Решение № 261531 от 02.12.2020, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 12056/2020
- Вид
- Решение № 261531
- Подписан
- 02.12.2020
- В сила
- 02.12.2020
- Състав
- ЛЮБОМИР ИЛИЕВ ВАСИЛЕВ, ЕВЕЛИНА ОГНЯНОВА МАРИНОВА, КАЛИНА КРЪСТЕВА АНАСТАСОВА
Цитирани разпоредби
- чл.435 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.435 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.79 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.79 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
Р Е Ш Е Н И Е
Гр.София
, 02.12.2020 г
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд , Гражданско отделение , в закрито заседание на втори декември през две хиляди и двадесета година , в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ : КАЛИНА
АНАСТАСОВА
Мл.съдия ЕВЕЛИНА МАРИНОВА като изслуша докладваното от съдия Василев ч.гр.дело №12056 по описа за 2020 г , за да се произнесе , взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба от 28.09.2020 г на длъжника в изпълнителното производство “Н.Н.т.о.“ ЕООД *** гр.София срещу постановление за разноските материализирано в съобщение изх.№34512 от 09.09.2020 г на ЧСИ №858 У.Д.по изп.дело №20208580400713 , с което са определени такси по ТТРЗЧСИ в размер на 35 318,06 лева .
Жалбоподателят твърди , че е налице неяснота относно таксите по изпълнението и не е изготвена сметка . Незаконосъобразно му възлагат такси по т.26 от ТТРЗЧСИ още в началото на изпълнението и без да са събрани сумите по изпълнителния лист . Таксите за събиране на вземания за трудови възнаграждения и обезщетения са субсидирани .
Взискателят А.А.И.ЕГН ********** от гр.София и
Държавата чрез НАП като присъединен взискател не вземат становище по жалбата .
ЧСИ У.Д.излага мотиви , че жалбата е допустима , но неоснователна . Сумата от 35 318,06 лева е формирана от такси по т.26 от ТТРЗЧСИ на взискателя и присъединения взискател и от обикновени такси по т.1,2,5,9,31 по ТТРЗЧСИ.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени представените доказателства , намира следното:
Съгласно чл.435 ал.2 ГПК длъжникът може да обжалва постановлението за разноските . В случая жалбата е подадена в срок и е допустима.
Действително , налице е влязло в сила решение №5370 от 17.09.2020 г по ч.гр.д.№9709/20 г на СГС , III „Б“ състав , с което предходна жалба с аналогични доводи е уважена само за разликата над 34 569,26 лева до 34 852,86 лева . За по-голямата част от процесната сума , а именно за таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ върху вземането на присъединения взискател /Държавата чрез НАП/ в размер на 32 880,60 лева с ДДС , жалбата е отхвърлена . В процесното постановление за разноските материализирано в съобщение изх.№34512 от 09.09.2020 г е извършена поправка на размера на дълга поради очевидни фактически грешки и изтекли нови законни лихви. Съдът констатира , че поправката не касае и не изменя таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ за вземането на присъединения взискател в размер на 32 880,60 лева , за която е налице влязло в сила решение на СГС .
Като краен резултат е определен от ЧСИ нов общ размер на таксите и това прави настоящата жалба е процесуално допустима . ЧСИ е съобразил изтекли лихви , плащане от трето лице и е отразил верните размери на вземанията по изпълнителния лист . Таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ върху вземането на взискателя в размер на 2256,06 лева с ДДС е правилно определена . Не намират в опора твърденията на жалбоподателя , че ЧСИ следва да включи в постановлението си за разноските само таксата по т.26 ТТРЗЧСИ върху действително събраната сума . Изрично в забележката №1 към т.26 ТТРЗЧСИ е посочено , че при частично събиране на паричното вземане таксата се определя за целия дълг, но се събира част , съответстваща на събраната сума . Следователно доводите , които излага жалбоподателят са относими по-скоро към бъдещото разпределение на събраните суми . Във всички случаи ЧСИ трябва да определи и включи тези такси още в поканата за доброволно изпълнение , а дали същите ще бъдат събрани ще стане ясно по време на принудителното изпълнение .
По отношение на изготвянето или неизготвянето на сметки за процесните суми , издаването им принципно няма отношение към определянето на размера на дължимите от длъжника такси по изпълнението съгласно чл.79 ал.1 ГПК . Освен това действително се касае за взискатели , които са освободени от плащане на авансови такси – вземания на работник по трудово правоотношение и публични вземания на държавата . И още , съгласно чл.79 ал.2 ГПК в т.11 от ТР №2/13 г от 26.06.2015 г на ОСГТК ако взискателят не е внесъл авансови такси , това не опорочава изпълнителните действия .
ЧСИ е изложил мотиви , в които подробно е описал посочените от него в процесното постановление такси , а жалбоподателят е оспорил с изрични доводи само размерите на таксите по т.26 ТТРЗЧСИ.
Налага се изводът , че частната жалба трябва да се отхвърли .
По изложените съображения , СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ
СЪД,
Р Е Ш И: ОТХВЪРЛЯ жалба от 28.09.2020 г на длъжника в изпълнителното производство “Н.Н.т.о.“ ЕООД *** гр.София срещу постановление за разноските материализирано в съобщение изх.№34512 от 09.09.2020 г на ЧСИ №858 У.Д.по изп.дело №20208580400713 , с което са определени такси по ТТРЗЧСИ в размер на 35 318,06 лева ; като неоснователна .
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.