да се отхвърли за сумата от 27,51 евро – договорна лихва, ведно със законната лихва за забава до окончателното изплащане.

Заявителят претендира адвокатско възнаграждение в размер на 92,03 евро, но не представя доказателства за уговарянето и заплащането му, поради което искането е неоснователно. Следва да се присъди обаче държавна такса 3 съразмерно с уважената част от заявлението, в случая 9,80 евро, ведно със законната лихва за забава върху тази сума до окончателното изплащане.

Мотивиран от горното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 1072/26.01.2026 г. подадено от „ЕОС МАТРИКС“ ЕАД, с ЕИК 208597211, със седалище и адрес на управление: гр.

София, Бизнес парк София, бл. 15, вх. А, ет. 4, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Н. Г. М., с ЕГН **********, с адрес: с.

**********, за заплащане на сумата от 27,51 евро – договорна възнаградителна лихва за периода от 09.03.2023 г. до 09.08.2023 г., ведно със законната лихва за забава от 26.01.2026 г. до окончателното изплащане.

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в полза на „ ЕОС МАТРИКС“ ЕАД, с ЕИК 208597211, със седалище и адрес на управление: гр.

София, Бизнес парк София, бл. 15, вх. А, ет. 4, срещу Н. Г. М., с ЕГН **********, с адрес: с. **********, за заплащане на сумата от 255,65 евро – главница по Договор за потребителски кредит № *** г., сключен с „КЕШ КРЕДИТ МОБАЙЛ“ ЕАД, вземанията по който са прехвърлени на заявителя с договор за цесия, ведно със законната лихва за забава от 26.01.2026 г. до окончателното изплащане; 9,90 евро – деловодни разноски за държавна такса.

В частта, с която заявлението е отхвърлено, разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд – Кюстендил в едноседмичен срок от получаване на съобщение от заявителя. В останалата част разпореждането е окончателно и не подлежи на обжалване.

След влизане в сила на разпореждането на заявителя да бъде изпратено съобщение с указания, че може да предяви осъдителен иск за вземанията, за които му е отказано издаване на заповед, в едномесечен срок от съобщението, като е длъжен да довнесе дължимата държавна такса.

Препис от заповедта и настоящото разпореждане да се изпрати на заявителя, а на длъжника – само от издадената заповед.

Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________ 4